Обезсилване на решение за подобрения в имот поради нередовна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 544

Гр.София, 24.08.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

При секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№1414/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Е. П., срещу решение № 325 от 18.12.2024 г. по в.гр.д.№451/2024г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260006 от 25.06.2024 г. по гр.д.№1368/2019г. на Монтанския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от К. М. К. и М. Т. К. срещу Г. К. А. осъдителни искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от ЗС за заплащане на подобрения, извършени в процесния недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор [№] , като е постановено друго по същество, с което същите са частично уважени за сумата в размер на общо 24 122 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му, в обжалваната част и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК, К. М. К. и М. Т. К., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен от Г. К. А. срещу К. и М. К. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местността „П.“, и за осъждане на ответниците да му предадат владението на посочената реална част, както и предявени от К. К. и М. К. срещу Г. К. А. насрещни искове за заплащане сумата от 30 000лв., представляваща извършени в процесния имот подобрения.

При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал извод, че ищецът по първоначалния иск Г. К. А. е собственик на процесния имот и доколкото от свидетелските показания е установено, че същият и към настоящия момент се владее от ответниците К. М. К. и М. Т. К., искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на предявените в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за подобрения, е прието, че § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ не се отнася за лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от актовете посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ .Доколкото процесният имот не е предоставен за ползване на ответниците, то разпоредбата е неприложима по отношение на тях и те са недобросъвестни владелци и нямат право на задържане.

Изложени са мотиви, че неприложима е и разпоредбата на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./, тъй като същата касае места, предоставени за земеделско ползване.При незаконно строителство в тези места е предвидена санкция, състояща се в прекратяване предоставеното право на ползване на имота, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.В случая процесният имот не е предоставен за ползване на ответниците и разпоредбата е неотносима.Прието е, че приложима е нормата на чл. 74, ал. 1 ЗС, съгласно която недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения.За вилната сграда и терена следва да се присъди сумата от 12 957 лева; за бетоновите пътеки, металните порти и оградата - сумата от 3316 лева; по отношение на трайните насаждения е посочено, че е определена сумата от 129 865 лева, но от нея следва да бъдат извадени лозовите насаждения, които са на стойност 122 016 лева или за трайните насаждения следва да се присъди сумата от 7849 лева.Изваждането е направено на основание чл.5, т. 4 във вр. чл. 11, ал. 3 във вр. Приложение № 4 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения, тъй като тези насаждения са завършили плододаващия си период.Въз основа на горното е прието, че общата стойност на направените подобрения възлиза в размер на сумата от 24 122 лева, до който размер са уважени исковете по чл. 74 от ЗС.

С постановеното определение №741/18.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по предявения насрещен иск за подобрения, тъй като е налице вероятност в тази си част решението да е процесуално недопустимо.В останалата част въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване.

По делото се установява, че искът на Г. К. А. по чл.108 от ЗС е бил насочен първоначално само срещу ответника К. К., който в срока за отговор е предявил евентуален насрещен иск за заплащане на сумата от 6 100лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на извършените подобрения в спорния с ищеца имот : вилна и стопанска постройки ; овощни дървета, лози и малинови насаждения ; бетонни пътеки, плочи и др.

С определение от 14.11.2019г. първоинстанционният съд е конституирал служебно съпругата на ответника К. К. М. К..На 23.12.2019г. е постъпил отговор от последната, в който е направено изявление, че поддържа депозираният от другия ответник насрещен иск.Ако съдът приеме предявеният по чл.108 от ЗС за основателен, то тя претендира подобренията, които е направила в имота. Страната не е внесла държавна такса по този иск, не е осъществена процедурата по чл.131 от ГПК.

Постъпила е молба от 23.12.2020г., в която ответниците по иска по чл.108 от ЗС са заявили, че претендират заплащането на сумата от 30 000лв. за извършените след 1980г. подобрения.В молбата не е посочено как тази сума се разпределя между трите групи подобрения, които К. К. и М. К. са претендирали.Първоинстанционният съд не е постановил нарочно определение, с което допуска исканото изменение на иска, но формално се е произнесъл по целия размер на претенцията, което не съставлява съществено процесуално нарушение.

В с.з. на 17.05.2021г. ищците по насрещния иск са направили изменение на иска по отношение на трайните насаждения в имота, като са я увеличили от 1 200лв. на 2 891.07лв.Искането за изменение на иска е било допуснато с определение на първоинстанционния съд.

Според т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд следва да остави без движение исковата молба съгласно чл.100 от ГПК -отм./чл.129, ал.2 от ГПК/ при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.
В конкретния случай въззивният съд не е изпълнил това си задължение и е постановил крайния си акт по нередовна насрещна искова молба.С оглед процесуалното поведение на ищците по насрещния иск следва да се приеме, че същите са кредитори с равни права, което означава, че всеки един от тях претендира половината от предявената претенция за подобрения, която е в общ размер на 24 122лв./за разликата до пълния претендиран размер от 30 000лв. отхвърлителното решение на въззивния съд е влязло в законна сила/.Както бе посочено по-горе ищците са претендирали три групи подобрения, извършени в процесния имот, които се изразяват в следното : вилна и стопанска постройки; овощни дървета, лози и малинови насаждения ; бетонни пътеки, плочи и др.Ищците са уточнили, че за трайните насаждения в имота претендират сумата от 2 891.07лв., но не е посочено как се разпределя остатъка от 21 230.93лв между останалите две групи подобрения.Налице е била нередовност на исковата молба, която не е била констатирана от въззивния съд.

По реда на чл. 293, ал.4 от ГПК въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави насрещната искова молба без движение и даде указания на ищците за отстраняване на нейните нередовности.
На ищцата М. К. следва да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата се държавна такса, след което въззивният съд трябва да осъществи процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като изпрати препис от насрещната искова молба на ответника Г.А. за отговор.
На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 325 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 451/2024 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260006 от 25.06.2024 г. по гр.д.№1368/2019г. на Монтанския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от К. М. К. и М. Т. К. срещу Г. К. А. осъдителни искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от ЗС за заплащане на подобрения, извършени в процесния недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор [№], като е постановено друго по същество, с което същите са частично уважени за сумата в размер на общо 24 122 лв.

ВРЪЩА делото на Монтанския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: