Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025

Доказване на прикрит купувач при покупка на имот и начало на писмено доказателство

Определение №3085/2025 · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът претендира, че той е действителният купувач на недвижим имот, а вписаният в нотариалния акт купувач е подставено лице (персонална симулация). Въззивният съд е отхвърлил иска, като не е приел предварителен договор за „начало на писмено доказателство“, не е обсъдил свидетелските показания и е отказал да задължи ответницата да даде лични обяснения. ВКС отменя това решение и връща делото за ново разглеждане, тъй като предварителният договор позволява събиране на свидетелски показания, а отказът за изслушване на страната е съществено нарушение.

Какво приема съдът

Начало на писмено доказателство, позволяващо разкриването на персонална симулация чрез свидетели, е документ, съдържащ изявления на страна, които създават индиция или вероятност сделката да е привидна. Правомощието на съда да задължи страна да даде обяснения за неизгодни факти по реда на чл. 176 ГПК не се преклудира и съдът е длъжен да го приложи при относими въпроси.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

персонална симулацияподставено лиценачало на писмено доказателствосвидетелски показанияобяснения на странапокупко-продажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 782

гр.София, 28.12.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 834 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3085/16.06.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 431/03.12.2024г. по в.гр.д. № 493/2024г. по описа на Окръжен съд Пазарджик по въпроса за характеристиките на документа „начало на писмено доказателство“, чието наличие прави допустими на основание чл. 165, ал.2 ГПК свидетелските показания за разкриване на персонална симулация.

Касаторът Е. М. М. иска отмяна на въззивното решение, с което са отхвърлени исковете му срещу А. В. А., Г. П. Ш. и Я. К. К. по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот по нот.акт № .../...г. и обявяване за действителна на прикритата с него сделка, по която действителен купувач е Е. М. М., а вписаният в договора – А. В. А., е привиден купувач, както и предявения при условията на евентуалност иск по 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Е. М. М. е собственик на основание давностно владение на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка. Твърди, че в нарушение на закона въззивният съд е отрекъл характера на начало на писмено доказателство на приетите по делото предварителен договор от 04.06.2013г. и нотариално заверено пълномощно от ответницата А., а необсъждането на събраните по делото свидетелски показания досежно наличието на симулация, представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова било и отказът на въззивния съд да допусне на основание чл. 176 ГПК исканите обяснения от ответницата А.. Възразява се и срещу обосноваността на изводите на въззивния съд по евентуалния иск за собственост.

Насрещната страна по жалбата – ответницата А. В. А., чрез адв. В. и адв. Х., не оспорва, че предварителният договор е начало на писмено доказателство, но настоява да липсва основание за отмяна на решението, тъй като въззивният съд бил обсъдил всички свидетелски показания и те не установявали твърдяната персонална симулация, доколкото липсвала необходимата съгласуваност между тримата участници в сделката. Възразява срещу довода на касатора за необоснованост на извода по установителния иск за собственост.

Насрещните страни по жалбата – ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К., не вземат становище.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е намерил разрешение в казуалната практика на ВКС - решение № 50106/26.07.2023г. по гр.д.№ 3187/22г., ВКС, ІV ГО; решение № 50004/01.02.2023г. по гр.д.№ 1208/22г., ВКС, ІІІ ГО; решение № 94/31.03.2015г. по гр.д.№ 5791/2014г., ВКС, ІV ГО; решение № 294/16.05.2024г. по гр.д.№ 2774/23г., ВКС, І ГО; решение №34/23.03.2015г. по гр.д.№ 7201/2013г., ВКС, ІІІ ГО; решение № 247 от 04.02.2019г. по гр.д.№ 4288/2016г., ВКС, ІV ГО; решение № 544/06.01.2011г. по гр.д.№ 1053/201г., ВКС, ІІ ГО, съгласно което: Персоналната симулация няма изрична уредба, по аналогия се прилагат нормите относно класическата симулация (отнасяща се до клаузите на сделката). Според това, дали персоналната симулация се осъществява при знанието и чрез съдействието на подставеното лице, тя бива двустранна – при знание, съгласие и съдействие на това лице или едностранна – без подставеното лице въобще да знае, че идентичността му е използвана. Във всички случаи на двустранно подставяне е необходимо знанието и съгласието на прикритата и явната страна за симулираното участие на привидна страна, от една страна, а от друга - знанието и съдействието за симулиране на привидната страна по сделката. За да бъде допустимо разкриване на персонална симулация със свидетелски показания е достатъчно да е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК за отношенията между явната и скритата страна по сделката. Начало на писмено доказателство е документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления на страна по сделката / преди, по време или след извършването й/, които създават индиция, вероятност, възможност, сделката да е привидна.

В обжалваното решение не са съобразени цитираните постановки, които настоящият състав споделя, поради което неправилно е отречено качеството на предварителния договор от 04.06.2013г. на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК за разкриване персонална симулация на сделката по н.акт № .../...г. по отношение на купувача А.А.. Предварителният договор е подписан десет дни преди сделката; негов предмет е покупко- продажбата на имота, предмет на нотариалната сделка; сключен е между Е. М. М. като купувач и Г. П. Ш., като продавач т.е. касае отношенията между скритата и явната страна по сделката / продавача Ш./, а признатото с подписването му от последната право на купувача М. „да посочи трето лице за купувач, а именно А. В. А.“ несъмнено е индиция за симулативност на привидната сделка. Предвид наличието на предварителния договор от 04.06.2013г. разкриването на твърдяната персонална симулация със свидетелски показания е било допустимо и въззивният съд е дължал обсъждане на събраните такива от първоинстанционния съд, за да формулира извод дали е доказана, което в случая означава дали трите страни по сделката – скритата, явната и подставеното лице, знаят за симулацията, съгласни са с нея и са съдействали за осъществяването й. Противно на заявеното от насрещната страна по касация – отв. А., такова обсъждане липсва във въззивното решение. Свидетелските показания са единствено възпроизведени, без от тях да се извеждат заключения по релевантните за симулативността на сделката факти.

Решаващите изводи на въззивния съд следва да се основават на съвкупната преценка на всички събрани по делото относими доказателства. Даването на обяснения по чл. 176 ГПК е процесуален способ за събиране на доказателства, когато обясненията съдържат признание на неизгодни за страната факти. То може да се допусне по почин на съда (изрично чл. 176, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 1 ГПК), а не само по искане на насрещната страна, а процесуалното правомощие на съда да изисква обяснения от страните по реда на чл. 176 ГПК не се преклудира. В случая, поставените от ищеца въпроси /лист 94 от делото на първоинстанционния съд/ за възможността на ответницата А. да разполага с парични средства, с които да закупи процесния имот и този за отношенията й с него / ищеца М. / по повод пълномощното от 12.05.2021г., са се нуждаели от изясняване, предвид показанията на св. М. и св. Ч., чрез обясненията на отв. А.. Искането по чл. 176 ГПК не е преклудирано, въпросите са относими, а дали са били формулирани по начин, който позволява прилагането на процесуалната тежест по чл. 176, ал.3 ГПК е без значение за допустимостта на искането, защото преценката по чл. 176, ал.3 ГПК се прави при постановяване на решението и с оглед всички доказателства по делото. Отделно, в хода на разпита на страната по чл. 176 ГПК съдът може служебно да постави въпроси, отговаряйки на които е възможно страната да признае неизгоден за нея факт. В тази връзка отказът на въззивния съд да уважи повтореното с въззивната жалба искане на ищеца за даване на обяснения от отв. А. по посочените въпроси е нарушение на процесуалния закон, в резултат от което делото е останало неизяснено от фактическа страна.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на въззивния съд за изслушване по реда на чл. 176 ГПК на ответницата А. съобразно искането по въззивната жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 431/03.12.2024г. по в.гр.д. № 493/2024г. по описа на Окръжен съд Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.