ВКС потвърди присъда от 7 години затвор за грабеж, придружен със смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * неоснователност на касационна жалба * явна несправедливост на наказанието * Тежка телесна повреда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 537

Гр. София, 10 декември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора Е. С. като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 760 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимия С. М. Ч. и защитника му срещу решение № 111 от 07.07.2025 г., постановено по внохд № 128/2025 по описа на АС – Пловдив, с което е потвърдена присъда на ОС- Пловдив по нохд № 773/2024 г. С последната подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.199, ал.2, т.1, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим, от което е приспаднато предварителното задържане, считано от 13.09.2023 г. до влизане на присъдата в сила.

В жалбата на подсъдимия Ч. са изложени доводи за неразкрита по делото обективна истина относно нанесения побой на пострадалия Ж. П., тъй като бил заплашван да прикрие действия на собственика на обекта – свидетел по делото Н. Х.. В подкрепа на това се сочи експертното заключение за причиненото счупване на четири ребра, което било невъзможно с един- два удара и то по краката при вземането на 60 лв. от джоба му; липсващия времеви отрязък от запис на охранителна камера на обекта; както и отсъствието на мотив за деянието, за разлика от наличието на такъв у Х., който бил собственик на убито от пострадалия животно. Акцентира се и на противоречивост в показанията на малолетния свидетел Р. К., който също бил заплашван, за да се прикрие действителния извършител на деянието. Направени са оплаквания и за несправедливост на наказанието, което не било съобразено с непълнолетието на подсъдимия и с чистото му съдебно минало, както и с възстановените имуществени вреди, а с оглед и на липсата на обществена опасност вместо строг е следвало да се определи общ режим за изтърпяване на наказанието. Поради това при алтернативност са направени искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, включително и на прокурора с оглед смекчаване на обвинението и подвеждане под отговорност на друго лице или и за намаляване на наказанието с определянето на общ режим за изтърпяването му.

В жалбата от защитника на подсъдимия Ч. също се прави позоваване на касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Първото от тях се обосновава с оплакване за недостатъчно обсъждане от съда на една част от доказателства и противоречиво отчитане на друга. Конкретно се твърди, че при несъмнено изяснените причина и механизъм за настъпване смъртта на пострадалия, не е отчетен необходимият минимален брой удари в областта на гърба, нанесени по директен механизъм от различни посоки, които да доведат до установените счупвания на ребра. Не бил отчетен и експертният отговор за възможността всеки от тези удари да доведе до телесното увреждане – разкъсване на слезката, в съвкупност с показанията на свидетеля К., който пред съда е посочил нанасяне на удари само по краката на пострадалия, а след приобщаване на показанията му от досъдебното производство е съобщил само за един удар в гърба и в седнало положение. Извън това се твърди и противоречиво дадена оценка на тези свидетелски показания, които от една страна са поставени в основата на извод за възприето нанасяне на определен брой удари, попадащи в конкретна част от тялото на пострадалия, а от друга, че свидетелят не е имало как да установи точният им брой и локализация. Решаващото значение на соченото несъответствие е относимо към авторството на деянието според защитника и се извежда и от приетата по делото възможност за настъпване на смъртта в немалък времеви период (между 10 и 24 ч.) от травмата, което било интерпретирано превратно от съда като липса на данни някои от ударите да са нанесени по различно време и място и така въз основа на предположение е бил изведен изводът относно виновността на подсъдимия.

Алтернативно на тези доводи се излагат и такива за явна несправедливост на наказанието, поради несъобразеността му с данните за личността на подсъдимия, който няма изградени престъпни навици, полагал е труд и следва да се грижи за дете, родено в периода на задържането му по делото. В тази връзка се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или смекчаване на наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не взема участие, а защитникът му поддържа доводите в депозираната жалба, като същите отново се представят в обобщен вид и се акцентира по същество на идентични аргументи за двете касационни основания.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и възразява срещу уважаването й, тъй като доказателствените източници били обсъдени в съвкупността им и установявали съпричастността на подсъдимия към извършеното деяние. Показанията на свидетеля К. и заключението на допълнително назначената експертиза също са били анализирани с обсъждане на констатираните противоречия, в която връзка не са налице пропуски, а останалата част от изложените доводи се считат за относими към обосноваността на съдебния акт и поради това не следвало да се коментират. Наложеното наказание не е явно несправедливо според прокурора, тъй като е правилно индивидуализирано и липсват основания за неговата промяна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

Касационните жалби от подсъдимия и защитника му изхождат от процесуално легитимирани страни, депозирани в срок срещу подлежащ на касационна проверка акт и са допустими, а разгледани по същество те са неоснователни.

С присъда от 16.12.2024 г. по нохд № 773/2024 г. ОС - Пловдив е признал подсъдимия С. М. Ч. за виновен в това, че на 10.09.2023 г. в землището на с. Скутаре, обл. Пловдив в местността „Голям гьол“, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при навършена 16-годишна възраст е отнел чужди движими вещи – 60 лв. от владението на Ж. П. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е придружен с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, от която през времето от 10.09. до 13.09.2023 г. е последвала смъртта на Ж. П., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението последвалата смърт на Ж. П. да е в резултат и на причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.

По жалба от защитника на подсъдимия Ч. е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Пловдив, като с атакуваното понастоящем решение № 111 от 07.07.2025 г. по внохд № 128/2025 г. присъдата е изцяло потвърдена.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:

Посочените в жалбите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са относими към изграждането на едни и същи фактически изводи и позволяват общото им обсъждане. Част от тях граничат с недопустимото пред касационната инстанция оплакване за необоснованост, поради което следва да бъдат обсъдени само в насока налице ли са пропуски в доказателствената дейност на съда и в процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Оплакванията за недостатъчно категорично установяване на фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК касаят главно причиняването именно от подсъдимия Ч. на тежката телесна повреда- разстройство на здравето, опасно за живота, изразяващо се в „двуетапно“ разкъсване на слезката, довело до смъртен изход за пострадалия. Тези въпроси са били поставени на обсъждане с въззивната жалба от защитника и са получили обстоен отговор в съдебното решение (л.22-29 от него), включително и въз основа на резултатите от проведено въззивно следствие. В рамките на същото е допуснат повторен разпит на свидетеля Р. К. и е назначено допълнително експертно изследване от съдебните медици, изготвили основното заключение по делото. Извършената по този ред проверка на събраните доказателства в съответствие с правомощията на втората инстанция й е позволила на първо място да се съгласи с поставянето на оспорените свидетелски показания в основата на изводите относно нанесения побой спрямо пострадалия от страна на подсъдимия Ч.. В съдебния акт се съдържа детайлно проследяване и анализ на казаното от малолетния свидетел К. в отделните фази на производството, като изрично е посочено и защо се кредитира именно съобщената информация от разпита в досъдебното производство, проведен пред съдия на 16.09.2023 г., за нанесени силни удари не само по краката, но и по гърба на пострадалия. Тези показания са били надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, което е предоставило и процесуалната възможност за възприемането им като достоверни, още повече че същите са били двукратно потвърдени от свидетеля (при разпитите му пред първата и въззивната инстанция). Това не е сторено произволно, а с необходимото внимание както с оглед възрастта на лицето, така и поради твърденията за оказано въздействие спрямо него. На всички възражения на защитата в пълнота е отговорено в решението, като същите правилно са отхвърлени предвид спазения ред за извършване на разпита по реда на чл.223 от НПК – в спокойна обстановка в присъствие на инспектор ДПС и родителя на лицето. Аргументирано е прието за логично даденото от К. обяснение за противоречивото му свидетелстване в досъдебната фаза (в разпити на 14 и на 16.09.23 г. ), свеждащо се до притесненията му от подсъдимия. Възприето нанасяне на удари спрямо пострадалия в конкретната обстановка несъмнено е от естество да смути малолетно лице и да породи у него страхови преживявания, които да се проявят и при първоначалния му разпит, поради което и така посочената причина за депозиране на показания, изключващи конкретни действия на подсъдимия, с основание е счетено за логична. Посоченото понастоящем твърдение в жалбата на подсъдимия за оказано въздействие върху свидетеля от страна на свид. Н. Х., включително и интереса на последния за това, не намират опора в материалите по делото и не се вписват както в установената фактология за процесната дата, така и за инкриминирания период, в който именно това лице, явяващо се работодател на пострадалия, е проявил загриженост към него с осигуряване на храна и лекарства, включително и почивка от работни ангажименти докато се е възстановявал от предходно здравословно оплакване.

Изложените от съда съображения за съгласие с изводите на първоинстанционния съд да се довери на свид. К. са ясно посочени и не съдържат твърдяната противоречива оценка относно броя и локализацията на нанесените удари, тъй като коректно е обсъдено заявеното от свидетеля в тази насока (на л.26 от решението), но изрично е уточнено, че прецизна такава информация обективно не би могло да се предостави при положението пострадалия, без това да означава, че не е могло въобще да са възприети каквито и да е удари и то нанасяни със сила в тялото- гърба и краката на жертвата. Именно такава е и установената по делото фактология, за която е послужило съпоставянето на обсъжданите свидетелски показания с експертните изводи за минималния брой удари, за локализацията им, за силата им и за породените от тях травми, позволило констатация за съответствие с показанията на свидетеля - очевидец. Професионално издържана е и преценката, че казаното от К. кореспондира с показанията на свидетелите Е. П. и Н. Х., както и с наличните видеозаписи от камери в процесната ферма. Въз основа на тези доказателствени източници са установени само отделни факти без възможност да се изведе в пълнота информация за случилото се, но те логично се вписват в очертаната от основния свидетел хронология. Не на последно място е констатирано съвпадение и с прочетените обяснения на подсъдимия от досъдебното производство, само частично отречени впоследствие относно нанасянето на силни удари в гърба. Отчетените от съдебните състави последователност и липса на несъответствия или опровергаване на показанията на К. е позволило въз основа на тях изграждането на фактическите изводи без да е налице твърдяната процесуална порочност.

Правилно с решаващо значение относно фактическите си изводи за автора на причиненото увреждане съдът е преценил експертните отговори относно механизма на настъпване на смъртта и обуславянето й от процесната травма. Така аргументирано е прието, че смъртоносното увреждане – разкъсване на слезката с кръвоизлив в коремната кухина е резултат от непроникващо нараняване, причинено по директен механизъм от удар или притискане с /или твърд предмет в лявата половина на гръдния кош или корема, при което са счупени ребрата на пострадалия. За отхвърлянето на възможността настъпилото двуетапно разкъсване на коремния орган да е резултат от предходно нараняване (при падане на пострадалия върху ръб на маса седмица преди инцидента) е послужило допълнително назначеното експертно изследване, въз основа на което е изяснено, че именно травма, причинена на 10.09. отговаря на настъпилата смърт, като макро- и микроскопските находки сочат за кратък латентен период – от 12 до 24 ч. от нанасяне на травмата до настъпване на смъртта (л.66 от СМЕ на л.253 от нохд № 773/24 на ОС - Пловдив). При така направения извод в рамките на посочения времеви период, действително принципно е налице възможността и за последващо нараняване на лицето (след това, причинено от подсъдимия) със засягане на органа, но за отхвърлянето й в процесния случай от значение е отново експертната констатация, че счупванията на ребрата са от естество, сочещо един и същи период на причиняването им. Това в съвкупност с оцененото като компетентно дадено становище на вещите лица за механизма на настъпване на смъртта води до несъмненост на направения извод за наличието на причинно-следствена връзка между нанесения именно от подсъдимия побой спрямо пострадалия и настъпилото двуетапно разкъсване на слезката с излив на кръв, причинило смъртния изход. По тези съображения касационният състав не прие за основателно оплакването на защитата за предполагаемост на авторството въз основата на липсващи данни за нанесени от друго лице и при други обстоятелства травми.

Процесуално издържаното установяване на фактите, свързани с реализираното от подсъдимия към отнемане на инкриминираната парична сума от 60 лв. по посочения начин – чрез нанасяне на удари на пострадалия без съгласието му, с установеното собствено владение върху нея, е обусловило и възможността за тяхната правна оценка като грабеж. Причиненото по време на същия телесно увреждане на пострадалия, изясненото по своя медико биологичен характер като тежка телесна повреда и настъпилата от нея смърт на пострадалия, вярно е дало основание за квалифициране на деянието съобразно неговите обективни и субективни характеристики като престъпление по чл.199, ал.2, т.1 от НК, с което материалният закон е приложен правилно. Оплакванията за неспазването му са аргументирани предимно с пропуски в доказателствената дейност, чието отсъствие, не позволява да се приеме за налично и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, каквото не се и твърди в жалбите и не се налага обсъждането му.

При извършената проверка относно оспорената справедливост на наложеното наказание лишаване от свобода в размер от седем години, което е под средния предвиден в чл.199, ал.2, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК, ВКС не констатира отклонение от правилата за индивидуализация на отговорността по реда на чл.54 от НК. В този процес въззивният съд е отчел правилно значимите обстоятелства, с чиято преценка касационният съдебен състав напълно се съгласява без да е необходимо да се преповтарят изложените в пълнота съображения, с които е изразено съгласие с изводите на първоинстанционния съд (относно чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното и социално положение, възстановената стойност на предмета на престъплението, при откроено като отегчаващо отговорността обстоятелство посегателство спрямо познато лице, с което е работил заедно). Без основание в жалбата се твърди, че не са отчетени в пълен обем посочените фактори, сред които несъмнено се включват както установената по делото необходимост подсъдимият да полага грижи за роденото му по време на производството дете, така и констатацията за трудовата му ангажираност в непълнолетна възраст. Акцентът върху тях, обаче не е може да обуслови смекчаване на отговорността в по-голяма степен, тъй като не могат да бъдат разглеждани изолирано без отчитане на всички останали специфики на конкретното деяние, сочещи завишената степен на обществена опасност в сравнение със сходни случаи от същия вид. В тази връзка е достатъчно да се отбележи механизма на извършване на грабежа, при който сдобиването с очевидно неголяма парична сума е сторено чрез проявена дързост и ненужна по интензитет сила за това спрямо по-възрастно лице при възползване от предоставения достъп и изграденото доверие към дееца с оглед работата им при общ работодател. Поради това, макар и без изградени престъпни навици, личността на дееца не може да бъде преценена като такава с ниска степен на обществена опасност. Преценено на тази основа наказание, отмерено под средния размер на сакционната норма, не е явно несправедливо и не налага исканата в жалбите корекция. По същите съображения с основание не е счетена за приложима в случая разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗИНЗС за определянето на първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, вместо постановения от съда строг такъв на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, като възможността за неговото последващо изменение по предвидения за това ред е налице.

Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 111/07.07.2025 г. по внохд № 128/2025 г. по описа на АС – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.