Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2021

Обезщетение от работодател при трудова злополука и съпричиняване поради употреба на алкохол

Върховен касационен съд · 06 Юли 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майка предявява иск срещу работодателя за обезщетение за неимуществени вреди от името на малолетното си дете, чийто баща е загинал при трудова злополука след падане от камион в нетрезво състояние. Въззивният съд първоначално отхвърля иска, като приема 75% съпричиняване от работника поради груба небрежност и приспада получена застраховка. Върховният касационен съд коригира съпричиняването на 50% и осъжда работодателя да изплати 20 000 лв. обезщетение след приспадане на застраховката.

Какво приема съдът

Когато работникът е допуснал груба небрежност (например силно алкохолно опиянение), отговорността на работодателя се намалява съразмерно с неговия принос към злополуката, а дължимото обезщетение се намалява и с размера на вече изплатената застраховка.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

трудова злополуканеимуществени вредигруба небрежностсъпричиняванеобезщетение от работодателупотреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

София, 22.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 562 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. И., в качеството й на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., подадена чрез процесуален представител адв.П., срещу въззивно решение от 21.11.2019г. по в.гр.д.№13534/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 13.06.2018г. по гр.д.№8843/2017г. на Софийски районен съд, е отхвърлен иска на Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера до 44 000лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 44 000лв. до 110 000лв.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 909 от 21.12.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по който касационното обжалване е допуснато за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.И., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционнно решение е отхвърлен иска на Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., род. 2011г., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му С. Й. Ц. при трудова злополука на 29.06.2014г., призната с разпореждане № 17102 от 31.10.2014г. на СУСО на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.02.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Обжалва се въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 44 000лв. до 110 000лв., която сума се претендира от ищеца като дължима след приспадане на полученото застрахователно обезщетение по поддържана от застрахователя застраховка от претендираното обезщетение в размер на 150 000лв., в какъвто размер според ищеца следва да бъде определено обезщетението.

Въззивният съд предвид преживените душевни болки и страдания от ищеца, загубил баща си на 3-годишна възраст, с когото са имали силна емоционална свързаност, предвид показанията на свидетеля Т. Б., както и с оглед икономическия критерий за справедливост по време на увреждането, въззивният съд при условията на чл.52 ЗЗД е определил глобално обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв., като след приспадане на процентът съпричиняване -75%, обезщетението възлиза на 30 000 лв. Изложени са съображения, че при съобразяване на чл.200, ал.4 КТ, предвиждащ намаляване на обезщетението с размера на получената застраховка, след приспадане на безспорно изплатеното за ищеца чрез законния му представител застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука" за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 40 000 лв., не остава задължение за работодателя. С оглед изхода на спора, в полза на работодателя е присъдена сумата 8 785 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

С разпореждането на НОИ – СУСО е признато, че на 29.06.2014г. около 03.00 часа настъпва трудова злополука през време и във връзка с извършваната работа, като при качване и слизане от тежкотоварен автомобил пострадалият С. Ц. се подхлъзва, пада и получава черепно-мозъчна травма. Въпреки последвалото лечение, смъртта настъпва на 13.07.2014г.

Правилно въззивният съд е приел, че към момента на трудовата злополука, пострадалият е недоспал, неотпочинал и под силното въздействие на алкохола, употребен през времето, отредено за нощна почивка и възстановяване на трудовата сила; че така той сам до голяма степен способства за настъпване на вредоносния резултат, като не полага елементарната дължима грижа за безопасно поведение, която би положил и най-небрежния негов колега в подобна ситуация. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на съда за съпричиняване са необосновани с оглед данните от изследванията на кръвта, при които не е установен алкохол в кръвта на С. Ц., но сам ищецът в исковата молба сочи, изследванията на кръвта за алкохол са направени 18 часа след трудовата злополука. Изводите на въззивния съд са обосновани със събраните по делото свидетелски показания, преценени от съда при условията на чл.172 ГПК и възприети от съда като основаващи се изцяло на непосредствените впечатления на свидетелите като преки очевидци, показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, представени са последователно и житейски правдоподобно и не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства, подкрепят се от възприетото в същия смисъл с влязло в сила определение от 25.08.2015г., внчд 791/15г., САС, НО, IV въззивен с-в. Обстоятелството, че пострадалият през време на нощната почивка употребява значително количество алкохол до степен да не е в състояние да контролира телесното си равновесие се установява от съвпадащите гласни и писмени доказателства. Свидетели по еднакъв начин установяват, че на границата между Република Унгария и Република Сърбия, пострадалият и други шофьори спират за нощна почивка, събират се на вечеря до камионите си около 20:00 часа на 28.06.2014г., приготвят храна, донасят алкохол – бира и ракия, конкретно пострадалият донася 3-литрова бутилка с домашна ракия, всички пият и към 24:00ч. – 01:00 часа през нощта, останалите трима, включително пострадалият, са „мъртво пияни“, но продължават консумацията на алкохол. Пострадалият към 03:00 часа на 29.06.2014г. решава да пусне музика и се отправя към управлявания от него камион, но при опит да се качи в кабината пада и си удря главата. Според приетата пред въззивна инстанция съдебно-техническа експертиза, продължителността на почивката за пострадалия към 28-ми срещу 29.06.2014г. е общо 09:59 часа. Обхваща времевия интервал от 21:34 часа на 28.06.2014г. до 07:33 часа на 29.06.2014г. Груба небрежност се отчита когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Правилно въззивният съд е приел за основателно релевираното от ответника-работодател възражение по чл.201, ал.2 КТ, но според настоящия касационен състав при правилно установена фактическа обстановка и съображения, неправилно въззивният съд е приел степен на съпричиняване 75%, която се явява завишена при установените данни по делото. Настоящият касационен състав намира, че при конкретно установените данни по делото следва да бъде приета степен на съпричиняване 50% на вредоносния резултат от пострадалия и да се съобрази приетата степен на съпричиняване при присъждане размера на обезщетението. След приспадане от размера на обезщетението на размера на полученото застрахователно обезщетение по застраховка „злополука“ за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 40 000 лв., следа да се присъди сумата 20 000лв. по предявения иск.

Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1 ГПК в отхвърлителната част за сумата над 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2017г. до окончателното й изплащане, а в останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер на 469,17лв., на адв.П. – адвокатско възнаграждение в размер на 862,50лв. за процесуално представителство пред ВКС, осъществено на основание чл.38, ал.1, т.1 и 2 ЗА, а на ответника по иска – сумата 8542лв. разноски по делото в трите инстанции.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.11.2019г. по в.гр.д.№13534/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 13.06.2018г. по гр.д.№8843/2017г. на Софийски районен съд, е отхвърлен иска на Д. Г. И., в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера до 20 000лв., както и в частта за разноските и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, ЕИК 130449055 да заплати на Д. Г. И., ЕГН ЕГН, в качеството й на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., [ЕГН] на основание чл.200 КТ сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му С. Й. Ц. при трудова злополука на 29.06.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 13.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 21.11.2019г. по в.гр.д.№13534/2018г. на Софийски градски съд, в останалата част.

ОСЪЖДА „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, ЕИК 130449055 да заплати на Д. Г. И., ЕГН ЕГН, в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., [ЕГН] сумата 469,17лв - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, 130449055 да заплати на адвокат П. К. П. от АК-Монтана, сумата 862,50лв. на основание чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА Д. Г. И., ЕГН ЕГН, в качеството на майка на законен представител на малолетния М. С. Ц., [ЕГН], да заплати на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД,[ЕИК] сумата 8542лв.- разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.