Осъждане за шофиране след употреба на наркотици без процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 399

Гр. София, 09 юли 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Даниела Машева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 435/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. А. В. и адв. И. Д., защитници на подс. Г. А. П. против въззивна присъда № 12/22. 01. 2024 год., постановена от Софийски градски съд (СГС) по в. н. о. х. д. № 1278/2023 год.

С касационната жалба и допълненията към нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като наред с това се поддържа и оплакване за необоснованост. Основните възражения, развити в двете допълнения към жалбата, се отнасят до аналитичната дейност на въззивния съд, като се поддържа, че не са обсъдени противоречията в показанията на полицейските служители, депозирани в двете фази на наказателния процес; заявеното от тях не е съпоставено внимателно с обясненията на подсъдимия и с показанията на подкрепящите го свидетели, а съображенията на съда да ги дискредитира са неясни и неубедителни; игнорирана е справката от /фирма/. Сочи се, че тези нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието е несъставомерно от обективна страна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е обосновано с твърдения за неправилна оценка на предходните административни нарушения по ЗДвП като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като същите не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възразява се срещу извода на СГС, че с поведението си подсъдимият е застрашил свид. С. Д., като в същото време се изтъкват смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с успешно проведеното лечение от зависимост към психоактивни вещества, влошеното му здравословно състояние и трудовата и семейната му ангажираност. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива – за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието и индивидуализацията му при условията на чл. 55 от НК.

Подс. Г. П., редовно призован, не участва лично или чрез защитниците си в касационното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира проверяваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 13. 03. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 11903/2020 год. Софийският Районен Съд (СРС) е признал подс. Г. А. П. за невиновен в това на 01. 04. 2020 год., около 2,00ч. в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]да е управлявал моторно превозно средство – л. а. /марка/ с peг. № /рег. №/ след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред е техническо средство /марка/ с идентификационен номер /номер/, проба /номер/, който е дал положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин, метамфетамин и метадон, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с присъда от 29. 06. 2022 год. по в. н. о. х. д. № 1884/2022 г. по описа на СГС е отменен, като П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК; на глоба в размер на 600 лева и на лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години, от което на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 01. 04. 2020 год. до 01. 03. 2022 год.

С решение № 78/22. 02. 2023 год. по к. н. д. № 811/2023 год. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото ново разглеждане от друг състав на СГС.

С проверяваната понастоящем въззивна присъда СГС отново е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение като го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години на основание чл. 66 от НК; на глоба в размер на 500 лева и на лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година и единадесет месеца, като отново е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предвид заявеното в първоначалния сезиращ документ оплакване за необоснованост е необходимо да се припомни, че същата не съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, защото по правило върховната съдебна инстанция по наказателни дела е такава по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от долустоящия съд, като проверява доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на правно значимите обстоятелства. Това означава, че касационната инстанция може да извършва преценка дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали тези доказателствени материали са събрани и проверени по надлежния ред; дали са изопачени смисълът и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. В същото време настоящият съдебен състав не би могъл да ревизира вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства (каквито по същество са част от претенциите на касатора) като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които инстанциите по фактите са приели за съмнителни или лъжливи, и, обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни. Единственото изключение от тези принципни положения се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но очертаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза, поради което аргументите за необоснованост на решението не следва да бъдат обсъждани.

След така направеното уточнение приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, защото логична последица от наличието им би била отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, което от своя страна би обезсмислило произнасянето по останалите доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Непредубеденият прочит на мотивите към въззивната присъда недвусмислено показва, че градският съд е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС, които са се отнасяли до годността на събраните доказателства, а не до тяхната достоверност, както неправилно се поддържа от касатора – такива указания поначало са недопустими и нямат обвързващо действие за съда, на който е върнато делото. Освен че е разпитала подробно двамата полицейски служители, извършили проверката, контролираната инстанция е положила допълнителни процесуални усилия и е допуснала повторен разпит и на свидетелите С. Д. и З. К. и наред с това е събрала и писмени доказателства от съществено значение за разкриване на истината. Както доказателствените материали от досъдебното производство, така и тези, приобщени към доказателствената съвкупност в съдебната фаза на процеса, са били обсъдени внимателно и задълбочено съобразно действителните им смисъл и съдържание и без да им се придава значение, каквото те изначално не притежават. Изводът, че от формиралите се две групи гласни доказателствени средства доверие заслужават именно показанията на свидетелите Г. Г. и В. П., а не обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки, не е произволен и немотивиран. Заключението на СГС относно правдивостта на твърденията на полицаите е основано на обстоятелството, че досежно най-съществения момент от инкриминираните събития – авторството на деянието, те са останали неизменни и устойчиви, независимо от изминалия значителен период и спецификата на упражняваната от двамата професия. Във всеки един от разпитите В. П. и Г. Г. са били категорични, че са възприели същия автомобил на пазар „име“ известно време преди проверката, но в рамките на същото дежурство, както и че при извършването ѝ подсъдимият, който бил водач на превозното средство, и спътникът му – свид. С. Д., били с неадекватно поведение. Вярно е, че едва пред първата инстанция двамата са уточнили, че конкретният повод да последват автомобила е бил начинът му на придвижване – с потегляне, спиране и криволичене, като управляван от някой, който не притежава шофьорски умения, но този факт правилно не е мотивирал въззивния съд да дискредитира показанията им и да възприеме лансираната от защитата теза, че коментираните свидетели непрекъснато допълват разказаното от тях с нови данни за обстоятелства, които в действителност не са се случили. В тази насока следва да се има предвид, че разпитите, извършени от разследващия орган, са фрагментарни и непълни, без фокус върху детайлите и без да обхванат всички правно значими обстоятелства. В същото време и пред двете инстанции по фактите Г. и П. са били категорични, че движението на автомобила е било неправолинейно; че не са губили в нито един момент визуален контакт с превозното средство и не са възприели никой да слиза или да се качва в него; че когато са достигнали до него, подсъдимият вече бил отпуснат върху волана и бил заспал.

Не се основава върху материалите по делото оплакването, че въззивният съд не е обсъдил справката от /фирма/. Въпреки че е била словесно пестелива, контролираната инстанция е сторила това на стр. 5 от мотивите си, като е поставила акцент върху обстоятелството, че за времето от 19.02 часа на 31. 03. 2020 год. до 01.03 часа на 01. 04. 2020 год. автомобилът не се е намирал на [улица], а на различни локации в центъра на /населено място/ и в[жк]. В действителност отсъствието му от адреса, на който живее подсъдимият, е започнало още от 06.22 часа на 31. 03. 2020 год., като до 01.03 часа GPS системата изобщо не е регистрирала завръщането му в квартала, а след това е фиксирала престой и движение по координати, намиращи се в близост до адреса – обстоятелство, което потвърждава показанията на свидетелите П. и Г. за начина на управление на превозното средство. Като към това се добави и фактът, че в 23.33 автомобилът е позициониран на [улица], на която се намира и пазар „име“, където според полицейските служители за пръв път видели подсъдимия, въззивният съд не е имал основание да оцени твърденията им като недостоверни.

Контролираната инстанция не е оставила без внимание и информацията, съдържаща се във втората група гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. Д. и З. К.. След като ги е съпоставил със заявеното от полицейските служители СГС убедително е приел, че твърденията на касатора и неговите близки не съответстват на истината и обслужват защитната му версия. За този извод са способствали не само и не толкова близките отношения на К. и Д. с жалбоподателя, но преди всичко обстоятелството, че разказът им за събитията на инкриминираната дата е категорично опроверган от други доказателствени източници и остава изолиран. Наред с това въззивният съд е съзрял и непълноти и логически несъответствия в показанията на свид. К., които са послужили като допълнителен аргумент за дискредитирането им. Прави впечатление не само, че фактическата съжителка на подсъдимия твърди, че е потеглила от общото им жилище с автомобила, което не кореспондира със справката от /фирма/, но и че не може да посочи дори приблизително маршрута си и не конкретизира мястото, откъдето е купила специализирана храна за детето, нито нейния вид, количество и цена – детайли, които несъмнено биха способствали за извод за достоверност на описаната от нея фактология. Не е без значение и обстоятелството, че инкриминираните събития са се развили в късните нощни часове на 01. 04. 2020 год., поради което лишено от логика е и твърдението на свид. К., че е взела със себе си детето и че едва след завръщането си в жилището е започнала да го къпе, да го храни и да го подготвя за сън; нелогично е и посоченото от нея, че в този продължителен период не се е поинтересувала защо се бави подсъдимият и къде е отишъл.

При положение, че не бе установено наличието на описаните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, не съществува основание за удовлетворяване на искането на касатора за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е изведено в касационната жалба като последица от неспазване на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност. След като правно значимите обстоятелства са изведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, материалният такъв е приложен правилно спрямо тях. Несъмнено установеното придвижване на превозното средство, извършено именно от подсъдимия, в съвкупност с надлежно доказаното наличие на метадон, опиат, амфетамин и метамфетамин в организма му обосновават обективна съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК, а субективната такава законосъобразно е изведена от доказаните действия на жалбоподателя, който въпреки знанието си, че приема метадон като част от провежданото лечение от наркотична зависимост се е ангажирал с управлението на автомобила. Тъй като деянието осъществява състав на престъпление, настоящият състав не би могъл да удовлетвори искането за оправдаване на подсъдимия. Тези правомощия касационната инстанция може да упражни само ако описаната в мотивите фактическа обстановка сочи на несъставомерно деяние.

На последно място несподеляемо е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализацията му въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите.

Безспорно е, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и полагащ грижи за малолетното си дете, както и че е направил значителни усилия за преодоляване на наркотичната зависимост, които са се увенчали с успех. Няма спор също така, че здравословното му състояние е недобро. Изложеното обаче не дава основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Преди всичко следва да се подчертае, че обстоятелствата, отнасящи се до личността на подсъдимия, не притежават изискуемата от цитираната разпоредба изключителност и необичайност. Напротив, те са желани и очаквани от обществото, поради което са въздигнати в правило, норма, а не представляват отклонение от общоприетото. Такава оценка не може да бъде дадена и на заболяването на подсъдимия, доколкото същото е с близо осемгодишна давност и представената медицинска документация не показва неговото обостряне или трайно влошаване.

Коментираните обстоятелства не могат да бъдат оценени и като многобройни, особено като се имат предвид и отегчаващите такива, сред които въззивният съд правилно е изтъкнал на първо място факта, че в организма на П. са установени няколко различни вещества, а не само необходимият за преодоляване на зависимостта му метадон.

Многообразието на приетите наркотици и очевидно неадекватното състояние, в което се е намирал подсъдимият, са поставили в риск не само него самия, но и пътника в автомобила, а и всеки друг участник в движението, защото са ограничавали способността на водача за бърза реакция на внезапно възникнала критична ситуация на пътя. Тази изначална опасност, създадена от безотговорното поведение на П., не може да бъде преодоляна от обстоятелството, че деянието е извършено през нощта, нито от факта, че избраната скорост според свидетелските показания е била около 20 км/ч, с оглед на което не може да бъде споделено възражението в жалбата, че действията на подсъдимия не са застрашили никого.

На последно място, несъстоятелен е доводът, че като е съобразила „…предходните нарушения на правилата за движение“, въззивната инстанция е излязла извън обхвата на обвинението. Непрецизността в изказа не поражда съмнение във волята на градския съд да цени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните административни наказания на дееца за разнообразни по естеството си нарушения на правилата за безопасност по пътищата, а не евентуално извършени от него нарушения на инкриминираната дата като непосредствено предшестващи или съпътстващи инкриминираното деяние, каквито безспорно не са описани в обвинителния акт. Видно от справката на л. 27-28 от ДП в рамките на две години преди деянието П. е бил санкциониран с шест фиша и седем наказателни постановления, като последното административно нарушение, за което му е наложено административно наказание, е реализирано само два месеца преди настоящото деяние. Всичко това недвусмислено показва, че подсъдимият системно и упорито неглижира правилата за движение, а санкционирането му по административен ред не е способствало за корекция на поведението му в положителна насока.

С оглед всички тези обстоятелства, вярно оценени от контролираната инстанция като отегчаващи, не би могло аргументирано да се поддържа, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от Г. П. престъпление, се явява несъразмерно тежко. Не се констатира наличие на очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради което не се налага изменение на проверявания съдебен акт в санкционната му част.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12/22. 01. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1278/2023 год.. по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.