Шофиране след наркотици и липса на крайна необходимост при бягство от побой

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * повторност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. София, 24 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и с участието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 1103/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по касационна жалба на адвокат Й. К., защитник на подсъдимия Н. Д. П., срещу присъда № 9 от 11.09.2024 г. на Окръжен съд - Търговище, постановена по внохд № 289/2024 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират оплаквания, че атакуваната нова присъда на въззивната инстанция е неправилна и незаконосъобразна - постановена в нарушение на процесуалните правила, регламентиращи проверката и оценката на събраните доказателствени материали, както и в нарушение на материалния закон, тъй като не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. По повод тези оплаквания се развиват съображения, че въззивният съд е изискал и приел като доказателства тестовата касета от „Drager Drug Test 5000“, с който е била извършена проверката за употреба на наркотични вещества, и приложения към нея протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция тези доказателства не са били приобщени по надлежния процесуален ред, респ. не са били обсъдени и не е било взето предвид значението им от първия съд. Излагат се и доводи, че макар техническото средство и тестовият комплект да представляват елемент от съдържанието на обективния признак „надлежния ред“, включен в състава на престъплението по чл. 343б ал.3 НК, те не са били индивидуализирани нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива на същия, като това е направено за първи път с новата осъдителна присъда на въззивния съд. Относно процесуалната годност на протокола, в който е отразена извършената проверка за установяване употребата на наркотични или упойващи вещества, се застъпва позиция, че съдържащите се в показанията на свидетелите С., З., А. и М. данни разкриват неверността на отразените в този протокол обстоятелства досежно състоянието на подсъдимия и времевия период на проверката. В условията на алтернативност към касационната инстанция се отправя молба на основание чл. 354 ал.1 т.2 пр. последно и т.5 във вр. с ал.3 т.2 НПК да извърши самостоятелен анализ на събраната доказателствена съвкупност и да оправдае подсъдимия Н. Д. П. като приложи чл. 13 НК или да отмени изцяло новата присъда на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В допълнението към касационната жалба се застъпва становище, че в случая въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагането на разпоредбата на чл. 13 НК с произтичащите от това последици. Твърди се, че данните, които обуславят наличието на очертаните в разпоредбата на чл. 13 ал.1 НК предпоставки, се извеждат както от показанията на свидетелите П. С., Б. З., С. А., М. М. и С. С., така и от обясненията на подсъдимия П. и от приетото съдебно-медицинско удостоверение. Сочи се, че въз основа на тези данни може да се заключи, че в случая подсъдимият П. е предприел управлението на лекия автомобил при наличието на съществуваща и непрекратена спрямо него непосредствена опасност с ясно изразен характер на нападение срещу живота и здравето му, като е използвал момента, в който нападателите само временно са били отклонили вниманието си, без да са били прекратили окончателно нападението спрямо него, да се качи в автомобила и да потегли в посока към полицейското управление в [населено място], при което именно качването му в автомобила и управлението в указаната посока реално и обективно го е спасило от нападателите и по този начин той е избегнал много вероятното получаване на по-тежки увреждания върху здравето и живота си. Изразява се несъгласие с позицията на въззивния съд, послужила като основание да не приложи разпоредбата на чл.13 ал.1 НК, че нападението е било преустановено, че подсъдимият е имал възможност да се прибере в къщата на приятеля си, да се укрие там и да потърси помощ на телефон 112, респективно да се придвижи с автомобила на известно разстояние от нападателите си, а не да го управлява 10 км. Твърди се, че тези решаващи изводи на окръжния съд не се основават на несъмнени данни, установяващи прекратяване на нападението спрямо подсъдимия и/или реално съществуваща за него възможност на практика да осъществи действие, различно от извършеното от него, тъй като такива данни липсвали, в резултат на което било допуснато самостоятелно нарушение на изискването на чл. 305 ал.3 НПК, тъй като е било накърнено правото на подсъдимия да научи защо в конкретната ситуация не може да намери приложение нормата на чл. 13 ал.1 НК. Изтъква се също, че не е оправдана от гледна точка на данните по делото констатираната и предложена от въззивния съд възможност за поведение на подсъдимия П., с която е разполагал в конкретната ситуация, а именно – да се придвижи на известно разстояние и своевременно да преустанови движението на автомобила. В допълнението се развива и тезата, че не е съобразено с трайната съдебна практика на ВКС и на ЕСПЧ разбирането на въззивния съд, че в случая полицейският служител М. не е бил задължен да разясни на подсъдимия, който към този момент не е притежавал процесуалното качество на обвиняем, че разполага с определени права, вкл. и с правото да не отговаря на въпроси и да не се самоуличава в извършване на престъпление. В тази връзка се сочи, че в случая св.М. не е изпълнил тези свои задължения, поради което, според защитника, съвсем основателно първоинстанционният съд е подходил критично към действията му по установяване на употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия. В допълнението изцяло се поддържат отправените към касационната инстанция искания за упражняване на съответните правомощия относно атакувания въззивен съдебен акт.

В съдебното заседание пред ВКС адвокат Й. К., защитник на подсъдимия Н. П., поддържа касационната жалба по изложените в нея и в допълнението към нея съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли да бъдат уважени направените с жалбата искания.

Подсъдимият Н. П. изразява съгласие със заявеното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП изразява становище, че не са налице претендираните в касационната жалба недостатъци на новата въззивна присъда, поради което моли същата да бъде оставена в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 12/04.06.2024 г. на Районен съд-Попово, постановена по нохд № 45/2024 г. по описа на този съд, подсъдимият Н. Д. П. е признат за невиновен в това, че на 23.02.2024 г. около 00.30 часа в [населено място], по [улица] управлявал МПС - лек автомобил марка /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества – „канабис“, установено по надлежния ред с техническо средство „DragerDrugTest 5000”, като деянието е извършено повторно-престъпление по чл.343б, ал.4, във връзка с ал.3, във връзка с чл.28, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение. С присъдата районният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства.

По протест на прокурор в РП-Търговище срещу така постановената оправдателна присъда в Окръжен съд-Търговище е било образувано внохд № 289/2024 г., приключило с постановяване на присъда № 9 от 11.09.2024 г., с която на основание чл. 334 т.2 вр. чл. 336 ал.1 т.2 НПК е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея:

- подсъдимият Н. Д. П. е признат за виновен в това, че на 23.02.2024 г. около 00.30 часа в [населено място], по [улица] управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества – „канабис“, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с фабричен номер ARLК - 0005, тестови комплект STK 7 REF 8323634 LOT ARSH – 0211, проба № 486, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим;

- на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в ефективно изпълнение наказанието от три месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Н. Д. П. с определение № 469/28.04.2022 г. по НОХД № 17877/2021 г. по описа на Софийски районен съд, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим;

- на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложено на подсъдимия Н. Д. П. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила;

- е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият Н. Д. П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 23.02.2024 г.;

- на основание чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимият Н. Д. П. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 2050 лева, представляваща равностойността на лек автомобил марка /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , който не е негова собственост и е послужил за извършване на престъплението;

- на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Н. Д. П. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 139,95 лв. по сметка на ОДМВР – Търговище;

- и е постановено вещественото доказателство 1 бр. тестова касета от дрегер „Drager Drug Test 5000” STK 7 REF 8323634 LOT ARSH – 0211, проба № 486, да остане приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което да се унищожи съгласно ПАС.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт на окръжен съд.

Въведените в жалбата оплаквания са относими към касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а това би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност.

С част от доводите, отнесени към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, на практика се изразява несъгласие с оценката на някои от доказателствата и с приетата въз основа на тях фактическа обстановка поради несъответствието й с тези доказателства. Такова по съществото си е оплакването, че съдържащите се в показанията на свидетелите С., З., А. и М. данни разкриват неверността на отразените в протокола от извършената проверка за установяване употребата на наркотични или упойващи вещества обстоятелства досежно състоянието на подсъдимия и времевия период на проверката. Макар с това оплакване да се заявява оспорване на процесуалната годност на протокола, със същото реално се претендира и аргументира фактическа необоснованост на приетите за установени от въззивния съд фактически положения относно констатациите от извършената проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, която обаче не е касационно основание. В случая на базата на показанията на цитираните свидетели в касационната жалба се настоява за липса на достоверни доказателства, подкрепящи обвинението, което по същество означава претенция касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали - на тези показания и на протокола от проверката - и да изведе нови фактически положения относно отразените в протокола констатации. В съответствие с тази претенция е и отправеното в жалбата искане към ВКС да извърши самостоятелен анализ на събраната доказателствена съвкупност. С такова правомощие обаче касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, в която настоящото производство не попада. ВКС не може да се намесва в оценъчната дейност на въззивния съд и да прави (обосновава) собствени изводи относно недоказаността на фактите, очертаващи признаците от състава на престъплението. Затова, след като е недопустима подмяната на извършената оценка на достоверността на доказателствения материал и в частност на визираните свидетелски показания и на протокола от проверката, касационният съд не следва да взема отношение по това възражение и да го обсъжда.

Доколкото предмет на касационен контрол е процесуалната дейност на въззивната инстанция и постановеният от нея съдебен акт, не следва да бъдат разглеждани и доводите в касационната жалба, касаещи процесуалната дейност на първоинстанционния съд по събиране и проверка на доказателствата, а именно доводите - че изисканите и приети от въззивния съд като доказателства тестова касета от „Drager Drug Test 5000“, с който е била извършена проверката за употреба на наркотични вещества, както и приложения към нея протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, не са били приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и че не са били обсъдени от първостепенния съд. Но въпреки, че така заявеното оплакване не следва да бъде обсъждано, по повод същото е удачно да бъде отбелязано, че изпълнявайки задължението си за пълно и всестранно изследване на всички относими обстоятелства, окръжният съд по служебен почин е приобщил въпросните доказателствени материали, като тази негова доказателствена дейност в никакъв случай не търпи укор. Напротив, тя сочи, че въззивният съд е взел всички необходими процесуални мерки за разкриване на обективната истина и че по този начин пълноценно е проконтролирал доказателствената дейност на първоинстанционния съд, което без съмнение е в рамките на правомощията му.

Доводите, че техническото средство и тестовият комплект представляват елемент от съдържанието на обективния признак „надлежния ред“, включен в състава на престъплението по чл. 343б ал.3 НК, но че въпреки това не са били индивидуализирани в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, а това е направено за първи път с новата осъдителна присъда на въззивния съд, следва да бъдат отнесени към претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения. Тезата на защитника, че в случая самото техническо средство и тестовият комплект представляват елемент от съдържанието на обективния признак „надлежния ред“, включен в състава на престъплението по чл. 343б ал.3 НК, е несъстоятелна. „Надлежният ред“ по смисъла на чл. 343б, ал.3 НК е този, залегнал в действащата понастоящем Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, и включва способите за доказване употребата на наркотични вещества или техни аналози (тестове; медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване), начините за вземане, съхраняване и транспортиране на биологичните проби (кръвните проби и пробата урина), както и начините за извършването на химико-токсикологичното лабораторно изследване на тези проби. Следователно самото техническо средство, с което е извършен теста (в случая „Drager Drug Test 5000”), и ползваната за извършването му тестова касета не са елементи от надлежния ред за установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, а са само технически приспособления (уред и компонент от системата за действие на този уред), чрез които се осъществява този надлежен ред във формата на тестване съгласно цитираната Наредба.

С оглед на това и доколкото индивидуализиращите белези на техническото средство, с което е извършен теста („Drager Drug Test 5000”), и на използваната за извършването му тестова касета (която е един от компонентите на системата за тестване) не са съдържателна част от „надлежния ред“ като обективен признак от състава на престъплението по чл.343б ал.3 НК, те не са съставомерни обстоятелства. По тази причина за фактическото обосноваване на обвинението за това престъпление (било в обвинителния акт или в присъдата) не е необходимо изричното посочване на индивидуализиращите характеристики на техническото средство, с което е извършен теста, и на използваната за извършването му тестова касета. Отнесено към настоящия казус, изложеното означава, че за преценката на съставомерните признаци на деянието по чл. 343б ал.3 НК е било достатъчно посочването на използвания способ за доказване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно – тест за употребата на такива по смисъла на чл. 1 ал.5 и чл. 3 ал.1 от Наредбата. В случая това надлежно е било сторено в обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, поради което фактът, че използваните при този способ техническо средство и тестова касета не са били индивидуализирани нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива на същия не обосновава допуснато процесуално нарушение.

Бланкетно формулираното оплакване, че атакуваната нова присъда на въззивната инстанция е постановена в нарушение на процесуалните правила, регламентиращи проверката и оценката на събраните доказателствени материали, също е лишено от основание. При касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от контролирания съд факти. При извеждането им въззивната инстанция е оценила приобщените по делото доказателствени материали съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да дават основание за съмнителност на установената фактология. Процесът по оценка на доказателствената съвкупност е законосъобразно осъществен- доказателствените източници са изследвани в пълнота, без да е игнориран някой от тях; съдържанието им не е изопачено; не е налице превратно и/или едностранчиво обсъждане на приобщения доказателствен материал (в ущърб на подсъдимия); всички доказателствени материали, на които се е позовал въззивният съд, са проверени по надлежния процесуален ред; вътрешното убеждение на съдебния състав при оценката на доказателствата е мотивирано с ясни, съдържателни и логични аргументи. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно, че окръжният съд е анализирал и всички възражения на подсъдимия и защитата му относно оценката на доказателствата.

Доводът на защитата за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 305 ал.3 НПК при постановяване на атакуваната присъда, поради това, че е било накърнено правото на подсъдимия да научи защо в конкретната ситуация не може да намери приложение нормата на чл. 13 ал.1 НК, също е неоснователен. Съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, приложими в случая по силата на чл. 339, ал. 3 НПК, контролираният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си да обсъди и анализира заявеното правопогасяващо обстоятелство деянието да е извършено в условията на крайна необходимост. В тази връзка съдържанието на въззивния съдебен акт в частта му относно обсъждане предпоставките за приложението на чл.13 ал.1 НК е съответно на изискуемите от процесуалния закон реквизити. Посочени са конкретно установените обстоятелства, относими към преценката за наличието на фактическия състав на крайната необходимост, като детайлно е била проследена хронологията на събитията (стр.3 от мотивите). Посочени са доказателствата, на които се основават тези обстоятелства (стр.4 от мотивите). Изложени са и правни съображения за взетото решение да не бъде приложена разпоредбата на чл.13 ал.1 НК, като подробно е анализирана и аргументирано е отхвърлена поддържаната от защитата теза подсъдимият Н. П. да е извършил деянието в условията на крайна необходимост (стр.8 от мотивите). С оглед на това не може да се приеме, че е налице претендираният порок в мотивите на въззивната присъда.

Несъстоятелно е и заявеното в допълнението към жалбата несъгласие с разбирането на въззивния съд, че в случая полицейският служител М. не е бил задължен да разясни на подсъдимия, който към този момент не е притежавал процесуалното качество на обвиняем, че разполага с определени права, вкл. и с правото да не отговаря на въпроси и да не се самоуличава в извършване на престъпление. В действителност с Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство е предвидено и гарантирано правото на заподозрените и обвиняемите да запазят мълчание и да не се самоуличават (чл.7 т.1 и т.2). Но тази директива се прилага единствено спрямо наказателните производства (т.11 от уводната част) и по отношение на физически лица, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и то от момента, в който лицето бъде заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление (т.12 от уводната част). Затова, след като действията на полицейския служител М. по отношение на Н. П. са били предприети извън наказателно производство и спрямо лице, което към този момент не е било заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, и още повече, след като към този момент не е имало никакви данни проверяваното лице да е извършило предполагаемо престъпление, то полицейският служител не е имал и задължение да уведомява П. за правото му да запази мълчание и да не се самоуличава, респективно да му разяснява тези права. Освен това действията на св. М. спрямо Н. П. за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от страна на последния нямат характеристиката на първо действие по разследването срещу това лице, тъй като са извършени по реда на Наредба № 1, а не по уредения в НПК процесуален ред.

Настоящата инстанция не установи и твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Претенцията за наличието на това касационно основание се обосновава единствено с твърдения, че в конкретната обстановка деянието на подсъдимия П. се явява осъществено при условията и предпоставките на чл. 13 НК и че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно не е приложил тази разпоредба (чл.13 ал.1 НК). Доводите на защитата, че подсъдимият е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал 1 НК, не могат да бъдат споделени. За да бъде възможно изключването на обществената опасност на деянието на това основание, е необходимо във възприетата от инстанциите по същество фактическа обстановка да се съдържат обстоятелства за възникването и съществуването на непосредствена опасност (обективно съществуващо състояние на действително застрашаване с увреждане на държавни или обществени интереси, лични или имотни блага на дееца или на другиго), която деецът да не е могъл да избегне по никакъв друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес, при условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да бъдат предотвратени. В рамките на установената в атакувания съдебен акт фактическа обстановка са налице фактически обстоятелства, които в действителност сочат на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане личните блага на подсъдимия. В случая фактите относно извършеното спрямо подсъдимия нападение от групата нападатели неправилно са били интерпретирани от въззивния съд като необосноваващи състояние на непосредствена опасност по смисъла на чл.13 ал.1 НК. Приетата от окръжния съд фактология, че след като бил заобиколен от групата нападатели, които го заплашвали и му нанесли побой, подсъдимият успял да се измъкне от тях и да стигне до отстоящия на около 50 метра автомобил, с който се придвижвал, не обосновава извод за липса на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане личността на подсъдимия. В случая извършеното спрямо подсъдимия нападение от страна на групата агресивно настроени срещу него хора е създало ситуация, при която с висока степен на вероятност е могло да продължи започналото засягане, респ. увреждане на правно защитените лични интереси на подсъдимия. В тази връзка в установените от въззивната инстанция фактически положения не се съдържат факти, сочещи, че в момента, в който подсъдимият се е отправил към автомобила, нападението спрямо него със сигурност и окончателно вече е било преустановено, като същевременно по делото липсват данни в тази насока. Но макар в конкретния случай подсъдимият да се е намирал в непосредствена опасност, застрашаваща личността му (здравето и живота му), то същата категорично не е от естество да оправдае инкриминираното му поведение, тъй като, както правилно е посочила въззивната инстанция, пред него са били налице няколко варианта за успешно избягване на тази опасност, като в този смисъл е имал възможност за алтернативни форми на поведение - могъл е да се прибере в къщата на лелята на своя приятел, откъдето е излязъл преди да бъде нападнат; могъл е да се укрие на друго място и да потърси помощ на спешния телефон 112; могъл е да се придвижи с автомобила само на известно незначително разстояние, за да се отдалечи от нападателите и да потърси помощ на телефон 112, а не да измине почти 10 км до [населено място], без да е преследван от никого. Следователно, при правилно установените по делото факти не може да се обоснове извод, че създадената опасност за личността на подсъдимия не е могла да бъде избегната от него по никакъв друг (правомерен) начин, освен чрез осъществяване на инкриминираното деяние. С оглед на това законосъобразна е преценката на въззивната инстанция, че приобщените по делото доказателствени източници и установените въз основа на тях факти не обосновават наличие на основанието по чл. 13 НК, изключващо обществената опасност на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия, в каквато насока пледира защитата. Всичко това мотивира настоящия състав да приеме за несъстоятелна предложената от защитника аргументация за нарушение на материалния закон, обосноваващо касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, и да не уважи съпровождащото я искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия на основание приложението на чл.13 НК.

Предвид изложеното дотук касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 11.09.2024 г. на Окръжен съд-Търговище, постановена по внохд № 289/2024 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: