Дължимост на суми за ток при неправомерно отчитане в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18
София, 01.02. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1504/2020 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2819/03.04.2020 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 133/21.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 52/2020 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1554/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2607/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от Д. С. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 21 914.17 лв., представляваща стойност на служебно начислена електрическа енергия за периода 23.04.2018 г. – 22.04.2019 г., за обект, находящ се в [населено място], [улица], общ. Полски Т., обл. Велико Т., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 12.07.2019 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А. Т., която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба Д. С. В., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Н. И., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е по делото подадена чрез адв. И. писмена защита.

С определение № 682 от 13.10. 2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса, обобщен и уточнен от съда - при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД и относно правното значение в този случай на причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, с практиката на ВКС според решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., и решение № 21 по гр.д. № 5017/2016 г., I г.о.

В посочените решения на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение №160 от 31.12.2020г. по гр.д.№1174/2020г., Решение №216 от 13.01.2021г. по гр.д.№989/2020г. ВКС, ІV ГО, Решение №107 от 26.11.2020г. по гр.д.№ 1096/2020г., ІІІ ГО, и др.) В последните се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б. “а“ ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Това тълкуване на правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата Д. С. В. има качеството на потребител на електрическа енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление – [населено място], [улица], общ. Полски Т., както и че съгласно констативен протокол № 15116675 през 2015 г. в имота на ищцата е монтирано средство за търговско измерване /СТИ/ с нулеви показатели в тарифите: нощна /Т1/, дневна /Т2/ и върхова /Т3/. Не се спори между страните, че в протокола липсват данни за допълнителна тарифа – Т4, и за сумарна тарифа – Т0. Вследствие извършена на 22.04.2019 г. техническа проверка на СТИ, служители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго – Про Продажби“ АД са демонтирали СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в Българския институт по метрология /БИМ/. За извършената на 22.04.2019 г. проверка е съставен констативен протокол № 1701843 от същата дата, в който са вписани следните показания на демонтирания електромер: Т0 – 125 439kWh, Т1 – 4 214kWh, Т2 – 6 443kWh, Т3 – 2 673kWh, Т4 – 112 107kWh. При техническата проверка на БИМ е установено, че по процесното СТИ отсъстват механични дефекти по корпуса, по клемите и по клемния блок, като същото съответства на метрологичните характеристики за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики за това. Извършено е софтуерно четене на СТИ, при което е констатирана външна намеса в тарифната му схема и наличие на отчетена енергия в Т4 – 112 107kWh. С оглед изготвено положително становище за начисление на електрическа енергия от 10.07.2019 г. „Енерго – Про Продажби“ АД е начислило допълнително количество електрическа енергия за обекта на потребление на ищцата в размер на 112 107kWh за периода 23.04.2018 г. – 22.04.2019 г. чрез „корекция“, за което е издадена фактура № [ЕГН] за сумата от 21 914.17 лв. с ДДС. С писмо от 11.07.2019 г., ведно с приложена фактура № [ЕГН], „Електроразпределение Север“ АД е поканило Д. С. В. да заплати сумата по издадената фактура. Срещу извършеното преизчисление ищцата е възразила извънсъдебно пред доставчика с жалба от 22.07.2019 г. Съдът е кредитирал заключението по изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно–техническа експертиза, според което към датата на извършване на проверката процесното СТИ е било технически неизправно, като вещото лице е заявило в о. с. з., че не е възможно да се установи на какво се дължи отчетената електрическа енергия в Т4, нито кой е началният момент на отчитане на цифрови показатели в Т4.

Въззивният съд е приел за неизпълнена доказателствената тежест на ответното дружество да докаже при условията на пълно и главно доказване, че претендираната електрическа енергия с оглед показанията в Т4 на СТИ: 112 107kWh, на стойност 21 914.17 лв., е реално доставена на потребителя по сключения договор за продажба на електроенергия. Кредитирайки заключението по съдебно–техническата експертиза, съдът е счел за неустановен началният момент на натрупване на показания в Т4, както и конкретната причина за тяхното натрупване в скрития регистър на електромера. Съобразил е, че при първоначалното монтиране на процесното СТИ е съставен констативен протокол № 15116675, в който липсват данни за първоначалните стойности на Т4, от което е приел, че съществува възможност електромерът да е монтиран с процесните стойности още през 2015г. Отбелязал е, че поддържането на СТИ в техническа изрядност е задължение на доставчика по договора за продажба на електрическа енергия, поради което е недопустимо същият да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Отчел е, че констативен протокол № 1701843 за извършената на 22.04.2019 г. техническа проверка е съставен преди влизането в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./, но след отмяната на чл. 48 и сл. ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г./ с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г., влязло в сила на същата дата, поради което е приел, че отношенията между страните следва да се уредят по общите правила на ЗЗД.

При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

Предвид отговора на поставените правни въпроси, правилно е прието, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.

С оглед събраните по делото доказателства - констативен протокол за монтаж на процесното СТИ № 15116675 през 2015 г., с нулеви показатели в тарифите: нощна /Т1/, дневна /Т2/ и върхова /Т3/, без данни за допълнителна тарифа – Т4, и за сумарна тарифа – Т0; констативен протокол на БИМ от 22.04.2019г. за извършена метрологична експертиза съгласно чл.57 и чл.58 ЗИ и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява факта на извършена външна намеса в тарифната схема на електромера, който е монтиран нов, с нулеви показания, наличието на преминала енергия на тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея и съответствието на електромера на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, направеният извод за недоказаност на факта на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел.енергия, се явява необоснован. Обосновка за този извод не може да се намери в заключението на вещото лице по приетата експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. С отговора на исковата молба ответното дружество е поискало назначаване на експертиза, която да се изпълни от вещо лице софтуерен специалист. Първоинстанционния съд е допуснал назначаване на експертиза, но е определил за изпълнението й електроинженер. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е следвало служебно да назначи експертиза, доколкото в жалбата се съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и необоснованост на фактическите изводи за неустановяване на факта на реално потребление на електрическата енергия, натрупана в скрития регистър в резултат на установената от метрологичната експертиза на БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор, а съответно е довело и до необоснованост на акта.

С оглед изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 133/21.02.2020г., постановено по възз. гр. д. № 52/2020г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: