Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2022
По-тежко наказание за нотариус, изповядал сделка с лице под запрещение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието оспорва наложеното от Нотариалната камара наказание „порицание“ на нотариус, изповядал сделка за имот с лице под ограничено запрещение без съгласието на неговия попечител и без разрешение от съда. Нотариусът се оправдава, че не е забелязал данните в справката и че е опитал да помогне на страните. Върховният касационен съд отменя порицанието и налага по-тежко дисциплинарно наказание – „предупреждение за лишаване от правоспособност“.
Какво приема съдът
Нотариусът е длъжен задълбочено да провери дееспособността на страните по сделката. Изповядването на сделка от името на лице под ограничено запрещение без необходимото попечителско съгласие и съдебно разрешение представлява тежко нарушение, за което най-лекото наказание „порицание“ е явно несправедливо.
Приложени разпоредби
- чл. 25, ал. 1 ЗННД
- чл. 75, ал. 1, т. 1 ЗННД
- чл. 80, ал. 1 ЗННД
- чл. 6 ГПК
- чл. 578, ал. 4 ГПК
- чл. 130, ал. 3 СК
- чл. 165, ал. 4 СК
- чл. 168, ал. 2 СК
- чл. 4, ал. 2 ЗЛС
- чл. 5, ал. 2 и 3 ЗЛС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
нотариусдисциплинарно наказаниеограничено запрещениепопечителпрехвърляне на имотдееспособност
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 60257 гр. София, 14.01.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2613/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 80, ал.1 ЗННД. Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 18.05.21г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на РБ, постановено по дисциплинарно дело№12/21г., с което е наложено на нотариус В. Б., вписана под рег.№ 259 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд [населено място], дисциплинарно наказание по чл. 75, ал.1, т.1 ЗННД- „порицание“. В жалбата са изложени доводи, че наказанието е явно несправедливо за извършени нарушения на чл. 165, ал.4, във вр. с чл. 168, ал.2, във връзка с чл. 130, ал.3 СК, както и на чл. 5, ал. 2 и 3 , във вр. с чл. 4, ал.2 ЗЛС, както и на чл. 25, ал.1 ЗННД (най- общо нотариусът е извършил нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, реализирана от прехвърлител, поставен под ограничено запрещение, но без да е дадено съгласие от попечителя и без да има разрешение на районния съд). Министърът на провосъдието е поискал налагане на наказание „предупреждение за лишаване от правоспособност“. В отговора срещу жалбата, нотариус Б. твърди, че не е знаела, че прехвърлителката е с ограничено запрещение, но е разбрала след това, че попечителят се е дезинтересирал и не се грижи за работите на прехвърлителката, която била една „гладна и уплашена жена“. Също така след сигнала, е свързала страните по сделката и е посредничила за сключване на договор за прекратяване на договора за издръжка и гледане, но по причина у попечителя, „обратната“ сделка не се е осъществила. В подкрепа на твърденията е представила по делото и нотариална покана от приобретателя до попечителя. Настоящият състав на ВКС счита, че жалбата е основателна, защото извършеното нарушение е безспорно, смекчаващите отговорността обстоятелства, въведени от нотариуса, са неоснователни и/или недоказани, а наложеното наказание „порицание“ не би имало поправителен и възпиращ ефект за евентуални бъдещи нарушения. Безспорно е по делото, че нотариус Б. е извършила нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, при която прехвърлителят е лице, поставено под ограничено запрещение, но е липсвало съгласие на попечителя, както и разрешение на районния съд. Налице е нарушение на императивни разпоредби, предвидени в защита на лица, които заради психично заболяване не могат да се грижат за работите си. Твърдението на нотариуса, че не е знаела за ограниченото запрещение, тъй като не е видяла отразеното в справката от ГД“ГРАО“ за ограничената дееспособност, не изключва евентуалния умисъл. Напротив, преди нотариалната сделка, нотариусът е извършил справка в ГД“ГРАО“ и в документа, който е приложен към нотариалното дело е удостоверено изрично, че прехвърлителката е поставена под ограничено запрещение. Тъй като нотариусът е длъжен да провери дееспособността на страните по сделката (чл.578,ал.4 ГПК), но в случая нотариус Б. не се е запознала със съдържанието на документа, удостоверяващ ограничената дееспособност, то следва, че действията са извършени при евентуален умисъл, защото нотариус Б. е знаела евентуалния порок на сделката, който би настъпил при липса на дееспособност, но е допускала реализиране на порока, без да го цели. Недоказани са и твърденията на нотариуса, че попечителят не се грижи за работите на подопечния, а приобретателят на имота дава издръжка и гледане. Не са ангажирани никакви доказателства за тези обстоятелства. Освен това тези твърдения не могат да служат като морално оправдание за извършеното нарушение, защото са нарушени норми в обществен интерес, предвидени за защита на интереса на лица с психично заболяване, които не могат да се грижат за работите си. Представената нотариална покана е „право нищо“, тя е без правни последици, защото изхожда от приобретателя по сделката и е отправена до попечителя. Тя представлява едностранно волеизявление, с което приобретателят по сделката задължава попечителя да се свърже с приобретателя в определен срок за сключване на нотариален акт за прекратяване на договора за издръжка и гледане, иначе приобретателят по сделката ще счита, че попечителят се отказва от тази „обратна“ сделка. Не може с едностранно волеизявление да се създават задължения(освен ако не е предвидено в закон) и да се определят неблагоприятни правни последици при неизпълнение. Нотариалната покана е без правен ефект. Налице е тежко нарушение на императивни норми, предвидени в защита на лица, които поради психично заболяване, не могат да се грижат за работите си. Това са нормите на чл. 165, ал.4, във вр. с чл. 168, ал.2, във връзка с чл. 130, ал.3 СК, както и на чл. 5, ал. 2 и 3 , във вр. с чл. 4, ал.2 ЗЛС. Нарушението е извършено при вина във формата на евентуален умисъл, защото нотариусът, като не е проверил дееспособността на страните по сделката, е знаел за възможния порок на сделката, но го е допускал, съгласил се е с евентуалните правни последици. Според настоящия състав на ВКС, за това нарушение подходящото, справедливо и съответно наказание е „предупреждение за лишаване от правоспособност“ (чл. 75, ал.1, т.3 ЗННД). Целта на наказанието е да санкционира, да поправи и да възпре от бъдещи нарушения. В случая наложеното най- леко наказание „порицание“ не би имало ефект да поправи и възпре, то по- скоро може да е стимул за бъдещи подобни нарушения, защото за тежко нарушение на императивни норми се определя най- лекото наказание. При тези нотариални сделки със значителен материален интерес дори и най- високата глоба от 5000лв., предвидена като наказание, не би се постигнала преследваната от закона цел (да поправи и да възпре). Освен това с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може да наложи наказание по- високо от поисканото (чл.6 ГПК). Ето защо, наказанието „предупреждение за лишаване от правоспособност“ е най- подходящо с оглед тежестта на нарушението и в рамките на поисканато с жалбата. То съответства и на обстоятелството, че нотариус Б. е с чисто дисциплинарно минало. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.05.21г. на Дисциплинарната комисиая на Нотариалната камара на РБ, постановено по дисциплинарно дело№12/21г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на нотариус В. Б., вписана под рег.№ 259 от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд [населено място], дисциплинарно наказание по чл. 75, ал.1, т.3 ЗННД- „предупреждение за лишаване от правоспособност“. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.