Допускане на делба и придобивна давност между съсобственици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
София, 04.08.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1020 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. С. Р., чрез адв. П. А., срещу решение № 312 от 05.12.2024 г. на Окръжен съд – Добрич по в. гр. д. № 365/2024 г., в частта му, с която след частична отмяна на решение №10/26.02.2024г. по гр.д.№317/2022г.на РС-Балчик, е отхвърлен искът на И. С. Р. против М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. за делба на поземлен имот с идентификатор *** находящ се в [населено място], [община], [улица], с площ от 1042кв.м., на самостоятелен обект/без идентификатор по КККР/, представляващ жилище с площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/, находящо се в южната част от жилищна сграда с идентификатор *** и на селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м., както и е отхвърлено искането на И. С. Р. по чл. 344 ал. 2 ГПК.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробни доводи за неправилност на въззивното решение са изложени и в представените по делото писмени бележки. В открито съдебно заседание не се явява представител на касатора.

С отговора на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А., чрез адв. М. В., оспорват касационната жалба.

Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определението по чл. 288 ГПК № 5790 от 11.12.2025 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

Производството е във фазата по допускане на делбата и е образувано по предявен от И. С. Р. против М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** находящ се в [населено място], [община], [улица], с площ от 1042кв.м., на самостоятелен обект/без идентификатор по КККР/, представляващ жилище с площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/, находящо се в южната част от жилищна сграда с идентификатор *** и на селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27кв.м.

Прието е за установено по делото, че процесните имоти са бивша собственост на съпрузите И. Р. А., починал на 05.12.2000г., и З. С. А., починала на 01.10.2002г. Наследници по закон на И. А. и З. А. са дъщеря им - ответницата М. И. К. и синът им С. И. Р., починал на 07.01.2016г., чийто наследник е ищецът по делото И. С. Р..

И. А. и З. А. са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на дъщеря си М. К. 1/2 ид.ч. от дворното място и северното жилище от построената в него жилищна сграда /нот. акт №69, нот. дело №2071/1995г./. Към датата на сключване на договора М. К. е имала сключен граждански брак с Д. А. К.. Т.е. след смъртта на И. А. 1/2 ид.ч. от дворното място и самостоятелното южно жилище са придобити от съпругата му З. А., дъщеря му М. К. и сина му С. Р. при квоти : 4/6 ид.ч. за съпругата и по 1/6 ид.ч .за двамата низходящи.

На 14.06.2002г. З. А. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на внучката си З. Д. А. собствените си 4/12 ид. ч. от дворното място и 4/6 ид. ч. от южното жилище /нот.акт №50, нот. д. №430 от 2002г./. Разпоредителната сделка е сключена по време на брака на З. А. с Е. Р. А..

При съобразяване на горното въззивният съд е приел, че след смъртта на З. С. А. през 2002г. вещните права върху 1/2 ид.ч. от дворното място /останалата 1/2 ид.ч. е притежание на съпрузите К. по силата на договора от 1995г., както и северното жилище, които права ищецът не оспорва/ и върху самостоятелното южно жилище са преминали в патримониума на бащата на ищеца С. Р. и ответницата М. И. К. по силата на наследственото правоприемство в обем на по 1/6 ид.ч. за всеки и на З. Д. А. и съпруга й Е. Р. А. в обем на 4/6 ид.ч. по силата на договора от 2002г.

С. И. Р. е починал на 07.01.2016г. и е оставил за наследници ищеца и дъщеря си, но последната е направила отказ от наследството, останало от баща й, предвид на което и нейната част от наследството уголемява дела на брат й- ищецът по делото.

Съдът е посочил, че е спорно между страните дали ищецът има права върху процесния имот, предвид въведеното от ответниците възражение за придобивна давност. Прието е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели П. К./съжителстваща на съпружески начала с ищеца от 2007г./, И. Н. И., Д. П. В. /втори братовчед на ищеца по майчина линия/, С. А. Т., К. К. К. и Д. Д. Д., се установява, че фактическата власт върху процесните имоти е установена от ответниците. До около 1990г. бащата на ищеца е живял в една барака в двора, след което заминал в града. Според св. П. К. ищецът живял в имота до преди смъртта на дядо си, а след това е ходил до портичката, не е влизал вътре, но свидетелката не знае защо. Свидетелката И. И. виждала ищеца два-три пъти пред портата, имотът бил ограден с много висока ограда, портите били високи. Предполага, че е търсил роднините си, че може да е имало звънец и той да е чакал да му отворят. Ищецът споделял със св. Д. В., че иска да се види с роднините си, да говори с тях, че ходил там, но те имали висока ограда и не можело да се влезе, когато е заключено. Имотът не е същият като преди - сега има ограда, къщата е измазана с изолация, покривът е оправен, ответниците направили таванска стая. Е. А. си мазал къщата, полагал гипс картони, изолации, правил пътеки в двора. Е. А. от 20 години живеел там. Ответниците ползвали имота като техен.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че ответниците са установили самостоятелна фактическата власт върху процесните имоти след смъртта на наследодателката З. С. А. през 2002г. Ответниците са показали с действията си по подобряване, ограждане и заключване, че считат имота за собствен и че владеят имота за себе си, като ищецът не е имал достъп до същия, въпреки изразеното желание да го посети. За него е било известно, че роднините му са завладели имота и е можел да предприеме действия по защита на правото си на собственост. Налице е осъществявано от ответниците владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, което е продължило повече от 20 години и е довело до придобиване собствеността. В заключение въззивният съд е направил извод, че щом като процесните имоти не са съсобствени между страните, неправилно е допусната делбата им и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил иска.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите на въззивния съд, че е доказано, че ответниците са придобили по давност идеалната част на ищеца, са направени общо по отношение на всички ответници, без да е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства и без да са изложени конкретни мотиви въз основа на кои доказателства и защо въззивният съд приема за доказано възражението за изтекла придобивна давност за всеки от ответниците, при съобразяване на начина на възникване на съсобствеността и съответно на доказателствата, събрани в подкрепа на доводите за упражнявано владение.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

По делото няма спор по фактите относно сключените прехвърлителни сделки и обема на придобитите от ответниците права въз основа на тях, както и че ответницата М. И. К. притежава права върху делбения имот и на основание наследство, а ищецът е придобил права по наследство от баща си, чиито права също произтичат от наследяване.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след смъртта на З. С. А. през 2002г. в процесното жилище живеят З. А. и Е. А., които са направили подобрения. Ответницата М. И. К. и съпругът й живеят в жилище, което не е предмет на спора и се намира в същата сграда, в която е и процесното жилище. Свидетелите И. и К. сочат, че ищецът не е можел да влезе в имота, защото дворното място е с висока ограда, като свидетелката И. е виждала ищеца да стои отвън. В заключение следва извод, че е доказано по несъмнен начин, че от смъртта на З. А. през 2002г. бащата на ищеца, а впоследствие и ищецът не са упражнявали фактическа власт върху процесните дворно място и жилище, а такава се упражнява от всички ответници върху дворното място и от ответниците З. А. и Е. А. върху жилището.

Установено е от показанията на свидетеля К., че между ищеца и ответниците М. К. и З. А. е имало уговорки във връзка с имота, като ответниците не са имали средства да изплатят дела му. На погребението на С. И. Р., починал на 07.01.2016г., който е баща на ищеца, свидетелката е присъствала на разговор между ищеца и двете ответници, при който ответниците казали на ищеца, че което е негово, си е негово. Няма основание показанията на свидетелката К. да не бъдат кредитирани, независимо че тя живее на съпружески начала с ищеца. Извод, че те са обективни следва от цялостния им анализ. От тях не се установяват само изгодни за ищеца факти и неизгодни такива за ответниците. Напротив, свидетелката ясно и категорично сочи, че от 2007г. /от тогава датират отношенията й с ищеца/ фактическата власт върху делбения имот се осъществява само от ответниците, а ищецът не е имал достъп до имота. Фактите, които установява, не се опровергават от показанията на останалите свидетели, а напротив показанията й кореспондират с тях. Относно соченото от нея за наличието на уговорки между страните във връзка с имота, както и за направеното изявление от ответниците, че ищецът има права върху имота, следва да се съобразят и показанията на свидетелката И. за проведен разговор с ответницата З. А., при който последната е казала, че ищецът има дял /разговорът е проведен след смъртта на бащата на ищеца/. Също така в проведеното на 31.01.2024г. открито съдебно заседание ответницата М. К. е заявила, че ищецът е искал пари, но не е давал ясен отговор на въпроса каква сума иска – отговарял е различно : пет лева, пет хиляди лева. Същата е заявила още :“Той е един човек, който не знае какво иска. Иска пари, но не става така. Колко да ти дадем, на ръка ли да му дадем пари? Да беше завел едно дело, както сега, но то много години минаха. Ние направихме много подобрения и той сега се сетил, след толкова години, да иска имот.“.

При така установеното се налага извод, че не е доказано М. К. и съпругът й Д. К. да са придобили по давност идеалната част на ответника. Съсобствеността между М. К. и ответника, а преди това и с баща му С. Р., е възникнала по наследяване. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в хипотеза на съсобственост, възникнала по наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В настоящия случай липсват доказателства, от които да се направи извод, че ответницата М. К. е демонстрирала пред С. Р., а впоследствие и пред неговия наследник– ищецът по делото, намерението си да владее идеалните му част за себе си и от този момент да е изминал предвиденият в чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишен срок. Заявеното от ответницата К. пред районния съд сочи на признаване, а не на отричане правата на ищеца и е израз на несъгласието й с поведението му /че не знае какво иска, че след толкова време е предявил иск/. Тук следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че в продължителен период от време ищецът не е упражнявал правата си върху имота , не е достатъчно, за да се направи извод, че той е изгубил правото си на собственост, защото според разпоредбата на чл. 99 ЗС правото на собственост се губи само ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Т.е. неупражняването на правото на собственост няма за последица изгубването на това право.

Неоснователно е и направеното от ответниците З. А. и Е. А. възражение за изтекла придобивна давност. Съсобствеността между тях и ищеца произтича от правна сделка и наследяване. Според приетото в цитираното по- горе ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, които действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Установеното от свидетелските показания, че след смъртта на С. Р. ответницата З. А. е заявила, че ищецът има дял, е достатъчно, за да се приеме, че макар и да е упражнявала фактическа власт върху имота, същата е била негов държател, а не владелец по смисъла на чл. 68 ЗС, защото липсва субективният елемент на владението - намерението за своене.

В заключение следва извод, че ответниците не са доказали, че са придобили собствеността върху частта на ищеца на основание давностно владение и съответно е установено по делото, че страните са съсобственици на процесното южно жилище, дворното място, както и на основание чл. 92 ЗС на построената в дворното място селскостопанска постройка.

По изложените съображения въззивното решение, с което е прието, че ответниците са придобили на основание давностно владение идеалната част на ответника и искът за делба е отхвърлен, е неправилно и като такова следва да се отмени и да се допусне делба между и при делбени части, както следва :

-за И. С. Р. 1/12 от дворното място и селскостопанската постройка и 2/12 от жилището;

- за М. И. К. и Д. А. К.- 6/12 от дворното място и изградената в него селскостопанска постройка, придобити в режим на СИО;

-за М. И. К.- 1/12 от дворното място и селскостопанската постройка и 2/12 от жилището , придобити на основание наследство;

-за З. Д. А. и Е. Р. А. - 4/12 от дворното място и селскостопанската постройка и 8/12 от жилището, придобити в режим на СИО.

Делбените части са определени, като е взето предвид, че М. И. К. и Д. А. К. са придобили по сключения през 1995г. възмезден договор 1/2 ид. ч. от дворното място и северното жилище, което не е предмет на делбата. Следователно след смъртта на И. А. останалата 1/ 2 ид. ч. от дворното място, както и южното жилище са станали съсобствени между съпругата му З. А., дъщеря му М. К. и сина му С. Р.. З. А. е придобила 1/2 от жилището, както и 1/4 от цялото дворно място на основание прекратената СИО, както и е придобила на основание чл.9, ал.1 ЗН още 1/6 ид. ч. от жилището и 1/12 от цялото дворното място, а М. К. и С. Р. са придобили по 1/12 ид. ч. от дворното място и по 1/6 ид. ч. от жилищната сграда. Т.е. към този момент правата върху делбения имот са, както следва : за М. И. К. и Д. А. К.- 6/12 от дворното място, придобити в режим на СИО; М. И. К. и С. Р.-по 1/12 от дворното място и по 2/12 от жилището на основание наследство. Правата на З. А. са както следва – 4/12 ид. ч. от дворното място и 8/12 от жилището си, като с тези си права тя се е разпоредила през 2002г. в полза на внучката си З. А.. С. Р. е починал през 2016г., оставяйки за наследници двете си деца, като предвид направения от дъщеря му отказ от наследство, то на основание чл. 53 ЗН правата на отказалата се от наследството са уголемили дела на другия наследник – ищецът по делото, който е придобил всички права върху имота, притежавани от баща му. По правилото на чл. 92 ЗС правата на съделителите върху селскостопанската постройка следва да се определят съобразно правата, които те притежават върху дворното място.

Ищецът е поискал на основание чл. 344, ал.2 ГПК да бъде постановена привременна мярка, с която до окончателното извършване на делбата ответниците да му заплащат обезщетение за ползването на неговата ид.ч. от делбения имот, като с молба от 11.12.2021г. е уточнил размера на претендираното от ответниците обезщетение за неговата 1/12 ид. ч.

Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите имат право да поискат на основание чл. 344, ал.2 ГПК да им бъде определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното ликвидиране на съсобствеността. В случая ответниците не твърдят и не доказват, че ищецът ползва делбените жилище и дворно място заедно с тях, поради което и претенцията по чл.344, ал.2 ГПК е доказана по своето основание.

От приетата пред районния съд съдебно - икономическа експертиза, се установява, че пазарният месечен наем за делбения имот е 198 лева. Следователно ищецът, претендиращ обезщетение за 1/12 ид. ч. от делбения имот има право на обезщетение, равняващо се на месечния наем на тази част от имота, което се равнява на 8,44 евро /равностойността на 16, 50 лева/. По делото липсват доказателства за дължимия се наем поотделно за дворното място и за жилището, поради което и на основание чл. 162 ГПК размерът на дължимото се обезщетение от всеки от ответниците следва де се определи по преценка на съда. Съобразявайки, че съделителят Д. К. не притежава права върху процесното жилище, както и квотите на страните върху дворното място и жилището, настоящият състав намира, че З. А. и Е. А. следва да бъдат осъдени да заплащат на ищеца обезщетение от 3 евро месечно, а М. К. и Д. К. – 5,44 евро месечно.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят направените за производството пред ВКС разноски в размер на 40,90 евро /равностойността на 80 лв./. За въззивното производство отговорността за разноски следва да се разпредели по правилото на чл. 78 ГПК, като се вземе предвид частичното обезсилване на първоинстанционното решение, предвид на което и в полза на ищеца И. Р. следва да се присъдят от 1 000,76 евро /равностойността на 1 957,33 лв./. В полза на ответниците следва да се присъдят 197,69 евро /равностойността на 386,67 лв./, представляващи разноски за въззивното производство. Разноски за първоинстанционното производство не следва да се присъждат. Трайна е практиката на ВКС, че отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто е принципът на чл. 78 ГПК. Затова съгласно чл. 355 ГПК разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция остават за сметка на страните, както са ги направили.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 312 от 05.12.2024 г. на Окръжен съд – Добрич по в. гр. д. № 365/2024 г., в частта му, с която след частична отмяна на решение №10/26.02.2024г. по гр.д.№317/2022г.на РС-Балчик, е отхвърлен искът на И. С. Р. против М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. за делба на поземлен имот с идентификатор *** находящ се в [населено място], [община], [улица], с площ от 1042кв.м., на самостоятелен обект/без идентификатор по КККР/, представляващ жилище с площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/, находящо се в южната част от жилищна сграда с идентификатор *** и на селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м., както и е отхвърлено искането на И. С. Р. по чл. 344 ал. 2 ГПК, като вместо него постановява :

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** находящ се в [населено място], [община], [улица], с площ от 1042кв.м., ведно със самостоятелен обект/без идентификатор по КККР/, представляващ жилище с площ от 70кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, две стаи /спалня и кухня-трапезария/ и санитарно помещение/баня и тоалетна/, което жилище се намира в южната част от жилищната сграда в имота и на селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м. между и при делбени части, както следва :

- за И. С. Р. 1/12 от дворното място и селскостопанската сграда с идентификатор *** и 2/12 от жилището;

- за М. И. К. и Д. А. К. в режим на съпружеска имуществена общност - 6/12 от дворното място и селскостопанската сграда с идентификатор ***;

- за М. И. К.- 1/12 от дворното място и селскостопанската сграда с идентификатор *** и 2/12 от жилището;

- за З. Д. А. и Е. Р. А. в режим на съпружеска имуществена общност - 4/12 от дворното място и селскостопанската сграда с идентификатор *** и 8/12 от жилището.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК З. Д. А. и Е. Р. А. и двамата с адрес [населено място], [община], [улица] да заплащат на И. С. Р. с адрес [населено място], [община], извън регулацията 3, вх. Б, ет.5, ап.13 сума в размер на 3 /три/ евро месечно, представляваща обезщетение за ползването на собствената на И. С. Р. част от допуснатия до делба имот, считано от датата на постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК М. И. К. и Д. А. К. и двамата с адрес [населено място], [община], [улица] да заплащат на И. С. Р. с адрес [населено място], [община], извън регулацията 3, вх. Б, ет.5, ап.13 сума в размер на 5,44 евро /пет евро и 44 евроцента/ месечно, представляваща обезщетение за ползването на собствената на И. С. Р. част от допуснатия до делба имот, считано от датата на постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. да заплатят на основание чл. 78 ГПК на И. С. Р. сумата от 40,90 евро /четиридесет евро и 90 евроцента/, представляващи разноски за делото пред ВКС, както и 1 000,76 евро /хиляда евро и 76 евроцента/ разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА И. С. Р. да заплати на основание чл. 78 ГПК на М. И. К., Д. А. К., З. Д. А. и Е. Р. А. сумата от 197,69 евро /сто деветдесет и седем евро и 69 евроцента/, представляващи разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: