Оправдателна присъда за отвличане поради липса на принуда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

Гр. София,11 февруари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

С участието на секретаря И. Пейуфлд и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1084/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура – Пловдив против решение № 161/05. 11. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

С протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е интерпретирал превратно доказателствата по делото и преди всичко показанията на пострадалата М. С., чиято последователност относно отвеждането ѝ в [населено място] против волята ѝ е била пренебрегната, като изводът за недостоверността им неправилно е аргументирана с противоречията относно други обстоятелства, които обаче са несъществени. Изразено е несъгласие и с констатацията за достоверност на обясненията на подсъдимия, които са неоснователно фаворизирани. Поддържа се, че вследствие на неправилната си аналитична дейност въззивният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Срещу касационния протест е подадено възражение от защитника на подсъдимия, в което са изложени доводи за недопустимостта му поради това, че съдържа оплакване за необоснованост. Наред с това се сочи, че предвид отсъствието на принуда деянието е несъставомерно от обективна страна. Поддържа се, че не са допуснати твърдените от прокурора нарушения при анализа на показанията на свид. М. С., които са били съпоставени с останалите доказателствени средства. Настоява се решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че както показанията на пострадалата, така и всички останали доказателства и доказателствени средства са били анализирани в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като са изложени убедителни съображения за обективна и субективна несъставомерност на деянието. Пледира за оставяне в сила на проверявания съдебен акт.

Частният обвинител М. С. не участва лично в касационното производство. В писмено становище повереникът ѝ се солидаризира с аргументите в касационния протест и моли за уважаването му.

Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен и пледира решението на ПАС да бъде оставено в сила.

Подс. М. В. се присъединява към доводите на прокурора от касационната прокуратура и на защитника си и настоява въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 7/13. 03. 2025 год., постановена по н. о. х. д. № 222/2023 год . , Окръжният съд – Стара Загора е признал подс. М. Л. В. за невиновен в това на 30. 11. 2020 год. в [населено място] да е отвлякъл М. П. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявения от М. С. против подсъдимия граждански иск като неоснователен и недоказан.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалба на частната обвинителка и гражданска ищца и с решение № 161/05. 11. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2025 год. по описа на ПАС, е потвърден.

Касационният протест е допустим, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозиран е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с него е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Преди всичко следва да се подчертае, че част от доводите в сезиращия документ действително насочват към оплакване за необоснованост и тъй като тя не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, тези възражения няма да получат отговор от настоящия съдебен състав. В обхвата на касационния контрол попада единствено спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение, а непредубеденият прочит на материалите по делото не води до претендирания в протеста извод за неспазване на процесуалния императив за обективност, всестранност и пълнота на изследването.

В изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания пред нея съдебен акт въззивната инстанция е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, а обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени в съответствие с принципите на формалната и правна логика.

Като отправна точка в анализа на заявеното от подсъдимия и свид. М. С. е послужило обстоятелството, че те са единствените участници в инкриминираните събития и действията им не са били възприети пряко и непосредствено от други лица. Наред с това е обсъдена възможната им заинтересованост от изхода на делото, доколкото не само М. В. има качеството на страна в процеса, но и свидетелката е конституирана като такава. Именно поради това твърденията им са били изследвани грижливо от гледна точка на тяхната логическа последователност, неизменност и устойчивост, пълнота и изчерпателност. Направено е ясно разграничение кои са изявленията им, които не заслужават доверие, защото са нелогични или са останали изолирани, респ. кои са приети за правдиви и истинни, било защото се поддържат и от двамата, било защото се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства.

ПАС не е оставил без внимание факта, че при множеството разпити и очни ставки по време на съдебното следствие М. С. е твърдяла, че В. я е отвел против волята ѝ в [населено място]. В същото време убедително е защитил извода си, че позицията ѝ съвсем не е толкова категорична, колкото се поддържа от прокурора. В тази насока с основание е изтъкнато посоченото от нея в съдебното заседание на 11. 07. 2023 год., че всъщност е отишла доброволно с подсъдимия. Нито начинът, по който представителят на държавното обвинение е формулирал въпроса, нито отговорът на свидетелката са интерпретирани превратно от въззивната инстанция, особено като се има предвид, че това изявление на частната обвинителка е обсъдено в светлината на друго нейно твърдение – че единственото място, където двамата с подсъдимия са могли да разговарят спокойно за бъдещето на връзката си, е била именно вилата в Б., защото майката на С. по това време е живеела в апартамента му в [населено място] – факт, потвърден и от последната при разпита ѝ на 07. 12. 2023 год.

Наред с това показанията на свид. М. С. са били съпоставени с останалите доказателства и доказателствени средства и са открити непреодолими противоречия с тях, които са послужили като още един сериозен аргумент за дискредитирането им. Така, твърдението ѝ, че е била обект на физическо насилие от подсъдимия при престоя ѝ в общежитието на племенницата ѝ е прието за недостоверно, тъй като не е потвърдено нито от свид. М. А., нито от съответна медицинска документация; на това за побой на работното ѝ място са противопоставени показанията на незаинтересованата свидетелка Д. В.; това за психически тормоз не само над нея, но и над членовете на семейството ѝ е опровергано от показанията на близките ѝ, че до инкриминираните събития изобщо не са били в течение на връзката ѝ с подсъдимия; това за марката на автомобила, с който двамата с М. В. са отишли до [населено място], не кореспондира нито с писмените доказателства за ползвано друго превозно средство под наем, нито с показанията на свидетелите Д. Д. и З. И. относно времето на придобиване на л. а. /марка/. На пръв поглед всяко едно от тези обстоятелства остава встрани от предмета на доказване, но подобен извод би бил законосъобразен само ако не се държи сметка за това, че очевидци на придвижването на подсъдимия и свидетелката към селото и на престоя им там не са установени. Пречупени през призмата на този доказателствен дефицит те придобиват значението на контролни доказателства за достоверност на показанията на свид. М. С. и именно така ги е ценил ПАС, за да приеме, че заявеното от нея е ненадеждна доказателствена основа за потвърждаване на обвинителната теза.

Поредно основание за недоверие към частната обвинителка контролираната инстанция е намерила в непоследователността ѝ относно това дали след прибирането си в /населено място/ е споделила с близките си за насилствено отвеждане в [населено място], като на твърденията ѝ, че го е сторила, са противопоставени показанията на майка ѝ М. С. и сестра ѝ И. С.. Съдът се е позовал и на посоченото по време на съдебното следствие от приятелката на М. С. – свид. Т. И., като от вниманието му не е убягнало обстоятелството, че при разпита на досъдебното производство същата е депозирала противоположни по съдържание показания, които обаче не е потвърдила с категоричност след приобщаването им към доказателствената съвкупност. Внимателно са били анализирани и твърденията на племенницата на М. С. – свид. М. А., но с оглед непоследователността и несигурността ѝ относно коментирания факт, контролираната инстанция убедително е защитила извода си, че те не установяват по изискуемия безспорен и категоричен начин принудително откарване на С. в [населено място].

За да приеме, че не са доказани съставомерни действия на подсъдимия, решаващият състав е анализирал и поведението на М. С. след деянието, като е изтъкнал невъзможността ѝ да даде логичен отговор защо две седмици по-късно е отишла доброволно на същото място, където по думите ѝ е била отведена и държана против волята ѝ, защо не е прекратила контактите си с подсъдимия, с каквото намерение се е видяла с него на инкриминираната дата и защо и след нанесената ѝ от В. телесна повреда е продължила да се среща с него и да участва в плановете за общото им бъдеще. Доказателства за всички тези обстоятелства ПАС е установил не само в показанията на свид. С., но и в тези на Д. Д., П. Д., К. Д. и О. Н..

Допълнителни съображения в подкрепа на констатацията, че показанията на частната обвинителка са неправдиви, контролираната инстанция е извела и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза на М. С.. След извършения обстоен преглед на свидетелката вещите лица са достигнали до извод, че поведението ѝ на инкриминираната дата не съдържа белези на притеснение, неувереност или страх от подсъдимия. Експертите са били изслушани в съдебно заседание, страните са имали възможност да им поставят въпроси, на които са получили убедителен отговор и не са възразили срещу приобщаване на заключението към доказателствената съвкупност.

Незаслужен е упрекът към оценката, която ПАС е дал на обясненията на подсъдимия. Прочитът на тази част от мотивите на проверявания съдебен акт не установи контролираната инстанция да е демонстрирала избирателен подход, отдавайки произволно и немотивирано предпочитание на заявеното от М. В. за сметка на други доказателствени източници. Също както показанията на свид. М. С. и неговите твърдения са били подложени на обстойна проверка. След съпоставянето им с останалите доказателствени средства ясно са отбелязани онези негови твърдения, които въпреки двойствения си характер на доказателствено средство и на средство за защита съответстват на истината и разкриват действителното развитие на събитията. Възприемането им като достоверни не е сторено произволно, а е основано на факта, че те или намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, или сами по себе си са логични и непротиворечиви и не съществуват доказателства, които да ги опровергаят. В същото време именно защото не е бил безкритичен към разказаното от В., въззивният съд изрично е посочил в кои части обясненията му не заслужават доверие. Независимо дали е кредитирал дадено твърдение или се е отнесъл с недоверие към него съдът е изложил изчерпателни и убедителни съображения в подкрепа на съответния извод. Следва изрично да се подчертае, че подобен подход, при който се дава вяра само на част от информацията, представена от свидетеля или подсъдимия, не противоречи нито на правилата на формалната логика, нито на изискванията на процесуалния закон – напротив, той следва именно от задълженията за обективност, всестранност и пълнота на изследването.

Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Вярно установените факти по делото са получили законосъобразна правна оценка от апелативния съд. Отсъствието на доказателства, че подсъдимият е отвел свид. М. С. против волята ѝ в [населено място], препятства ангажирането на наказателната му отговорност за престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161/05. 11. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.