Получаване на европейски субсидии чрез неверни сведения за правно основание

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * косвени доказателства * косвени доказателства и косвено доказване * анализ на доказателства * анализ на доказателствена съвкупност * отказ да свидетелствува

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

гр. София, 20. 02. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове : 1 . Петя Колева

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Милева, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 1032 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимата Д. А. А. адвокат П. Д. срещу решение № 163 от 14.10.2024 г., постановено по ВНОХД № 385/24 г. по описа на АС - Пловдив, с което е изменена присъда № 26000/14.06.2020г., постановена по НОХД № 2316/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като Подсъдимата Д. А. е призната за невиновна и оправдана частично за деянията, включени в продължаваното престъпление по чл. 248 ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, осъществени през стопанските 2010, 2011, и 2012г. години, както и за периода от 07.04.2010 до 14.04.2013г. и за разликата на получените средства от 86 948,92лв. до 64 249,47лв., приложен е чл. 55 ал.1 т.1 от НК и е намален размерът на определеното наказание Лишаване от свобода от 2 години на 1 година. Първоинстанционната осъдителна присъда била потвърдена в останалата и част, а именно относно осъждането на подсъдимата на Лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за изпитателен срок от три години за престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено през стопанските 2013, 2014, 2015, 2016 е 2017г. , в периода 14. 04. 2013г.до 22.03.2017г. и са й възложени за заплащане направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа касационната жалба срещу решението на посочените в нея основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, както и направеното с нея искане за отмяната му, с пълно оправдаване на подсъдимата или алтернативно връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, а атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимата А. редовно уведомена не се явява и не взема становище в касационното производство.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Касаторът атакува решението на ПАС на касационните основания, предвидени в чл. 348 ал.1 т. 1 и 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Нито един от конкретните доводи за наличието им развити в касационната жалба не се споделя от настоящия състав на ВКС.

Неоснователни са доводите за съществено нарушение на процесуалните правила. Изводът на ПАС, че подсъдимата е знаела, че договаря въз основа на нищожни пълномощни, в част от случаите сама със себе си, а в друга част с лице с което живее на съпружески начала не почива на предположения, а на прецизен и по същество правилен анализ на верига логически свързани косвени доказателства, които обосновават като единствено възможен извода , че тя е знаела за това съставомерно обстоятелство. Този анализ е изложен подробно на стр.84 до 88 в мотивите на ПАС. Освен очевидния факт, че опороченото неприсъствено упълномощаване от страна на арендодателите я ползва като насрещна страна по договорите, въззивният съд правилно е оценил като ключови показанията на свидетелите П. и К., според които подсъдимата открито им предложила да извърши заверка на пълномощните пред кметския наместник на с. О., без те да присъстват, за да се спести време. Това съотнесено към факта, че никой от останалите упълномощители, видно от показанията им, не е посетил въпросния кметски наместник е допустим елемент от косвеното доказване, а не „доказване по аналогия“, каквото и да влага защитата в това понятие. Липсата на обяснения от страна на подсъдимата и показания на нейния съжител , които да послужат като доказателствена основа за коментираното незнание е спомената само като обективен факт при доказателствения анализ. Никъде в мотивите на ПАС не се съдържат изрази, които да вменяват на подсъдимата задължение да доказва невинността си и да дава обяснения, или да оспорват правото на съжителя и да откаже да дава показания. Показанията на св. Т., които според защитата разколебават обвинението не са игнорирани. Напротив обсъдени са от ПАС и правилно са оценени, като твърде общи и неконкретизирани , за да се прецени въобще относимостта им към предмета на делото. Допустимо е постановлението за привличане, като обвиняем да съдържа по - кратко и обобщено описание на фактическата страна на обвинението от обвинителния акт, който има функцията да даде рамката на доказването в централната съдебна фаза на процеса. Допустимо и обичайно е инкриминираната дейност да бъде описана подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт и по обобщено в неговия диспозитив. В конкретния случай обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа описание на имотите, за които са представени неверни сведения, така както са посочени и в опорочените пълномощни. При тези обстоятелства няма необходимост защитата да узнава факти по обвинението направо от доказателствата, както неоснователно се твърди от касатора.

Останалите възражения, касаещи процесуалните нарушения имат твърде общ и оценъчен характер и това не позволява да им бъде отговорено конкретно. Не се дължи и не може да бъде даден адекватен касационен отговор на довода, че въззивният съд се позовал само на част от показанията на част от свидетелите, а друга част въобще не коментирал и игнорирал. Същото се отнася до доводите, че съдилищата по фактите не са обсъдили всички възражения на защитата или че са ги отхвърлили лаконично.

Основният довод за нарушение на материалния закон почива на превратно тълкуване на характеристиките на изпълнителното деяние по чл. 248а ал.2 от НК – „ предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение за предоставяне на такива, за да бъдат получени средства от фондове на Европейския съюз или средства предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове.„. Защитата погрешно счита, че представените или затаени сведения следва да са от такъв характер, че да могат да послужат като единствено основание за получаване на средствата описани в цитирания текст, за да може да бъде осъществен основния състав на формалното престъпление по алинея 2 на чл.248а от НК. И на още по- силно основание, за да е налице квалифицирания състав по ал.5 на същия текст, предвиждащ и получаване на средствата, като престъпен резултат и квалифициращ признак. Според настоящият касационен състав подобно изискване, нито следва от законовия тест, нито се явява оправдано с оглед спецификата на регулираните обществени отношения. Това най -ясно се вижда при съпоставка с основния състав на документната измама по чл.212 ал.1 от НК. Самият законов текст на тази разпоредба предвижда, а и съдебната практика последователно приема, че се касае за специален състав на измама, при който един документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, служи за привидно правно основание за получаване на чуждо имущество и тази логика е ясно проведена в употребения израз „чрез използване на документ…. получи “ В текста на чл. 248а ал.2 от НК е употребен същностно различният израз „ представи неверни или затаи верни сведения …….., за да получи“. Това ясно показва, че волята на законодателя е да инкриминира по – широк кръг случаи, при които представените или затаени сведения са необходимо, но не непременно единствено условие за неправомерното получаване на средствата. Това следва и от характера на регулираните обществени отношения, свързани с европейското финансиране. Правните основания за получаване на средствата по този ред, обикновено са сложни фактически състави. Практически отсъстват случаи, при които получаването на средства да е възможно само въз основа на едно фактическо обстоятелство и на един доказващ го документ.

Ето защо настоящият състав намира, че за да е налице, както основният състав по чл.248а ал.2 от НК, така и квалифицирания по чл.248а ал.5 от НК , е достатъчно средствата да е могло да бъдат получени или реално да са получени, чрез представянето на инкриминираните неверни сведения, но не непременно само чрез самостоятелното им представяне, а и чрез представянето им наред с други верни сведения. Съществено за наказателната съставомерност на деянието е липсата на юридическия факт, до който неверните сведения се отнасят, да е пречка за довършване на предвиденият в нормативната уредба фактически състав, служещ като правно основание за получаване на средствата. С други думи без тяхното представяне да е невъзможно средствата да бъдат получени, въпреки наличието и на други верни сведения, доказващи наличието на останалите, изискуеми от фактическия състав предпоставки за получаването им.

В конкретния случай, както правилно е приел ПАС, към момента на онази част от инкриминираната дейност, за която въззивният съд потвърждава осъждането на подсъдимата А., в нормативната уредба се е съдържало изискване правните основания за обработване на заявените за подпомагане площи да бъдат посочени и доказани от кандидата за подпомагане към датата на подаване на декларацията за подпомагане. Разпоредбата на чл.2а ал.2 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, в редакцията, действала през посочения период, изчерпателно изброява видовете договори и административни актове, които могат да бъдат правно основание за ползване на заявените за подпомагане площи. Няма спор по делото, че подсъдимата е претендирала, че правното основание, на което ползва заявените площи са представените от нея договори за Аренда/ чл.2а ал.2 т.2 пр1. от Наредбата/. Съгласно чл. 3 ал.1 от Закона за Арендата в земеделието/ в редакцията му към момента на декларацията за подпомагане/, договорът за аренда има форма за валидност и това е писмената форма, с нотариална заверка на подписите на страните. В конкретния случай не е спорно, че при извършената заверка на подписите под инкриминираните договори за аренда една от страните била представлявана въз основа на нищожно пълномощно, което влече и нищожност на самият договор за аренда на едно от основанията по чл. 26 ал.2 от ЗЗД, а именно липса на предписана от закона форма. Очевидно е и също не е предмет на оспорване с касационната жалба и обстоятелството, че правното основание за ползване може да бъде само, валидна правна сделка, което предвид изложеното по – горе, не е налице в процесния случай. Защитата формулира като касационен, довод който е бил поддържан и пред въззивния съд, а именно че няма пречка сделката, служеща като правно основание за ползването, макар да страда от порок на формата, поради ненадлежно представителство, да може да бъде санирана в последствие. Настоящият касационен състав напълно споделя становището на въззивния съд, че такава възможност е предвидена в гражданския закон, само че чл.42 от ЗЗД, предвижда това да стане в същата форма, която е предвидена за упълномощаване за сключване на договора. Последващото саниране в конкретния случай чрез потвърждаване на сделката от мнимо представляваните според защитата било осъществено чрез конклудентни действия, в преобладаващата част случаите фактическо предоставяне на земеделския имот и приемане на платена от арендатора рента. Правилно ПАС е приел, че при формален договор, какъвто несъмнено е договорът за аренда, такова потвърждаване е недопустимо. Що се отнася до онази част от случаите, в които потвърждаването е било направено в изискуемата форма, но значително след подаване на декларацията за подпомагане, настоящият касационен състав също се солидаризира с приетото от ПАС, че санирането на сделките в този последващ на инкриминираното деяние момент има значение за гражданското правоотношение, но не и за наказателната съставомерност на деянието.

От изложеното по – горе е видно, че подсъдимата е предоставила неверни сведения, касаещи правното основание за ползването на заявените за подпомагане площи, като една от задължителните предпоставките за предоставяне на подпомагане от Фондовете на ЕС. Без наличието на тази предпоставка подпомагане е щяло да и бъде отказано, независимо, че фактически е ползвала съответните земеделски имоти и ги е обработвала, съобразно изискванията на приложимата нормативна уредба. Деянието е съставомерно по чл.248 ал.5 от НК, тъй като е и получила средствата, за които е кандидатствала.

В заключение, не е налице никой от релевираните с жалбата конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 14.10.2024 г., постановено по ВНОХД № 385/24 г. по описа на АС - Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1 .

2.