Разваляне на договор за издръжка и гледане, отказ от иск и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
Гр. София, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

При участието на секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№3651/25 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №2635/23 г., с което е уважен предявеният от Н. К. срещу касатора иск по чл.87, ал.3 ЗЗД – развален е до размер на наследствената на ищцата от родителите й 1/3 ид.ч. от имота сключеният с нот. акт №***/***.81 г. на Асеновградски РС между А. А. и Н. А., като прехвърлители и И. М., като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот / апартамент с площ от 90 кв.м. в [населено място]/ срещу задължение за гледане и издръжка.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.2 ГПК – по доводите на касатора за вероятна недопустимост на иска и постановените съдебни решения поради направен по друго дело от ищцата, като наследник на А. А., отказ от иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор и прекратяване на производството там с влязло в сила определение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато и на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите на касатора, свързани с погасителната давност за иска за разваляне на договора за частта на прехвърлителката и своевременно направено ли е възражението за давност пред ОС, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №341/10 г. на четвърто г.о., ТР №1/13 г. ОСГТК.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, иска се обезсилването и отмяната му в посочените от касатора негови части.
Ответницата по жалба Н. К. я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
Относно допустимостта на иска и решенията по него: Съдебната практика приема, че в чл. 119, ал. 2 ГПК, отм. / сега чл.233 ГПК/се говори за отказ от спорно право. Веднъж страната отказала се от иска, не може да го предяви отново. Този ефект на отказа от иска се дължи не на погасяване правото на страната, а на законната сила на съдебния акт, който туря край на производството. С решението съдът се произнася по търсената по исков ред защита на едно субективно право. Последното е спорният предмет, по отношение на който се отнася законната сила на решението. А съгласно чл. 221 ГПК отм./ сега чл.298 ГПК/ спорният предмет се характеризира със същите страни, същото искане и същото основание/ опр. №24/60 г. по гр.д. №9666/59 г. на първо г.о. /.От отказа от иска следва невъзможността ищецът да търси правна защита по висящия спор и приключването на този спор след прекратяване на делото, поради направения отказ от иска, със сила на присъдено нещо / опр. по гр.д. №90/80 г. по ч.гр.д. №1271/80 г. на второ г.о. на ВС./.
Относно погасителната давност и възражението за изтичането й: Съгл. т.3 от ТР №30/81 г. прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя-длъжник. Прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Наследникът на прехвърлителя ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично В р. по гр.д. №341/10 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта.
Съгласно т.4 от ТР №1/13 г. ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск по начало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК , поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
По същество на спора: Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че прехвърлителят А. А. е бил възрастен мъж / род. през.1933 г. и поч. през 2018 г./. От 2015 г. здравето му се влошило, имал нужда от ежедневни грижи и помощ в обслужването и домакинството, както и от ежемесечна сума за издръжка. Длъжникът по договора за издръжка и гледане е следвало, за да е изправен, ежедневно да предоставя на кредитора храна, режийни разноски, дрехи, да полага грижи за здравето, домакинството и хигиената му. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява задължението на ответника да е изпълнявано точно и пълно по вид, време/то не търпи забава/, обем и качество. Неизпълнението на длъжника се явява значително и обуславя разваляне на договора до размер на наследствената на ищцата част от имота на родителите й.
Въззивният съд не се е произнесъл по възраженията на ответника/сега касатор/ за недопустимост на иска, направени и пред двете съдебни инстанции и по възражението му за изтекла погасителна давност за иска за разваляне на договора за наследствената на ищцата от майка й част, направено пред ОС след уточнението на исковата молба на л.40 и 48, което въззивният съд е приел в с.з. от 12.06.24 г.
При тези данни по делото, по доводите на касатора за недопустимост на иска и въззивното решение за наследената от ищцата от баща й А. А. част от имота ВКС намира следното: Не е спорно и се установява от приложеното гр.д. №327/18 г. на РС Асеновград, че на 8.02.18 г. наследодателят на ищцата А. А. е завел срещу касатора по настоящото дело И. М. – негов син, иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка по нот. акт №71/81 г. до размер на притежаваните от ищеца лично и по наследство от починалата му съпруга 5/8 ид.ч. от имота В хода на производството ищецът е починал и на негово място са конституирани тримата му наследници, една от които е Н. К. – негова дъщеря. С влязло в сила определение от 8.11.18 г. производството по делото е прекратено поради заявен от Н. К. в съдебно заседание на същата дата отказ от иска. Отказът обхваща и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и които съдът е длъжен да вземе предвид, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, тъй като СПН се формира към момента на приключване на съдебното дирене / р. по гр.д.№1349/99 г. на второ г.о., р. по гр.д. №911/21 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./
На осн. чл.233 ГПК в случай на отказ от иска ищецът не може да предяви отново същия иск. С исковата молба по настоящото дело ищцата Н. К., като наследник и на двамата си родители, е предявила иск за разваляне на договора до размер на общо 2/6 ид.части от прехвърления имот. Пред въззивния съд, е уточнила, че претендираната с исковата молба 1/3 ид.ч. от наследството на баща й е идентична с претендираните от него 5/8 ид.ч. по гр.д. №327/18 г. на Асеновградски РС, но основанието за разваляне включва и продължаващото и след предявяване на иска по гр.д. №327/18 г. неизпълнение от страна на ответника спрямо прехвърлителя до смъртта му на 4.04.18 г. - молба на л.40, т.4- ОС. С оглед обхвата на силата на пресъдено нещо, формирана при прекратяването на делото поради отказ от иска, която преклудира и настъпилите след предявяването му факти от значение за спорното право, искът на Н. К. по настоящото дело за разваляне на процесния договор до размер на наследствените от баща й ид.части от имота е недопустим на осн. чл.233, пр.2 ГПК. Недопустими за тази наследствена на ищцата част – 5 /24 ид.ч. от имота, са и постановените по иска първоинстанционно и въззивно решение, които следва да се обезсилят и производството по иска в тази част да се прекрати на осн. чл.299, ал.2 ГПК.
В уточнението на исковата молба на л.48 - ОС, ищцата сочи, че като наследник на майка си Н. А., поч. на 2.03.87 г., претендира разваляне на процесния договор поради неизпълнение от ответника до размер на наследствената от майка й 1/8 ид.ч., като при определянето на тази част приложение намират чл.19 и пар.4 от СК , отм.
С молба на л.55 – ОС ответникът по иска И. М. е направил възражение за изтекла погасителна давност за иска за разваляне на договора за наследствената на ищцата от майка й част; посочил е, че правото на разваляне на договора се е погасило с изтичане на петгодишен срок от смъртта на прехвърлителката. Възражението е своевременно направено – в отговор на направеното пред въззивния съд уточнение на нередовната и оставена без движение от ОС искова молба, но не е разгледано от въззивния съд /ТР №1/13 г. , т.4 ОСГТК/. То е и основателно поради погасяването на правото на наследника на прехвърлителя да развали договора с изтичане на петгодишния давностен срок от смъртта на наследодателя. Затова за останалите 3/24 ид.ч., наследствени на ищцата от майка й, въззивното решение е неправилно/постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ – в тази част претенцията е погасена по давност и при свеовременно направеното възражение за изтекла давност следва да бъде отхвърлена. Въззивното решение, с което искът за тази част е уважен следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение за отхвърляне на иска.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 1869,90 евро по представения списък, като с оглед обема и сложността на делото, значимостта на защитата пред последната съдебна инстанция и извършената от пълномощника на касатора работа, ВКС намира за неоснователно направеното от ответницата възражение за прекомерност на адв. възнаграждение от 3 600 лв./1844,65 евро/ с включен ДДС.
Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 и 4 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2635/23 г. от 16.05.25 г. и решението на Районен съд Асеновград по гр.д. №1710/22 г. от 8.08.23 г. в частта, с която съдилищата са се произнесли по предявения от Н. А. К. срещу И. А. М. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, скл. с нот.акт№***,т.***,дело №*** от ***1981 г., за наследствените на ищцата от баща й 5/24 ид.ч. от имота и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо на осн. чл.299, ал.2 ГПК.
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2635/23 г. от 16.05.25 г. в останалата му част и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от Н. А. К. срещу И. А. М. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД - за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, скл. с нот.акт№***,т.***,дело №*** от ***1981 г., за наследствените на ищцата от майка й 3/24 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Н. А. К. да заплати на И. А. М. направените за тази инстанция деловодни разноски в размер на 1869,90 евро.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: