Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при десезиране от взискателя и надвзети такси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60273

гр.София, 10.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2413/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.73 ЗЧСИ.

Обжалва се от министъра на правосъдието и от Р. Г. - Ч. - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** - решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители (ДК КЧСИ) от 02.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 52/ 2019 г. С това решение са наложени дисциплинарни наказания на Р. Г. - Ч. - ЧСИ с рег.№ *** за извършени нарушения по изп.д.№ 20189250402146 както следва:

- „глоба в размер 1 000 лв“ – за извършено нарушение на т.26 ТРРЗЧСИ – за това, че таксата по т.26 ТРРЗЧСИ е изчислена и събрана в по-голям размер от действително дължимия;

- „глоба в размер 1 000 лв“ – за извършено нарушение по чл.433 ал.1 т.2 ГПК за това, че не е прекратено изпълнителното производство при направено искане от взискателя след като са събрани дължимите такси за производството;

- „порицание“ – за извършено нарушение по чл.434 ал.1 ГПК – за това, че липсва произнасяне в продължение на повече от четири месеца по подадена молба за възстановяване на надвнесена сума;

и са отхвърлени исканията на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания на ЧСИ Р. Г. - Ч. за извършени нарушения по същото изпълнително дело както следва:

- за това, че е начислена и събрана пропорционална такса по т.26 ТРРЗЧСИ в общ размер 2 459,77 лв при дължим размер 984 лв с ДДС;

- за това, че в нарушение на чл.28 ЗЧСИ не са отчетени точно получените от длъжника суми по делото и не е разпределена получена сума от 100 лв;

- за това, че в нарушение на чл.79 и чл.80 ЗЧСИ са начислени и събрани такси в общ размер 84 лв, за които няма издадени сметки по чл.79 ЗЧСИ, че в издадените сметки не е посочен материалния интерес, върху който е изчислена таксата по т.26 ТРРЗЧСИ и че в сметка по чл.79 ЗЧСИ № 6256/ 05.11.2019 г. не е посочено за какво е начислена сумата 33,60 лв с ДДС;

- за това, че в нарушение на чл.80 ЗЧСИ са издадени сметки по чл.79 ЗЧСИ № 4391/ 18.03.2019 г. за сумата 36 лв с ДДС, сметка № 6255/ 05.11.2019 г. за сумата 105,90 лв с ДДС и сметка № 6256/ 05.11.2019 г. за сумата 33,60 лв с ДДС при наличие на основание за прекратяване на производството;

- за това, че в нарушение на чл.426 ал.2 изр.3 ГПК вр.чл.18 ЗЧСИ и чл.433 ал.1 т.2 ГПК са извършени изпълнителни действия без изрична молба на взискателя, без упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ и при направено искане за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят министър на правосъдието оспорва решението само в частта, касаеща наложените дисциплинарни наказания. Поддържа, че те са явно несправедливи по размер и не съответстват на тежестта на нарушенията. Така наложени, те не отговаряли на целите на наказанията – да действат поправително и предупредително по отношение на бъдещите провеждани от ЧСИ изпълнителни производства. Министърът на правосъдието претендира решението на ДК КЧСИ да бъде изменено в частта за наложените наказания, като на ЧСИ Р. Г. - Ч. бъдат наложени наказания глоба в средния предвиден в закона размер за всяко от констатираните нарушения.

КЧСИ и Р. Г. - Ч. - ЧСИ с рег.№ *** оспорват жалбата на министъра на правосъдието и молят да не бъде уважавана. КЧСИ излага аргументи, че конкретни по вид и размер наказания не са искани нито при образуването, нито в хода на дисциплинарното производство и че неоснователно завишаването на наказанията се иска едва с жалбата. ЧСИ излага съображения, че въобще не са допуснати нарушения, а ако такива са налице, то няма основания за налагане на по-тежки, а на по-леки наказания.

ЧСИ Р. Г. - Ч. обжалва решението в частта, с което са й наложени дисциплинарни наказания „глоба“ и „порицание“. Поддържа, че при постановяването му дисциплинарният състав не е съобразил правото й на защита и презумпцията за невиновност, които според практиката на ЕСПЧ важат и в дисциплинарните, не само в наказателните производства. За нарушението по т.26 ТРРЗЧСИ поддържа, че е наложено въз основа на извод, че е събрана такса в повече от дължимата, без да е посочено колко е това в повече. Неяснотата правела решението в тази част порочно, незаконосъобразността му следвала и от това, че наказанието било наложено извън рамките на повдигнатото обвинение. Наказанието било наложено за действие, различно от посоченото в искането на министъра на правосъдието, което нарушавало правото й на защита. За нарушението по чл.433 ал.1 т.2 ГПК поддържа, че е идентично с горепосоченото и поради това са наложени две наказания за едно и също нещо. Неправилен бил изводът, че към януари 2019 г. били налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като с постановление от 14.02.2019 г. на длъжника били предявени разноските по изпълнението и той имал право да обжалва този акт. За нарушението, квалифицирано по чл.434 ал.1 ГПК поддържа, че такова не е налице, тъй като се е произнесъл своевременно по исканията на длъжника. Освен това заявява, че при липса на каквито и да е вредни последици това нарушение се явява малозначително и за него не следвало да се налага наказание. Затова жалбоподателката поддържа, че не е извършила никакви нарушения и моли решението, с което са й наложени наказания, да бъде отменено. Евентуално поддържа, че наложените наказания са явно несправедливи.

Министърът на правосъдието оспорва жалбата на ЧСИ Р. Г. - Ч., като поддържа, че в обжалваната от ЧСИ част решението е законосъобразно. КЧСИ също оспорва тази жалба като поддържа, че решението е постановено при съобразяване на всички доказателства по делото и е надлежно мотивирано както в установяващата нарушенията част, така и в частта по определяне на вида и размера на наложените наказания. Счита, че тези наказания не са явно несправедливи по тежест.

Видно от съдържанието на жалбите, решението на ДК КЧСИ от 02.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 52/ 2019 г. не е обжалвано от никоя от страните в частта, в която са отхвърлени исканията на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания на Р. Г. - Ч. - ЧСИ с рег.№ ***, за това в тази част решението следва да се счита влязло в сила.

Съдът намира жалбите за допустими, а тази на министъра на правосъдието - и за частично основателна. Неоснователна е жалбата на ЧСИ Р. Г. – Ч..

Видно от приложените по дисциплинарното дело документи, пред ЧСИ рег.№ *** – И. Ч. било образувано изп.д.№ 20157830400422 по искане на „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2015 г., издаден срещу Н. И. М. за заплащане на сумите 1 053,74 лв главница със законната лихва от 15.05.2015 г., договорна лихва в размер 258,30 лв и 386,24 лв разноски. Поискано било налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и на банкови сметки. Възложено е от взискателя на ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжника и спрямо установеното имущество и да бъдат предприети законово определените изпълнителни действия за удовлетворяване на вземанията. С разпореждане от 30.06.2015 г. помощник на ЧСИ образувал изпълнително производство и изискал от взискателя плащане на 180 лв авансови такси. Няма данни те да са били платени от взискателя. На 02.07.2015 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и седем запорни съобщения до банки. На 06.07.2015 г. било изпратено и съобщение до работодателя на длъжника за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. На 26.08.2015 г. взискателят депозирал молба за присъединяване към делото на изпълнителен лист от 21.07.2015 г. срещу същия длъжник за сумите 5 622,44 евро със законната лихва от 15.05.2015 г., договорна лихва в размер 817,22 евро и 1 025,74 лв разноски. Без изрично произнасяне по тази молба, ЧСИ продължил изпълнението и въз основа на този лист. На 27.11.2015 г. ЧСИ издал удостоверение, че взискателят няма задължения за плащане на такси за производството. На 05.01.2016 г. по делото постъпила молба от „Еос матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател на основание договор за цесия на вземанията по изпълнителния лист от 20.05.2015 г. ЧСИ удовлетворил молбата на същата дата. На 08.04.2016 г. по делото постъпила молба от „Еос матрикс“ ЕООД в която взискателят заявил, че е изцяло удовлетворен от длъжника и поискал на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, след плащане на дължимите такси и разноски от длъжника, изпълнителното производство да бъде прекратено. ЧСИ разпоредил да се изготви сметка за дължимите такси и на 18.04.2016 г. издал сметка по чл.79 ЗЧСИ № 0004164 за дължими 1 229,82 лв такси /т.26 и т.5/ и за дължими 245,97 лв разноски /ДДС/. На същата дата до длъжника било изпратено съобщение за тези задължения и било поискано плащането им. На 28.04.2016 г. ЧСИ изискал от взискателя сведение дали е удовлетворен и по двата изпълнителни листа и получил отговор вх.№ 2916/ 03.05.2015 г., че са погасени вземанията по листа от 20.05.2015 г. На 04.05.2016 г. ЧСИ изготвил сметка за дължими от длъжника такси по т.5 и т.6 - 209,04 лв с ДДС, а на 11.05.2016 г. издал постановление за частично прекратяване на производството – досежно вземанията по изпълнителния лист от 20.05.2015 г. На 12.05.2016 г. по изпълнителното дело постъпили две молби от „Еос матрикс“ ЕООД. С първата от тях било поискано конституирането му като взискател по делото на основание договор за цесия на вземанията по изпълнителния лист от 21.07.2015 г., а с втората - на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, след плащане на дължимите такси и разноски от длъжника, производството по делото да бъде прекратено поради извършено от длъжника плащане на 8 600 лв, с което задължението по листа се считало погасено. На 16.05.2016 г. ЧСИ изпратил съобщение до длъжника, че дължи 1 249,94 лв с ДДС – такса по т.26 ТРРЗЧСИ и 72 лв с ДДС – такси по т.5 ТРРЗЧСИ. На 21.06.2016 г. ЧСИ наредил да се вдигне запора върху трудовото възнаграждение на длъжника, след което по делото били издадени четири сметки за дължими такси по т.26 ТРРЗЧСИ от по 100 лв, платени от длъжника. Последната сметка е от 12.01.2017 г., след което по делото не били извършвани каквито и да е действия до 17.09.2018 г., когато същото било преобразувано под № 20189250402146 на ЧСИ рег.№ *** – Р. Г. – Ч.. С разпореждането за преобразуване било наредено налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на запор върху банкови сметки. На 21.01.2019 г. длъжникът поискал от ЧСИ преразглеждане на въпроса какви суми дължи, а на 25.01.2019 г. ЧСИ изготвил протокол за извършено разпределение, с който потвърдил получаването на 1 071,37 лв такси от длъжника. Следващ протокол от 30.01.2019 г. потвърждава получаването на още 261,28 лв такси по т.26, като на същата дата били вдигнати запорите върху банковите сметки на длъжника. На 12.02.2019 г. длъжникът поискал незабавно прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание молбите на взискателя по чл.433 ал.1 т.2 ГПК. С постановление от 14.02.2019 г. ЧСИ отказал да прекрати производството тъй като нямало данни за погасяване на дълга, а с постановление от същата дата начислил пропорционална такса по т.26 ТРРЗЧСИ от 2 241,35 лв с ДДС. С влязло в сила от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 3917/ 2019 г. решение на Софийски градски съд отказът на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело бил отменен по съображения, че ЧСИ е бил длъжен да стори това още при постъпването на молбите на взискателя по чл.433 ал.1 т.2 ГПК. С постановление от 22.04.2019 г. ЧСИ прекратил производството, без да посочи основание за това, а с протокол от 23.04.2019 г. удостоверил надвзети такси от длъжника по изпълнението по т.26 ТРРЗЧСИ в размер 1 332,65 лв, от които 1 193,16 лв подлежащи на връщане, а разликата от 139,49 лв с ДДС удържал за други задължения на длъжника за такси. В протокола е посочено, че сумата е събрана от длъжника след възникването на основание за прекратяване на изпълнителното производство. Сумата 1 193,16 лв е преведена по сметка на процесуален представител на длъжника от ЧСИ рег.№ *** на 01.11.2019 г.

При тази фактическа обстановка законосъобразно дисциплинарният състав е установил извършването на нарушения от ЧСИ, макар мотивите му да не могат да бъдат споделени изцяло. Изпълнителното производство е трябвало да бъде прекратено още на 12.05.2016 г., когато взискателят по делото е депозирал искане по чл.433 ал.1 т.2 ГПК и е заявил, че вземането е погасено изцяло. Няма значение обстоятелството, че волеизявлението е направено под условие за събиране на дължимите такси и разноски. Процесуалните действия не могат да бъдат извършени под условие, освен по вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране на дължими такси и разноски няма такъв характер. Когато взискателят направи искане за прекратяване на производство, това искане обвързва съдебния изпълнител, не го обвързва условието, под което искането е направено. Само ако волеизявлението на взискателя е неясно, съдебният изпълнител може да изиска то да бъде уточнено. Ако взискателят потвърди, че е удовлетворен изцяло, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производство и да му върне изпълнителния лист, като отбележи върху него всички плащания, които е извършил.

Дейността на ЧСИ е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде десезиран от взискателя. След този момент той не може да извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани такси и разноски. Ако такива задължения са налице, той следва да уреди отношенията си с взискателя, който е възложил изпълнението, а след това го е десезирал. ЧСИ не може да продължи изпълнението под предлог, че има несъбрани такси, които са в тежест на длъжника, защото съдебният изпълнител не е кредитор на длъжника. В изпълнителното производство, по което е десезиран, той може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение. Това е така, защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал прекратяване на производството, изпълняемо право вече няма. Това изключва възможността за продължаване на изпълнително производство и за осъществяване на нови изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не й сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право.

Неоснователно, за да обоснове възможност за продължаване на изпълнението до събиране на дължимите такси и разноски въпреки изявлението на взискателя по чл.433 ал.1 т.2 ГПК, ЧСИ се позовава на разпоредбата на чл.433 ал.2 ГПК. Последната норма касае хипотезата на приключило поради събиране на вземането изпълнително производство и няма отношение към хипотезите на прекратяване на това производство, уредени в ал.1 на чл.433 ГПК.

Нарушението е извършено още от ЧСИ рег.№ ***, който към 12.05.2016 г. е водел производството. Същото нарушение обаче е извършил и ЧСИ рег.№ *** с бездействието си да прекрати производството още към момента на преобразуването му пред него. Вместо да стори това, той, при липса на изпълняемо право, е предприел изпълнителни действия /налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника/ и не е вдигнал наложените запори върху банкови сметки. За тези му противоправни действия няма наложено наказание, но бездействието, за което е наказан и което се състои в непрекратяване на наказателното производство при наличие на задължение за това, е налице и е продължило от 17.09.2018 г. до 22.04.2019 г. За това бездействие дисциплинарната му отговорност следва да бъде ангажирана.

Тя следва да бъде ангажирана и за действията, изразяващи се в събиране на такси по т.26 ТРРЗЧСИ в размер по-голям от дължимия, което е установено по делото. Неоснователно ЧСИ поддържа, че са му наложени две наказания „глоба“ за едно и също нещо. Първото наказание е наложено за бездействие – непрекратяване на изпълнителното производство при наличие на задължение да стори това. Второто наказание е наложено за действия, чрез които са събрани в по – голям размер от действително дължимия такси по т.26 ТРРЗЧСИ. Мотивите на дисциплинарния състав, според които ЧСИ има право да продължи изпълнението въпреки изявлението на взискателя по чл.433 ал.1 т.2 ГПК до събиране на дължимите такси и разноски от длъжника, са неправилни, но това не се отразява като краен резултат на решението за налагане на наказанията „глоба“, след като извършването на нарушенията е установено. Неоснователи са доводите на ЧСИ, че от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно такси в какъв размер били дължими от длъжника и колко от тях са събрани в повече. Дисциплинарният състав ясно е посочил, че към момента, в който ЧСИ е поел изпълнителното дело, задълженията за такси по т.26 ТРРЗЧСИ са били в общ размер 1 008 лв, като е посочено също, какви такси са били събрани от ЧСИ рег.№ ***. Сборът от сумите, посочени в решението като събрани преди преобразуването на делото, възлиза на 1 019,66 лв, т.е. още преди делото да бъде поето от ЧСИ рег.№ *** е имало надвзети такси. Също така е посочено, макар и чрез препращане към доказателствата по делото, какъв е размерът на незаконосъобразно събраните в повече такси от ЧСИ рег.№ *** – това са сумите по анулирани сметки № 3936/ 30.01.2019 г. /1 071,37 лв с ДДС/ и по сметка № 3976/ 06.02.2019 г. /261,28 лв с ДДС/.

Неоснователно също се твърди от ЧСИ в жалбата му, че дисциплинарната отговорност е лична и че той не можело да бъде държан отговорен за извършени от ЧСИ рег.№ *** нарушения. Наложено му е наказание не за събраните в повече от ЧСИ рег.№ *** такси по т.26 ТРРЗЧСИ, а за лични негови действия – събраните по посочените по-горе сметки суми като такси по т.26 ТРРЗЧСИ, които не са били дължими. Без всякакво значение са и доводите, свързани с осъществената финансова проверка на делото от инспектората към Министерство на правосъдието и дали констатациите на финансовия инспектор са законосъобразни. Контролира се от Върховния касационен съд решението по дисциплинарното дело, а не докладите от предшестващата го проверка.

Във връзка с третото нарушение ЧСИ поддържа в жалбата си, че такова не е налице, или ако е налице, то е малозначително. Съдът не споделя тези доводи. Претендираното нарушение се състои не в това, че недължимо събраните суми не са върнати, а в това, че са върнати със забавяне. Молбата на длъжника за връщането им е постъпила при ЧСИ на 05.06.2019 г. и по нея няма произнасяне, макар че още към 23.04.2019 г. е бил съставен протокол с констатация за надвзети суми и техния размер. Едва на 01.11.2019 г., след почти 5 месеца, сумата е върната на длъжника, като за това забавяне не е имало никакво основание. Задължението е било признато от ЧСИ, а длъжникът не е имал интерес да обжалва акт относно разноските, който е в негова полза. Затова не само че нарушението не е малозначително, а основателно министърът на правосъдието поддържа, че наложеното за него наказание не съответства на тежестта му. Като се има предвид липсата на каквото и да е основание за забавянето, което допълнително е увредило длъжника, както и останалите извършени по делото нарушения, наказанието „порицание“ е несъответно. Решението в тази част следва да бъде изменено, като бъде наложено следващото по тежест наказание – „глоба“, в минималния предвиден в закона размер.

В останалата част жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна. Увеличаването на размера на наказанието „глоба“ не се налага, предвид липсата на данни за предходни извършени от ЧСИ рег.№ *** нарушения. Неоснователно министърът поддържа в жалбата си, че не са установени смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Липсата на предходни наложени дисциплинарни наказания е именно такова. Обратно, не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства, а това е в тежест на този жалбоподател. Съдът приема, че за постигане на превантивната цел на наказанието не се налага увеличаване на размера на глобите и в тази част няма основания решението да бъде изменено.

При този изход от спора разноските в производството следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.

По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказанието, наложено с решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 02.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 52/ 2019 г. на Р. Г. - Ч. – частен съдебен изпълнител с рег.№ ***, за извършено нарушение по чл.434 ал.1 ГПК – за това, че в продължение на повече от четири месеца не се е произнесла по подадена молба за възстановяване на надвнесена сума, от „порицание“ на „глоба“ в размер 1 000 /хиляда/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители от 02.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 52/ 2019 г. в частта, в която на Р. Г. - Ч. - ЧСИ с рег.№ *** са наложени наказания „глоба в размер 1 000 лв“ за извършено нарушение по т.26 ТРРЗЧСИ и „глоба в размер 1 000 лв“ – за извършено нарушение по чл.433 ал.1 т.2 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: