Уточняване на искова молба при оспорване на сделки от пълномощник

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. София, 15.03.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3867 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Т. И., чрез адв. Н. В. срещу решение от 11.07.2019 г. по в.гр.дело № 93/2019 г. на Монтанския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 520/10.11.2017 г., постановено по гр.дело № 1428/2017 г. на Монтанския районен съд като недопустимо постановено по нередовна искова молба и е прекратено на основание чл.129,ал.3, вр.ал.4 ГПК производството по делото, образувано по искова молба на К. Т. И. срещу В. И. В. с предмет прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт /№//29.11.2016 г. и договор за замяна на недвижим имот, сключен с нотариален акт /№//03.11.2016 г., съединен с иск с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижимите имоти и е осъден К. Т. И. да заплати на В. И. В. сумата 800 лв. разноски по делото. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя в подадената молба, съобразно указанията на ВКС същият е изложил ясно фактическите основания и е посочил приложимите правни норми, поради което счита, че е отстранил нередовностите на исковата молба. Поддържа се също, че е неправилен извода на въззивния съд, че не е отстранил нередовностите на исковата молба и след дадените указания от съда. Искането е да се отмени въззивното решение, като неправилно и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба.

Ответникът по касационната жалба В. И. В., чрез адв. Н. А. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

С определение № 374/15.05.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 55/22.03.2019 г. по гр.дело № 2581/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. С цитираното решение е обезсилено решение от 27.02.2018 г. по гр.дело № 545/2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 520/10.11.2017 г. по гр.дело № 1428/2018 г. на Монтанския районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от К. Т. И. срещу В. И. В. искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт /№//2016 г. и договор за замяна на недвижим имот – 1/6 ид.част от нива с площ от 3.444 дка с 2 куб.м.дърва за огрев, сключен с нот.акт /№//2016 г. и иск с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху същите недвижими имоти, и искане за отмяна на посочените нотариални актове. С решението на състава на ВКС е прието, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба – по исковете за недействителност на разпоредителните сделки и е постановил процесуално недопустимо решение. С оглед на това въззивното решение е обезсилено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на МОС.

В изпълнение указанията на ВКС, с определение от 01.04.2019г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца К. И. да отстрани констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на исковата молба, като изложи ясни и пълни фактически основания за пороци на сделките и съответно на тях искане за защита. В мотивите на това определение съдът е установил, че от изложените от фактическа страна обстоятелства в исковата молба не може да се определи еднозначно поради какви пороци на оспорените сделки ищецът претендира недействителността им – от една страна се поддържа, че са сключени от представител в нарушение на дадената представителна власт, а от друга, че не са получени от ищеца като прехвърлител дължимите по договорите престации, като с последното основание се твърди нищожност поради нарушение на закона. Съдът е констатирал и противоречие между твърдените от фактическа страна обстоятелства за наличие на пълномощно и извършване на сделките в нарушение на дадените права по пълномощното, съответно при липса на съгласие и искането за защита за обявяване нищожност поради нарушение императивни норми на чл. 183 и чл. 222 ЗЗД.

В срока за изпълнение указанията на съда, ищецът чрез процесуалния представител адвокат Н. В. е подал молба вх.рег. № 1528/2019г. от 15.04.2019г.

Прието е, че решението на Районен съд [населено място] е валидно, но недопустимо като постановено по нередовна искова молба, че нередовността на исковата молба не е отстранена и след изричните указания на въззивния съд, дадени по реда на чл. 129,ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че с подадената искова молба ищецът е изложил фактически твърдения, че е собственик по наследство на земеделски земи, представляващи имоти /№/, /№/ и /№/ , всички в землището на [населено място], област М.. Като арендатор ответникът В. В. му предложил да сключат договор за аренда за тези имоти, като поискал и да му даде пълномощно, чрез което той да събере документите за сключване на договорите и вместо него да ги подпише. Ищецът му се доверил и подписал пълномощното без да се е запознал с истинското му съдържание - не му било дадено да го прочете и не му било прочетено. Случайно по - късно разбрал, че ответникът, освен, че е сключил неизгодни за него договори за аренда на посочените имоти, е прехвърлил и собствеността върху имотите на себе си, без да го е питал, без съгласието му, без да му е дал пари или каквото и да било за тях, въпреки записаното в нотариалните актове, че му е заплатена сумата 4357.80 лева за два от имотите и са му предоставени 2 куб.м.дърва за огрев в замяна на прехвърлените ид.части от третия имот. Посочено е, че при така изложените факти е заявил, че сделките са нищожни поради противоречието им със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. с. чл. 183 и чл. 200 и във вр. с. чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД и е поискал от съда да признае нищожността на трите сделки, материализирани в нотариален акт за покупко-продажба от 29.11.2016г. и нотариален акт за замяна от 03.11.2016г, като противоречащи на закона-нарушаване императивните разпоредби на чл.183 и чл.222 от ЗЗД, поради неплатена цена и недадени в замяна дърва, със законните последици - отмяна на нотариалните актове и алтернативно, след прогласяване нищожността на трите сделки, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните имоти и да го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.

Според въззивния съд при така наведените от ищеца твърдения, формиращи обстоятелствената част на исковата молба по иска за недействителност на разпоредителните сделки, може да се приеме, че се цели заличаване на правните последици на атакуваните сделки, извършени с участието на представител на ищеца като продавач по тях, който е договарял сам със себе си, евентуално сключването им във вреда на представлявания, доколкото са налице доводи, че сделките били неизгодни за него. Приел е, че правната уредба съдържа такива фактически състави - чл. 38, ал. 1 ЗЗД /нищожност, поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/, чл. 42, ал. 2 ЗЗД /т. н. „висяща недействителност“/, чл. 40 ЗЗД / споразумение във вреда на представлявания/, чието приложение се обуславя от съответни твърдения за конкретните обстоятелства, на които се основава исковата претенция – с обосноваване в случая на определен порок на сделките. Прието е, че изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения са неясни, непълни и несъответни на петитума й, поради което и съдът не е в състояние еднозначно да определи какъв конкретно порок на оспорените сделки се поддържа, за да се обоснове нищожността им. Дали сделките са сключени от представител без представителна власт поради пороци на упълномощителната сделка, доколкото е наведен довод, че липсвало съгласие на ищеца за сключването им, дали сделките са сключени при наличие на представителна власт, но извън обема й, поради това, че представителят е договарял сам със себе си без за това да има съгласие на представлявания или пък договорите не са произвели действия за представлявания поради сключването им в негова вреда, например поради нееквивалентност на престациите. Посочено е, че всяко едно от тези основания може да се свърже с твърдението за недействителност на процесните сделки, но следва ищецът ясно и конкретно да посочи фактическите обстоятелства, които го обосновават.

Съдът е приел, че след оставяне исковата молба без движение ищецът, чрез процесуалния представител е депозирал молба, с която от фактическа страна е навел идентични с първоначалната искова молба фактически твърдения - че е собственик на земеделските имоти, че В. В. му предложил да сключат договори за аренда и поискал да му даде пълномощно, чрез което да набави необходимите документи за това, че ищецът му се доверил и подписал пълномощно без да го чете и впоследствие разбрал, че ответникът не само е сключил неизгодни за него договори за аренда, а дори е прехвърлил на себе си собствеността върху имотите без да го пита, без негово съгласие и без да е получил нищо от записаните в договора насрещни престации /без да му е дал пари или каквото и да било за имотите, както и в замяна/. Заявил, че исковете му не били за това, че не му е платена цената или дадено нещо в замяна, а били с оглед изложеното от фактическа страна, че изискванията за купувача са в чл. 200 и в чл. 183 от ЗЗД- винаги има цена, а изискванията за заменителя са в чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД, който препраща към чл. 200 ЗЗД. Приел е, че ищецът е посочил, че в пълномощното не била записана цена, нито че упълномощения сам може да я определели, от което твърди, че сделките били сключени без представителна власт. Приел е, че ищецът твърди и, че пълномощникът е действал при условията на чл. 38 в негова вреда. Отчетено е, че с молбата са въведени и твърдения за унищожаемост на сделките, поради измама, умишлено бил въведен в заблуждение , но имотите били отчуждени без негови знание и съгласие.

Прието е, че с подадената от ищеца молба в изпълнение указанията на съда относно редовността й, не е отстранена констатираната неяснота, непълнота и противоречивост между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, тъй като ищецът е изложил фактически твърдения, идентични с поддържаните такива в нередовната искова молба. Прието е също, че ищецът едновременно поддържа наличие на пълномощно, но сключване на договорите без негово знание и съгласие, сключването им в нарушение на чл. 38 ЗЗД, както и във вреда на представлявания, както и сключването им в нарушение на изискванията на чл. 200 и чл. 183 от ЗЗД. Съдът е приел, че са взаимно изключващи се твърденията, че ответникът действал при наличие на упълномощаване, но без да има право да договаря сам със себе си или е действал във вреда на представлявания от една страна, че от друга се твърди, че договорите били сключени без представителна власт, тъй като пълномощното било само за сключване на договори за аренда. Посочил е, че допълнително са въведени твърдения за унищожаемост поради измама неясно дали на упълномощителната сделка или на разпоредителните такива, което според съда е недопустимо по реда на отстраняване нередовности на исковата молба .

Прието е, че определяне на правното основание на иска е задължение на съда, че за да изпълни съда това задължение следва в исковата молба да са изложени ясни, конкретни, пълни и точни фактически обстоятелства, които да позволяват на съда да определи еднозначно какъв порок на сделките, обосноваващ недействителността им се твърди. Прието е също, че фактическата обстановка, изложена в исковата молба, формира основанието на иска с оглед чл. 127,ал.1,т.4 от ГПК, че когато тя е неясна и непълна, съдът не е в състояние да определи правното основание на иска.

Въззивният съд е приел, че поддържаните от ищеца фактически обстоятелства в исковата молба и в молбата му от 15.04.2019г., подадена след указанията на съда относно редовността й, са идентични и поради това, и с тази молба ищецът не е отстранил констатирана неяснота и непълнота на обстоятелствената част на исковата молба. Прието е, че същата съдържа неясни, непълни и несъответни на петитума й фактически твърдения, от които да се определи какви са пороците, поради които твърди недействителност на оспорените сделки. Формиран е извод за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба, поради неотстраняване на недостатъците на последната относно обстоятелствата, основание на иска. Прието е, че с оглед на това първоинстанционното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото на основание чл.129,ал.3, вр.ал.4 ГПК да се прекрати.

По правния въпрос:

Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК . Това основание за допускане на касационно обжалване е установено, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Съдът преценява, че в настоящият случай решаващите правни изводи на въззивния съд са постановени при явно тежко нарушение на закона и при явна необоснованост, последица от което е постановяване на неправилен съдебен акт. Доводите в касационната жалба в тази насока са основателни.

С исковата молба ищецът К. Т. И. е въвел твърдения, че е наследник по закон на И. К. Г. – негова майка. Твърди, че на основание наследяване е придобил собствеността върху недвижимите имоти: имот /№/ с площ от 35.710 дка, нива, трета категория, в местност „В. п.” в землището на [населено място], общ.Б., обл.М., имот /№/ в местност „Г. л.” в землището на същото село с площ от 2.172 дка, пасище мера, шеста категория, имот /№/ в местност „В.” с площ от 3.444 дка в землището на посоченото село, нива трета категория. Изложени са твърдения, че ответника В. И. В., като арендатор предложил на ищеца да сключат договор за аренда за описаните имоти и поискал ищецът да му даде пълномощно, чрез което да се снабди с документите за сключване на договорите:скици, решения на ПК, данъчни оценки и вместо ищеца да подпише договорите за аренда. Искането било обосновано с обстоятелството ищецът да не посещава нотариуси в [населено място], съответно поземлената комисия и общината в [населено място]. Ищецът се доверил на ответника и подписал пълномощно без да се запознае със съдържанието, съответно пълномощното, не му било дадено да го прочете, а ответника го уведомил, че е за сключване на договорите за аренда. Впоследствие ищецът К. И. узнал, че ответника В. В. е сключил неизгодни договори за аренда за описаните имоти, но и прехвърлил собствеността на себе си, без да е поискал съгласие на ищеца, без да е заплатил цена за имотите, въпреки отразеното в нотариалните актове, че е му е заплатена сумата 4357.80 лв. за два от имотите и са му предоставени 2 куб.м.дърва за огрев в замяна на прехвърлените ид.части от третия имот. При тези твърдения ищецът е заявил, че сделките са нищожни поради противоречието им със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. с. чл. 183 и чл. 200 и във вр. с. чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД и е поискал от съда да признае нищожността на трите сделки, обективирани нотариален акт за покупко-продажба /№/ от 29.11.2016г. и нотариален акт за замяна /№/ от 03.11.2016г, като противоречащи на закона-нарушаване императивните разпоредби на чл.183 и чл.222 от ЗЗД, поради неплатена цена и недадени в замяна дърва, със законните последици - отмяна на нотариалните актове и алтернативно, след прогласяване нищожността на трите сделки, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните имоти и да го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.

По така въведените твърдения и заявен петитум в исковата молба с решение № 520/10.11.2017 г. по гр.дело № 1428/2017 г. Монтанският районен съд е отхвърлил предявените от К. Т. И. срещу В. И. В. искове за признаване нищожността на трите сделки, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от /№//29.11.2016 г и нотариален акт за замяна на недвижим имот /№/ /03.11.2016 г., поради противоречие на закона, за отмяна на посочените нотариални актове, съответно е отхвърлен и предявения иск с правно основание чл.108 ЗС относно същите имоти.

По подадена въззивна жалба от ищеца К. И. с решение от 27.02.2018 г. по в.гр.дело № 545/2017 г. на Монтанския окръжен съд е потвърдено решението от 10.11.2017 г. по гр.дело № 1428/2017 г. на Монтанския районен съд.

С решение № 55/22.03.2019 г. по гр.дело № 2581/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е обезсилено решение от 27.02.2018 г. по гр.дело № 545/2017 г. на Монтанския окръжен съд. С решението на състава на ВКС е прието, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба – по исковете за недействителност на разпоредителните сделки и е постановил процесуално недопустимо решение. С оглед на това въззивното решение е обезсилено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на МОС.

При новото разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВКС, с определение от 01.04.2019г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца К. И. да отстрани констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на исковата молба, като изложи ясни и пълни фактически основания за пороци на сделките и съответно на тях искане за защита.

С молба вх. № 1528/15.04.2019 г. ищецът К. И., чрез адв.Н. В. е уточнил исковата молба както следва: 1. отново е въвел твърденията, че е наследник по закон на своята майка И. Г. и е собственик на основание наследяване на три недвижими имота в землището на [населено място], [община], обл. М., които са описани в исковата молба. В молбата е изложено, че ответникът В. В. като арендатор предложил на ищеца да сключат договор за аренда за описаните имоти и поискал от ищеца да го упълномощи с пълномощно, чрез което да събере необходимите документи за сключване на договорите за аренда – скици, решения на ПК, данъчни оценки и вместо ищеца да подпише договорите за аренда. Искането на ответника било мотивирано с обстоятелството ищецът да не се разкарва до нотариуси в [населено място], до поземлената комисия и общината в [населено място].

В цитираната молба се твърди, че впоследствие ищецът узнал, че ответникът е сключил неизгодни за него договори за аренда за описаните недвижими имоти, но и прехвърлил собствеността им на себе си, без съгласието на ищеца и без последният да получи нищо от записаните суми като цена в договорите за покупко-продажба и замяна. Твърденията в молбата са, че и трите процесни сделки – двете сделки за покупко-продажба и едната за замяна на недвижими имоти са извършени от пълномощник, че в съдържанието на пълномощното липсват съществени признаци на сделката продажба и замяна на недвижим имот и това е уговорена цена, както и че липсва уговорка в пълномощното, упълномощеният ответник сам да определя цената на имотите. В молбата се твърди, че и трите сделки – две за покупко-продажба и тази за замяна на недвижим имот са сключени от лице без представителна власт, че не са потвърдени от ищеца. Твърденията на ищеца в молбата са, че процесните договори за покупко-продажба и замяна на недвижими имоти са сключени без негово съгласие. Твърди, се че ищецът никога не е имал намерение и не е искал да продаде двата недвижими имота, предмет на нот.акт /№//29.11.2016 г., както и не е искал да заменя идеалните части от третия имот, предмет на нот.акт /№//2016 г., че извършените действия от ответника В. В. са във вреда на ищеца.

В молбата се съдържат твърдения, че ответникът В. В. е действал във вреда на ищеца, сключвайки процесните договори срещу посочените в същите престации на приобретателя. Искането в молбата, както и в исковата молба е да се постанови решение с което да се прогласи нищожността, евентуално унищожаемостта на всяка една от описаните сделки. В същата молба се съдържат и правни квалификации на предявените искове от ищеца.

Като взема предвид изложените фактически твърдения в първоначалната искова молба, както и в молбата от 15.04.2019 г., съответно формулирания петитум настоящият съдебен състав намира, че нередовностите на исковата молба са отстранени. Неправилен е извода на въззивния съд, че ищецът не е отстранил констатираната неяснота и непълнота на обстоятелствената част на исковата молба, че същата съдържа неясни, непълни и несъответни на петитума фактически твърдения.

Съдът преценява, че изложените фактически твърдения от ищеца с допълнителната молба са ясни, точни и съответни на заявения петитум. Въведените от ищеца фактически твърдения и петитум сочат на предявен иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка от 19.06.2016 г., поради липса на съгласие и обусловения от него иск за недействителност на договор за продажба на поземлени недвижими имоти, извършен с нотариален акт/ №//29.11.2016 г. и на договор за замяна на недвижим имот, извършен с нот.акт /№//03.11.2016 г., поради липса на представителна власт – чл.42 ЗЗД. В условията на евентуалност при отхвърляне на посочените искове е предявил иск за прогласяване недействителност на договора за замяна на недвижим имот, извършен с нот.акт /№//03.11.2016 г. и на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, извършен с нот.акт /№/29.11.2016 г., като сключени във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД.

При тези съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при нарушение на разпоредбите на чл.129,ал.3,вр.ал.4 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд. Поредността, при която Монтанския окръжен съд следва да се произнесе по предявените искове е: 1. По предявения главен иск за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка от 19.06.2016 г., поради липса на съгласие – чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД и обусловения от него иск за недействителност на договор за продажба на поземлени недвижими имоти, извършен с нотариален акт /№//29.11.2016 г. и на договор за замяна на недвижим имот, извършен с нот.акт /№/ /03.11.2016 г., поради липса на представителна власт – чл.42 ЗЗД. При отхвърлянето на посочените искове следва да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на описаните договори, като сключени във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД. След това, с оглед резултата по горните искове, въззивния съд следва да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

По направените разноски въззивният съд следва да се произнесе съобразно постановеното решение по материалноправния спор, като съобрази и направените разноски от страните пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение от 11.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 93/2019 г. на Монтанския окръжен съд.

Връща делото на Монтанския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: