Оправдаване на шофьор при случаен удар на внезапно появил се необозначен велосипедист

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * случайно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544

гр. София, 01.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 761 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е второ по ред (след постановено решение № 68/09.05.2022 г. по н. д. № 246/2022 г. на ВКС, І н. о.) и е образувано по жалба на адв. П. П. – повереник на частните обвинители И. С. Ц. и Ц. П. Ц. против въззивно решение № 196/29.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 459/2022 г., с което е била потвърдена присъда № 14/22.06.2021 г. по НОХД № 743/2019 г. на Софийския окръжен съд, НО, 6-ти състав.

С първоинстанционната присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Р. И. Р. за невинен в това на 13.07.2016 г., на първокласен път № 1, в посока от [населено място] към [населено място], при управление на т. а. м. „Опел”, модел „М.” с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (като се движил със скорост 76 км./ч., несъобразена с конкретните условия на видимост при движение нощно време на къси светлини на фаровете по неосветен пътен участък) и по непредпазливост да е причинил смъртта на велосипедиста М. П. Ц., поради което и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Във връзка с тази присъда е проведено въззивно производство по ВНОХД № 1053/21 г., образувано по протест на прокурора и частните обвинители, приключило с осъдителна въззивна присъда № 18/20.10.2021 г. Същата е отменена от ВКС с решение № 68/09.05.2022 г. по н. д. № 246/2022 г. на ВКС, І н. о. и делото върнато за ново разглежане на Софийския апелативен съд, постановил обжалваното понастоящем въззивно решение.

В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и „осъждане“ на оправдания подсъдим по повдигнатото му обвинение.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС, като повереникът им – адв. П. поддържа направените в касационната жалба доводи и искания.

Подсъдимият не се явява лично пред ВКС, като чрез упълномощения си защитник – адв. В. и в писмена молба, заявява позиция за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба на частните обвинители неоснователна.

Доводите за неправилна оценка на доказателствата и експертните заключения и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, не се споделят от ВКС. Като цяло в касационната жалба са преповторени всички възражения, представени във въззивната жалба, които се свеждат до несъгласие с възприетите от съдилищата експертни изводи за механизма на ПТП съгласно назначената в съдебното производство Комплексна автотехническа и трасологична експертиза (КАТТЕ) и главно относно разстоянието на видимост на подсъдимия към пострадалия велосипедист при движение на къси светлини на фаровете нощно време и възможността му да предотврати удара, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.

За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници, както и спазвайки указанията на ВКС в отменителното му решение, е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически заключения относно пътния инцидент. Това важи за всички аспекти на механизма на ПТП, вкл.за величината на скоростта, с която подсъдимият се е движел, за конкретната видимост от 35 м. към пострадалия в рамките на общата осветеност на фаровете на къси светлини – 70-75 м. вдясно и 50 м. вляво (респ. за предотвратимост на удара със скорост 44 км./ч), така и за внезапното завиване на велосипедиста наляво под ъгъл от 19 градуса и пресичане на траекторията на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, което е било осъществено на 37.73 м. или преди той да е имал възможност да го види. В мотивите си въззивният съд е предложил подробна и съдържателна аргументация по какви причини кредитира в цялост заключението на КАТТЕ, както и в кои части то съответства на експертни изводи в предходни заключения, а в други не. Преповтарянето им от ВКС е ненужно, но само следва се акцентира, че за да отговорят на поставените им задачи вещите лица от КАТТЕ писмено и в разясненията си пред съда са анализирали в детайли всички находки, установени при огледа, съпоставяли са степента на деформациите и трасологичните следи по тях, както и са представили научно обосновани аргументи за конкретния механизъм на ПТП. Без съмнение, с решаващо значение са били изводите им, възприети и от двете инстанции по същество, за конкретната видимост на подсъдимия към движилия се вдясно на неговата посока велосипедист (без каквито и да е обозначителни знаци като участник в движението, облечен в тъмни дрехи и управляващ тъмен велосипед), определена на 35 м., както и данните за внезапното му отклонение наляво под ъгъл от 19 градуса на разстояние 37. 73 м., респ преди подсъдимият да е имал обективната възможност да го възприеме, което съответно е довело и до неизбежност на удара – при всякаква скорост, извън 44 км./ч.

Тази конкретна фактология, изведена въз основа на правилно анализирани доказателствени източници и експертни констатации, с основание е предопределила изхода на делото с прилагане на чл. 15 от НК.

ВКС не споделя довода за неправилно приложение на закона с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Няма основание да се счита, че са пренебрегнати указанията на ТР № 28/28.11.1984 по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, ВС. На подсъдимия е било повдигнато обвинение за управление с несъобразена скорост от порядъка на 76 км./ч., която не е съответствала на разстоянието на видимост при управление нощно време на къси светлини – 60 м., като именно поради това той не е могъл своевременно да възприеме пострадалия велосипедист и да предприеме нужните мерки за предотвратяване на удара. В хода на процеса обаче е било установено, че обективната възможност на подсъдимия да възприеме велосипедиста се е откривала на 35 м., а отделно от това същият е навлязъл наляво в траекторията на движение на товарния автомобил на 27. 73 м., обусловено до голяма степен с алкохолното му опиване. Съответно, в пряка причинна връзка с настъпването на удара и последвалия съставомерен резутат не се явява управлението с несъобразена скорост (несъобразена с условията на видимост на къси светлини, както е твърдяло обвинението), а трудното различаване на велосипедиста като участник на пътя и навлизане в траекторията на движение на товарния автомобил. Данните за предотвратимост на удара единствено при скорост от 44 км. /ч. не са определящи за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП. Пострадалият не се е явявал предвидимо препятствие, с което другите участници в движението да са имали задължение да се съобразяват, нито са съществували други негативни фактори на пътната обстановка, които да я усложняват и да изискват повишено внимание и намаляване на скоростта до посочената величина. Същевременно конкретната видимост към тъмния обект, превърнал се внезапно в опасност за движението, се е откривала едва на 35 м., което при всяка скорост, извън посочената от 44 км./ч. е бил непредотвратим.

Затова, след като пряката причина за настъпване на удара не се свързва с величината на скоростта, с която се е движел подсъдимия (невъзможност да възприеме обекта поради несъобразяване на скоростта с разстоянието на видимост на къси светлини), а с особеностите на пострадалия като необозначен участник в движението и внезапната промяна на посоката му на движение, то с основание е приложена нормата на чл. 15 от НК. Отговорност за съставомерно деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК в пряка причинна връзка с нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП би била налице, ако велосипедистът обективно е могъл да бъде забелязан в зоната, осветявана от късите светлини, но водачът не е могъл да го възприеме, респ. и своевременно да реагира, поради избраната по-висока скорост, какъвто очевидно не е настоящия случай.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение а следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 196/29.05.2023 г. на Софийския апелативен съд, НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 459/2022 г.,

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.