Погасяване на личен дълг при несъстоятелност на едноличен търговец

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * непредявяване на вземане в срок * несъстоятелност * погасяване на непредявени в производството по несъстоятелност вземания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

София, 31.05.2024 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 531 по описа за 2023 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 1348 от 18.12.2023г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Р. Г. К. срещу решение № 55 от 11.01.2023г. по в.гр.д.№ 1646/2022г. на Апелативен съд София, 10-ти граждански състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 14773/2019г. на Софийски градски съд, е постановено солидарното осъждане на Р. К. да заплати на „Юробанк България“АД на основание чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД претендираната с исковата молба сума от 50 000 евро - част от незаплатена главница по договор за кредит HL 945/29.04.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Въззивното решение, с което е постановено осъждането на Е. М. К. да заплати в условията на солидарност с Р. К. на „Юробанк България“ претендираната с исковата молба сума, е влязло в сила поради недопускане на касационното обжалване на тази част от въззивния акт.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „ Следва ли кредиторите да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице - едноличен търговец и настъпват ли ефектите по чл.688,ал.1,изр.второ ТЗ и по чл.739,ал.1 и ал.2 ТЗ при липсата на такова предявяване?“ Приложимо ли е принципното тълкуване на чл.739,ал.1 ТЗ, възприето в т.1 от ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ - едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество?“ , в който се съдържа и допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК - за приложимост на т.1 от ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС в хипотезата на поставения въпрос.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа възраженията си за погасяване на вземанията на „Юробанк България“ АД към ответника Р. К. с факта на приключване на производството по несъстоятелност на ЕТ Р. К. (ЕТ „Радела Р. К.) поради непредявяването им в това производство от този кредитор. Посочва, че въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са разрешени по задължителен начин с ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС. Претендират се разноски.

Депозирано е писмено становище от „Юробанк България“АД за насроченото публично съдебно заседание, в което чрез препращане към отговора на касационната жалба, се поддържа, че кредитополучателят Р. К. е сключил договора за кредит в качеството си на физическо лице и между кредитиращата банка и едноличния търговец не е възникнало правоотношение. Наведен е довод, че закупеният с кредита имот е придобит в патримониума на физическото лице. Ответникът в касационното производство счита, че законът не вменява в задължение на кредиторите на физическо лице, което е действало извън качеството си на търговец, да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност на ЕТ. Поддържа се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Искане за присъждане на разноски в полза на банката не е направено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Съдилищата са сезирани с претенция по чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, основана на сключен с ответниците Е. К. и Р. К. като солидарни длъжници договор за кредит № НL945/29.04.2005г. и допълнителни споразумения за сумата 95 118 евро, предназначен за покупка на жилищен имот, с краен срок за погасяване 03.05.2025г. В исковата молба банката се е позовала на обявяване на цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, считано от 18.11.20214г., на основание чл. 18 от договора поради необслужване на кредита, с нотариална покана, връчена на ответниците на 10.11.2014г. Твърдяла е, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост незаплатените задължения са в размер на 21 555, 04 евро (21 просрочени вноски), с падеж на първата просрочена вноска - 10.02.2013г., както и, че към датата на предявяване на иска задълженията на ответниците са 75 900, 75 евро - главница, има и незаплатени просрочени лихви и такси. Заявената претенция е за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 50 000 евро - главница, представляваща част от сумата 75 900, 75 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Въззивната инстанция е приела за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 10.11.2014г. По подробни съображения е отрекла основателността на довода на ответниците, че претендираното от банката вземане е погасено с изтичането на давностния срок по чл.110 ЗЗД. Установила е като безспорно, че кредитополучателите не са изпълнили задълженията си по процесния договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем; че кредитополучателите дължат сумата от 72 085, 25 евро - главница, част от която е предмет на настоящия спор по предявения като частичен иск за сумата от 50 000 евро. Тези фактически и правни изводи не са предмет на настоящото касационно производство, тъй като по относимите към тях въпроси касационно обжалване не е допуснато с постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК.

По делото е безспорно, че банката не е предявила процесното вземане в производството по несъстоятелност на ЕТ „Радела Р. К., открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ, което производство е преминало през фаза по предявяване и приемане на вземанията и е приключило със заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ на осн. чл.735,ал.2 ТЗ с решение по т.д.№ 153/2013г. на Окръжен съд София, влязло в сила на 20.06.2018г.

По въведените и поддържани възражения от ответника Р. К.: че в неплатежоспособност е изпаднал и той в качеството му на физическо лице; че на основание чл.617 ТЗ всички задължения са станали изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност от 10.06.2014г; че на основание чл.739,ал.1 ТЗ вземанията са погасени, тъй като банката не ги е предявила в производството по несъстоятелност на едноличния търговец, въззивната инстанция е изложила съображенията: Регистрацията на лице като ЕТ не води до възникването на нов субект. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец и с оглед търговската си дейност едноличният търговец притежава търговско предприятие. По отношение на преценката дали лицето действа за целите на частен интерес или в рамките на осъществяваната от него търговска дейност като едноличен търговец, релевантно е естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, което в случая е недвижим имот - жилище, което не може да се счете за придобито във връзка с осъществяваната търговска дейност от ответника като едноличен търговец, а от физическото лице, което действа за целите на частен интерес. Обявяването на едноличния търговец в несъстоятелност не задължава ищеца като кредитор да предяви вземането си в производството по несъстоятелността, за да бъде прието и удовлетворено при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Счетено е, че паричното задължение по процесния договор за кредит не е включено в търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, поради което няма основание да се приеме, че това задължение е станало изискуемо от датата на решението за обявяването на длъжника в несъстоятелност. Като аргумент е изложен и този, че уреденото универсално принудително изпълнение, което се развива в несъстоятелността, не е насочено към физическите лица; че с договора за кредит ответникът е поел задължение, което е пасив за неговото имущество като физическо лице и не съставлява имущество на едноличния търговец, не е вещ или права върху вещи. Като мотив е посочено и, че „Юробанк България" АД не е кредитор на едноличния търговец, за да предяви вземането си по договора за кредит от 29.04.2005г. в развилото се срещу него производство по несъстоятелност. Счетено е, че разрешението, дадено в т.1 на ТР № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, не намира приложение в случая, защото по отношение на физическото лице Р. К. не е обявена неплатежоспособност, заедно с тази на едноличния търговец, поради което вземанията на банката не са погасени на основание чл.739,ал.1 ТЗ.

Отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, се съдържа в т.1 на ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС като се отчете и обстоятелството, че на основание 7.3,изр.второ от Правилата за приемане на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС, въпросът „Когато длъжник в производство по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?“ е преформулиран и обединен към общия първи въпрос, предмет на тълкувателното решение („Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?“)

В мотивите към т.1 от ТР №2 от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС е застъпено, че отговорът на въпроса за погасяване на непредявените вземания не може да е различен (обусловен) от правноорганизационната форма на длъжника - дали е ЕТ или търговец - ЮЛ. Очертана е характеристиката на едноличния търговец като физическо лице - предприемач по смисъла на Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019г. и определените с нея цели - производството по несъстоятелност да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 години. В мотивите към т.1 ОСТК на ВКС прие, че националното законодателство следва да бъде тълкувано в смисъла на постановките на Директивата, включително и в периода на транспонирането й, от което е изведено, че липсват и законови разпоредби, които да обвързват възможността за изпълнение срещу длъжник - едноличен търговец от вида и основанието на вземането на кредиторите. Разяснено е, че в хипотезата на чл.610 ТЗ ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице - неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице - едноличен търговец. С диспозитива по т.1 на тълкувателното разрешение е постановено, че се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Аргумент за положителния отговор на въпроса се извежда и от разпоредбите на чл.61,ал.1 ТЗ - масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Аргумент следва и от разпоредбата на чл.614,ал.2 ТЗ - имуществените права на длъжника - ЕТ, от които се състои масата на несъстоятелността, са не само правата, придобити в резултат на търговската дейност, но и една втора част от вещите и права върху тях, които длъжникът притежава в качеството си на физическо лице-съпруг в СИО. Всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в това производство. Извън масата на несъстоятелността не би могло да остане имущество, от което да се удовлетворяват (индивидуално) които да било други кредитори -чл.616, ал.1 във вр. с чл.614,ал.1 ТЗ. В производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице - ЕТ като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника - придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.

По тези съображения отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е: Кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице - едноличен търговец. При отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл.688,ал.1,изр.второ ТЗ и по чл.739 ТЗ. Принципното тълкуване на чл.739,ал.1 ТЗ, възприето в т.1 от ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, е приложимо по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ - едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество.

По правилността на вззивното решение:

От обстоятелството, че предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество (ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС), не следва извод като възприетия от въззивната инстанция, че производството по несъстоятелност е по отношение на търговското предприятие. По отношение на притежаваното от едноличния търговец с оглед на търговската му дейност търговско предприятие е без значение дали придобитото е във връзка с осъществяваната търговска дейност като едноличен търговец или е в резултат на действията на физическото лице в частен интерес, а не като търговец. Поради това без значение е дали паричното задължение по процесния договор за кредит е било елемент от търговското предприятие на ЕТ Р. К. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Търговското предприятие може да бъде предмет на разпоредителна сделка, чието сключване само по себе си няма да доведе до загубване на качеството на едноличен търговец.

В тълкувателното решение № 2/2001г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличен търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му. Едноличният търговец е физическо лице, което е придобило търговско качество. Едноличният търговец не е отделен правен субект от физическото лице и по тази причина отговаря и за гражданските и за търговските си задължения с едно и също имущество.

След като разпоредбата на чл.739,ал.1 ТЗ е приложима по отношение на длъжници - еднолични търговци и в хипотезите по чл.632,ал.4 ТЗ, в които производство по предявяване на вземания изобщо не се развива, същото разрешение следва и в общата хипотеза на нормално развитие и приключване на производството по несъстоятелност, в което кредиторите по търговски и нетърговски вземания са субекти на тежестта да предявят тези вземания. В случая търговецът е заличен от ТР през 2018г. в резултат на приключване на производството по несъстоятелност, поради което са погасени непредявените в производството вземания на банката на основание чл.739,ал.1 ТЗ.

По тези съображения въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено и да бъде постановено отхвърляне на предявения иск за солидарното осъждане на ответника Р. К..

На основание чл.78,ал.3 ГПК на касатора следва да се присъдят поисканите и доказани разноски разноски: за касационното производство 2 030лв. внесена държавна такса и 8 650лв. заплатено адвокатско възнаграждение; за въззивната - 8 473лв. разноски за адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство разноски не са доказани. Неоснователно е възражението на ответника в касационното производство за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Делото протече в двете фази на производството пред ВКС. В производството по чл.288 ГПК предмет на преценка бяха поставени множество поставени от касатора правни проблеми.

По изложените съображения ВКС, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 55 от 11.01.2023г. по в.гр.д.№ 1646/2022г. на Апелативен съд София, 10-ти граждански състав в частта за уважаване на иска срещу ответника Р. Г. К. и в частта за разноските, възложени в тежест на Р. Г. К., вместо което:

Отхвърля иска на „Юробанк България“ АД за солидарното осъждане на Р. Г. К. да заплати на основание на основание чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД сумата от 50 000 евро - част от незаплатена главница по договор за кредит HL 945/29.04.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Осъжда „Юробанк България“ АД да заплати на Р. Г. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 19 153лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: