Разваляне по съдебен ред на споразумение за имот след развод

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50201

гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурора…………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4206 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Г., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 48/28.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 300/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е обезсилено решение № 260006/13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 774/2019 г. на Окръжен съд – Русе и е оставен без разглеждане като недопустим предявения от жалбоподателката против О. И. Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на клаузата по т. 2 от одобреното с решение № 1879/12.11.2013 г. по гр. д. № 6948/2013 г. на Районен съд – Русе споразумение по чл. 51 СК за собствеността на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл. „Р.“,. Производството по този иск е прекратено и делото е върнато на Окръжен съд – Русе за ново разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

Жалбоподателката излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът - О. Г., представляван от адв.В. В., изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 356/03.05.2022 г. по гр.д. № 4206/2021 г., ВКС, III г.о., касационното обжалване е допуснато по правния въпрос за характера на споразумението по чл. 51 СК в частта му за имуществените отношения между съпрузите и може ли по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД да се иска разваляне поради неизпълнение на утвърдено от съда споразумение, с което придобит в режим на СИО недвижим имот е поставен в дял на единия съпруг, като вместо заплащане на уравнение за дела на другия съпруг е поето задължение да се прехвърли Ѕ ид. част от имота на трето лице (пълнолетно дете от брака).

По поставения въпрос следва да се съобразят разясненията в мотивите на ТР № 3/29.11.2018 г. по т. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГК, че споразумението по чл. 51, ал. 1 СК (респ. по чл. 99, ал. 3 и чл. 101, ал.1 СК от 1985 г. - отм. ), което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните му части. В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи съдебни спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и в зависимост от постигнатото съгласие, то може да породи вещно-транслативно действие или само установително действие. Изяснено е още, че в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяването на брака във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Със споразумението те имат право да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността; могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността; могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки различни обстоятелства. В тези случаи, доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/15.03.1978 г.). Спогодбата е подчинена на режима на договорите, като ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нейната нищожност, за унищожаването й, или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за разваляне поради неизпълнение, отменянето й поради новонастъпили обстоятелства, или други потестативни права (вж. - решение № 447/25.06.2010 г. по гр. д. № 4618/2008 г., III г. о., ВКС). От изложеното следва, че няма основание да се изключи реда за защита по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато със спогодбата по чл. 51, ал. 1 СК в дял на единия съпруг се поставя придобит по време на брака недвижим имот, срещу поето задължение вместо уравнение дела на другия съпруг, да се прехвърли Ѕ ид.ч. от имота на трето лице. Касае се до възникнали двустранни облигационни отношения с предмет недвижим имот, поради което при неизпълнение, в зависимост от интереса си насрещната страна може да претендира разваляне по съдебен ред или други потестативни права по общите правила на ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира за основателна, поради следните съображения:

Въззивната инстанция е приела за установено, че с решение № 1879/12.11.2013 г. по гр. д. № 6948/2013 г. на Районен съд – Русе, влязло в сила на 12.11.2013 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между И. Г. и О. Г., сключен на 04.12.1998 г. С посоченото решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, съдържащо и уговорки за уреждане на имуществените им отношения. В т. 2 страните се договорили придобитият през време на брака недвижим имот - апартамент №... в [населено място],[жк], [улица], бл. „Р, с площ от 37,20 кв. м., ведно с избено помещение № 2, заедно с 0. 642 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена - да бъде поставен в дял на О. Г.. Вместо стойностно уравнение за дела на ищцата, страните постигнали съгласие ответникът да прехвърли собствеността на получената по договора Ѕ ид.ч. от имота на пълнолетния син на страните М. И., след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не можело да се извърши към момента на сключване на споразумението. Като такава пречка се сочи, че в периода 08.12.2012 г. – 30.04.2015 г. М.И. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. След това, от есента на 2015 г. до заминаването му да работи във Великобритания М. И. живял в процесния апартамент, но сделка за Ѕ ид.ч. от имота не била сключена, като твърденията на ответника са, че сина му имал парични дългове и не желаел да притежава собственост на свое име. На 05.06.2019 г. М.И. починал и поетото със спогодбата задължение останало неизпълнено.

При тези данни въззивният съд е приел, че с т. 2 от споразумението по чл. 51 СК ответникът се задължил да прехвърли собствеността на Ѕ ид.ч. от процесния апартамент на сина си в един бъдещ момент. След смъртта на третото лице, прехвърлянето не може да се извърши, респ. дяловете на бившите съпрузи не могат да бъдат уравнени по начина, уговорен със споразумението. В тази част одобрената от съда спогодба между страните по своя характер представлявала договор-обещание, респ. предварителен договор по чл. 19, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на недвижим имот на трето лице. Доколкото предварителният договор за продажба нямал вещно-прехвърлително действие, той не представлявал договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти и развалянето му не се извършва по съдебен ред (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), а извънсъдебно. Поради това, ищцата нямала правен интерес от предявяване на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на предварителния договор по съдебен ред и претенцията й била недопустима. Предвид изложеното е направен извод, че решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е разгледан по същество и е уважен, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото този иск - прекратено. Прието е още, че обстоятелствата и петитума на исковата молба сочели, че ищцата е предявила и кумулативно съединен ( с иска по чл.87, ал.3 ЗЗД) установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост по отношение на процесния имот. По този иск нямало произнасяне на първостепенния съд, което налагало връщане на делото за ново разглеждане на този съд, който да се произнесе по иска за собственост, като в зависимост от резултата, да се разгледа и евентуално съединения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34 000 лв. - равностойността на процесната Ѕ ид.ч. от имота.

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изводите на въззивния съд за характера на споразумението по т. 2 и възможността ищцата да претендира развалянето му по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради твърдяно неизпълнение от страна на ответника, са несъответни на приложимия закон, както и на установените по спора релевантни факти и обстоятелства. От изложените в исковата молба (и в допълнителните молби за изменение и уточнение на исковете) обстоятелства и петитум, предмет на спора са съединени в условия на евентуалност – главен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договора за спогодба по т. 2, с който ответникът е придобил изцяло собствеността върху апартамента; при отхвърляне на този иск, ищцата претендира заплащане на сумата 34 000 лв. – равностойността на разпоредената от нея Ѕ ид.ч. от имота, която ответникът се задължил да прехвърли на техния син (в полза на когото страните са договаряли), но сделката не е извършена – иск по чл. 23, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Относно предявения главен иск и според дадения отговор на правния въпрос, тъй като предмет на спора е т.2 от споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите са уредили имуществените си отношения досежно процесния апартамент, споразумението в тази част има характер на договор за спогодба с вещно-транслативно действие, поради което е допустим иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение. Погрешно и в противоречие с данните по делото в обжалваното решение е прието, че уговорките по т.2 обективират предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който не подлежи на разваляне по съдебен ред. Такива обстоятелства не са твърдени в исковата молба, нито са установени по делото. Напротив, постигнатото съгласие е ответникът да получи в дял собствеността на апартамента, като вместо изплащане на уравнение за дела на ищцата, страните са уговорили собствеността на Ѕ ид.ч. от имота да се прехвърли на техния син след отпадане на пречката, поради която „това не може да се извърши понастоящем”. По делото е установено, че като такава пречка бившите съпрузи са възприемали изтърпяваното от сина им в периода 2012 г. - 2015 г. наказание лишаване от свобода. В последвалия период поетото от ответника задължение за прехвърляне на процесната Ѕ ид.ч. от имота не е изпълнено, а след смъртта на М.И. (на 05.06.2019 г.) не може да се изпълни. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че договорът поражда действие между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи, като този извод изрично следва от разпоредбата на чл. 21 ЗЗД. Това означава, че правата за търсене на уговорената престация, или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения могат да бъдат осъществени само между страните по договора. Нормата на чл. 23 ЗЗД предвижда възможност за обещаване задължението или действието на трето лице, но от това обещание задължения за третото лице не възникват, а те са за обещателя, който е и правно обвързаният. Затова, ако третото лице не извърши уговореното от обещателя действие, или откаже да се задължи, обещателят дължи обезщетение на съконтрахента си на общо основание.

Предвид изложеното , незаконосъобразен и в противоречие с конкретните обстоятелства и предмета на делото е изводът на апелативния съд, че договорът за спогодба по т.2 от споразумението, с който ответникът е получил изцяло собствеността върху процесния апартамент, не подлежи на разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и този иск е недопустим. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е разгледал спора по същество, а е обезсилил първоинстанционното решение по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД и е прекратил производството в тази част, като е постановил връщане на делото на първата инстанция с погрешни указания да се разгледа „кумулативно съединения иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК”, какъвто ищцата не е предявявала. Допуснатите от решаващия съд нарушения на материалния и процесуалния закон налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за повторно разглеждане и произнасяне по същество по основателността на претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което касационната инстанция не може да направи в настоящото производство. При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще дължи произнасяне по евентуално съединения иск с предмет вземането за сумата 34 000 лв. в зависимост от приетото по спора по главния иск.

Предвид резултата от касационното обжалване, на отмяна подлежи и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 351/28.07.2021г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, предмет на подадената частна жалба вх. № 4566/30.08.2021 г. по съединеното за разглеждане производство по ч. гр. д. № 4205/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. С това определение въззивната инстанция е разрешила въпроса за дължимите на жалбоподателя разноски, съобразно изхода на спора във въззивното производство. Отмяната изцяло на въззивното решение и възстановената висящност на спора по всички искове обуславя отмяна и на определението по чл. 248 ГПК, като за дължимите на страните разноски за производството, включително и тези за настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе въззивния съд.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 48 от 28.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 300/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 351/28.07.2021 г. по същото дело за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Апелативен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИНЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.