Придобиване на собственост по давност и позоваване от наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

1

8

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
София, 25.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4792 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. срещу решение № 276 от 21. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 43/2022 г. на ОС – Русе в частта потвърждаваща решение № 260557 от 28. 07. 2021 г., поправено с решение № 260638 от 24. 11. 2021 г., поправено с решение № 260647 от 8. 12. 2021 г., и трите постановени по гр. д. № 5147/2018 г. по описа на РС – Русе, в частта, с която е уважен предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ***,в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв. по нотариален акт и скица. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове по чл. 108 ЗС. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при необоснованост на изводите на съда за упражнявано владение върху спорния имот от ищеца А. Т. и за неупражнявано владение върху същия от ответника М. Д. и съпругата му. Поддържа се и допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се и неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон - с разпоредбите на чл. 68, 69 и 79 ЗС и на чл. 108 ЗС, с твърдения, че не съответстват на посочените норми и на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че А. Т. е придобил, а ответникът М. Д. не е придобил по давност собствеността върху процесния имот. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че ответникът М. Д., дори да не е придобил по давност процесния имот, е придобил идеална част от същия по наследство от майка си Х. Т.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответниците искове по чл. 108 ЗС.

С писмен отговор, подаден от Ф. А. Т. и Х. И. Т., чрез адв. А. Й., е изразено становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.

С определение № 2308 от 25. 07. 2023 г. по гр. д. № 4792/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: възможно ли е да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен спор за собственост.

Отговор на въпроса е даден с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 3. Разяснено е, че правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Тоест, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС , от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

По основателността на касационната жалба:

За да достигне до извод за основателност на предявения от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищците Ф. А. Т. и Х. И. Т. са собственици на УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв., на основание договор за покупко-продажба, сключен с А. А. Т., с н.а. № 96/17. 08. 2016 г., като продавачът си е запазил правото на ползване върху продадения имот до края на живота си. Прехвърлителят А. А. Т. е бил собственик на дворното място и къщата на основание придобивна давност. Към сключване на сделката се е легитимирал като собственик с н.а. № 21/5. 08. 1998 г., издаден по обстоятелствена проверка.

За неоснователно е прието възражението на ответниците за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – поради сключването му не в предвидената от закона форма, предвид нищожността на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576, вр. чл. 579, ал. 2 – прилагане на разпоредбата на чл. 189 ГПК, въпреки прехвърлителят А. А. Т. да не е бил неграмотен или недъгав. Прието е, че „недъгавост“ по смисъла на цитираната разпоредба означава всяка хипотеза, при която, по една или друга причина, едно лице физически не е в състояние да положи подпис. Правомощие на нотариуса, който има пряко впечатление от състоянието на лицето към сключване на сделката, е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък. В случая се касае за лице в напреднала възраст (над 92 г.), със силен тремор, която хипотеза допуска приложение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2, вр. чл. 189 ГПК. А и полагане на отпечатък от десен палец дава по-голяма сигурност за автентичността на волеизявлението на съответното лице.

Съдът не е разгледал, като преклудирани (направени в последното, пето по ред, открито съдебно заседание) възраженията за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД – поради сключването му при липса на съгласие и поради привидност в хипотезата на абсолютна симулация.

За неоснователно е прието направеното от ответниците М. А. Д. и З. Ф. Д. възражение за придобиване по давност на дворното място и къщата още към 2010 г., чрез упражнявано от 2000 г. до 2010 г. (снабдяването на М. А. с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 71/2010 т.) владение. В тази връзка съдът е приел, че в процесния имот (къща и дворно място) се е родил А. А. Т. и е живял там от раждането си до смъртта си, настъпила след подаване на въззивната жалба (на 11. 12. 2021 г.). Никой от синовете му (нито ищецът Ф. А. Т., нито ответникът М. А. Д.), нито сестра му (при снабдяването на А. А. Т. с констативен нотариален акт за собственост същата е представила декларация от 3. 08. 1998 г., с която е заявила, че няма никакви претенции към процесния имот, както и че брат й е изплатил наследствения й дял), нито трети лица (включително и ищеца Х. И. Т. – негов племенник, син на сестра му) не е владял имота, не е оспорвал собствеността на А. Т. или смущавал владението му, нито е заявявал собственически претенции или обективирал намерение за своене. След като се оженил през 1981 г., М. А. Д. отишъл да живее в друго село, през 1989 г. се установил в Турция и посещавал имота всяка година, когато имал възможност. Помагал на баща си, извършвал ремонтни дейности и някои подобрения, но не е имал намерение за своене и не е стопанисвал имота като негов собственик. Приел е, че дори към 2010 г. е считал баща си за собственик – отишъл е с баща си при адвокат, за да обсъждат възможност да придобие имота. Тези изводи са направени въз основа на показанията на свидетелите на ищците - А. К., Ю. Я. и М., както и въз основа показанията на свидетелите на ответниците – П. А. и О. Д..

За неоснователно е прието и направеното от ответника М. А. Д., при условията на евентуалност (неуважаване на възражението за придобиване по давност на целия имот) възражение за придобиване на идеална част от имота по наследство от майка му Х. Х. Т.. Прието е, че наследодателката, до смъртта си, настъпила на 5. 02. 1997 г., не се е позовала на давността. На придобивна давност се е позовал само ищецът А. Т. и то след смъртта на съпругата си – на 5. 08. 1998 г., при снабдяването с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Прието е, че след като М. А. Д. и З. Ф. Д. не са били собственици на процесния имот, то и договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 121/2. 09. 2016 г., с дъщеря им И. З. Д., не е породил вещноправно действие.

Решението е частично неправилно.

Обосновани са изводите на въззивния съд, че само А. А. Т. и съпругата му Х. Х. Т. са владели процесния имот много повече от десет години преди смъртта на Х. Т., настъпила на 5. 02. 1997 г., че приживе Х. Т. не се е позовала на придобивна давност, че съпругът й А. Т. се е снабдил с констативен акт след смъртта й – през 1998 г.

Противоречи на разпоредбите на чл. 69 ЗС, чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, чл. 5 ЗН и с указанията по прилагането им, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, изводът на въззивния съд, че ответникът М. Д. не е придобил по наследство от Х. Х. Т. 1/10 идеална част от процесния имот, тъй като приживе Х. Т. не се е позовала на давността. Съгласно задължителната практика на ВКС, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС , от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Това е така, защото правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. В случая е установено, че Х. Т. е владяла, заедно със съпруга си А. Т. процесние имот повече от десет години преди смъртта си, както и че придобивният давностен срок е изтекъл през време на брака им. След смъртта й на изтеклата в нейна полза давност се е позовал наследникът й М. Д.. По тези съображения следва да се приеме, че в наследството на Х. Т. е включено и правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот, което тя е придобила на основание давност, в режим на СИО, и прекратена със смъртта й СИО.

Х. Т. след смъртта си е оставила следните наследници по закон: 1/. сина си И. А. Т. – починал на 02. 05. 2015 г. и оставил за наследници съпругата си Ф. И. Т. и децата си Х. И. Т. и А. И. Р.; 2/. сина си Ф. А. Т.; 3/. сина си М. А. Д.; 4/. дъщеря си Е. А. С.; 5/. съпруга си А. А. Т. – починал на 11. 12. 2021 г. и оставил за наследници посочените по-горе лица: децата си Ф. А. Т., М. А. Д. и Е. А. С. и внуците си Х. И. Т. и А. И. Р. – по право на заместване на сина му И. А. Т., починал преди него.

Ответникът М. А. Д. е придобил по наследство от майка си Х. Т. правото на собственост върху 1/10 идеална част от процесния имот (1/5 от 1/2 идеална част). И. А. Т., Ф. А. Т. и Е. А. С. също са придобили по 1/10 част от процесния имот по наследство от майка си Х. Т.. Преживелият съпруг А. Т. е получил по наследство от съпругата си 1/10 идеална част от процесния имот и 1/2 идеална част на основание придобивна давност и прекратена със смъртта на съпругата СИО, общо 6/10 идеални части (1/10 +1/2).

На 17. 08. 2016 г., с н.а. № 96/2016 г., А. Т. е продал на ищците Ф. А. Т. и Х. И. Т. притежаваните идеални части от процесния имот, като сделката не е породила прехвърлително действие за притежаваната от ответника М. А. Д. 1/10 идеална част от правото на собственост, придобита по наследство от майка му Х. Т.. Пред нотариуса А. Т. се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 21/05. 08. 1998 г., издаден по обстоятелствена проверка. Към 5. 08. 1998 г. същият не би могъл да придобие по давност наследствените идеални части на децата си и внуците си от наследството на съпругата му, починала 1997 г. Не е доказано след 5. 08. 1998 г.да е придобил по давност наследствената 1/10 идеална част от имота на сина си М. Д..

На 02. 09. 2016 г., с н.а. № 63/2016 г., М. Д. и съпругата му З. Ф. Д. са прехвърлил процесния имот на дъщеря си И. З. Д., но договорът е породил вещнопрехвърлително действие само за 1/10 ид.ч. от правото на собственост. Пред нотариуса М. Д. се е легитимирал като собственик с н.а. № 138/27. 09. 2010 г., издаден по обстоятелствена проверка. Обоснован и съобразен с разпоредбите на чл. 68, 69, 79 ЗС и с указанията по приложението им, дадени с ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. На ВКС, ОСГК, е изводът на въззивния съд, че не е доказано към 2. 09. 2016 г., нито към 27. 09. 2010 г. М. Д. да е придобил по давност останалите 9/10 идеални части от процесния имот.

От изложеното следва, че към предявяване на иска ищците не са били собственици на 1/10 идеална част от процесния имот. Същата е била собственост на ответницата И. З. Д., която я е придобила на основание договора за покупко-продажба от 02. 09. 2016 г., сключен с баща й М. Д.. Прехвърлителят е бил собственик на продадената 1/10 идеална част на основание наследяване на майка си Х. Т., която е била придобила собствеността на основание давност, изтекла през време на брака й с А. Т., и прекратена СИО.

Въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв. по нотариален акт и скица, е уважен над 9/10 ид.ч. до 10/10 ид.ч., т.е. за 1/10 идеална част от процесния имот, вместо което бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за 1/10 идеална част от имота.

При този изход на делото Ф. А. Т. и Х. И. Т. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на М. А. Д. и на И. З. Д. сумата 24 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, съответно на отхвърлената част от иска, а М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ф. А. Т. сумата 1080 лв., съставляваща част от разноските, направени за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, съответно на уважената част от иска по чл. 108 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 276 от 21. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 43/2022 г. на ОС – Русе в частта потвърждаваща решение № 260557 от 28. 07. 2021 г., поправено с решение № 260638 от 24. 11. 2021 г., поправено с решение № 260647 от 8. 12. 2021 г., и трите постановени по гр. д. № 5147/2018 г. по описа на РС – Русе, в частта , с която предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв., е уважен над 9/10 до 10/10 идеални части, т.е. за 1/10 идеална част от описания имот, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв., за разликата над 9/10 до 10/10 идеални части, т.е. за 1/10 идеална част от описания имот.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276 от 21. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 43/2022 г. на ОС – Русе в частта потвърждаваща решение № 260557 от 28. 07. 2021 г., поправено с решение № 260638 от 24. 11. 2021 г., поправено с решение № 260647 от 8. 12. 2021 г., и трите постановени по гр. д. № 5147/2018 г. по описа на РС – Русе, в частта , с която предявеният от Ф. А. Т. и Х. И. Т. против М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв., е уважен за 9/10 идеални части от процесния имот.

ОСЪЖДА Ф. А. Т. и Х. И. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на М. А. Д. и на И. З. Д. сумата 24 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М. А. Д., З. Ф. Д. и И. З. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Ф. А. Т. сумата 1080 лв., съставляваща част от разноските, направени за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: