Отмяна на осъдителна въззивна присъда заради липса на собствени фактически мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * липса на мотиви * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

София, 28 юли 2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 425/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ц. М., защитник на подсъдимия И. П. Б., срещу въззивна присъда от 04.03.2021г., постановена по внохд № 54/21г. по описа на Окръжен съд - Враца.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, а в допълнението към нея са развити доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд; превратен и тенденциозен анализ на събраните доказателства и позоваване единствено на косвените доказателства – показанията на свидетелите Н., Й., Ц. и П., довели до грешни правни и фактически изводи за вината на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият И. П. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260013 от 09.12.2020г., постановена по нохд №578/20г., Районен съд – Враца е признал подсъдимия И. П. Б. за невиновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С въззивна присъда № 260006 от 04.03.2021г., постановена по внохд №54/21г., Окръжен съд - Враца е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимият И. П. Б. за виновен в това, че на 17.03.2020г. около 21:15ч. на път /път/ км. – [населено място]/, с посока на движение към [населено място], е управлявал МПС – лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /а именно с 1,64 на хиляда/, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на ЦСМП-/населено място/ № 102/23.03.2020г., поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Б. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С въззивната присъда съдът се е произнесъл по разноските.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения и преклузивен срок, от лице, притежаващо активна легитимация, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Независимо че върховната касационна инстанция се произнася единствено в рамките на заявените касационни основания, нейно задължение и правомощие е да следи за точното прилагане на закона. При извършената проверка, настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните, и налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е нова въззивна присъда. Относно нейното съдържание е приложима разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, препращаща към нормата на чл.305 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивната присъда е необходимо да съдържат фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени от второинстанционния съд, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. В мотивите към въззивния съдебен акт, постановен от ОС-Враца, съдът е пресъздал фактическата обстановка, изложена и приета от първоинстанционния съд. Не е изложил собствени фактически изводи, въпреки извършения подробен доказателствен анализ и дадена различна оценка на доказателствената съвкупност, събрана от двете решаващи инстанции. Доказателственият анализ сочи на несъгласие на въззивния съд с изводите по фактите на първата инстанция, но същевременно липсва изложение на фактологията, която приема за релевантна.

В принципен аспект няма процесуални пречки въззивният съд, да постанови различен правен резултат, в рамките на фактическите констатации на първостепенния съд, но в случая последните не обуславят направените нови изводи. Задължение на контролирания съд е да очертае фактическа обстановка, изводима от доказателствената съвкупност, даваща възможност да бъдат направени категорични и несъмнени правни изводи, каквото той не е сторил. Неоспоримо е правомощието му да приеме нова фактическа обстановка, да систематизира приетата в рамките на релевантните факти или да приеме за установени само част от обстоятелствата, но съдът дължи мотивиране на това си решение. В случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си задължения, тъй като липсват мотиви в контролирания съдебен акт относно собствено му възприятие на фактите по делото, което неминуемо се отразява върху правото на страните да разберат какви в действителност са фактическите съображения за постановяване на осъдителната присъда, но и препятства касационния контрол, който се разпростира в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Съгласно закона и трайната съдебна практика липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните, и се явява самостоятелно основание за отмяна на контролирания съдебен акт.

Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на ОС - Враца да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

В обобщение, допуснатото от въззивната инстанция абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността на настоящата инстанция за надлежна проверка на атакувания акт/във връзка с релевираните в жалбата доводи/ подлежи на отстраняване от окръжния съд след връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 260006 от 04.03.2021г., постановена по внохд № 54/21г., по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: