Отказ за отмяна на решение при връчване на книжа в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

гр. София, 27.04. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1913 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от И. П. П.-Ц., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 261087/18.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 6067/2020 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, като е потвърдено в обжалваната част решение № 281525/21.11.2019 г. по гр. дело № 24872/2019 г. на Софийския районен съд (СРС), е признато за установено по искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и с чл. 149 от ЗЕ, че молителката дължи на „Т. София“ ЕАД сумата 1 939.28 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода месец май 2016 г. – месец април 2018 г. в имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Л“, ет. 2, ап. 187, с абонатен № 087235, както и сумата 39.19 лв., представляваща такса за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху сумите от 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.01.2019 г. по гр. дело № 3717/2019 г. на СРС; като решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца – „ТА-ЕС нелбо инженеринг“ О..

В молбата се навеждат основанията за отмяна по чл. 613а от ГПК, във вр. с чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 и по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката твърди, че е френски гражданин и от 1986 г. живее постоянно в [населено място]. Изтъква, че срещу лице, което не живее постоянно в България, не може да се издава заповед за изпълнение. Поддържа също, че издаването на заповедта за изпълнение и целият съдебен процес пред СРС бил „направен“ без нея, без тя да може да се защити, без да е запозната с документите по делото и без да е надлежно информирана. Позовава се на Регламент (ЕО) 1393/2007, като сочи, че съдът няма право да провежда заседания и да взема решения, без да има обратна разписка с нейния подпис за получено съобщение по пощата. Твърди също, че открила делото по интернет и поискала от СРС предоставяне на правна помощ, но такава ѝ била предоставена и ѝ бил назначен процесуален представител, едва след постановяването на първоинстанционното решение и след като тя сама го обжалвала. Сочи, че е направила две допълнения към жалбата си, след като е прегледала документите, представени от ищеца „Т. София“ ЕАД, а назначеният на молителката процесуален представител е представил писмена защита пред СГС. Излага и подробни съображения по съществото на правния спор по делото, както и за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна иска.

Ответниците по молбата за отмяна – ищецът „Т. София“ ЕАД и подпомагащата го страна „ТА-ЕС нелбо инженеринг“ О. не са подали отговори на молбата, не заявяват становище по нея и в откритото съдебно заседание.

Както е прието и в определение № 60192/28.06.2021 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Предпоставките за отмяна на влязло в сила решение по чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 са следните: да се е наложило документът за образуване на съдебното производство или друг равностоен документ да бъде изпратен за връчване в чужбина по реда на регламента; ответникът да не се е явил по делото, като не по своя вина да не е могъл да се запознае своевременно с изпратения документ, поради което да не е могъл да упражни правото си на защита, или да не е могъл се запознае с решението, за да може да го обжалва; и основанията за обжалване, посочени от ответника, да не изглеждат лишени от основание. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение е основателна, когато вследствие допуснато от съда нарушение на съответните съдопроизводствени правила молителят е бил лишен от възможността да участва лично или чрез надлежен представител като страна по делото, или когато не е могъл да се яви лично или чрез надлежен представител като страна по делото поради настъпването на особени обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства.

В случая не е налице никоя от тези хипотези, тъй като по делото се установяват следните обстоятелства:

Както вече беше посочено, заповедта за изпълнение на процесното парично задължение на молителката е издадена на 29.01.2019 г. – преди обнародването и влизането в сила на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 (нова, обн. в ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.) от ГПК (съгласно която, съдът не издава заповед за изпълнение когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България), поради което доводът на молителката, че срещу нея не е могло да се издаде заповед за изпълнение, тъй като не живее в България, е неоснователен. Със служебно извършена справка заповедният съд е установил, че молителката има постоянен адрес в България (адреса на процесното жилище в [населено място]), като от 21.06.2001 г. настоящият ѝ адрес е във Франция, но в справката липсва точен (конкретен) адрес, т.е. същият е неизвестен. Съгласно чл. 1.2 от Регламент (ЕО) 1393/2007, последният не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен. Следователно, заповедният съд не е допуснал процесуално нарушение като е връчил заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК на постоянния адрес на молителката в [населено място]. Отделно от това, молителката е упражнила правото си на защита срещу заповедта за изпълнение като е подала възражение срещу нея по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, след като е разбрала по интернет за издаването ѝ (както и твърди в молбата си за отмяна). От съдържанието на възражението е видно, че молителката е била запозната със съдържанието на заповедта за изпълнение. Във възражението си срещу заповедта молителката е посочила точния си адрес в [населено място], Франция, посочила е и свой адрес на електронна поща (имейл-адрес), направила е и искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител, като е представила и декларация за материалното и гражданското си състояние.

В исковото производство първоинстанционният СРС е допуснал процесуално нарушение, като е връчил на молителката преписите от исковата молба и приложенията ѝ, не по реда на Регламент (ЕО) 1393/2007 – на адреса ѝ в [населено място], Франция, а отново по реда на чл. 47 от ГПК – на постоянния ѝ адрес в [населено място], както и на посочения от молителката адрес на електронна поща (имейл-адрес), като към този момент разпоредбата на чл. 38, ал. 3 (нова) от ГПК не е била обнародвана и влязла в сила. Молителката обаче е упражнила процесуалното си право на отговор на исковата молба, като по реда и в срока по чл. 131 от ГПК лично е подала по пощата такъв отговор, към който е приложила и писмени доказателства. От съдържанието на отговора е видно, че макар молителката да е била затруднена да се запознае със съдържанието на исковата молба и приложенията ѝ (същите са били в pdf-формат, обърнати на обратно и нечетливи), но се е запознала с тях, което става ясно и от множеството последвали молби, подадени по делото по пощата от молителката. За единственото открито съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство, молителката е била редовно призована по реда на чл. 14 от Регламент (ЕО) 1393/2007 – с препоръчано писмо с обратна разписка от адреса ѝ в [населено място], Франция. Молителката не се е явила в съдебното заседание, но за същото е подала по пощата молба с приложени писмени доказателства, които също са приети от съда. Препис от първоинстанционното решение по делото не е редовно връчен на молителката по реда на Регламент (ЕО) 1393/2007, а на посочения от нея адрес на електронна поща (имейл-адрес), но молителката е упражнила и процесуалното си право на въззивно обжалване, като по реда и в срока по чл. 259 от ГПК лично е подала по пощата въззивна жалба, от съдържанието на която е видно, че молителката е запозната със съдържанието на първоинстанционното решение.

Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и като не се е произнесъл още преди връчването на преписите от исковата молба и приложенията ѝ, по искането на молителката за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител. Това нарушение обаче е било санирано, тъй като първоинстанционният съд е предоставил правна помощ на молителката и ѝ е назначил особен процесуален представител в процеса на администрирането на въззивната ѝ жалба – след като молителката е направила ново такова искане. Молителката е била редовно призована чрез назначения ѝ особен процесуален представител адв. С. Б. и е била представлявана от същата в единственото открито съдебно заседание, проведено във въззивното производство. Особеният представител е изложила в хода на устните състезания по делото оплаквания и възражения, че в първоинстанционното производство правото на защита на молителката е било нарушено, визирайки горните процесуални нарушения, но и в същото съдебно заседание изрично е заявила от името на молителката, че няма доказателствени искания. Адв. Б. е представила от името на молителката и писмена защита, по направените с която материалноправни възражения въззивният съд се е произнесъл с решението си. СГС не е връчвал и не е следвало да връчва на молителката препис от влязлото в сила въззивно решение, тъй като то не подлежи на касационно обжалване, като видно от съдържанието на молбата ѝ за отмяна, молителката е подробно запозната и със съдържанието на това решение, чиято отмяна иска.

Видно от гореизложеното, по настоящото дело не са налице кумулативно необходимите предпоставки за отмяна по чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007. Както стана ясно, не се е налагало заповедният съд да връчва по реда на регламента на молителката препис от заповедта за изпълнение, тъй като не е разполагал с неин известен адрес в чужбина. Въпреки допуснатите процесуални нарушения при връчването на преписите от исковата молба и приложенията ѝ, както и на преписа от първоинстанционното решение, молителката своевременно се е запознала с тях и е упражнила правото си на защита, като е подала в срок както отговора на исковата молба, така и въззивната си жалба. Не се е налагало и въззивният съд да ѝ връчва по реда на регламента препис от влязлото в сила въззивно решение, тъй като то не подлежи на касационно обжалване. Следователно, не са налице предпоставките по чл. 19.4, буква „а“ от Регламент (ЕО) 1393/2007 за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, като не е необходимо съдът да изследва наличието на другата кумулативно необходима предпоставка – по буква „б“ (дали основанията за обжалване, посочени от молителката, не изглеждат лишени от основание), респ. – не е необходимо да се обсъждат доводите на молителката по съществото на правния спор и за неправилност на влязлото в сила въззивно решение.

Не са налице и хипотезите на отмяна, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Въпреки допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, молителката не е била лишена от възможността да участва лично като страна по делото, тъй като тя своевременно е упражнила правото си на защита чрез подаването в срок както на отговора на исковата молба, така и на въззивната си жалба; тя е подавала и множество други молби по делото. Обстоятелството, че молителката трайно живее в чужбина не представлява особено непреодолимо, а още по-малко – непредвидимо обстоятелство, което да ѝ е попречило да се яви лично в единственото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, за което тя е била редовно и своевременно призована по реда на чл. 14 от Регламент (ЕО) 1393/2007. В единственото открито съдебно заседание във въззивното производство молителката е била представлявана от назначения ѝ от съда по реда на правната помощ, особен процесуален представител – адв. Б.. По този начин, както вече беше посочено, е санирано, допуснатото от първоинстанциония съд процесуално нарушение, изразяващо се в несвоевременното му произнасяне по искането на молителката за предоставяне на правна помощ. Това е така, защото съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК особеният процесуален представител на молителката е могла да иска от въззивния съд събирането на всички доказателства, които не са били събрани поради процесуалните нарушения на първоинстанционния съд. Адв. Б. обаче изрично е заявила от името на молителката пред въззивния съд, че няма доказателствени искания. В молбата за отмяна също не се сочи молителката да не е могла да ангажира доказателства по делото вследствие сочените от нея процесуални нарушения. Освен това, както вече беше посочено, въззивният съд се е произнесъл с решението си по всички материалноправни възражения, заявени с писмената защита на особения представител. Следователно, молителката не е била лишена от възможността да участва като страна по делото и чрез надлежен процесуален представител.

В заключение, – тъй като обективно не са налице сочените от молителката основания по чл. 613а от ГПК, във вр. с чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 и по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата ѝ за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. П.-Ц. за отмяна на основание чл. 613а от ГПК, във вр. с чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 и чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 261087/18.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 6067/2020 г. на Софийския градски съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: