Определяне на режим на лични контакти и размер на издръжка за дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 600

гр. София, 21.10.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.дело № 4012/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационната жалба на М. Д. К., с определение № 1719/08.04.2025г., постановено по делото, до касационно обжалване е допуснато въззивно решение № 394/25.04.2024г. по в.гр.д.№ 243/2024г. на Бургаския окръжен съд, в частта , с която е определен режим на лични контакти между бащата Н. Д. С. и малолетното дете Н. Н. С., считано от влизане в сила на решението: всяка нечетна година-през Новогодишните празници, всяка четна година-през Коледните празници; всяка нечетна година-през Великденските празници; всяка нечетна година-на рождения ден на детето; всяка четна година-на имения ден на детето; всяка година-на рождения ден на бащата; при достигане на ученическа възраст на детето-през първите 5 дни от пролетната ваканция и първите 5 дни от зимната ваканция, както и в частта , с която е отхвърлен искът за месечната издръжка на детето, дължима от бащата, за разликата над 300 лева, до присъдените от РС-Поморие 400 лева.

Касационно обжалване е допуснато по обуславящите въпроси (уточнени, съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС): 1. За критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при спор относно режима за лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето; 2. Следва ли при определяне режим на лични контакти по време на официални празници, лични празници и ученически ваканции, съдът да определи точен час на вземане и връщане на детето.

Отговор на въпросите е даден в трайно установена съдебна практика на ВКС ( ППВС № 1/1974г. , ТР № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 217 от 27.05.2015г. по гр. д. № 6851/2014г. на ІV ГО, решение по гр. д. № 4794/ 2014г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. № 85/2021г., решение по гр. д. № 1395/2020г., решение по гр. д. № 3794/2021г., както и решение № 491/06.08.2025г. по гр.д. № 4594/2024г., всички на ІV ГО и др.). Според тази практика при вземане на решение какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в ППВС № 1/1974г., които са актуални и при действието на СК от 2009г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Районният съд-Поморие и Окръжният съд-Бургас са се произнесли по искания с правно основание чл. 127, ал. 2 СК от родителите на малолетно дете относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му. От фактическа страна е установено, че детето Н. е родено на * от съжителството между страните, продължило около 6-7 години; родителите са се разделили в средата на 2021г., като окончателно са прекратили отношенията си в средата на 2022г. Всеки от родителите има и друго дете – бащата има дъщеря, [дата на раждане] , студентка в Бургаския свободен университет, а майката има син, [дата на раждане] - ученик в ГРЕ „Г.С.Раковски“-гр.Бургас. Приетият по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, както и ангажираните писмени и гласни доказателства установяват добрите финансови и материални възможности на двамата родители и трудовата им заетост-бащата е моряк, пътува често извън страната, не е на постоянен договор, а на свободно наемане; живее сам в къща във вилна зона на Бургас. Майката работи като съдебен секретар в РС-Бургас, живее с двете си деца в [населено място] в собствено жилище. Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК бащата заявява желание за по-честа комуникация и контакти, т.к. има нужда да общува с детето като баща със син. Претендира режимът на лични отношения да бъде по-разширен. Изслушана по реда на 59, ал.6 СК майката на детето е заявила, че спазва режима, определен по реда на привременните мерки, но между страните има нарушена комуникация и бащата не е активен за осъществяване на срещите; „склонна“ е да предостави детето извън определения режим, но след като има окончателно решение.

С влязлата в сила част на първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение на детето Н., родено на *, е предоставено на майката и е определено местоживеенето му да бъде при нея. С влязлата в сила част на въззивното решение е определен следния режим на лични отношения между бащата и малолетното дете: до навършване на 6 годишна възраст на детето: всяка нечетна седмица от месеца - от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя - с преспиване при бащата; 20 дни през лятото, разделени на два пъти по 10 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за което последната трябва до 31.05. на текущата година да уведоми бащата за периода, в който ще ползва отпуск. След навършване на 6 годишна възраст на детето – всяка нечетна седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя - с преспиване при бащата; един месец през лятото, разделен на два пъти по 15 дни - когато майката не ползва платен годишен отпуск, за което последната трябва до 31.05. на текущата година да уведоми бащата за периода, в който ще ползва отпуск. Въззивното решение е влязло в сила и в частта, с която бащата е осъден да плаща на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка 300 лева.

Спорните пред касационната инстанция въпроси са относно режима на лични контакти между бащата и детето по време на Новогодишните, Коледните и Великденските празници; на рождения ден на детето, на имения му ден, на рождения ден на бащата; през пролетната ваканция и през зимната ваканция, след достигане на ученическа възраст на детето и относно размера на издръжката за разликата над 300 лева до претендираните 400 лева.

За да предпише оспорения разширен режим на лични отношения на бащата с детето въззивният съд е съобразил, че то е момче и има нужда и трябва да общува по-активно със своя баща, а според установеното по делото към момента контактите са спорадични и затруднени и това може да доведе до родителско отчуждение. Отчел е, че липсват данни, нито се твърди, бащата да не притежава родителски капацитет или поведението му да е вредно, опасно или неприемливо спрямо детето. Съобразил е заявеното от бащата искрено желание да общува с Н. и да поддържа добри отношения между двете си деца. По отношение на издръжката, дължима на детето от баща му, съдът е посочил, че ангажираните по делото доказателства установяват трудовото възнаграждение, притежаваните от родителите недвижими имоти, както и задълженията им за издръжка към други деца. За да определи размера на издръжката съдът е взел предвид, че Н. е на 4 години и половина и посещава детска градина; разходите, необходими за отглеждането му не са високи, поради което е приел, че сумата 500 лева е достатъчна за издръжката му; от тази сума бащата следва да плаща 300 лева, а останалата част - 200 лева следва да бъде поета от майката, която ще полага и грижите за детето.

С оглед отговорите на въпросите по които е допуснато касационно обжалване, ВКС намира, че въззивният съд правилно и обосновано е определил по-разширен режима на лични контакти между бащата и детето, включващ официалните и личните им празници. Съдът е съобразил правнозначимите обстоятелства, свързани с определяне на подходящия режим на лични контакти, изпълнил е задължението си да изясни и анализира общите и специфичните за случая факти и обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето, според указанията дадени в ППВС № 1/1974г. и цитираната трайно установена съдебна практика. Срещите между детето и бащата в посочените периоди са съобразени с това, че детето е в процес на опознаване на бащата и на изграждане на емоционални връзки с него, с потребностите на детето да общува пълноценно и с двамата си родители. Нуждите и интересите на детето налагат то да пребивава по-продължително време в компанията на баща си и това правилно е съобразено от въззивния съд. В тази връзка неоснователно е оплакването на касаторката, че при определяне на този режим на лични контакти не е съобразен интереса на малолетното дете.

Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба, че режимът на лични контакти, в обжалваната част е така определен от въззивния съд, че би довел до допълнителни недоразумения и спорове между родителите. Както се посочи, режимът трябва да бъде така предписан от съда и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Касационната инстанция намира, че въззивният съд не е отчел, че през последните години зимната и пролетната ученически ваканции са така планирани от МОН, че съвпадат с Коледните, Новогодишните и Великденски празници и включват периоди около тях, като въпреки че точната дата за начало на пролетната ваканция варира, тя често обхваща дните около Великден. Съдът не е определил и точен час, в който бащата ще взима и връща детето, като с оглед установените обтегнати отношения между родителите, недетайлизирания режим би довел до допълнителни неразбирателства между тях. Предвид това въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част относно режима на лични контакти и вместо това да се определи следния режим:

Бащата има право да взима детето при себе си с преспиване:

1. Всяка нечетна година през Новогодишните празници за периода от 10 часа на 30 декември до 17 часа на 1 януари; 2. Всяка четна година през Коледните празници в периода от 10 часа на 23 декември до 17 часа на 26 декември; 3. Всяка нечетна година през Великденските празници за периода от 10 часа на Разпети петък до 17 часа на Велики понеделник.

Бащата има право да взима детето и:

4. Всяка нечетна година на *- рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, когато рождената дата се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище - за времето от края на учебните занятия до 20 часа; 5. Всяка четна година за имения ден на детето от 10 часа до 18 часа, когато 06.12. се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище- за времето от края на учебните занятия до 20 часа; 6. Всяка година на 24.11. - рождения ден на бащата от 10 часа до 18 часа, когато рождената дата се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище - за времето от края на учебните занятия до 20 часа.

По отношение на втория спорен пред касационната инстанция въпрос относно размера на дължимата от бащата издръжка за детето, съдът намира следното: Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца според възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК са нарушени от въззивния съд с обжалваното решение. Основателно е оплакването за занижен размер на дължимата от бащата издръжка. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че и двамата родители имат задължения за издръжка към други деца. Данните по делото сочат, че майката издържа и полага непосредствени грижи и за непълнолетния си 16 годишен син, а бащата заплаща студентските такси на пълнолетната си дъщеря. Съгласно чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, учещи редовно, само когато могат да я дават без особени затруднения. Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не може да бъде съобразявано при определяне издръжката на малолетното. Предвид това и като съобрази установените добри финансови възможности на двамата родители, нуждите на детето Н. и възрастта му, съдът приема, че базовата издръжка за задоволяване на потребностите му е в размер 600 лева. Тази издръжка следва да се разпредели между двамата родители – за бащата 400 лева, а за майката 200 лева, като се съобразят усилията, които тя полага във връзка с оглеждането на детето - т. 7 на ППВС № 5/1970г. Предвид това, считано от датата на подаване на исковата молба бащата следва да плаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 400 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейната промяна или прекратяване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 394/25.04.2024г. по в.гр.д.№ 243/2024г. на Бургаския окръжен съд, в частта , с която е определен режим на лични контакти между бащата Н. Д. С. и малолетното дете Н. Н. С., считано от влизане в сила на решението: всяка нечетна година-през Новогодишните празници, всяка четна година-през Коледните празници; всяка нечетна година-през Великденските празници; всяка нечетна година-на рождения ден на детето; всяка четна година-на имения ден на детето; всяка година-на рождения ден на бащата; при достигане на ученическа възраст на детето-през първите 5 дни от пролетната ваканция и първите 5 дни от зимната ваканция, както и в частта , с която е отхвърлен искът за месечната издръжка на детето Н. С., дължима от бащата Н. С., за разликата над 300 лева, до присъдените от РС-Поморие 400 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между бащата Н. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и детето Н. Н. С. с ЕГН [ЕГН]:

Бащата има право да взима детето при себе си с преспиване:

1. Всяка нечетна година през Новогодишните празници за периода от 10 часа на 30 декември до 17 часа на 1 януари; 2. Всяка четна година през Коледните празници в периода от 10 часа на 23 декември до 17 часа на 26 декември; 3. Всяка нечетна година през Великденските празници за периода от 10 часа на Разпети петък до 17 часа на Велики понеделник.

Бащата има право да взима детето и:

4. Всяка нечетна година на * - рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, когато рождената дата се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище - за времето от края на учебните занятия до 20 часа; 5. Всяка четна година за имения ден на детето от 10 часа до 18 часа, когато 06.12. се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище- за времето от края на учебните занятия до 20 часа; 6. Всяка година на 24.11. - рождения ден на бащата от 10 часа до 18 часа, когато рождената дата се пада в почивен ден, а когато се пада в ден, в който детето посещава детска градина или училище - за времето от края на учебните занятия до 20 часа.

Бащата следва да взема и връща детето на адреса, където е неговото местоживеене или от друго място, след предварително уточнение с майката.

Определените от съда мерки в тяхната цялост следва да се изпълняват от родителите с отговорност и щадящо отношение към психиката на детето, чрез взаимни отстъпки и компромиси, без да се търсят поводи за противоречия, конфликти и неразбирателство.

ОСЪЖДА Н. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.6 да плаща на малолетното си дете Н. Н. С. с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] още 100 лева ( или общо 400 лева )-месечна издръжка, считано от 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: