Задължение на въззивния съд да обсъди конкретните недостатъци при договор за строителство

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

гр. София, 15.01.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 481 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Т. Г. Ш. срещу решение № 558/03.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 642/2019 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 1114/12.06.2019 г. по гр. дело № 4995/2018 г. на Плевенския районен съд, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от ЗЗД, да заплати на ищцата Р. А.Я. сумата 5 710.13 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците на извършената работа по договор за строителство от 17.04.2018 г. и оферта, неразделна част от него; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. Я. в отговора на жалба и в писмени бележки излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 366/15.05.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

По този процесуалноправен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Израз на тази константна практика е и посоченото от касатора решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението ѝ трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав на ВКС изцяло възприема това разрешение на процесуалноправния въпрос, като предвид него намира касационната жалба за основателна. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената практика (включително задължителна) на ВКС и е неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 269, изр. 2 от ГПК.

Ищцата Р. Я. е основала иска си по 265, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от ЗЗД на твърдения, че при извършен оглед на 25.06.2018 г. тя е установила некачествено извършена от ответника-касатор работа по процесния договор от 17.04.2018 г., като недостатъците на работата са подробно описани в пет пункта в исковата молба, която е подадена на 09.07.2018 г. Основното възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба, е, че той изцяло, качествено и в срок изпълнил възложените му с процесния договор СМР, както и че са голословни твърденията в исковата молба за некачествено изпълнени СМР и за наличие на процесните недостатъци при тяхното изпълнение. По делото е прието като доказателство, писмено уведомление, отправено от ищцата до ответника, и получено от последния на 06.07.2018 г. (три дни преди подаването на исковата молба), в което ищцата също подробно е описала недостатъците на работата на ответника, установени от нея при огледа на 25.06.2018 г., като е заявила, че прави възражение за тях и претендира разходите за поправката им.

В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд правилно е приел, че спорните въпроси по делото са – има ли недостатъци извършената от ответника-касатор работа и в какъв размер биха били разходите, необходими за тяхното поправяне. В тази връзка въззивният съд изрично и точно е посочил, кои са основните оплаквания и доводи във въззивната жалба на ответника, а именно – че от мотивите към първоинстанционното решение не става ясно кои процесни недостатъци съдът е приел, че са налице при извършените СМР и се налага тяхното отстраняване за сметка на изпълнителя-ответник, както и кои възражения на ищцата, направени с писменото ѝ уведомление до ответника, съдът е приел за основателни и кои не.

В нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 269, изр. 2 от ГПК обаче, и окръжният съд не е изложил мотиви относно това, кои от подробно описаните в петте пункта в исковата молба процесни недостатъци, приема за установени по делото и кои не; за кои от тях ищцата своевременно е уведомила писмено ответника на 06.07.2018 г. или по друг начин, съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, и за кои не е; респ. – и от мотивите към обжалваното въззивно решение не става ясно, за поправката на кои от процесните по делото недостатъци е необходима, респ. – и е присъдена сумата 5 710.13 лв. Вместо това въззивният съд се е задоволил да посочи най-общо, че със заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза по делото вещите лица са установили отклонение от изискванията за качество при изпълнението на процесните СМР в две направления – недостатъци по изпълнението на покривната конструкция и недостатъци по укрепването на основите на съществуващата жилищна сграда (копаене на основи и изпълнение на железобетонни колони по офертата), описани в заключението като недостатъците по укрепващата стоманобетонна конструкция; както и че съгласно заключението, необходимите СМР за отстраняване на тези недостатъци, описани подробно от вещите лица по видове, количество и стойност, са на обща стойност 5 710.13 лв.

Така установените процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, са съществени, тъй като са се отразили на обосноваността, респ. – на правилността на крайния извод на въззивния съд – както вече беше посочено, от мотивите към решението му не става ясно, за поправката на кои от процесните по делото недостатъци е необходима и е присъдена сумата 5 710.13 лв.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено.

Настоящата касационна съдебна инстанция е в невъзможност да разреши по същество материалноправния спор между страните, освен поради посочената по-горе липса на конкретни мотиви към обжалваното въззивно решение, но и тъй като поради неправилно поставени още от първоинстанционния съд задачи към вещите лица, приетите по делото заключения на едноличната и тричленната съдебно-техническа експертиза, не кореспондират с процесните недостатъци – така, както те са подробно описани в петте пункта в исковата молба, респ. – и в писменото уведомление на ищцата до ответника. Част от процесните по делото недостатъци изобщо не са обсъждани от вещите лица, като от друга страна те са обсъждали такива, каквито не се твърдят в исковата молба; вследствие на това остават неизяснени и въпросите, какви са необходимите разходи за поправката – именно и конкретно на всеки един от процесните недостатъци, посочени в исковата молба, за които ищцата е и уведомила своевременно ответника съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, и които процесни недостатъци действително са налице. При това положение, по делото се налага изслушването на нова съдебно-техническа експертиза ( т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. – налага се извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, поради което и съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва служебно да допусне изслушването на нова съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, да даде заключение, дали са налице именно процесните по делото недостатъци – така, както те са подробно описани в петте пункта в исковата молба; за кои от тях ищцата е уведомила ответника с писменото уведомление, получено от последния на 06.07.2018 г.; кои от тях са могли да бъдат открити при обикновения оглед, извършен от ищцата на 25.06.2018 г.; какви са необходимите разходи за поправката на всеки един от процесните по делото недостатъци – така, както те са подробно описани в петте пункта в исковата молба, и за които от тях вещото лице е установило при извършения от него оглед на място, че действително са налице. Ако намери за необходимо, въззивният съд и сам следва да формулира задачи на новата експертизата, като даде възможност и на страните по делото да формулират задачи, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне. След приемането на новото експертно заключение, при постановяването на новото въззивно решение окръжният съд следва да обсъди това заключение в съвкупност с вече събраните доказателства по делото, и въз основа на това да направи конкретни и обосновани изводи относно това, кои от подробно описаните в петте пункта в исковата молба процесни недостатъци, действително са налице и съставляват некачествено изпълнение по процесния договор между страните; за кои от тях, които са били видими по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, ищцата своевременно е уведомила писмено ответника на 06.07.2018 г. (три дни преди подаването на исковата молба); респ. – за кои от тях, които са скрити по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, тя го е уведомила по друг начин, включително – със самата искова молба; респ. – за кои от процесните недостатъци, твърдяни в искова молба, ответникът дължи и в какъв размер, заплащане на ищцата на необходимите разходи за поправката им – по предявения по делото иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от ЗЗД – в рамките на процесната сума 5 710.13 лв., за която производството по иска продължава да е висящо.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 558/03.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 642/2019 г. на Плевенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: