Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023

Личен характер на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител

Върховен касационен съд · 04 Март 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Частен съдебен изпълнител обжалва наложено му дисциплинарно наказание „порицание“ за това, че по изпълнително дело са изплатени суми преди да изтече срокът за доброволно изпълнение. Върховният касационен съд отменя наказанието, тъй като спорните действия са извършени не от титуляря, а от неговия помощник. Съдът подчертава, че дисциплинарната отговорност изисква лична вина и не може да се носи за чужди действия.

Какво приема съдът

Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е строго лична и се носи само за негово собствено виновно поведение, а не за нарушения, извършени от помощник-ЧСИ.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

частен съдебен изпълнителпомощник-ЧСИдисциплинарна отговорностпорицаниедоброволно изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№50028

Гр.София, 20.03.2023

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2823 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител Г. Ц. Н. срещу решение от 6.01.22 по дисциплинарно дело №.6/20 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители на Република България - с което му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Жалбоподателят твърди, че не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като от една страна нормата на чл.428 ал.1 ГПК не съдържа забрана за приключване на изпълнителното производство преди изтичане на срока за доброволно изпълнение в хипотеза на доброволно плащане на дълга, а от друга приетите за незаконосъобразни от ДК действия са извършени не от него, а помощник ЧСИ. Моли за отмяна на атакуваното решение.

Министърът на правосъдието и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата като неоснователна; претендират юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:

С обжалваното решение е прието, че незабавно след образуването на и.д.№.20199230400328 ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение /П./, получена от длъжника на 21.11.19 /с която го уведомява за образуваното производство, вземането на взискателя, наложените обезпечителни мерки (запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ АД), размера на дълга, вкл. такси и разноски, последиците от липсата на доброволно изпълнение в двуседмичен срок (пристъпване към принудително такова по реда на ГПК)/; в същия ден последният е погасил изцяло задължението по банков път и е уведомил за това ЧСИ; на 22.11.19 е било разпоредено вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника и приключване на изпълнителното дело поради погасяване на дълга. При тези факти е намерено, че с получаването на призовката за доброволно изпълнение за длъжника възникват както законоустановени задължения /да не се разпорежда със свое имущество, не уврежда, изменя, унищожава свои вещи, да плати посочената в поканата сума/, така и права /да обжалва приетите в изпълнението разноски, да оспори вземането на взискателя и др./. Заложеният в чл.428 ал.1 ГПК двуседмичен срок за доброволно изпълнение има редица правни последици и е предвиден, за да гарантира бърз, но и справедлив изпълнителен процес; той дава възможност на длъжника да предотврати извършването спрямо него на принудителни изпълнителни действия, но и гаранция, че може да упражни останалите си права /напр. да обжалва приетите разноски, да оспори задължението и др./ -неслучайно в чл.455 ал.2 ГПК е предвидено, че изплащането на суми на взискателя следва да бъде извършено в седмодневен срок, но само ако не са налице законови пречки; неизтичането на законовия срок, в който страната в изпълнителното производство има възможност да упражни свое право, е законова пречка. В конкретния случай с доброволното плащане на цялата посочена в П. сума вземането на взискателя и това на ЧСИ за разноски и такси са били обезпечени; при това положение ЧСИ е бил длъжен да вдигне наложените обезпечителни мерки, но да изплати сумите след изтичане на двуседмичния срок от получаване на П. - което съставлява отпадане на законовата пречка. От друга страна възражението, че за тези действия не следва да се налага санкция на ЧСИ, тъй като реално са извършени от помощник ЧСИ, а не лично от него, са намерени за неоснователни. Посочено е, че дисциплинарната отговорност по глава ІV от ЗЧСИ е предвидена само досежно ЧСИ, само той може да загуби правоспособността си, а при овластяване на помощник ЧСИ има право да определи кръга на правомощията му и е длъжен да упражнява постоянен контрол върху действията му. Предвид горните мотиви е прието, че с изплащане на постъпилата от длъжника сума в срока за доброволно изпълнение е нарушена разпоредбата на чл.428 ал.1 вр. с чл.455 ал.2 ГПК и съразмерното на това нарушение наказание /вкл. с оглед липсата на доказателства за реално причинени вреди/, което следва да бъде наложено, е порицание.

Настоящият състав на ВКС намира жалбата срещу решението за налагане на горепосоченото наказание за основателна по следните съображения:

Дисциплинарното наказание на ЧСИ Г. Н. е наложено за нарушение на разпоредбата на чл.428 ал.1 вр. с чл.455 ал.2 ГПК /тъй като плащането е извършено при наличие на законова пречка - неизтекъл императивно установен срок, в който страна в изпълнителното производство може да упражни свое право/, което нарушение, обаче, е извършено не от него, а от помощника му Б. К.. Дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична. От субективна страна деянието се характеризира с признака „вина на дееца“, като без вина няма дисциплинарна отговорност. Последната нито може да се прехвърля, нито може да се възлага на друго лице. Според разпоредбата на чл.67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Разпоредбата на чл.37 ал.3 ЗЧСИ, която предвижда, че за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него, не променя този извод. Тази отговорност е имуществена, а не дисциплинарна. Тя се носи за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-частния съдебен изпълнител. Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения е основание за дисциплинарната отговорност не на частния съдебен изпълнител, а на неговия помощник /в този смисъл и реш.№.256/28.11.17 по г.д.№.2613/17, ІV ГО/.

Предвид изложеното и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ обжалваното решение следва да се отмени.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 6.01.22 по дисциплинарно дело №.6/20 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на ЧСИ Г. Ц. Н. е наложено дисциплинарно наказание порицание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.