Задължение на въззивния съд за самостоятелни мотиви и обсъждане на всички доводи

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * задължения на въззивния съд * противоречие със закона

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София , 14.01. 2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 1838/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Д.-К. от [населено място] против решение № 119 от 04.08.2023 г. по в. т. д. № 75/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 260022 от 15.12.2022 г. по т. д. № 29/2019 г. в частта , с която предявеният от касаторката срещу ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до претендирания размер 120 000 лв.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че същото е и очевидно неправилно, доколкото е постановено без всякаква връзка с въззивната жалба. Като особено съществено процесуално нарушение счита липсата на произнасяне по един от основните спорни по делото въпроси, а именно – за наличието на съпричиняване от страна на починалото при произшествието лице, който въпрос дори не е посочен като такъв от въззивния съд. Излага подробни оплаквания и срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е занижено и при определянето му решаващият състав не е взел предвид всички значими обстоятелства, в т. ч. установените от свидетелите данни за личността на загиналата.

С определение № 2131 от 29.07.2024 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „ 1. В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение; Има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения; 2. Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях; 3. Въпрос за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор“.

Ответникът – ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 06.11.2023 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна .

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е съобразил обстоятелството, че първоинстанционното решение на Ловешки окръжен съд е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата М. К. Д.-К. сумата 50 000 лв. неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху нея от 23.11.2018 г. до изплащането й. Счел е, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първостепенния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което същата не следва да бъде повторно възпроизведена. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, е приел, че дължи произнасяне само по релевираните във въззивната жалба и в писмения отговор възражения и като спорни във въззивното производство е посочил въпроса дали между загиналата при ПТП и въззивницата К. Б. е съществувала такава дълбока и трайна емоционална връзка, при наличието на каквато, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на Върховния касационен съд, се дължи обезщетение за неимуществени вреди, и въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. Д.-К..

Решаващият въззивен състав е преценил като правилни направените от Ловешки окръжен съд правни изводи.

По отношение на ищцата М. Д.-К. е посочил, че като дъщеря на загиналата при процесното ПТП, същата е от кръга на лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта й съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Счел е, че при определяне на това обезщетение първоинстанционният съд, законосъобразно и обосновано, е съобразил конкретните правнозначими обстоятелства, а именно – характера на взаимоотношенията майка-дъщеря, степента на близост между тях, естеството и интензивността на претърпените морални болки и страдания, обстоятелството, че майка и дъщеря не са живеели в едно и също населено място, обществено-икономическите условия и лимитите на застрахователни обезщетения.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно .

Въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, са разрешени в задължителната съдебна практика.

Съобразно постановките на т. 19 от 04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС: Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви по предмета на спора, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

По отношение мотивите на съдебното решение са приложими указанията в т. 3 на ППВС № 1 от 13.07.1953 г., съгласно които: Мотивировъчната част на решението трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно; Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни; Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Макар да е постановено при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г., посоченото пленумно постановление не е изгубило своето значение и понастоящем, тъй като изискването за излагане на мотиви към съдебното решение съществува както в отменения ГПК (чл. 189, ал. 2), така и в сега действащия ГПК (чл. 236, ал. 2).

Освен в цитираната задължителна съдебна практика, релевантните за делото въпроси са намерили разрешение и в трайната и последователна казуална практика на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на IV г. о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г. о., решение № 33 от 09.04.2020 г. по т. д. № 693/2019 г. на І т. о. и много други), според която, въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства в тяхната съвкупност, да изложи фактическите си и правни изводи и да се произнесе по всички своевременно заявени доводи и възражения на страните.

Въззивното решение е постановено в противоречие с процесуалния закон и практиката по приложението му.

На първо място, решаващият състав не се е произнесъл по поставения във въззивната жалба като основен спорен по делото въпрос, а именно – за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото при произшествието лице, респ. за обема на съпричиняването. Нещо повече, видно от мотивите на акта, съдът изобщо не е посочил въпроса за съпричиняването като част от предмета на въззивното производство, игнорирайки изложените в тази насока (на около 3 страници в т. II на жалбата) подробни доводи на ищцата М. К. Д.-К..

На второ място, при произнасяне по оплакването във връзка с размера на определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е действал не като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. Без да обсъди проявлението на специфичните за конкретния случай обстоятелства при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД критерий „справедливост“, въззивният съд декларативно е посочил, че първостепенният Ловешки окръжен съд „законосъобразно и обосновано“ ги е взел предвид.

Констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното въззивно решение обосновава извод за неговата неправилност и налага отмяната му. Предвид липсата на произнасяне по оплакването във въззивната жалба досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат, спорът не би могъл да бъде разрешен в настоящото производство. Поради това делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за касационната инстанция.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 119 от 04.08.2023 г. по в. т. д. № 75/2023г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 260022 от 15.12.2022 г. по т. д. № 29/2019 г. в частта , с която предявеният от М. К. Д.-К. от [населено място] против ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до претендирания размер 120 000 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: