Поправка на грешка в дата и искания за допълване на решение за разноски

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение по чл.247 ГПК стр.4 Р Е Ш Е Н И Е
№ 50349
София, 08.12. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 01.12.2022 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2477 /2021 г.
Производството е по реда на чл.247,ал.1, чл.250, ал.1 и чл.248, ал.1 ГПК.
На 11.10.2022 г. настоящият състав е постановил решение с № 50193 в производство по чл.290 и сл. ГПК, като в него е написал, че е постановено на 11.10.2021 г. (година на постановяването му – 2021).
С молба с вх. № 508523 от 21.10.2022 г. Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) иска от съда :
1. Да поправи допуснатата по делото очевидна фактическа грешка в датата на решението, което е постановено през 2022 г., а не както е написано в него през 2021 г.;
2. Да се произнесе по отношение на присъдените разноски във въззивната и първата инстанция, като с оглед изхода от делото намали същите и ги определи съразмерно с уважената част от исковете.
М. И. Н. не е подал отговор на молбата на ПРБ, но с молба с вх. № 509235 от 16.11.2022 г. (пощ. клеймо от 11.11.2022) твърди, че в решението си ВКС е пропуснал да се произнесе относно дължимите от ПРБ на него разноски пред касационната инстанция и е направил искане те да му бъдат присъдени.
ПРБ не е подала отговор на молбата на М. Н..
По исканията на ПРБ:
Първото искане на ПРБ е с правно основание чл.247,ал.1 ГПК:
Искането е основателно.
Както основателно е посочила ПРБ действително въззивното решение е постановено през 202 2 г. след проведено открито съдебно заседание на 28.09.202 2 г., както е написано в него с думи. Датата на постановяването на решението (на която е обявено) е 11.10.2022 г., а не 11.10.2021 г., както е написано в него.
Действителната воля на съда е била да посочи точната дата на постановяване на решението, следваща датата на проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, която е посочена вярно. Докладчикът вярно е посочил деня и месеца на постановяването на решението (11.10.), но е допуснал грешка в годината, като вместо вярната – 2022 година, е написал невярна – предходната 2021 г., която предхожда и откритото съдебно заседание и момента на постановяване на определението по чл.288 ГПК - 17.03.2022 г. Налице е несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване.
От изложеното следва, че е допусната грешка и че тя е очевидна фактическа, която следва да бъде поправена.
По второто искане на ПРБ:
С молбата на ПРБ се твърди следното: жалбата на ПРБ е поставила във висящност въззивното решение и в частта за разноските; с първоинстанционното и с въззивното решение са присъдени разноски на ищеца и за частта от иска, която е отхвърлена от ВКС; общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.78 ГПК, регламентиращ присъждането на разноските за производството по делото, е че същите се присъждат спрямо крайния изход на делото; с постановеното решение ВКС е пропуснал да определи окончателно дължимите на Прокуратурата на РБ разноски по делото, като намали същите и ги съобрази с отхвърлената част на иска.
Следователно ПРБ твърди, че ВКС не се е произнесъл по целия спорен предмет, а не по разноските, които е присъдил за касационното производство, и искането на ПРБ е с правно основание чл.250,ал.1 ГПК, а не с правно основание чл.248,ал.1 ГПК, каквото е посочено в молбата на ПРБ.
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок от постановяване на решението.
С решението си настоящият състав на ВКС се е произнесъл по основателността на жалбата на ПРБ за намаляване на размера на присъденото обезщетение по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:
Настоящият състав на ВКС е приел, че касационната жалба на ПРБ е основателна, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в една част - с която искът на М. И. Н. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 12 000 лева до присъдения размер 40 000 лева, отменил е въззивното решение в тази част и е постановил друго, с което е отхвърлил иска в тази част, а в останалата част е приел, че решението е правилно и го е оставил в сила.
Относно разноските настоящият съдебен състав на ВКС е приел, че Прокуратурата не претендира разноски. С оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав е намерил жалбата за основателна и я е уважил), искането на ответника М. Н. за присъждане на разноски е прието за неоснователно. Поради това настоящият съдебен състав е приел, че разноски не следва да се присъждат.
При нов прочит на касационната жалба на ПРБ настоящият съдебен състав не установи с нея въззивното решение да е обжалвано в частта за разноските (в частта, с която ПРБ е осъдена от въззивния съд да заплати на ищеца, чийто иск е уважен, направените от него разноски за въззивната и / или за първата инстанция).
Такова искане не се съдържа нито в изложението на жалбата, нито в искането до ВКС (в петитума на жалбата).
ВКС се произнася по правилността на въззивното решение само в обжалваната му част.
Съответно при допускане на касационно обжалване настоящият състав не е обсъждал, нито допуснал обжалване на въззивното решение в частта за разноските.
Поради което и не е следвало да проверява правилността на въззивното решение в тази част и да се произнася по нея. Настоящият състав се е произнесъл по цялото искане на ПРБ. Поради което решението му не е непълно и искането за допълването му е неоснователно.
По искането на М. И. Н.:
То е с правно основание чл.248,ал.1 ГПК и молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок от постановяване на решението.
Както беше посочено относно разноските настоящият съдебен състав на ВКС е приел, че с оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав е намерил жалбата на ПРБ за основателна и я е уважил), искането на ответника М. Н. за присъждане на разноски е неоснователно. Поради това настоящият съдебен състав е приел, че разноски не следва да се присъждат.
При нов прочит на касационната жалба на ПРБ, отговора на М. Н. на касационната жалба и постановеното решение по чл.290 ГПК настоящият състав не намира основание за изменение на касационното решение в частта по искането на М. Н. за присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав приема, както е приел и при постановяване на решението по касационното дело, че с оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав е намерил жалбата на ПРБ за основателна и я е уважил), искането на ответника М. Н. за присъждане на разноски е неоснователно.
Поради което искането на М. Н. за присъждане на разноски на основание чл.248 ГПК е неоснователно.
Воден от изложеното и на основание чл.247, чл.250 и чл.248 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в датата на решение № 50193 /11.10.2021 г., постановено по гр.д. № 2477 /2021 г. на ВКС, IV г.о. - в годината на постановяване на решението, като вместо 2021 г. в нея да бъде написано 2022 г.
Оставя без уважение искането на Прокуратурата на Република България Върховният касационен съд да се произнесе в решението си по гр.д. № 2477 /2021 г. на ВКС, IV г.о. по отношение на присъдените на ищеца М. И. Н. разноски във въззивната и първата инстанция, като с оглед изхода от делото във Върховния касационен съд намали същите и ги определи съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Оставя без уважение искането на М. И. Н. да допълни или измени решение № 50193 /11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2477 /2021 г. на ВКС, IV г.о., в частта за разноските, като осъди Прокуратурата на Република България да му заплати направените от него разноски в касационната инстанция.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.