Спиране на дело за делба при предявен отделен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50025

София, 28.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1898 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№6608/17.03.2022г., подадена от С. И. Н. от [населено място] и уточнена от нейния процесуален представител адв.Г. Т. с касационна жалба вх.№8330/06.04.2022г., срещу решение № 109, постановено на 27.01.2022г. от Варненския окръжен съд, II състав по в.гр.д.№2438/2021г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на дворно място, представляващо ПИ № ***по КККР на [населено място] с площ от 669 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], ведно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор № ***, между съделителите Г. И. Г. с дял от 1/6 идеална част и С. И. Н. с дял от 5/6 идеални части.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на изводите на въззивния съд. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила не са ѝ били дадени указания, че следва да докаже не само качеството си на наследник, но и това, че е установила владение върху имота и го е упражнявала несмущавано от никого. Като съществено процесуално нарушение определя и това, че въззивният съд отказал да спре производството по делото до свършване на производството по гр.д.№11113/2021г. на Варненския районен съд, по което е предявила установителен иск на основание чл. 124 ГПК, искайки от съда да признае със сила на пресъдено нещо, че тя е придобила правото на собственост върху 1/6 идеална част от имота, предмет на делбата. Поддържа, че възражението в делото за делба не води до установяване на придобиването на имота по давност със сила на пресъдено нещо за разлика от постановеното по предявен установителен иск решение, като при уважаването на този иск, който е предявен в условията на висящо делбено производство, изходът от спора по делбата ще бъде различен. Допълнителни съображения излага в представена писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба Г. И. Г. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.Д. Б., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №50432/25.10.2022, постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост с оглед приетото в ТР №1/2017 от 09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Посочено е, че е необходимо да бъде извършена преценка доколко при разглеждането на делото от въззивния съд е съществувало основание за спиране на делбеното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

Г. И. Г. е предявила срещу С. И. Н. иск за делба на ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 669 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 120кв.м., с твърдението, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване и сделка-дарение. Твърди, че имотите (земя и сграда) са закупени от И. Г. И., баща на страните, през 1952г., към който момент той е бил в брак с К. С. Г.. Твърди, че И. Г. И. е починал на 20.11.1991г. и оставил като наследници по закон съпруга К. С. Г., дъщеря Г. И. Г. и дъщеря С. И. Н., след което със сделка-дарение през 1997г. К. С. Г. е дарила на С. И. Н. притежаваните от нея 4/6 идеални части. Поддържа, че имотът е съсобствен между съделителите при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителката С. И. Н. е оспорила иска за делба с твърдението, че имотът не е съсобствен. Поддържа, че тя се е грижела и за двамата родители на страните, които са страдали от множество заболявания и е живяла в имота в едно домакинство с тях. Твърди, че след смъртта на К. С. Г. (месец декември, 2003г.) е превърнала държането във владение, като е демонстрирала чувството си на собственик за същия. Владението ѝ не било смущавано от никого до месец декември, 2020г., т.е. повече от 10 години, в резултат на което е придобила по давност изцяло имота, т.е. и останалата 1/6 идеална част. Твърди, че е подготвила и документи за снабдяване с констативен нотариален акт за придобиване по давност на 1/6 идеална част. Посочила е и доказателствата, които желае да бъдат събрани за установяване на това възражение.

С решение №876 от 15.07.2021г., постановено по гр.д.№3392/2021г. Варненският районен съд е допуснал имота до делба при квоти 1/6 ид.част за Г. И. Г. и 5/6 ид.части за С. И. Н., като е приел възражението на С. И. Н. за придобиване на имота въз основа на давностно владение от 2003г. до настоящия момент за недоказано.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано пред въззивния съд от С. И. Н., като в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 19.01.2022г. процесуалният представител на С. И. Н. е поискал производството по делото да бъде спряно до приключване на гр.д.№11113/2021г. по описа на РС-Варна, образувано по предявен от С. И. Н. срещу Г. И. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК според представеното съдено удостоверение изх.№989, издадено на 18.01.2022г. Процесуалният представител на С. И. Н. е уточнил, че делото има за предмет 1/6 идеална част от процесния имот и е представил определение по гр.д.№11113/2021г., с което е изготвен проект за доклад, според който производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Н. против Г. И. Г. с искане съдът да приеме за установено, че ищцата е придобила в резултат на несмущавано давностно владение повече от 10 години в периода от края на 2003г. до ноември 2020г. 1/6 идеална част от имота.

С протоколно определение от 19.01.2022г. въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото за делба по съображения, че е налице идентичност на споровете, повдигнати между съделителите, но не е налице преюдициалност, доколкото искът за делба включва в себе си установяване правото на собственост на всеки от съделителите в съответния му обем и на съответното основание. Взето е предвид също и обстоятелството, че образуваното пред ВРС гр.д.№11113/2021г. е по-късно заведено от делбеното производство.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно и установено от представените по делото доказателства, че съделителките са дъщери, съответно единствени наследници по закон на И. Г. И., починал на 20.11.1991г. и на К. С. Г., починала на 15.12.2003г. Приел е за установено от приетия по делото н.а.№****г., че И. Г. И. е закупил дворно място в [населено място] с площ от 1102 кв.м., като между страните липсва спор, че към този момент И. М. е бил женен за К. Г.. Взел е предвид, че на 08.05.1997г. (н.а.№***г.) К. С. Г. е дарила на С. И. Н. 4/6 идеални части от процесния недвижим имот и при тези данни е приел, че между страните е възникнала съсобственост като Г. И. Г. се легитимира като собственик на 1/6 идеална част от делбения имот на основание наследяване, а С. И. Н. – на 5/6 идеални части на основание наследяване и дарение.

Твърдението на С. И. Н., че е едноличен собственик на делбения имот в резултат на давностно владение, осъществявано от нея в периода от декември 2003г. до декември 2020г. е прието за недоказано и постановеното от първоинстанционния съд решение е потвърдено.

Така постановеното въззивно решение е недопустимо по следните съображения:

Както е прието в ТР №1/2017 от 09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В случая е налице именно такова основание, тъй като съделителката С. И. Н. е предявила в самостоятелен исков процес извън делбата по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено правото ѝ на собственост върху претендираната от съделителката Г. И. Г. 1/6 ид. част от имота, предмет на делбата, като придобито по давност, който иск е преюдициален спрямо делбения процес, тъй като при неговото уважаване предявеният от Г. И. Г. иск за делба следва да бъде отхвърлен поради липса на съсобственост между спорещите страни.

Действително в посоченото в отговора на касационната жалба определение №26 от 05.02.2018г. по ч.гр.д.№3981/2017г. на I г.о. на ВКС е прието, че основанието да спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производство за съдебна делба е налице, когато в същия или в друг съд е висящо съдебно производство, от изхода на което ще зависи дали има съсобственост по отношение на делбения имот, между кои лица и дали те са конституирани като страни в делбата. При произнасянето по съществото на спора съставът е изложил съображения, че когато извън делбеното производство е предявен иск за установяване правото на собственост на ответниците по иска за делба, основано на твърдение за придобиване на собствеността на основание договор за покупко-продажба, чието вещнопрехвърлително действие е оспорено при предявяването на иска за делба, то предметът на второто дело е инкорпориран в предмета на делото за делба, поради което не е налице връзка на преюдициалност. Настоящата хипотеза обаче е различна и както вече беше отбелязано е налице връзка на преюдициалност между делбения процес и предявения установителен иск. Изложените в определение №26 от 05.02.2018г. по ч.гр.д.№3981/2017г. на I г.о. на ВКС съображения, касаещи съществото на спора, са свързани с конкретните данни по конкретното дело и в този смисъл не съдържат обобщение, което да може да намери приложение в настоящия случай.

Наличието на предпоставки за спиране на делбеното производство поради наличие на преюдициален спор са подробно анализирани в определение №117/19.06.2018г. по ч.гр.д.№1357/2018г. на II г.о. на ВКС, в което е посочено, че в практиката на ВКС е съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл. 343 във връзка с чл. 342 ГПК възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес. Посочено е обаче, че тази практика е изоставена, свидетелство за което са постановените в обратния смисъл актове –определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., а така също и решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 550/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. на ВКС, І г.о. В обобщение е посочено, че в актуалната си практика ВКС приема, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част. Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство (като се отчита, че съгласно т. 3, б. „д” от ППВС № 7/1973 г. иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск). В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред. Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК. Съставът е споделил това тълкуване на процесуалния закон, като допустимостта да се предявяват в самостоятелно производство претенции за възстановяване на запазена част, независимо от пропускането на срока по чл. 342 ГПК, произтича и от характера на иска – конститутивен за реализиране на потестативно право, правния интерес от предявяването на който пряко произтича от разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК.

В този смисъл е и последващата практика на ВКС - определение №10/10.01.2019г. по ч.гр.д.№4548/2018г. на I г.о. на ВКС, в което е прието, че когато съделител е предявил в отделен исков процес иск за установяване правото му на индивидуална собственост върху имота, предмет на делбата, не е налице обективен идентитет между предмета на това дело и делото за делба, а е налице връзка на преюдициалност. Изложени са съображения, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

Същото разрешение е възприето и в определение №126 от 11.07.2022г., постановено по ч.гр.д.№1343/2022г. на I г.о. на ВКС, в което е прието, че искът за собственост е преюдициален спрямо иска за делба, защото до делба се допускат само вещи, притежавани в съсобственост. Изложени са съображения, че няма пречка искът за собственост да се предяви и в делбеното производство, при което ще се стигне до обективно съединяване на иска за делба с иска за собственост, като по всеки от тях съдът дължи отделен диспозитив. Няма пречка страна в делбеното производство, без да иска бъде призната за изключителен собственик със сила на пресъдено нещо, да оспори правата на останалите съделители в съсобствеността, като въведе възражение, че тя е изключителен собственик. При основателност и уважаване на такова възражение съдът ще се произнесе по него в мотивите на решението и ще следва да отхвърли иска за делба, като с отхвърлителното решение ще се формира сила на пресъдено нещо по въпроса, че процесният имот не е съсобствен между страните, но не и по въпроса чия изключителна собственост е той. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него (в тази хипотеза докато последното е висящо). Направено възражение от страната в делбеното производство, че тя е единствен собственик или че имотът се притежава в съсобственост само между част от съделителите, не я лишава от правен интерес, следователно не е процесуална пречка да предяви в отделен процес по общия ред иск за собственост на имота, предмет на делбата, ако се домогва да се сдобие със съдебно решение като титул за собственост макар и след срока по чл. 342 ГПК. В такава хипотеза чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, защото по възраженията принципно, с две изключения, не се формира сила на пресъдено нещо. Чрез възражението страната се брани само срещу основателността на предявения срещу нея иск, като максималният евентуален ефект, който би постигнала, е неговото отхвърляне, а чрез предявен иск осъществява самостоятелна защита на правото, което претендира и на което е основала възражението си. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен, а това означава, че той не е изключителна собственост на един или на някои от съделителите, тъй като е невъзможно една и съща вещ едновременно да е изключителна собственост на едни лица и съсобствена между същите тези лица и други лица, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е преклудирала всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене, от които ответниците-съделители черпят права върху вещта, предмет на делбата. И ако в производството по иска за собственост правата на ответника по този иск (ищец по иска за делба) бъдат отречени, имотът може да бъде допуснат до делба и делбеният съд може да разсъждава за съсобственост само между ответниците, чиито права са признати в производството по иска за собственост, ако те изрично поискат това.

Тази практика изцяло се споделя и от настоящия състав. Именно това разрешение следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като въпросът за наличие на съсобственост върху процесния имот все още не е разрешен със сила на пресъдено нещо, което обуславя правния интерес на касатора да предяви в отделно производство иск за установяване, че този имот е нейна индивидуална собственост. При наличието на данни, че такъв иск е бил предявен, въззивният съд е следвало да спре делбения процес до приключване на производството по предявения от С. И. Н. установителен иск.

По реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Варна.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №109, постановено на 27.01.2022г. от Окръжен съд – Варна, II състав по в.гр.д.№2438/2021г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: