Законност на подбор при съкращаване на щата и доказване на оценките

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 723

гр. София,02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 288 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АДАРЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ ЛИМИТЕД“ КЧТ, чрез адв. Е. И., срещу въззивно решение № 5830/28.10.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 9286/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 11254/ 11.06.2021 г. по гр. д. № 41481/2019 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от И. И. М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър на акаунти“ при ответника.

В касационната жалба и в о.с.з. процесуалният представител на работодателя поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата - И. М., чрез адв. М. А., изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира разноски.

С определение № 3333/25.06.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор; за доказателствената сила на съставения от комисията протокол за подбор и съществува ли задължение за работодателя в документа, освен крайната оценка на участниците по всеки от критериите, да мотивира и поставените оценки по отделните показатели.

По тези въпроси практиката на ВКС е безпротиворечива (вж. - решение № 53/16.03.2016 г. по гр. д. № 5031/2015 г., IV г. о., решение № 57/28.06.2021 г. по гр. д. № 1593/2020 г., III г. о., решение № 137/19.07.2019 г. по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., решение № 201/08.04.2025 г. по гр. д. № 2266/2024 г., IV г. о. и др.), че преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения работник/служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят може да извърши подбора по чл. 329, ал. 1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници или служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор и поради това, дори когато някаква част от осъществяването на подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен (чл. 180 ГПК) и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. С оглед характера си на частен свидетелстващ документ протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията, установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. При оспорване на констатациите на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. В негова тежест е да установи фактите досежно квалификацията и нивото на справяне с работата от уволнения работник или служител, респ. – законността на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

За да счете, че предявените искове за отмяна на уволнението на ищеца поради съкращаване на щата и за възстановяването му на заеманата длъжност са основателни, въззивният съд е посочил, че с протокол за решения от 22.12.2023 г. на „АДАРЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ ЛИМИТЕД“ КЧТ са извършени промени в щатното разписание на дружеството. Съкратени са реално две от съществуващите четири бройки за длъжността „мениджър на акаунти“. Подборът е осъществен между всички четири лица, работещи на длъжността „мениджър на акаунти“ по критериите на чл. 329 КТ и по въведени от работодателя специфични за характера на изпълняваната работа подкритерии, касаещи нивото на справяне с трудовите задължения. По отделните показатели са поставяни са цифрови оценки (от 2 до 5) и от сбора им е формирана обща крайна оценка. Не е спорно, че документът не съдържа мотиви и анализ на работата на всеки от служителите. Подборираните лица са оценявани по основните критерии квалификация и изпълнение на трудовите задължения, като за всеки подкритерий във връзка с качеството на работата са оценявани по отделно. По делото са разпитани като свидетели ръководителите на ищеца, подписали картата за подбор, които са заявили, че процедурата е извършена документално; проведено е обсъждане на представянето на служителите, а конкретно за ищеца – и на данните за качеството на работа от плана за личностно развитие. Видно от картата за подбор, по въведените показатели М. е получил по-ниски оценки от класираните преди него двама служители.

Въззивната инстанция е посочила, че извършеният по чл. 329, ал. 1 КТ подбор подлежи на съдебен контрол за съответствие на приетата от работодателя оценка с действително притежаваните от служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая, преценката е обективирана в писмен документ (карта за извършен подбор), който е частен и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Прието е също, че от представената карта не може да се установи законосъобразността на подбора, тъй като тя не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се съпостави квалификацията и изпълнението на трудовите задължения на подборираните служители, например - какви са постигнатите цели за всеки един от участниците; по отношение на срочността – какви са забавянията при изпълнение на задачите, какво е качеството и одобрението на задачите. Не ставало ясно въз основа на какви първични данни са формирани поставените оценки, тъй като документи за установяване съответността на оценките на комисията не били представени по делото от работодателя. Ищецът нямал възможността да оспори оценките на другите подборирани служители, с което били нарушени неговите права. В свидетелските показания и в плана за личностно развитие на Ив.М. се съдържала информация единствено за дефицити в работата му по подкритерия - оплаквания от клиенти. Тези данни не съответствали в пълна степен на оценяването му по подкритерий „отзиви от клиенти“ по картата за подбор, доколкото видно от нея, служителят получил близка до най-високата оценка. В заключение е направен извод, че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор, поради което уволнението на ищеца е незаконно, респ. – предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни.

Предвид отговорите на въпросите, по които обжалването е допуснато, оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение са основателни. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на въззивния съд, че работодателят не е установил и доказал законността на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.

Правилно въззивната инстанция е посочила, че представеният по делото документ - карта за извършен подбор, обективиращ преценката на комисията, е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Неправилно обаче, в противоречие с установената съдебна практика е прието, че поради липса на изложени от комисията мотиви и анализ към поставените оценки, съдът не може да извърши контрол за съответствие на оценките по законовите критерии с действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Както се посочи в отговорите на правните въпроси, работодателят не е длъжен да документира писмено процедурата по подбора, а дори да го е направил, при оспорване е длъжен да докаже с всички доказателствени средства достоверността на оценъчните констатации в съставените документи, респ. законността на извършения подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В случая, по искане на ответника са разпитани като свидетели лицата, подписали протокола за подбор, които са и преки ръководители на ищеца. И двамата свидетели заявяват, че подборът е проведен документално, но че имат лични впечатления от работата на ищеца и на другите трима служители; че всички лица са оценявани по критериите за притежавана квалификация (конкретно – образование) и ниво на изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика. В показанията си свидетелите безпротиворечиво изясняват, че за разлика от двамата служители, на които не са прекратени трудовите договори, срещу ищеца и срещу класираната на последно място при подбора служителка е имало оплаквания на клиенти за начина на комуникация и взаимоотношения. Поради това, за да се подобри качеството на работата на М., спрямо него са били предприети мерки, като му е предложен за изпълнение „План за личностно развитие“ със заложени цели, срокове и конкретни стъпки за постигането им. Съставеният план е приложен като доказателство по делото (л.119 и сл. от делото на СРС), като видно от него, с оглед подобряване качеството на работата на ищеца са предвидени за изпълнение различни задачи и съответно, периодични срещи за отчет и обсъждане на резултатите с прекия му ръководител (свидетелката М. П.). Въпреки това, според показанията на двамата свидетели, в наблюдавания период изпълнението на плана не е завършило успешно. Дейностите, заложени за изпълнение в плана за личностно развитие, имат пряка връзка с повечето от въведените от работодателя подкритерии за подбор, посочени в картата за подбор и касаят нивото на изпълнение на трудовите задължения (напр. – „Отзиви от клиенти“; „Комуникация с екипа, клиентите и доставчиците“; „Постигане на договорните цели за спестяване“; „Своевременно и точно документиране на всички процеси и процедури за всеки проект/клиент“; „Проактивно взаимодействие с ръководители „Доставки““; „Мениджмънт на очакванията на клиентите“ и др.). По всички тези показатели М. е получил оценки „4“ или „3“, което като крайна обща оценка (62 т.) го е наредило на трето място (първите двама служители са оценени, съответно с - 84 т. и 72 т.). Преценени в съвкупност, а не изолирано, както е направил въззивният съд, ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства сочат на обективно установени дефицити в качеството на работата на ищеца, които като конкретно описание се съдържат в плана за личностно развитие и приложения към него протокол от 13.10.2023 г. (л.125 от делото на РС), а цифрово са изразени в картата за подбор. Разгледани в тяхната взаимовръзка, писмените и гласните доказателства обосновават обективността на оценките по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Получената от М. крайна оценка не определя работата му като некачествена, а само като не толкова добра, спрямо преценката на работодателя за индивидуалното представяне на двамата останали на работа служители.

При тези данни, незаконосъобразни и необосновани са изводите на въззивната инстанция, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил и доказал в процеса законността на осъществения подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В случая са изпълнени всички законови изисквания при извършването на подбора, от което следва, че ответникът е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца.

Предвид всичко изложено, обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. По съществото на спора - предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед обусловения му характер, като неоснователен, следва да се отхвърли и иска по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност.

При този изход на делото, на касатора се дължат направените за трите инстанции съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба и ищец в производството е направил възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че възраженията са основателни.

Договорените и заплатени адвокатски възнаграждения от дружеството-работодател за защитата му в трите инстанции са, както следва: за първата инстанция – 6 073,07 евро; за въззивната – 2 449,08 евро; и за касационната – 1 267,49 евро. Тези размери не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, на характера на делото (трудов спор), обема извършена от адвоката работа във връзка със защитата на ответното дружество по предявените срещу него искове (главен и обусловен) по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в съответната инстанция. Предвид това и съобразявайки като ориентир Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира, че за трите инстанции на касатора – ответник е справедливо и обосновано да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на сумата 3 300 лв. (по 1 100 лв. за всяка инстанция). Този размер е съобразен и съответен и на договореното от ищеца адвокатско възнаграждение – по 1 119.60 лв. за производствата пред СРС, СГС и ВКС. На касатора следва да се присъди още и сумата от 390 лв. – заплатени държавни такси и деловодни разноски в производството. Общо, ищецът Ив.М. дължи на дружеството заплащане на разноски в размер на сумата 3 690 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5830/28.10.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 9286/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „.., ет..., ап... срещу „АДАРЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ ЛИМИТЕД“ КЧТ, ЕИК[ЕИК], клон на чуждестранен търговец, със седалище – [населено място], 1421, район Л., [улица], представлявано от К. Е., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед от 23.01.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата; и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър на акаунти“.

ОСЪЖДА И. И. М., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „АДАРЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ ЛИМИТЕД“ КЧТ, ЕИК[ЕИК], направените за всички инстанции разноски общо в размер на сумата 3 690 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.