Оставяне в сила на оправдателна присъда при липса на надлежно искане за осъждане и изтекла давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * съответен протест * оправдателна присъда * правомощия на касационната инстанция * указания на ВКС * давност за наказателно преследване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

гр. София, 15 май 2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора С. М. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 218/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на частния обвинител Я. К. Н., чрез повереника му, срещу присъда № 38/11.12.23г, постановена по внохд № 422/23г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

С атакуваната присъда окръжният съд е отменил изцяло първоинстанционна присъда № 4/14.06.21г., постановена по нохд № 253/21г. по описа на РС – Свиленград, като вместо това:

- признал подсъдимия С. Н. С. за невиновен в това, че на 31.10.2019г. в гр. Любимец, като извършител в съучастие с Н. С. Г., като помагач, причинил на Я. К. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото му око, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.129 ал.2 ,вр. ал.1, вр. 20 ал.2 от НК.

- признал подсъдимия Н. С. Г. за невиновен в това на 31.10.2019г. в гр. Любимец, в съучастие като помагач, умишлено да е улеснил извършителя С. Н. С. да извърши престъплението по чл. 129 ал. 2, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда - травматичното увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което на осн.чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

- признал подсъдимия Н. С. Г. за невиновен и в това на същата дата и място да се е заканил на Я. К. Н. с убийство, чрез думите – „Ще те очистим, до една седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у лицето, поради което и на осн.чл. 304 от НПК, го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал. 1 от НК.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.

В допълнение към нея се твърди, че процесуалните нарушения, довели до оправдаване на подсъдимите се изразяват в две насоки – оплакване за непълноценна проверка и анализ на всички доказателства и средствата за тяхното установяване в нарушение на изискванията по чл. 13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, в резултат на което са изведени неправилни фактически изводи, включително и по обвинението срещу подс. Г., както и доводът, че съдът не се е намирал в нито една от хипотезите, допускащи оневиняване на подсъдимите по обвинението по чл.129, ал. 2 от НК - деянието не е извършено от дееца, не е извършено от него виновно и деянието не съставлява престъпление. Сочат се съображения, че приетите факти относно хронологията на събитията са в противоречие с приобщеното заключение на видеотехническата експертиза, както и че е налице вътрешно противоречие в мотивите относно това дали подс. Г. е действал при условията на чл.12, ал.1 от НК. Оплакването за неправилно оправдаване на подс. Г. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал.3 от НК се основава на съображения, че съдът не е извършил правилна оценка на доказателствата, като е приел че единственият източник на доказателства за отправената закана са показанията на частния обвинител.

В съдебно заседание на касационната инстанция частния обвинител, касационен жалбоподател Я. Н. не се явява. Не се явява и негов процесуален представител.

Подсъдимите молят за оставяне в сила на въззивната присъда. В общо становище заявяват искане за прилагане на абсолютната давност за наказателно преследване в случай, че са налице предпоставките за това.

Прокурорът поддържа становище за частична основателност на касационната жалба - по отношение на искането за осъждане на подс. С. С. за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129 от НК. Намира присъдата в останалата част за правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационното производство е второ по ред.

С присъда № 4 от 14.06.2021г., постановена по нохд № 253/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че на 31.10.2019г. в гр. Любимец, като извършител, в съучастие с Н. Г. като помагач, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което и на основание чл.129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 4 години.

Със същата присъда, подсъдимият Н. Г. е признат за виновен в това, че на 31.10.2019 г. в гр. Любимец, в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителя С. С. да причини средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, довело до трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н., поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 и чл.54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

С присъдата подсъдимият Н. Г. е признат за виновен и в това, че на 31.10.2019г. в гр. Любимец се заканил на Я. К. Н. с убийство, чрез думите - „Ще те очистим, до една седмица няма да си жив и да ни съдиш това няма да ти помогне!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у лицето, поради което и на основание чл.144 ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

На основание чл. 23 ал.1 от НК, на подсъдимия Н. Г. е определено едно общо наказание измежду наложените му с нея, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

Съдът се произнесъл по разноските по делото, като ги възложил на подсъдимите.

По въззивни жалби на двамата подсъдими било образувано внохд № 603/21г. на Хасковски окръжен съд. С въззивна присъда № 38 от 19.12.2022 г. по посоченото дело въззивният съд отменил първоинстанционната присъда, като:

- оправдал изцяло подсъдимия Н. Г. по двете обвинения - за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл.144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК;

- преквалифицирал извършеното от подс. С. С. престъпление по чл. 129 от НК в по-леко наказуемо по чл. 132, ал. 1, т. 2 , вр. с чл. 129 от НК и на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство против същия подсъдим за престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129 от НК.

По касационна жалба на повереника на частния обвинител е образувано кнохд № 294/23г. по описа на ВКС, ІІ н.о. С решение № 200/31.05.2023 г. по въззивната присъда била отменена, а делото – върнато за новото му разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

Именно при второто по ред разглеждане на делото пред въззивната инстанция е постановен съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка.

По доводите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Същите следва да се оставят без обсъждане поради следните основания:

Оспорени са фактическите изводи на въззивния съд относно това, че конфликтът между подсъдимите и пострадалия е предизвикан от последния, че подс. С. е действал при условията на физиологичен афект, както и че подс. Г. не е отправял думи, съдържащи закана за убийство спрямо св. Н.. Отразеното несъгласие с посочените фактически изводи се основава на най - общо поднесените твърдения, че: а) съдът е приел хронология на конфликта в противоречие със заключението на видеотехническата експертиза; б) не е извършил достатъчно задълбочена проверка на доказателствата относно участието на подс. Г. в причинния процес, довел до причиняване на средната телесна повреда на св. Н. и в) не е обсъдил „задълбочена съвкупна оценка“ на доказателствените материали в подкрепа на „обвинението за закана за убийство“, повдигнато и поддържано срещу подс. Г..

Първо, видно е, че значителна част от формулираните в касационната жалба на частния обвинител доводи за съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК се характеризират с отсъствие на необходимата за надлежна касационна проверка конкретика. Понеже касаторът - частен обвинител не е посочил кои именно доказателства от значение за разкриване на обективната истина не са били обсъдени задълбочено и в кои техни части при решаване на делото и какви точно пропуски са били допуснати при анализа и оценката на доказателствените източници (т.е касационната му жалба не отговаря на изискванията по чл. 351, ал.1 от НПК освен релевирането на съответното касационно основание, да са посочени и данните, които са в негова подкрепа), настоящият съдебен състав на ВКС е поставен в невъзможност да им даде детайлен отговор.

Второ, единствените конкретно изводими от съдържанието на касационната жалба оплаквания за противоречие на видеотехническата експертиза с възприетите факти относно хронологията и непълното кредитиране на показанията на пострадалия св. Н. пък представляват оплакване по необоснованост, което, както е известно, не представлява касационно основание. Не е необходимо за пореден път в решение на касационната инстанция да се поясняват принципните постановки, че извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, ВКС е инстанция по правилното приложение на правото, т.е. в предметния обхват на съдебните му правомощия се включва проверка за допуснатите от съдилищата пропуски и грешки по приложението на материалния и процесуалния закон. Когато такива не са заявени, а единствено се предлага собствен прочит на достоверността на доказателствените материали от обжалващата страна, независимо от формалното позоваване на наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС не следва да ги обсъжда.

На следващо място, не е допуснато съществено процесуално нарушение, и с отказа на съда да признае за виновен подс. С. да е извършил престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 връзка с ал.1 от НК, за което е приел от фактическа страна, че са налице всичките му обективни и субективни признаци. Действително общо положение, възприето в нормата на чл. 304 от НПК, е че съдът се произнася с оправдателна присъда, когато не се установи че деянието е извършено (т.е. при фактически изводи за отсъствие на деяние по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК), че е извършено от подсъдимия (т.е при изводи че той не е автор на деянието) или че е извършено от него виновно (при отсъствие на субективна страна), както и когато деянието не съставлява престъпление. По аргумент на противното – когато деянието съставлява престъпление, различно като факти и /или право, съдът дължи произнасяне с осъдителна присъда. Последното обаче е важимо при определени предпоставки, тъй като възможността на съдилищата да се произнасят по обвинение (разбирано като единство от факти и право), несъвпадащо с това, за което е бил предаден на съд, не е всеобхватна. С оглед предоставените от процесуалния закон гаранции за упражняване правото на защита на привлеченото към наказателно отговорност лице, реализирането й се предпоставя от множество процесуални изисквания относно срок, съдържание и конкретика на волеизявлението на овластения да повдига, предявява и поддържа обвинение субект. Аргумент за това, че обвинителната функция в наказателния процес (независимо дали по производства от общ или от частен характер) следва да се упражнява добросъвестно и изрично, при ясно изразена позиция относно това какви са исканията за осъждане на дееца, за какво деяние и по коя материално - правна норма, е предприетия законодателен подход при формулиране на необходимото съдържание на въззивните и касационните протест и жалба на държавното и частното обвинение. Изискването към тях те да са съответни (вж. чл. 335, ал. 4 от НПК и чл. 335, ал.2 от НПК) означава, че както прокурорът, така и частният обвинител не могат да постигнат отмяна на оправдателния съдебния акт и връщане на делото на предходната съдебна инстанция, за утежняване на положението на оправдания подсъдим, ако не са отправили към контролиращите инстанции конкретно искане за влошаване положението на подсъдимия - с ясно откроена насоченост, за това какво държавното или частното обвинение настоява да се случи - чрез увеличаване на наказанието, чрез прилагане на по-тежка правна квалификация или чрез отмяна на оправдателна присъда, съпроводено с искане и за постановяване на осъдителна такава. (вж. Р. 764/2019 по н.д. № 764/2019г., ВКС, ІІІ н.о.; Р. № 237 от 3.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 753/2018 г., II н. о., НК; Р. № 214 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 757/2018 г., II н. о).

В настоящия случай с касационната жалба на повереника на частния обвинител единствено се претендира отмяна на оправдателната присъда, като отсъства искане за осъждане на подсъдимото лице.

Освен това, дори и в хода на второто по ред въззивно производство, отсъства волеизявление на частния тъжител, че желае осъждане на подсъдимия С. по чл. 132 от НК, т.е. за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия и единствено по негово усмотрение. Друг е въпросът, че дори и да се приеме нарушение на процесуалните правила с непредоставянето на лична възможност на частния обвинител да вземе становище по възможността деянието да се преквалифицира в по-леко наказуем състав, който се преследва с частна тъжба, същото е неотстранимо понастоящем.

За престъплението по чл.132, ал. 1, т.2 от НК е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване (вж. чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК – на 30.04.2024г.), а подс. С. е направил пред касационната инстанция искане тя да бъде приложена в случай, че се счете за виновен в извършване на престъплението по чл. 132, ал.1, т. 2 от НПК.

С оглед изтъкнатото и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 38/11.12.23г., постановена по внохд № 422/2023г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: