Непроизнасянето по молба за смяна на служебен защитник нарушава правото на защита

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

София, 05.05.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1355/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 200/20.01.2025 г. по настоящото дело, по подадена от Х. Т. Р. касационна жалба, е допуснато касационно обжалване на решение № 91/23.11.2021 г., поправено с решение № 8/19.01.2022 г., двете постановени по в. гр. д. № 314/2021 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 538398/19.11.2018 г. по гр. д. № 21806/2017 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу Софийския градски съд за присъждане на сумата 11 050 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 14.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, настъпили вследствие на бездействие на съда, изразяващо се в неизпращане на препис от съдебно решение по в. гр. д. № 397/2016 г. по описа на Софийския градски съд, II-Г въззивен състав.
Ответникът по касация Софийски градски съд - ответник по иска, счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът е твърдял, че вследствие на пропуск от страна на Софийския градски съд да го снабди своевременно с препис от решение № 5616/04.07.2016 г. по гр. д. № 397/2016 г. по описа на същия съд, по което също е ищец, бил лишен от възможността да обжалва решението пред Общия съд на ЕС в Люксембург. Позовал се е, от една страна, на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и Съвета относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански дела, а от друга страна - на чл. 37 и сл. ГПК относно връчването на съдебни книжа. Твърдял е, че решението му е изпратено от първоинстанционния съд със съобщение, получено от него на 14.09.2016 г. - т. е. около два месеца след постановяването му.

Въззивният съд е приел, че решението по гр. д. № 397/2016 г. е с окончателен характер.

Посочил е, че отговорността по чл. 49 ЗЗД има гаранционно-обезпечителна функция, тъй като е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи такава отговорност, са наличие на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя; при наличието на причинна връзка между тях. Доказването им е в тежест на ищеца, с изключение на вината, която се презумира, а отговорността на лицето, възложител на работата, е обективна и безвиновна.

Въззивният съд е посочил, че със сега действащия ГПК е засилено значението на принципа на служебното начало. Като негов израз в чл. 7, ал. 2 е уредено задължението на съда да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. По аргумент от посочената разпоредба е приел, че липсва задължение съдът да връчва на страните препис от актовете, които не подлежат на самостоятелно обжалване и на по-нататъшен контрол. Изхождайки от посочената законодателна уредба на връчването на съдебни книжа и предвид изявленията във въззивната жалба, че още преди решаване на делото ищецът е знаел, че решението, с оглед цената на иска, не подлежи на обжалване, за което бил уведомен от особения си представител, въззивният съд е приел за недоказан един от кумулативните елементи от състава на непозволеното увреждане, произтичащо от бездействие, а именно - наличието на законово задължение за действие за ответната страна. Приел е също, че въпреки предоставената му от първоинстанционния съд процесуална възможност за разпит на свидетели, ищецът не е представил доказателства, които да установят наличието на претендираните неимуществени вреди, не е установил и техния размер, като във въззивната жалба е заявил, че не трябва да доказва вредите. Съдът е приел за недоказан и третия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното бездействие на ответната страна. В заключение е посочил, че процесуалното бездействие на ищеца е санкционирано с решение, с което исковата му претенция е отхвърлена като недоказана, а пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от приета от първоинстанционния съд или налагаща друг краен правен извод, поради което е потвърдил обжалваното решението като правилно.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: неразглеждането и непроизнасянето от въззивния съд по молба на страна за определяне на нов процесуален представител поради невъзможност на определения процесуален представител да осъществи процесуално представителство по делото, при предоставена от съда правна помощ, представлява ли съществено процесуално нарушение и нарушава ли правото на защита на страната, респективно лишена ли е страната от правото й на правна помощ.
В практиката на ВКС, на която касаторът се позовава, са разгледани въпросите за правните последици от непроизнасяне от съда по молба на страна за предоставяне на правна помощ, като е прието, че в този случай е допуснато съществено процесуално нарушение поради накърняване на правните гаранции, осигуряващи състезателност, равенство на страните и установяване на истината, което опорочава постановеното решение (решение № 257/24.09.2013 г. по гр. д. № 7/2013 г. на IV-то г. о., решение № 196/26.06.2014 г. по гр. д. № 6686/2013 г. на IV-то г. о., решение № 57/11.07.2017 г. по гр. д. № 4056/2016 г. на II-ро г. о.). Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че така приетото разрешение следва да намери приложение и в случай, в който въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по молба на страна за определяне на нов процесуален представител на същата поради невъзможност на определения да осъществи процесуално представителство по делото. Съображения в този случай са аналогични на тези при непроизнасянето по молба за предоставяне на правна помощ - в интерес на страните и на правосъдието е да бъде използвана квалифицирана адвокатска помощ, с цел реализиране на гарантираните от закона възможности за страните да посочват фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна по предмета на делото и неговото движение, да изразяват становище в тази връзка, да имат равни възможности да упражняват предоставените им права.

По касационната жалба:

С определение № 132168/30.05.2017 г. по гр. д. № 21806/2017 г. Софийският районен съд е допуснал правна помощ на ищеца (сега касатор), за отстраняване на нередовности на исковата молба и процесуално представителство по делото, а след първоначално определените адв. Л. А. С. и адв. Р. С. П.-П., с определение № 235873/11.10.2017 г. по същото дело за особен представител на ищеца е назначена адв. Е. Ю. О. от АК - В., вписана под № 4257 в НРПП.

Отхвърлителното първоинстанционно решение № 538398/19.11.2018 г. по гр. д. № 21806/2017 г. на Софийския районен съд е обжалвано от ищеца с въззивна жалба, въз основа на която е образувано в. гр. д. № 1837/2019 г. на Софийския градски съд, а след отводи на съдиите от посочения въззивен съд е постановено определение № 2012/29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 976/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което делото е изпратено за разглеждане на Видинския окръжен съд. Образувано е в. гр. д. № 314/2021 г. по описа на същия съд.

С определение № 122/16.08.2021 г. по в. гр. д. № 314/2021 г., постановено в производство по чл. 267 ГПК, Видинският окръжен съд е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2021 г. в 9:30 часа. За заседанието въззивникът (сега касатор) е призован редовно и своевременно.

На 18.10.2021 г. в 09:17 ч. в Окръжния съд - В. е получена молба вх. № 959 (л.л. 12 и 13), в която Р., освен други обстоятелства, е посочил, че от преди две години назначеният му от съда процесуален представител - адв. Е. О., е съдия в Районния съд - Л. и се е отвела от делото, поради което очаква да му бъде назначен нов процесуален представител - адвокат от Врачанската адвокатска колегия, имащ кантора в [населено място], с когото да може да се срещне без затруднения и да обсъжда делото.

Видно от протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 19.10.2021 г., подадената от Р. молба е докладвана, но само относно изявлението му делото да се гледа в негово отсъствие. Становище по искането за назначаване на нов процесуален представител въззивният съд не е взел. Делото е обявено за решаване.

С решение № 91/23.11.2021 г., поправено с решение № 8/19.01.2022 г., отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, касационната жалба се явява основателна, а обжалваното въззивно решение - неправилно. Макар да е посочил, че от въззивника е получена молба, въззивният съд е докладвал само едно от съдържащите се в нея искания (делото да се гледа в негово отсъствие), но не е докладвал и не се е произнесъл по искането за назначаване на нов процесуален представител, предвид заемането от адв. О. на длъжност „съдия“. Така релевираното обстоятелство, съставляващо пречка за осъществяване на правна помощ, се установява от извършената от настоящия състав на ВКС служебна справка, видно от която с решение от 25.02.2020 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е назначила на основание чл. 160 вр. чл. 186а, ал. 4 ЗСВ Е. Ю. О. на длъжност „съдия“ в Районен съд - Лом, считано от датата на встъпване в длъжност. С непроизнасянето по молбата, своевременно подадена от въззивника, при липса на доказателства за настъпило прекратяване на предоставената правна помощ, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на страната на защита във въззивното производство. Ирелевантно за този извод е изявлението на страната в молба вх. № 959/18.10.2021 г., че в насроченото за 19.10.2021 г. открито съдебно заседание няма да се яви, изтъкнато в писмения отговор на ответника по иска и ответник по касация, както е ирелевантно и другото посочено от ответника обстоятелство - че правна помощ е допусната в процеса своевременно във връзка с необходимостта от упражняване на съществени процесуални права - правната помощ, осъществена от адв. И. И. Д., видно от разпореждане № 23/19.01.2022 г. по в. гр. д. № 314/2021 г. на Видинския окръжен съд и разпореждане № 2046/03.10.2023 г. на председателя на първо гражданско отделение на ВКС, е предоставена по повод подадената от Р. касационна жалба (съдържаща искане за правна помощ под формата на процесуално представителство), въз основа на която е образувано настоящото производство, и е друг вид: за отстраняване нередовност на жалбата и процесуално представителство.

Като неправилно, обжалваното въззивно решение следва да се отмени, а делото - да се върне на въззивния съд, който да отстрани последиците от допуснатото нарушение, като се произнесе по молбата за замяна на адв. Е. Ю. О. с нов процесуален представител и проведе следващите процесуални действия във фазата по въззивното обжалване на първоинстанционното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 91/23.11.2021 г., поправено с решение № 8/19.01.2022 г., двете постановени по в. гр. д. № 314/2021 г. на Видинския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: