Доказване на собственост върху парични средства, намерени в автомобил по ЗОНПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 760
гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 941/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, срещу решение № 179/15.11.2024 г. по в. гр. д. № 350/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260004/29.02.2024 г. по гр. д. № 1927/2017 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

от П. А. А. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ...,

1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № ..., както и

сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012 г. по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012 г. по описа на ВОП;

от С. Г. Д. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ...,

1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № ....

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос- Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване?

По този въпрос ВКС намира следното: Нормата на чл. 147 ЗОНПИ съдържа оборима презумпция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Специалният закон не поставя изискване автомобилът, в който са намерени парите да е собственост на проверяваното лице, а единствено те да са намерени в лекия му автомобил, които той полза за свои лични нужди, независимо от основанието за това. Законната презумпция на чл. 147 ЗОНПИ размества тежестта на доказване, като в тежест на проверяваното лице е да установи чрез пълно и главно доказване, че намерените в автомобила му пари не са негова собственост. Намерените в автомобила на проверяваното лице пари стават част от имуществото на това лице и ако са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки. В този смисъл е и решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, VI г.о..

С оглед отговора на въпроса въззивното решение е неправилно в частта, в която е прието, че презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ е оборена, че иззетите от ответника П. А. парични средства в размер на 463 885 лв. не са негова собственост и не са част от имуществото на проверяваното лице, както и че липсва предпоставката „значително несъответствие“.

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу П. А. А. и С. Г. Д. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /ред., ДВ, бр. 84/2023 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество.

Установено е по делото, че срещу П. А. е бил внесен обвинителен акт по ДП № 251/2013 г. по описа на ОслО при ВОП, пр. пр. №1635/2012 г. ВОП за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ.

Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 25.09.2005 г. до 25.09.2015 г. В този период П. А. А. е бил в брак със С. Г. Д. към началото му и до 17.04.2014 г., когато бракът им е прекратен чрез развод с влязло в сила на посочената дата съдебно решение, поради което ответницата Д. участвала в анализа с имуществото, придобито от нея до датата на прекратяване на брачната им връзка.

С протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 НПК по незабавно производство №24/2012 г. по описа на ТЗ "БОП"-Варна са иззети от л.а. "Фолксваген Пасат", рег. [рег.номер на МПС] , паркиран пред ресторант "Старо село", [населено място], в който са се намирали П. А. А. и К. В. Ж. парични средства в размер на 463885лв.. С четири протокола за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014 г. по ДП №251/2013г. по описа на ОслО при ВОП са преброени и описани иззетите от автомобила банкноти на посочената стойност. Установено е по делото, че П. А. се е подписал под текста на Протокола за изземване, че "намереното и иззетото е мое“. Той е признал, че този автомобил е бил управляван и ползван от него към 15.10.2012 г., независимо, че е придобил собственост върху автомобила чрез покупко-продажба през 2013 г..

Същевременно, при депозиране на декларацията си пред Комисията при започване на проверката за несъответствие, на 29.06.2017 г., ответникът П. А. е заявил писмено, че намерите парични средства при претърсването и изземването били на К. Ж.- другото лице в автомобила.

Наказателният съд е приел за установено, че намерената и иззета парична сума от П. А. била от неправомерно упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС. Сумата от 276 780 лв. била изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "ЗП Д. Н." ООД, сумата от 184 070 лв. била изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "Агро Ериданс" ЕООД, а сумата от 39 450 лв. била изтеглена в брой от С. К. от сметка на ЗП "Трендафилов" ЕООД. Еднолични собственици на капитал на ЗП "Д. Н." ООД и на ЗП "Трендафилов" ЕООД били безработни лица, страдащи от психични заболявания, поставени под ограничено запрещение, единият и зависим от наркотици, а на "Агро Ериданс" ЕООД собственик на капитала бил лице, мияч в автомивка. Дружествата реално не осъществявали каквато и да било търговска дейност, но собствениците на капитала и управители на дружествата, срещу давани им дребни суми, подписвали всички предоставени им документи от името на дружествата, вкл. пълномощни /така и други лица, свидетели по делото, били упълномощавани, а те предавали изтеглени суми на неустановени по делото свидетели/, и с които документи чрез фиктивни доставки неправомерно е било упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС. С постановление от 26.03.2018г. е прекратено производството по ДП №251/2013г. по всички обвинения против П. А. А., като в мотивната част е посочено, че за П. А. липсвали каквито и да било доказателства за причастност в престъпната дейност. Наказателното производство срещу другите лица приключило с оправдателна присъда, тъй като не било установено подсъдимите и лицата, които им предавали парите да се познават.

В съдебно заседание на 05.07.23г., след окончателното приключване на наказателното дело, ответникът П. А. за първи път заявява, че е знаел кои лица са му предоставили парите, като твърди, че имал сключен договор с трите дружества да им превозва сумите, които били изтеглени от банката.

По делото след срока за отговор на исковата молба, в о.з. на 15.02.23г., са представени от втория ответник С. Д., а не от П. А., извлечения от банкови сметки, с цел да се установи, че иззетите парични средства били собственост на ЗП "Трендафилов" ЕООД, "ЗП Диан Недев" ЕООД и "Агро Ериданс" ЕООД. Ответницата е заявила, че сумите били изтеглени чрез пълномощници /С. Р. К. и Б. И. П./ на 15.10.2012 г., съответно сума от 34 800 лв., сума от 276 780 лв. и сума от 184 070 лв., които суми на предходни дати били нареждани от други банкови сметки на тези дружества или други дружества /с операции, описани в мотивите към присъдата/ с посочено основание "плащане по фактури", за изтеглени на 15.10.2012 г. суми /впоследствие иззети на 15.10.2012 г. при претърсването на ползвания от него лек автомобил/". Също така от ответницата Д., а не от П. А. са представени и ПКО, подписани от П. А. с дата 15.10.2012г. за внасяне на тези суми в касите на дружествата.

По делото е приета съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице с нужните специални знания, от която е установено, че общо имуществото, придобито от ответника и свързаните лица през проверявания период, което е налично към неговия край, възлиза на сумата от 11 418, 57лв., без иззетата сума от 463 885 лв., а нетните доходи са отрицателна величина, тъй като общо доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 118 356, 29 лв., а общо разходите възлизат на 184 211, 63 лв..

При така установената фактическа обстановка, ВКС намира средното от правна страна:

ВКС счита, че намерената и иззета сума от 463 885 лв. е собственост на ответника П. А.. Парите са индивидуализирани с Протокола за претърсване и изземване и са движими вещи, предмет на вещно право на собственост. Те са открити в автомобил, ползван лично от А. и съгласно чл. 147 ЗОНПИ са негова собственост. Ответникът е признал извънсъдебно това обстоятелство, тъй като е подписал Протокола за претърсване и изземване със същото съдържание. Без значение е дали този Протокол е годно доказателствено средство по НПК. Важно за делото е, че той е годно доказателствено средство по ГПК и представлява извънсъдебно признание на релевантен за делото факт. Освен това в открито съдебно заседание на 05.07.23г. П. А. е признал, че след приключване на наказателното производство е поискал връщане на иззетите пари по чл. 111 НПК като техен собственик. Обстоятелството, че парите са изтеглени от сметки на търговски дружества не изключва придобиването им от П. А., защото в наказателното производство той не е заявил, че парите са на търговски дружества и че са му предадени от пълномощници за превозване. Едва след края на наказателното дело и постановената оправдателна присъда, по настоящото дело за отнемане на тези пари, в съдебно заседание заявява, че парите не са негови, а са му предадени от пълномощници за превозване. Парите са родово определена вещ и собствеността върху тях се придобива чрез придобиването на фактическа власт и демонстриране на намерение за своене. Само когато са индивидуализирани като движима вещ за тях важат общите придобивни способи. В случая парите са индивидуализирани едва с Протокола за претърсване и изземване, след като П. А. вече е имал фактическа власт и е изявил намерение за своене. Презумпцията на чл.147 ЗОНПИ, както и извънсъдебното признание на П. А., че парите са негови, не се опровергават от представените по делото ПКО, подписани от П. А. с дата 15.10.2012г.. Тези ПКО са оспорени с оглед датата им на съставяне и са без достоверна дата, поради което съгласно чл. 181, ал.1 ГПК те са съставени към датата на представянето им пред съда- т.е. на 15.02.23г.. Това са документи без доказателствена стойност и съставени с оглед настоящото дело. Освен това в случай, че са с дата 15.10.12г., тези документи ще са представени след срока за отговор на исковата молба и ще бъдат преклудирани и недопустими доказателствени средства. Неотносими за настоящото производство са заявените от трети лица за делото претенции за иззетите пари по настоящото дело и по чл. 111 и чл. 306 от НПК пред наказателния съд, доколкото тези претенции не са заявени по делото в преклузивния срок по чл. 155 ЗОНПИ във връзка с чл. 218 ГПК, който изисква третото лице, което претендира права върху имуществото, предмет на отнемане, да встъпи до края на съдебното дирене в първа инстанция.

Неоснователни са доводите на адв. М. и адв. Н., че не е бил предявен иск по чл. 147 ЗОНПИ. Такъв иск не е уреден в закона и не е предявен. Нормата на закона урежда оборима презумпция за една от предпоставките на иска за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. искът е по чл. 141 ЗОНПИ, както е прието от съдилищата.

От изложеното следва изводът, че иззетите парични средства от 463 885 лв. са били придобити от П. А. и са негова собственост, тези парични средства участват във формирането на несъответствието и подлежат на отнемане като налични в края на проверявания период.

При това положение, доколкото по делото е установено, че нетните доходи на проверяваното лице са нулева величина, тъй като разходите са повече от приходите, то имуществото, притежавано от П. А. в края на проверявания период, заедно със иззетите парични средства по наказателното производство, формира значително несъответствие, тъй като е над 150000лв.. Налице е първата предпоставка на закона за възникване на правото на отнемане по ЗОНПИ. Освен тази предпоставка законът изисква кумулативно наличието на данни за извършена незаконна дейност, които данни се установяват в наказателното производство, както и връзка между приходите от незаконна дейност и придобитото имущество. В този смисъл е практиката на ВКС и на ЕСПЧ по този въпрос. Категорично липсва причинна връзка между иззетите парични средства и придобитите два леки автомобила, чието отнемане се иска, поради което решението на въззивния съд в частта относно тях, като краен изход е правилно и следва да се потвърди. В останалата част на иска- относно сумата от 463885лв., решението на въззивния съд следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане в тази част, доколкото наличието на всички изискуеми от закона предпоставки на иска не е разгледано и обсъдено от въззивния съд, и е това действие е необходимо, за да се обезпечи равното участие на страните в производството.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 179/15.11.2024 г. по в. гр. д. № 350/2024 г. на Варненския апелативен съд , в частта, с която е отхвърлен иска на КОНПИ за отнемане на 463885лв. , както и в частта, в която Комисията е осъдена да плати държавна такса над 522лв. и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част съгласно указанията.

Потвърждава въззивното решение в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Алексанъдър Цонев:

Съгласен съм, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени частично, но не съм съгласен, че делото следва да се върне за ново разглеждане. Фактите по делото са установени и не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, още повече, че се касае за признати от ответника П. А. факти, а именно, че за иззетите от него парични средства са му повдигнати обвинения за пране на пари, че в наказателното производство е укрил от кого са му предоставени тези пари, както и че след приключването на наказателното производство е признал пред гражданския съд, че е знаел кой му е предоставил паричните средства.