Отмяна на осъждане, постановено с решение вместо с нова присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Хулиганство * неподлежащ на касационна проверка съдебен акт * участие на преводач в наказателното производство * съществени процесуални нарушения * непосредственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. София, 28 септември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ : СПАС ИВАНЧЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря М.Петрова и

с участието на прокурора от ВКП Н. Любенов,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 448/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. Б. С. чрез адв. Г. У. срещу решение на ОС –София от 20.02.2020 г. постановена по внохд № 688/2019 г.

В жалбата и допълнението към нея са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 –т. 3 от НПК. Направени са искания за отмяната на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно за оправдаване на подсъдимия в осъдителните части с прилагането на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подс. С., редовно призован се явява и се придържа към становището на защитника си.

Упълномощеният от него защитник- адв. Г. У. поддържа жалбата с всички касационни основания и пледира за отмяна на въззивния акт, като постановен в нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставане в сила на атакувания с нея съдебен акт, тъй като липсват касационните основания за отмяна, макар въззивният съд неправилно да е постановил решение вместо присъда, което според него не е съществен порок, налагащ отмяната му.

Повереникът на частните обвинители – С. Р. Ц. и А. К. Б. -адв. М. се явява лично и взема становище в което твърди, че жалбата е неоснователна.

Частните обвинители не се явяват.

ВКС след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното :

Жалбата е основателна, макар и не по развитите в нея касационни доводи.

С присъда № 2 от 31.01.2019 г. постановена по нохд № 82/17 г. Етрополският Районен съд признал подс. С. Б. С. за виновен в това, че на 27/28.06.2016 г. в [населено място], на ул. „В. Л. „ № 8, при условията на продължавано престъпление повредил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 812 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият С. признат за невиновен в това, че по същото време и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по чл. 325, ал.1 от НК.

Съдът признал подс. С. за невиновен и в това, че на същата дата и място се заканил с убийство на А. Б. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му у заплашения, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му по чл. 144, ал. 3 от НК обвинение.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 137,28 лв.

Срещу присъдата в оправдателните й части са депозирани протест и жалба от двамата частни обвинители – Б. и Ц. –чрез повереника им адв. Т., по които в Окръжен Съд- София е образувано внохд № 688/19 г.

С решение от 20.02.2020 г. Окръжен съд- София отменил присъда № 2 от 31.01.2019 г. по нохд № 82/17 г. в частта, в която подс. С. С. е признат за невиновен и оправдан по чл. 325,ал.1 от НК и вместо това признал подсъдимия за виновен в това, че около полунощ на 27/28.06.2016 г. в [населено място] пред жилищна сграда на [улица] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред , изразяващи с в явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на пет месеца лишаване от свобода, като го оправдал за това хулиганството да е осъществено посредством отправяне на закани чрез електронни съобщения по мобилния телефон.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК групирал така определеното наказание с наложеното на подсъдимия за престъпление по чл. 216, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като определил едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на решението в законна сила.

Потвърдил присъдата в останалата и част.

ВКС след като обсъди материалите по делото и касационната жалба, инициирала настоящата проверка, стигна до извод, че развитите в нея оплакванията по чл. 348, ал.1 т. 1 и т. 3 от НПК не могат да получат отговор в рамките на настоящото производство, поради наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивния акт в атакуваната му част и връщане на делото.

Въззивният съд е нарушил чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като при решаване на въпросите относно виновността на подсъдимия С. и неговата отговорност, постановил акт, който не съответства на законоустановената процесуална форма. С това от своя страна е компрометирал процесуалните изисквания за изготвянето и обявяването на акта, отклонявайки дейността си от залегналите в чл. 18, чл. 19 и чл. 253 от НПК принципи, за спазването, на които е длъжен да следи.

Това е така, защото, въззивният съд постановява присъда, като първа и въззивна инстанция, когато решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия и решение, когато се произнася по основателността на жалбата или протеста или по искане за възобновяване на наказателно дело.

В конкретния случай, срещу подсъдимия С. са повдигнати обвинения по чл. 325, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК, по които е внесен обвинителен акт в РС – Етрополе. С присъда първоинстнационният съд признал подс. С. за виновен по чл. 216, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като по другите две обвинения - по чл. 325 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК- го оправдал. В хода на въззивното производство, инициирано от прокурора и частните обвинители Окръжният съд, съчетавайки правомощия на контролно- отменителна / чл. 335 вр. чл. 334,т. 1 от НПК / и контролно – решаваща инстанция /чл. 336 – чл. 338 от НПК/ направил свой, нов прочит на наличните по делото доказателствени материали и приел, че те позволяват извод за доказаност на обвинителната теза по още един пункт на обвинението, по който подс. С. е оправдан. За това ОС отменил присъдата в тази й част и го признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 от НК, постановявайки решение, в което се позовавал на правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК.

От съдържанието на съдебния акт няма никакво съмнение, че въззивният съд се е произнесъл по вината на подсъдимия с решение, вместо с присъда, с което е нарушил закона. Горното е основание за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като допуснатото процесуално нарушение е съществено по см. чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК и отстранимо при новото разглеждане на делото.

Софийски окръжен съд е игнорирал задълженията си като втора инстанция по фактите съгласно чл. 336, ал.1, т. 1-4 от НПК, в които е разписано в кои случаи въззивната инстанция се произнася с присъда, когато отменя присъдата и постановява нова присъда и една от хипотезите касае осъждането на оправдан подсъдим, при наличието на съответно обвинение в първата инстанция /по чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК/, какъвто и настоящия случай. Съдебният акт съдържа дефект, който не е от формален характер и не касае само заглавието на акта, а опорочава етап от съдебното заседание, който е напълно самостоятелен и се отнася до постановяването и обявяване на присъдата / в този см. Р№ 234/25.01.2019 г. по н.д. № 917/18 г., І-во НО на ВКС, Р № 556/02 г. по н.д. № 430/02 г., І –во НО на ВКС и др., /поради което е съществен и не може да бъде преодолян по друг начин освен чрез отмяната му.

Той проличава най- красноречиво от факта, че изготвянето му е станало на 20.02.2020 г. по правилата на чл. 340 от НПК, почти три седмици след изслушване на последната дума на подсъдимия в съдебното заседание провело се на 3.02.2020 г., а не по правилата на чл. 336, ал.1 т. 2 вр. чл. 303 от НПК, веднага след оттегляне на съда на съвещание. С тези действия въззивният съд е нарушил два фундаментални принципи в наказателния процес- непосредственост и непрекъснатост на съдебното заседание, което като последица компрометира процесуалната му дейност.

На следващо място, стриктното прилагане на закона, с оглед формата на постановения акт, изключва възможността за осъществяване на касационен контрол, поради тава, че въззивното решение, постановено от окръжния съд не е от кръга актове, които попадат в пределите на касационната проверка, очертани съгласно чл. 346, т.2 от НПК. Съгласно цитираната норма по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъди постановени от окръжен съд, като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78 а от НК. Независимо от това, че в конкретния случай, страните не са били лишени от право да атакуват акта пред горната инстанция, то това не заличава същността на допуснатото от въззивната инстанция процесуално нарушение като такова по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

В касационната жалба е релевирано оплакване за това, че на пострадалият Б., който е частен обвинител, не е бил назначен преводач и той бил лишен от възможност да разбира зададените му въпроси, а показанията му от досъдебното производство дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК по нчд № 105/16 г. на ЕРС са били приобщени към матиралите по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция на 21.06.2018 г. Тези обстоятелства не съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като материалите по делото сочат на това, че възникналите съмнения по отношение възможността свидетеля да разбира и говори български език са били разсеяни, с изрично направените от него уточнения в съдебно заседание по нохд № 82/17 г. на 22.11.2017 г. /на л. 48 /, в които той заявил , че разбира всичко на български език, но тъй като българския език не му е майчин по някога среща затруднения да намери правилните думи и да за това е поискал в по- късен момент /едва пред РС- Етрополе/ преводач. На следващо място, в хода на проведения от съда разпит на 21.06.2018 г. пред първата инстанция св. Б. се е ползвал от услугите на преводач и именно в това заседание, съдът инкорпорирал показанията му от ДП /на л. 38-39/ чрез прочитането им, след което св. Б. направил изявление, че ги поддържа. Никоя от страните не е възразила. Ето защо настоящият съдебен състав, прецени, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е обсъждал и ценил по същество показанията на св. Б. от досъдебното производство, депозирани пред съдия от ЕРС, без присъствието на преводач, тъй като липсват основания да се приеме, че свидетелят не е разбирал зададените му въпроси, още повече, че отговорите са дадени пред съдия и протоколирани по съответния процесуален ред, което е още една гаранция за законосъобразното провеждане на процесуално следственото действие.

С оглед изложеното по- горе, настоящият съдебен състав прецени, че допуснато нарушение на процесуалните правила по отношение на формата на съдебния акт и неговото постановяване е съществено и налага упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал.3, т.2 от НПК в атакуваната част от въззивното решение.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.3,т.2 вр. чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК, ВКС –Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ на Софийски Окръжен съд от 20.02.2020 г. постановено по внохд № 688/19 г. по описа на същия съд в частта , в която е отменена присъда № 2 от 31.01.2019 г. по нохд № 82/17 г. на РС- Етрополе, с която подс. С. Б. С. е оправдан по чл. 325, ал.1 от НК и вместо това е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и осъден на пет месеца лишаване от свобода и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК .

ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане от друг състав при СОС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.