Изисквания за редовност на иск за отнемане на незаконно придобито имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 619

гр. София, 23.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), комисията) и по касационна жалба на ответниците М. Х. М. и С. Р. М. срещу решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд.

Ищецът КОНПИ е оттеглила касационната си жалба в процеса на администрирането `и, поради което въззивният съд с необжалвано и влязло в сила разпореждане № 574/27.06.2023 г., тълкувано с разпореждане № 343/12.04.2024 г., е върнал същата, респ. – въззивното решение е влязло в сила в отхвърлителната му част, срещу която е подадена оттеглената и върната касационна жалба на комисията.

С определение № 2237/08.05.2024 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по касационната жалба на ответниците М. М. и С. М. – в обжалваната от тях част , с която въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. дело № 153/2018 г. на Разградския окръжен съд, е постановил отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от двамата ответници, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в [населено място], [улица]; товарен автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] (недвижимият имот и автомобилите са подробно описани).

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: С решение от 13.06.2018 г. на комисията-ищец е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на уведомление от 05.01.2017 г. на Разградската окръжна прокуратура за привличане в качеството на обвиняем на ответницата С. М. за това, че през периода 01.01.2010 г. - 30.04.2011 г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери от 4 762.57 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По образуваното наказателно дело е постановена и е влязла в сила на 17.02.2017 г. присъда от 01.02.2017 г. за престъплението, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). Ответниците са съпрузи и имат две родени от брака деца, а периодът на проверка е 11.01.2007 г. - 11.01.2017 г.

Апелативният съд е посочил, че е изготвен икономически анализ, установяващ значително несъответствие за проверявания период. Посочил е и че ответникът М. М. участва в собствеността и управлението на „С.“ ЕООД, учредено на 01.09.2014 г. с капитал от 100 лв., разпределен в 10 дяла с номинална стойност 10 лв. всеки от тях. Установил е и че с нотариален акт от 12.11.2007 г. родителите на ответника М. са му дарили недвижим имот в [населено място], ул. Б.“ № , ведно със застроените в него жилище с прилежащо мазе и самостоятелен обект – навес и подобрения, при запазено право на ползване в полза на дарителите, като имотът е отчужден през 2014 г. чрез покупко-продажба за сумата 9 900 лв., която не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като имотът е придобит чрез дарение. Съдът е установил и че с нотариален акт от 23.12.2009 г. ответникът М. М. е закупил друг недвижим имот – процесното дворно място в [населено място], [улица], с площ 3 152.75 кв. м., ведно с жилищна сграда с площ 35 кв. м., за сумата 20 000 лв. и пазарна стойност към датата на придобиване 40 000 лв., като към настоящия момент имотът представлява двуетажна сграда със застроена площ 328.90 кв. м. и разгъната застроена площ 698.80 кв. м., представляваща на I-вия етаж автомивка, автоработилница и смесен магазин, а на II-рия етаж – две жилища, с пазарна стойност на дворното място и новопостроената жилищна сграда 160 000 лв. Апелативният съд е посочил още, че икономическият анализ съдържа данни за придобитите и отчуждени от ответниците МПС, за всички получени от тях парични преводи от чужбина, банкови преводи, депозити и кредити, разходи за издръжка и за пътувания в чужбина. От неоспореното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел за установено, че пазарната стойност на горния недвижимия имот към датата на придобиване – 23.12.2009 г., е 36 635 лв., а „общата стойност на разходите за изграждане на двуетажната сграда са „21 666.98 лв.“: разходи за труд – 41 064.34 лв., разходи за материали – 127 850.06 лв., разходи за механизация – 2 665.65 лв. и допълнителни разходи – 34 743.97 лв. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), съобразено със заключенията на САвТЕ и тройната СТЕ, общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците е в размер 91 891.51 лв., а обичайните и извънредни разходи за проверявания период са в общ размер 108 455.48 лв.; размерът на нетния доход, като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи, е отрицателна величина – общо за целия процесен период – в размер 16 563.97 лв. Съдът е посочил и че разходите за придобиване на МПС, съгласно пазарните цени от САвТЕ, са в размер на 4 824.50 лв.; разходите за възмездното придобиване на недвижимия имот в [населено място] по повторната СТЕ са в размер 36 635 лв. към момента на придобиване – 23.12.2009 г.; разходите за извършеното строителство по същата СТЕ са 175 002.64 лв.; разходите за вноски по банкови сметки за целия период са общо в размер 19 030.26 лв.; получените суми от трети лица по банкови сметки са 5 180.90 лв.; получените суми от чужбина – 2 346.99 лв.; получените суми за 2010 г. – общо 46 730.52 лв. са обект на преобразуване на имущество – строителството на двуетажната сграда.

На следващо място въззивният съд е приел, че общият размер на имуществото за процесния период е 243 120.29 лв., а несъответствието между имуществото и нетния доход във вариант II-ри на СИЕ е 259 684.26 лв. Съдът е посочил още, че в началото на периода по сметките на проверяваните лица са налични 31.37 лв., а в края на периода имуществото е на стойност 184 069.11 лв., без да е отчетено намаление на стойността на МПС и недвижимия имот от нормалното им изхабяване.

По-натам апелативният съд е възпроизвел част от показанията на свидетелите К. М., Нешо Р. и А. Д., като е приел, че те установяват, че близките на ответниците са полагали труд безвъзмездно и са имали умения в строителството, както и че ответниците не са влагали парични средства за труд при строителството. Предвид това съдът е намерил, че сумата 41 064.34 лв. – разходите за труд според заключението на повторната СТЕ, следва да се приспадне от размера на установеното имущество – 243 120.29 лв., поради което е приел, че размерът на имуществото е 202 055.95 лв., както и че от това следва извод, че установеното несъответствие е в размер 218 619.92 лв.

На следващо място въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да кредитира показанията на свидетелите М. и Д., в частта им относно дадени в заем на ответниците парични суми. Съдът е приел за недоказани в процеса твърденията за влагане в строителството на едно от жилищата на сумата 13 000 лв., събрана на абитуриентския бал на сина на ответниците, и на сумата 43 000 лв., събрана на сватбата му; за недоказано е намерено и твърдението за получени от тях суми от продажба на агнета, кожи, ядки и тютюн и от работата на ответника в сватбен салон в Г. без трудов договор.

В мотивите към въззивното решение следват правни съображения, че съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, за което не е установен законен източник, т. е. за него може да се направи обоснованото предположение по чл. 21, ал. 2 от Закона, въз основа на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Посочено е и че несъответствието, съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Възражението на ответниците, че не е налице значително несъответствие, защото разликата между имуществото и нетния доход не надвишава 250 000 лв., е прието за неоснователно, по съображения, че изменението на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обн. в ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., с което размерът на несъответствието е намален на 150 000 лв., е предхождащо проверката пред комисията, която е започнала на 11.01.2017 г. – при действието на новата редакция на закона. Съдът е приел, че констатираното несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците е над 150 000 лв., поради което и предвид „факта, че за нито едно от придобитите имущества не е доказано придобиване със средства от законни източници“, е направен извод, че те подлежат на отнемане. Отново е посочено, че според заключението на ССЕ, в края на проверявания период наличното имущество е на стойност 184 069.11 лв., поради което е прието, че в този размер искът следва да бъде уважен.

В касационната жалба на ответниците М. М. и С. М. се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, с която е постановено отнемането. Касаторите поддържат, че в исковата молба, а оттам – и в доклада на първоинстанционния съд не е посочено имуществото, с което те са разполагали в началото и в края на проверявания период, като този порок не е бил поправен и от апелативния съд. Изтъква се и че съгласно практиката на Конституционния съд, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникнали задължения. Поддържа се, че необосновано и двете съдебни инстанции отказали да допуснат събиране на относими доказателства, свързани с набрани средства от двете семейни мероприятия (абитуренския бал и сватбата) през 2011 г. и 2014 г., а именно – било отказано назначаване на експертизи във връзка с видеоматериала на електронен носител за двете събития, от който ясно се виждало набавянето на сумите, техният размер и произход. Излагат се и съображения, че и двете съдебни инстанции не се произнесли по всички своевременно направени възражения на касаторите-ответници и не направили цялостна преценка на всички относими правно-релевантни обстоятелства поотделно за всеки отделен актив на подлежащото на отнемане процесно имущество. Излагат се и оплаквания, че въззивният съд необосновано приел, че относно размера на несъответствието между имуществото и нетния доход е приложима по-новата законова разпоредба, а не първоначалната редакция на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която размерът е 250 000 лв., като и в тази връзка съдът не обсъдил доводите на касаторите-ответници относно санкционния характер на закона и че по отношение на санкционираното лице следвало да се прилага по-благоприятния закон. Поддържа се и оплакване за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд за наличие на това несъответствие, като се излагат подробни съображения и доводи, че ако се приеме, че несъответствие е налице, то посочените от вещото лице суми следвало да бъдат намалени, както следва: за 2007 г. – със сумите 410.70 лв. и 684.50 лв., за 2008 г. – със сумата 16 000 лв., за 2009 г. – със сумите 16 635 лв. и 20 000 лв., за периода 2008-2010 г. – със сумата 2 486.20 лв., за 2010 г. – със сумата 34 743.97 лв., за 2011 г. – със сумата 5 220 лв., за 2012 г. – със сумата 5 307 лв., за 2013 г. – със сумата 3 810 лв. и за 2014 г. – със сумите 9 900 лв. и 130 лв. Излагат се и съображения, че апелативният съд необосновано възприел експертното заключение относно разходите на домакинството, като вещото лице използвало методика по официалните данни за страната, а не за Област Р., при което жалбоподателите считат, че общият разход на домакинството им следвало да бъде намален с 25 984 лв. В заключение касаторите поддържат, че при правилно изчисление, общият размер на несъотвествието бил значително под 150 000 лв. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки, в които се излага и становище, че отговорът на първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е отрицателен, а по останалите два правни въпроса – положителен. Също в писмените бележки процесуалните пълномощници на касаторите се позовават на актуалната практика на ЕСПЧ, формирана след подаването на касационната жалба, а именно – на решението от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България. Изтъква се, че в т. 111 от това решение ЕСПЧ е признал легитимна цел от обществен интерес на ЗОПДНПИ (отм.), както и че в т. 124 от решението ЕСПЧ изрично приел, като задължително условие за съответствие на националния съдебен акт с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, извършване на „пълноценен и добросъвестен тест за пропорционалност“, както и специално изискване към този „тест“ – съдът „да предостави някои данни относно нарушенията – наказателни или административни, от които се твърди, че произхожда имуществото, подлежащо на отнемане, и да е показано по обоснован начин, че може да съществува връзка между тези правонарушения и въпросното имущество“. Излагат се и съображения, че в процесния случай няма извършен такъв „тест за пропорционалност“, както и че престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК за избягване на данъчно облагане на обща стойност 4 762.67 лв., за което е осъдена ответницата С. М., било напълно негодно да създаде имотна облага.

Насрещната страна – ищецът КОНПИ, в отговора си и в откритото съдебно заседание поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за неоснователност на оплакванията на касаторите за неправилно мотивиране на въззивното решение, като поддържа, че въззивният съд обсъдил всички относими към спора доводи и възражения на страните и доказателства по делото поотделно и в съвкупност, и ги подложил на самостоятелна преценка. Излага и съображения, че правните изводи на апелативния съд били в съответствие със задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, като поддържа, че съгласно тях, сумите от придобито и впоследствие отчуждено имущество, които не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период, щом са разходвани, представляват разход за проверяваните лица и следва да намерят отражение в анализа на нетния доход. Във връзка с позоваването на касаторите на решението от 26.09.2023 г. на ЕСПЧ, от страна на комисията се поддържа, че установеното значително несъответствие на имуществото на лицето, съпоставено със законните му доходи, само по себе си водело до извод, че е налице правонарушение с оглед анализа за пропорционалност, като се изтъква и че наличието на влязлата в сила осъдителна присъда срещу ответницата С. М., с която тя е призната за виновна за престъплението по чл. 255 от НК, също водело до извод за правилност и законосъобразност на въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване негова част.

С посоченото по-горе определение № 2237/08.05.2024 г., касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: 3) за да се установи „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), необходимо ли е по делото да са въведени конкретни твърдения за имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на проверявания период.

Задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК, дава отрицателен отговор на първия поставен по делото материалнопрвен въпрос, а именно: Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Съгласно подробните разяснения, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателното решение, това задължително тълкуване, респ. – същият отрицателен отговор на въпроса се възприема по отношение на понятията „имущество“ и „значително несъотвествие“ по смисъла и на § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).

Съгласно трайно установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, разрешението на втория процесуалноправен въпрос е положително. Тази константна практика на касационната инстанция приема, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Въззивният съд, който е втори по ред по съществото на материалноправния спор, дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, преценка на относимите доказателства и изграждане на последователни фактически изводи, въз основа на които – и излагане на правни съображения – логически следствия от дадени условия. В мотивировъчната част на решението тези логически и правни изводи трябва да бъдат ясно и пълно отразени. Съдът дължи изясняване на всички релевантни факти, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми; въз основа на фактическите изводи дължи последователно изграждане на правни заключения. За да може въззивният съд да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 от ГПК), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства), чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 от ГПК). Изчерпателното мотивиране на въззивното решение е и гаранция за справедлив съдебен процес и за правилността на съдебния акт – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени; на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване. В този смисъл са решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 74/25.07.2019 г. по гр.дело № 2999/18 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2/17.02.2021 г. по гр. д. № 1248/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на въпроса, тъй като то е основано на, и е съобразено със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Практиката на ВКС дава положителен отговор и на третия поставен по делото процесуално правен въпрос. В решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. и решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд. е прието, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), тя трябва да съдържа твърдения за всички правно-релевантни обстоятелства, съставляващи основанието на иска, които включват и вида и стойността на имуществото, което ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период, както и вида и стойността на имуществото, което всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период. В първото от тези решения на ВКС е подробно разяснено и, че ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на равенството на страните в процеса. Дадени са и подробни разяснения за правомощията на въззивния съд при изпълнение на служебните му задължения по чл. 269, изр. 1, във вр. с чл. 129 от ГПК за извършване на проверката относно редовността на исковата молба, респ. – на процесуалната допустимост на същата и на образуваното по нея производство. В същия смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Положителният отговор на третия процесуалноправен въпрос следва и от мотивите към т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

При така възприетите разрешения на правните въпроси, по касационните оплаквания съдът намира следното:

Основателен е доводът на касаторите, а и при извършената служебна проверка съдът намира, че подадената от комисията искова молба по делото не е отговаряла на горните изисквания за редовност, тъй като в нея липсват твърдения за имуществото, което ответниците са притежавали в началото на проверявания период, липсват конкретни и ясни твърдения и за притежаваното от ответниците имущество в края на периода. По повод този довод, който ответниците са поддържали и във въззивната си жалба, с отговора на същата комисията-ищец обаче сама (без да са `и давани указания от съда) е отстранила тази нередовност на исковата молба, като е изложила изрични и ясни твърдения, че не е установено в началото на проверявания период – към 11.01.2007 г. ответниците да са притежавали недвижими имоти, МПС и наличности по банкови сметки, както и че в края на периода – към 11.01.2017 г. наличното имущество на ответниците е процесното и в настоящото касационно производство такова, а именно: дворното място с построената в него двуетажна сграда на [улица] [населено място], товарния автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лекия автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд не е съобразил така направеното уточнение, а с определение № 148/22.03.2022 г. е дал указания на комисията-ищец да уточни твърденията си в исковата молба, като изрично посочи кои парични суми, предмет на искането за отнемане (без тези, съставляващи равностойност на отчуждено имущество), са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на предявяване на иска. В изпълнение на тези указания, с молба от 01.04.2022 г. комисията е уточнила, че не твърди претендираните за отнемане парични суми да са налични в патримониума на ответниците. Така дадените указания от въззивния съд и направеното с молбата от 01.04.2022 г. уточнение от страна на комисията-ищец, са ирелевантни за настоящото касационно производство, тъй като касаят единствено влязлата в сила отхвърлителна част на въззивното решение. От друга страна въззивният съд не е връчил на ответниците препис от подадения от комисията отговор на въззивната им жалба, а само го е докладвал в съдебното заседание от 22.06.2022 г., но не е докладвал съдържащото се в отговора уточнение на исковата молба относно притежаваното от ответниците имущество в началото и в края на проверявания период. По този начин апелативният съд е допуснал нарушение на чл. 131, ал. 1, във вр. с чл. 129 от ГПК, предвид и посочените по-горе разяснения, дадени с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено, тъй като ответниците са били лишени от възможността да подадат писмен отговор на поправената във въззивното производство искова молба.

Основателно е касационното оплакване на ответниците и за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при събиране на доказателствата, изразяващо се в отказ за назначаването на експертиза във връзка с видеоматериала на електронен носител за двете семейни мероприятия – абитуренския бал през 2011 г. и сватбата през 2014 г. В отговора на исковата молба ответниците са изложили твърдения, че на абитуренския бал на сина им Д. Х. през месец май 2011 г. и на сватбата му през месец август 2014 г. били събрани съответно сумата 13 000 лв. и сумата 43 000 лв., които били вложени в строителството на процесната двуетажна сграда и за издръжката на семейството. Изложени са и твърдения, че електронният носител, съдържащ видеоматериала от тези две семейни събития, е бил представен от ответниците пред комисията, като са направени доказателствени искания електронният носител да бъде изискан от комисията-ищец и да бъде назначена комплексна съдебно-техническа и преводаческа експертиза, която да субтитира текста от видеоматериалите и да го преведе на български език. В съдебно заседание от 20.12.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания. С въззивната си жалба ответниците са поддържали искането си за назначаване на комплексна съдебно-техническа и преводаческа експертиза, която да която да субтитира текста от видеоматериалите и да го преведе на български език, но въззивният съд не се е произнесъл по това доказателствено искане нито с постановеното от него определение № 148/22.03.2022 г., нито в проведените съдебни заседания от 22.06.2022 г. и от 22.03.2023 г. Така допуснатото от апелетивния съд процесуално нарушение е съществено, тъй като в мотивите към въззивното решение той е приел за недоказани твърденията на ответниците за влагане в строителството на сумата 13 000 лв., събрана на абитуриентския бал на сина на ответниците, и на сумата 43 000 лв., събрана на сватбата му. Този извод на въззивния съд би могло да е различен, ако той се беше произнесъл и евентуално – уважил доказателственото искане на ответниците за допускане на комплексната съдебно-техническа и преводаческа експертиза. Същият извод на апелативния съд, както и изводът му, че са недоказани и твърденията на ответниците за получени от тях суми от продажба на агнета, кожи, ядки и тютюн и от работата на ответника в сватбен салон в Г. без трудов договор, са и напълно необосновани – съдът не е изложил никакви съображения как е достигнал до тези изводи. Неправилно въззивният съд е приел и че съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не следвало да кредитира показанията на свидетелите М. и Д., в частта им относно дадени в заем на ответниците парични суми. Процесуалната забрана за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е неприложима в случая (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС), а и от тази процесуална забрана логически не следва извод, че свидетелските показания не следва да се кредитират (в случаите когато тя намира приложение съдът изобщо не следва да обсъжда недопустимо събраните свидетелски показания, а не да ги обсъди и да не ги кредитира, т.е. да не им дава вяра).

В противоречие с възприетите по-горе разрешения на първия и втория правен въпрос, респ. – в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, а и на правилата на формалната и правната логика, въззивният съд е приел и че е налице несъответствие в размер 218 619.92 лв. между имуществото и нетния доход на ответниците. От мотивите към въззивното решение по никакъв начин не става ясно какви елементи (кои конкретно имуществени права върху недвижими имоти, МПС, вземания и пр.) се включват в имуществото, което апелативният съд е съпоставял с приетия за установен от него нетен доход на ответниците. Съществено вътрешно противоречие и логическо несъответствие в мотивите е налице и относно стойността на това имущество. Най-напред въззивният съд е приел, че „общият размер на имуществото за процесния период“ е 243 120.29 лв., което не следва логически от изложените преди това мотиви, в които частично са обсъдени експертните заключения по делото. След това съдът е посочил, че „в началото на периода по сметките на проверяваните лица (ответниците) са налични 31.37 лв.“, като не става ясно от кои доказателства по делото съдът е установил това обстоятелство. В същото изречение от мотивите си съдът е посочил и че „в края на периода имуществото е на стойност 184 069.11 лв., без да е отчетено намаление на стойността на МПС и недвижимия имот от нормалното им изхабяване“; подобна констатация е налице и в края на мотивите към въззивното решение. Така посочената стойност очевидно е стойността на наличното имущество на ответниците в края на проверявания период, което е и процесното имущество (дворното място с построената в него двуетажна сграда на [улица] [населено място], товарния автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лекия автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] – съгласно и уточнението на исковата молба, направено във въззивното производство), като същата негова обща стойност от 184 069.11 лв. е посочена и в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното такова, но от мотивите към последното не става ясно от кои доказателства по делото апелативният съд е възприел и тази стойност. Напълно необоснован е и изводът на въззивния съд, че „несъответствието между имуществото и нетния доход във вариант II-ри на СИЕ е 259 684.26 лв.“ – не са изложени никакви съображения защо съдът е възприел този вариант на експертизата относно несъответствието. Също противно на правната логика, след като веднъж е достигнал до извод за размера на несъответствието между имуществото и нетния доход, едва след това въззивният съд е обсъждал част от свидетелските показания по делото, предвид което е формирал нови изводи както за стойността на имуществото – 202 055.95 лв., така и за размера на несъответствието – 218 619.92 лв. За да достигне до извода, че стойността на имуществото е 202 055.95 лв., съдът е извадил от възприетата преди това негова стойност 243 120.29 лв., стойността на приетите за установени от свидетелските показания, спестени от ответниците разходи за труд за построяването на процесната двуетажна сграда – 41 064.34 лв., което е в противоречие с разясненията, дадени с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не може да включва както неналични парични суми, така и разходи, а още по-малко стойността на това имущество може да се формира като към нея се прибавят или отнемат спестени разходи. Също в противоречие с това задължително тълкуване и основаната на него практика на ВКС (напр. – решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд.), респ. – в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел и че нетният доход на ответниците е отрицателна величина в размер 16 563.97 лв., поради което неправилен е и изводът, че несъответствието в размер 218 619.92 лв. се формира като сбор от възприетата стойност на имуществото – 202 055.95 лв. и възприетата отрицателна величина на нетния доход – 16 563.97 лв. Основателни са и касационните оплаквания на ответниците, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, и като не е обсъдил в мотивите към решението си и не е дал отговор на подробните доводи във въззивната им жалба (поддържани и в касационната жалба) за редуциране на възприетите в заключението на ССчЕ стойности, формиращи размера на несъответствието. Това процесуално нарушение също е съществено, тъй като е довело до безкритично и необосновано възприемане от апелативния съд на експертното заключение в частта му относно общия размер от 91 891.51 лв. на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците, както и относно общия размер от 108 455.48 лв. на техните обичайни и извънредни разходи за проверявания период, което също се е отразило на правилността и на изводите за размера на нетния доход, а оттам – и за размера на несъответствието. В обобщение – макар апелативният съд правилно да е приел, че релевантният размер на „значителното несъответствие“, е онзи размер на несъответствието, който надвишава надвишава 150 000 лв., съгласно действалата материалноправна норма към откриването на производството пред комисията (доводите на касаторите за приложение на по-благоприятната за тях предходна редакция на нормата поради нейния санкционен характер, са неоснователни, тъй като този принцип е приложим в наказателното, но не и в гражданското правораздаване), то решаващият извод на апелативния съд, че в случая установеният размер на несъответствието е над този законоустановен праг от 150 000 лв., е формиран при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснован.

Основателно касаторите-ответници се позовават и на актуалната практика на ЕСПЧ, обективирана в решението от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България, което е от значение и за извършваната от съда служебна проверка относно процесуалната допустимост на исковото производство – във всеки един момент от неговото развитие (в този смисъл – също задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, възприети и в посоченото по-горе решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В т. 111 от мотивите към решението от 26.09.2023 г. ЕСПЧ приема, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва легитимна цел от обществен интерес, а именно: „да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения, както е посочено в Закона“. Именно предвид тази легитимна цел на закона, в т. 124 и т. 138 ЕСПЧ приема, че за да бъде отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да извърши обоснована преценка и да установи наличието на престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са били извършени и са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество. В този смисъл са и мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е цитирана и по-старата практика на ЕСПЧ (Д. срещу България, Т. и др. срещу България, R. срещу Е. и др.), съгласно която: „…конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност“. В същия смисъл са и подробните разяснения, дадени още с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид така възприетото в практиката на ЕСПЧ и задължителната тълкувателна практика на ВКС, включително и актуалната такава, както и предвид посочените и по-горе подробни разяснения, дадени и с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (съгласно които, ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на равенството на страните в процеса), настоящият съдебен състав намира, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), тя трябва да съдържа в обстоятелствената си част и твърдения за обстоятелства, сочещи наличие на връзка (пряка или косвена) между престъплението, по повод на което е образувано производството, и придобиването на имуществото на ответниците, чието отнемане се претендира. В случая исковата молба, подадена от комисията-ищец, е нередовна, тъй като в нея липсват каквито и да било твърдения за наличие на връзка между данъчното престъпление, за извършването на което ответницата С. М. впоследствие е и била осъдена с влязла в сила присъда, и придобиването на процесния недвижим имот и двата процесни автомобила, чието отнемане от двамата ответници се претендира по делото.

В заключение – въззивното решение, освен че е неправилно в обжалваната част, поради констатираните по-горе нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на мотивите на апелативния съд, налице е и по-тежък порок – то е и процесуално недопустимо в тази част, като постановено по нередовна искова молба, поради което и на основание 270, ал. 3, изр. 3, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 2 от ГПК, както и съгласно т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд.

При новото разглеждане въззивният съд следва да даде указания на комисията-ищец за отстраняване на установената по-горе нередовност на исковата `и молба. В зависимост от изпълнението на тези указания, апелативният съд следва да предприеме по-нататъшни съдопроизводствени действия (също съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: В случай, че указанията не бъдат изпълнени в срок, първоинстанционното решение следва да се обезсили в частта му, с която е постановено отнемане на процесния недвижим имот и двата процесни автомобила, като исковото производство следва да се прекрати. В случай, че комисията-ищец предприеме изпълнение на указанията, отстраняването на нередовността на исковата молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нови искове пред въззивната инстанция, а именно – комисията следва да изложи ясни и конкретни твърдения за обстоятелства, сочещи наличието на връзка (пряка или косвена) между данъчното престъпление, за извършването на което ответницата С. М. е осъдена с влязлата в сила присъда, и придобиването на процесното имущество (дворното място с построената в него двуетажна сграда на [улица] [населено място], товарния автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лекия автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] ), чието отнемане от двамата ответници се претендира по делото. В случай, че комисията-ищец надлежно и в срок изпълни указанията, въззивният съд следва да връчи на ответниците препис както от молбата, с която е отстранена тази нередовност, така и препис от вече подадения от комисията отговор на въззивната жалба на ответниците, с който е отстранена и предходната нередовност на исковата молба – относно притежаваното от ответниците имущество в началото и в края на проверявания период; респ. – съдът следва да даде на ответниците възможност да подадат писмен отговор на поправената искова молба, предвид всички нейни уточнения. Съгласно т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да даде и указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства – съобразно направените уточнения на исковата молба и отговора на същата, като им даде и възможност и срок за сочене и представяне на такива доказателства и предприеме съдопроизводствени действия по тяхното събиране. При произнасяне по доказателствените искания на страните апелативният съд следва да отстрани и процесуалното нарушение, допуснато от предходния въззивен състав, като се произнесе и по искането на ответниците за назначаване на комплексна съдебно-техническа и преводаческа експертиза, която да която да субтитира текста от видеоматериалите на електронен носител и да го преведе на български език. При постановяване на ново въззивно решение по съществото на правния спор, въззивният съд следва да изложи надлежни мотиви към него, в които да обсъди и прецени всички допустими и относими, надлежно събрани доказателства по делото, като даде обоснован отговор и на всички надлежно въведени от страните доводи и възражения, съобразно и приетото по-горе в мотивите към настоящото решение и посочената там практика на ВКС и на ЕСПЧ. Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция – съобразно крайния изход изцяло на материалноправния спор по делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М. Х. М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в [населено място], [улица]; товарен автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] .

ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав .

В останалата – отхвърлителна част, въззивното решение № 71/10.04.2023 г. е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: