Доказване на граници при спор за земеделски земи между различни собственици

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60135
София, 08.11. 2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи откомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1838/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 295 ГПК.

С решение № 260042/03.08.2020 г. по в. гр. д. № 474/2019 г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил решение № 55/07.05.2015 г. по гр. д. № 738/2014 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от М. Х. К. /заместена от процесуалните си правоприемници Д. В. К., Х. Д. К. и Н. Д. К./, срещу И. С. С. /С. С./, Г. И. Й. /заместен от процесуалната си правоприемница М. Г. Г./, Н. С. Й. /заместена от процесуалните си правоприемници Д. Я. С. и Н. Я. И./, Д. Я. С. и Н. Я. И. /И./, за признаване на установено, че имот № ...........по КВС на землището на [населено място], [община], с площ 1.522 дка, девета категория, в местност „П.“ /а по документ на ответниците в местност „И.“/, при граници: имот № .........- нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот № .........- нива по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № .........- нива на Х. Й. И. и имот № ..........- нива на Х. Й. И., е бил собственост на наследодателя на ищцата Х. М. Х., починал на 13.04.2001 г., към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] в годините около 1958 г.

С определение № 60274/22.06.2021 г. по касационна жалба, подадена от ищците, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: какъв е предметът на доказване по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в хипотеза, при която спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти на насрещните страни.

От ответницата по касация И. С. С. - ответница по делото, е получен писмен отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна; останалите ответници не са взели становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е нива с площ от 1.300 дка в местността „П.“, при стари съседи: от северозапад- слог и нива на Х. М. Х., от югоизток - нива на Й. Й., от югозапад - нива на Х. Й. и от североизток - нива на И. Й., за който при заснемането му в процедура по ЗСПЗЗ е установено, че се припокрива частично - за площ от 992 кв. м., с имот, възстановен на ответниците под № .........по КВС на землището на [населено място]. Според уточнителна молба вх. № 6755/14.12.2016 г. предмет на претенцията е припокриващата се площ от 922 кв. м., както е заснета от вещото лице по техническата експертиза на скица № 1 при заснемане на границите, посочени от ищцата.

Твърди се, че имотът произхожда от Х. П., който го владял до 1890 г., когато го дарил на сина си М. Х. П.; последният го владял до 13.12.1942 г., когато починал, а от тогава имотът е владян от Х. М. Х. до смъртта му на 13.04.2001 г. Негов единствен наследник по закон е първоначалната ищца М. Х. К., заместена в процеса от наследниците си по закон Д. В. К., Х. Д. К. и Н. Д. К..

Според удостоверение № 122/27.09.1991 г., издадено от ТКЗС [населено място], сред посочените в декларация № 352 на името на Х. М. Х. внесени в ТКЗС земеделски земи е и нива в местността „П.“ от 1.300 дка.

С решение № 3402/12.02.2001 г. на поземлената комисия на Х. М. Х. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на няколко имота, сред които по т. 2 - нива от 1.300 дка, девета категория, в местността „П.“, като граници и съседи не са посочени.

Ответниците са наследници на И. Й. И., починал на 31.01.1990 г., и на Ц. И. Й., починала на 16.03.1973 г. Според удостоверение № 314/08.01.1992 г., издадено от ТКЗС [населено място], сред посочените в декларация № 267 на името на И. Й. И. внесени в ТКЗС земеделски земи е и нива в местността „П.“ от 1.000 дка, а според удостоверение № 315/08.01.1992 г. на същия издател сред внесените в ТКЗС земеделски земи от братя И. Й. - С., Г. и Я. /преките наследници на И. Й./ е и овощна градина в местността „И.“ от 2.000 дка. С решение на поземлената комисия № 08РГ/15.03.2001 г., т. 12, на наследниците на Ц. Й. и И. И. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху овощна градина от 1.522 дка, девета категория, в местността „И.“, съставляваща имот № .........по картата на землището на [населено място].

От протокол от 27.06.2014 г. на общинската служба „Земеделие“, при позоваване на протокол за идентифициране на поземлен имот от 12.06.2014 г., докладна записка от 18.06.2014 г. и извадка от картата на възстановената собственост от същата дата, е видно, че в присъствието на собственици на земеделска земя, в т. ч. на ответницата И. С., е извършено заснемане на имоти в стари реални граници, при което от фирмата-изпълнител на технически дейности е установено, че част от претендирания от ищцата имот попада в имот № ........на наследниците на Ц. Й. и И. Й..

Свидетелят С. К., депозирал показания при извършения от първоинстанционния съд оглед на място, е установил, че познава имота от дете - след 09.09.1944 г., 1945 г., 1946 г., посещавал го е многократно и е използвал намиращия се в него кладенец; лично е възприел обстоятелството, че имотът е на бащата на ищцата. Свидетелката Р. Н. е установила, че познава имота, който е бил собственост на бащата на ищцата преди образуването на ТКЗС, познава и неговите граници; заявила е, че нивите на наследодателите на ответниците се намират по-надолу от процесния имот.

Ответницата Н. И. /И./, която, както и останалите ответниците е оспорила иска, при извършения от първоинстанционния съд оглед на място е изразила становище, че имотът на наследодателя на ищцата е възстановен на ответниците, а имотите, принадлежащи на Ц. и И. Й., са възстановени на трети лица. Заявила е: „Нашето място е дадено на други хора, а тяхното място на нас. Това са две различни места и ние нямаме претенции за този имот.“

При извършения оглед на място свидетелите са посочили на вещото лице границите на спорния имот, които графично са отразени на скица към приетото по делото заключение на техническа експертиза. Тези граници са: от северозапад - ясно изразен голям слог, от югозапад - следи от паянтова ограда, запазена в цялост между букви А и Б на изготвената от вещото лице скица, от югоизток - слабо изразен слог. Констатирано е, че в имота има кладенец. Описаният от свидетелите имот попада в територията на имот № ..........., възстановен на ответниците. Вещото лице е посочило, че частта от землището, в която имотът попада съгласно посочените от свидетелите граници, е с различни наименования, като не може да отговори на въпроса какво е било наименованието на местността, в която се намира процесният имот. В картата на възстановената собственост няма очертани граници за местностите „П.“ и „И.“. За землището на [населено място] в частта, в която попада процесният имот, няма стар картен материал; първият план е картата на възстановената собственост. При устното излагане на заключението вещото лице е заявило, че имотът е бил посочван при огледа като имот на Х. Х. както от свидетелите, така и от присъствалата лично ответница /И. С. С./.

Въззивният съд приел иска, основан на прехвърлителна сделка и последвало наследяване, за неоснователен.

По заявеното като евентуално основание - придобивна давност, въззивният съд посочил, че с оглед установеното начало на владението- 1944 г., приложимата правна норма за придобиване на недвижима вещ, е чл. 34 от Закона за давността /отм./, който предвижда непрекъснато владение в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност, така че придобивният ефект на давността би настъпил през 1964 г. Като съобразил разпоредбата на пар. 4 от Преходните правила на ЗС, съдът посочил, че в случая срокът за придобиване по давност на недвижим имот по силата на недобросъвестно владение по новия закон изтича най-рано на 16.12.1961 г. С оглед предмета на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правото на собственост следва да е било придобито към момента на внасянето на земята в ТКЗС през 1958 г. След включването на имота в ТКЗС давност не тече, тъй като върху него стопанството е придобило право на кооперативно земеползване, изключващо възможността имотът да се придобие от граждани предвид забраната по чл. 86 ЗС. Съдът посочил, че не е доказано и владение от страна на Х. П. и М. Х. П., което да бъде присъединено към владението на Х. М. Х.. Анализирайки и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът заключил, че предвид липсата на събрани доказателства кое лице е упражнявало фактическа власт преди 1944 г. в изискуемия от закона срок, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.

При формиране на този извод въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищците, основан на изходящото от ТКЗС удостоверение за внесените от наследодателя им имоти, по съображения, че земеделската земя се възстановява на собственика ѝ към момента на обобществяването, а не на лицето, което я е внесло, тъй като то може да не е собственик на имота. За неоснователен е приет и доводът, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид направеното признание на иска от ответницата Н. И. /И./. Съдът посочил, че както в първоначалния отговор на исковата молба, така и в отговор на уточнителните молби тази ответница категорично отрича основателността на претенцията, при което изразеното еднократно становище не е в състояние да обори възприетото от съда становище по иска. Като се позовал на практика на ВКС, съдът посочил и това, че признанието на вещен иск не може да доведе до постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, а следва да бъде преценено с оглед събраните по делото доказателства.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Съгласно ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. В последвалата практика на ВКС /решение № 241/31.05.2011 г. по гр. д. № 747/2010 г. на I-во г. о., решение № 288/26.05.2010 г. по гр. д. № 1145/2009 г. на II-ро г. о., решение № 35/22.02.2012 г. по гр. д. № 419/2011 г. на II-ро г. о., решение № 134/07.04.2010 г. по гр. д. № 813/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 18/19.02.2016 г. по гр. д. № 4592/2015 г. на ВКС, II-ро г. о. - последното е възприето и в най-новата съдебна практика, на която касаторите се позовават в откритото съдебно заседание- решение № 60110/18.10.2021 г. по гр. д. № 46/2021 г. на ВКС, II-ро г. о./ се приема, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС, като спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници и се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Прието е, че когато в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се претендира възстановяване на един и същ имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже претендираното право на собственост към момента на обобществяването, но когато спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти. И ако в административното производство страните, претендирали възстановяване на собственост върху различни имоти, са установили правото с някой от документите, посочени в чл. 12 ЗСПЗЗ, следва, че всяка от тях е установила собствеността на праводателя си към момента на внасяне на имота в ТКЗС. В този случай съдът не може да отхвърли иска поради недоказване на правото на собственост, а следва да формира извод относно точното местоположение на имотите и съответствието им с процесния, с което и ще разреши спора за материално право.

Така формираната съдебна практика се споделя от настоящия състав на ВКС и следва да намери приложение и в разглеждания случай.

По касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е определил предмета на доказване, като вместо установяване на старите реални граници към момента на образуването на ТКЗС на притежаваните от страните различни имоти, е изследвал само принадлежността на правото на собственост към посочения момент и е достигнал до неправилния извод, че не е доказано наследодателят на ищците да е бил собственик на спорния имот.

За изхода на настоящия спор релевантно е обстоятелството старите реални граници на кой от имотите съответстват на имот № ...........по КВС на землището на [населено място] или на част от него. Съдебната практика приема за допустимо границите на имотите към момента на обобществяването им да се установяват със свидетели по наличието на топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии, оврази, дерета и други /решение № 250/24.03.2009 г. по гр. д. № 385/2008 г. на ВКС, IV-то г. о./. В случая при извършения от първоинстанционния съд оглед на място в присъствието на вещото лице Р. М. Г. свидетелят С. К. е показал процесния имот в контура, оцветен на комбинираната скица на л. 98 по в. гр. д. № 474/2019 г. на Пернишкия окръжен съд в червен цвят, затворен между буквите а, б, в, г, а, с площ 1 096 кв. м., а свидетелката Р. Н. е посочила контура, оцветен в зелен цвят, затворен между буквите д, е, ж, з, д, с площ 1 126 кв. м. Вещото лице е изобразило на скицата и границите, посочени от първоначалната ищца и от ответницата И. С. и е посочило, че в общи линии всички са показали на едно място имота на Х. М. Х., чиито безспорни граници са: от северозапад - ясно изразен голям слог, и от югозапад - следи от паянтова ограда, запазена в цялост между буквите А и Б на приложената скица. По югоизточната граница, посочена от свидетелите, има слабо изразен слог, а по посочената от ответницата има едноредно засадени стари плодни дървета. Извод, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателите на страните са били собственици на различни имоти и спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ касае точното им местоположението, се налага от показанията на св. Р. Н., както и с оглед поведението на ответницата И. С., която е присъствала на извършеното от фирмата-изпълнител на технически дейности заснемане на имоти в стари реални граници и не е възразила на установеното, че част от претендирания от ищците имот попада в имот № ........, възстановен на наследодателите ѝ Ц. и И. Й.. Обстоятелството, че имотът на наследодателя на ищците е възстановен на ответниците, а имотите, принадлежащи на Ц. и И. Й., са възстановени на трети лица, се установява от изявлението при огледа на място на ответницата Н. И. /И./, която е заявила: „Нашето място е дадено на други хора, а тяхното място - на нас. Това са две различни места и ние нямаме претенции за този имот.“ .

Съвкупната преценка на събраните доказателства налага извода, че спорният имот съответства по местоположение на имота, притежаван към момента на образуването на ТКЗС от наследодателя на ищците. При това положение и след като в административното производство заявеният за възстановяване от първоначалната ищца имот е установен с протокол на ТКЗС № 122/10.09.1991 г., който е сред документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за доказване на правото на собственост, какъвто документ е представен и в исковото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /удостоверение изх. № 122/27.09.1991 г. на ТКЗС [населено място], че по декларация № 352 на името на Х. М. Х. в ТКЗС е внесена нива в м. „П.“ от 1.300 дка/, то следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, е неправилно и следва да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от касационната инстанция, като предявеният иск бъде уважен и бъде признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците Х. М. Х. е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС.

При определяне на местоположението на претендирания имот следва да се съобразят показаните при огледа на място от ответницата И. С. стари реални граници и площ, тъй като при посочените от страните и от свидетелите различни данни следва да бъде възприет най-благоприятният за ответниците вариант. На комбинираната скица към заключението на вещото лице /л. 98 по в. гр. д. № 474/2019 г. на Пернишкия окръжен съд/ те са обозначени със светлосини линии и с площ от 856 кв. м. Но тъй като 42 кв. м. от тях попадат в имот № ...........- земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, спорът за материално право, предмет на настоящото производство, може да бъде разрешен само за 814 кв. м., колкото попадат в имот № .........., възстановен на ответниците.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноските, сторени по водене на делото във всички инстанции. Те възлизат на 5 387 лева, но предвид представения от процесуалния представител на ищците списък по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят 5 357 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260042/03.08.2020 г. по в. гр. д. № 474/2019 г. на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 55/07.05.2015 г. по гр. д. № 738/2014 г. на Радомирския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от М. Х. К., заместена от процесуалните си правоприемници Д. В. К., Х. Д. К. и Н. Д. К., срещу И. С. С., Г. И. Й., заместен от процесуалната си правоприемница М. Г. Г., Н. С. Й., заместена от процесуалните си правоприемници Д. Я. С. и Н. Я. И. /И./, които участват и на самостоятелно основание, че недвижим имот по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], [община], попадащ в местността „П.“ /а по документ на ответниците - в местността „И.“/, обозначен в границите по светлосини линии и букви н, о, п, р, н на скица към заключението на вещото лице Р. М. Г., приложена на л. 98 по в. гр. д. № 474/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, попадаща в имот № ....... по картата на възстановената собственост, е бил собственост към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] в годините около 1958 г. на наследодателя на ищците Х. М. Х., починал на 13.04.2001 г.

Скицата е приподписана от настоящия състав на ВКС и съставлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА И. С. С., М. Г. Г., Д. Я. С. и Н. Я. И. /И./ да заплатят на Д. В. К., Х. Д. К. и Н. Д. К. разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 5 357 /пет хиляди триста петдесет и седем лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: