Давност при регресен иск на поръчител срещу длъжника по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

гр.София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4859 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на А. А. С., чрез адвокат А. Л. от АК - София срещу решение № 77/14.04.2022 г. по в. гр.д.№ 56/2022г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 44/12.11.2021г. по гр.д.№ 28/2021г. на Районен съд Чепеларе и частично се уважава предявения иск на А. М. Б. против А. А. С., при участие на подпомагащата страна „Банка ДСК“ АД, да се признае съществуване на вземане в размер на 14 694,97 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащане на сумата, изплатена от ищеца А. М. Б., като поръчител по договор за кредит от 19.11.2010 г. между „Банка ДСК“ АД и Н. П. А. /поч. на 12.03.2012 г./ на погасителни вноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 167/2020 г. на РС Чепеларе и са присъдени разноски по делото.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресни вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник?“.

В Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк.д.№ 3/2023 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд се приема, че „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска“, т.е. когато е било уговорено между страните, че паричното задължение на длъжника се погасява на вноски с различни падежи, вземанията на кредитора са изискуеми от падежа за всяка отделна вноска, а не от деня, в който целият дълг е станал изискуем. С отговора на тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика относно изискуемостта на вземанията по договор за банков кредит с погасителен план за изпълнение. Ето защо, в обобщение на повдигнатия въпрос следва да се отговори, че началният момент, от който започва да тече давност за вземанията по договор за банков кредит, чието изпълнение е уговорено на погасителни вноски, е денят, в който гарантиралият изпълнението поръчител плати отделната вноска, респ. съответната част от дълга и придобива всички права на кредитора срещу лицето, за което е поръчителствал.

Предвид отговора на материалноправния въпрос, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. Правилно въззивният съд в случая е установил фактическите обстоятелства по делото: ищецът като поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 2010 г., след смъртта на длъжника е продължил да плаща дължимите към банката парични вноски за погасяване на кредита до 28.10.2016 г.; поръчителят е изплатил общо 14 694,97 лева, за което е уведомил наследника по закон на кредитополучателя /ответник по делото/ и която сума претендира да му бъде възстановена от него. Правилно също така, въззивният съд е приел, че поръчителят гарантира чужд дълг и има право да иска заплатеното от длъжника, респ. неговия наследник, а ответната страна не може да му противопостави възраженията, които има срещу банката. Неправилни обаче са решаващите изводи на съда, че вземането на ищеца възниква от момента, в който е погасено изцяло задължението към банката. При липсата на друга уговорка в отношенията между платилия поръчител и главния длъжник, следва да се приеме разрешението в ТР № 3/21.11.2024 г. на ОСГТК, че плащайки всяка отделна вноска по договора за кредит, поръчителят встъпва в правата на първоначалния кредитор и това е началният момент, от който започва да тече давност за вземанията му към кредитополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, а според чл.143, ал.2, изр.2 ЗЗД, ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Следователно, вземането на платилия дълга поръчител се различава от вземането на кредитора по договора за банков кредит спрямо кредитополучателя и поръчителя, по отношение на основанието и момента на тяхното възникване. Вземането на банката-кредитор възниква с изпълнението на задължението да предостави уговорения кредит, а вземането на поръчителя – когато той изпълни задължението и встъпи в правата на кредитора срещу длъжника. От този момент между длъжник и поръчител има правна обвързаност, въз основа на която поръчителят има право на иска онова, което е заплатил за сметка на лицето, чието задължение е поръчителствал. Поръчителят става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасил чрез плащане, а за длъжника възниква задължението да му възстанови платеното на банката. В този случай, вземането на поръчителя е самостоятелно и може да се различава по размер от първоначалното задължение /при възражения по чл.143, ал.2 ЗЗД/. Погасяването по давност на вземане на банката-кредитор за съответната вноска не е пречка поръчителят да предяви иск срещу длъжника за своето регресно вземане, по отношение на което също е приложима общата 5-годишна давност, която обаче започва да тече от деня, в който възниква неговото вземане срещу длъжника, т.е. когато платилият дълга поръчител се суброгира в правата на кредитора.

Направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност е частично основателно. От данните по делото е видно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 20.11.2020 г. и съгласно чл.110 ЗЗД вземанията на поръчителя за платените от него задължения към банката, чиято изискуемост е настъпила преди 20.11.2015 г., са погасени по давност. Според приетото удостоверение на Банка ДСК, общо 14 799,41 лева са били заплатени от ищеца А. М. Б. за погасяване на отпуснатия кредит на наследодателя на ответницата А. А. С., от които сумата 5896,73 лева е платена в периода от 09.12.2015 г. до 28.10.2016 г., поради което искът по чл.422, вр.с чл.415, ал.1 ГПК е основателен до този размер. Възражението за погасяване по давност на задълженията на длъжника, които са били платени от поръчителя преди 20.11.2015 г., е основателно, с оглед на което предявеният иск да се признае съществуването на вземане над 5896,73 лева до пълния предявен размер или за 8902,68 лева следва да бъде отхвърлен.

От А. А. С., чрез адвокат А. Л. от АК-София, са поискани сторените в производството разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съразмерно на отхвърлената част на иска в размер на 856,56 лева.

От А. М. Б., чрез адвокат Ц. К. от АК-Пловдив, също са поискани разноски, но не са представени доказателства да са извършени такива, поради което съдът не ги присъжда.

От подпомагащата страна „Банка ДСК“ АД, чрез ст.юрисконсулт М. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не обсъжда по арг.от чл.78, ал.10 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 77 от 14.04.2022 г. по в.гр.д.№ 56/2022г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е уважен предявения иск на А. М. Б. против А. А. С., да се признае съществуването на вземане за 8902,68 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащане на сумата и по отношение на разноските над сумата от 600 лева, като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422, вр.415, ал.1 ГПК на А. М. Б. срещу А. А. С. да се признае съществуването на вземане за сумата 8902,68 (осем хиляди деветстотин и два лева, шестдесет и осем стотинки) лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 167/2020 г. на РС Чепеларе.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 14.04.2022 г. по в.гр.д.№ 56/2022г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е уважен предявения иск на А. М. Б. против А. А. С., да се признае съществуването на вземане за 5896,73 (пет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева, седемдесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до изплащане на сумата и по отношение на присъдените разноски за 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА А. М. Б. да заплати на А. А. С., чрез адвокат А. Л. от АК-София, разноски пред касационната инстанция в размер на 856,56 (осемстотин петдесет и шест лева, петдесет и шест стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.