Действителност на публична продан при липса на съдебно разрешение за непълнолетен съсобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 317

гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2216 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на М. В. Х., чрез адвокат А. Д., срещу решение № 1290 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 20225300501527/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260228 от 24.03.2022 г. по гр. д. № 11436/2019 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на иска по чл. 124 ГПК, предявен от М. В. Х. срещу Л. З. Ш., за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание наследяване на 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 633 кв.м, с административен адрес: [населено място], [улица], с номер по предходен план - парцел *-* в кв. 38, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него сграда с идентификатор **** с площ от 75 кв.м, на два етажа, и селскостопанска сграда с идентификатор ****. Решението е постановено при участието на частен съдебен изпълнител П. Н., като трето лице помагач на страната на ответницата Л. З. Ш..

Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищцата М. В. Х. иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Л. З. Ш., че е собственик на 1/6 ид. ч. от описания по-горе имот. Ищцата твърди, че ответницата е закупила ПИ с идентификатор ***, ведно със сградите в него, на публична продан, проведена по изп. д. № 284/2016 г. по описа на ЧСИ П. Н., с рег. № 911 на КЧСИ. Изпълнителното дело било образувано за събиране на вземане за неплатена издръжка от длъжника В. Х., дължима от същия на ищцата и на сестра й. В изпълнителното производство ищцата и сестра й били представлявани от баба им К. Ш., в качеството й на попечител и настойник, като по нейно искане имотът бил изнесен на публичната продан. Имотът бил съсобствен между майката на ищцата, починала през 2007 г., и баща им - длъжник по изпълнителното дело, поради което ищцата и сестра й придобили по силата на наследствено правоприемство от майка си по 1/6 ид. ч. от имота. Притежаваната от ищцата по наследство 1/6 ид. ч. от имота била изнесена на публичната продан без разрешение от съответния съд, както и при липсата на съгласие от ищцата като непълнолетно лице, което действие било извършено от лица без представителна власт. След публичната продан при ЧСИ не им били изплатени сумите от продажната цена на имота. М. Х. поддържа, че извършената публична продан е нищожна, тъй като противоречи на императивните норми на СК, като извършена без разрешение от съответния съд, както и без ищцата, като непълнолетно лице, да е искала изнасянето на 1/6 ид. ч. от имота на публична продан, което действие е извършено от лице без представителна власт и одобрение от ищцата.

Въззивният съд е приел за установено, че по делото не се спори, че ищцата М. В. Х. е дъщеря на В. М. Х. и покойната му съпруга Н. И. Х., починала на 13.03.2007 г. Последните двама сключили граждански брак на 17.05.1998 г. и по време на брака си придобили собствеността на дворно място от 540 кв.м, с административен адрес: [населено място], обл. Пловдивска, съставлящо парцел *-* от кв. 38 по плана на [населено място], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с изба, със застроена площ от 76 кв.м. Собствеността върху имота била придобита с договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 36, том I, дело № 31/1998 г. на нотариус при ПРС, поправен с нотариален акт № 98, III, дело № 501/2001 г. на нотариус рег. № 072 от регистъра на НК, в режим на съпружеска имуществена общност между В. М. Х. и Н. И. Х.. Съпружеската имуществена общност била прекратена със смъртта на Н. И. Х., починала на 13.03.2007 г., която оставила за наследници съпруг В. М. Х., дъщеря П. В. Х. и дъщеря М. В. Х. (удостоверение за наследници от 05.06.2019 г.). Бабата по майчина линия - К. Д. Ш., била назначена за попечител на ищцата М. В. Х. и за настойник на П. В. Х. със заповед № ЗД-ЗД-16/19/02.02.2015 г. и съответно със становище peг. № 9400- 2276/2/26.06.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село“.

Въззивният съд е приел, че не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че въз основа на молба от П. Х., чрез настойника К. Ш., представлявана от пълномощника адвокат С. М., било образувано изп. д. № 284/2016 г. по описа на ЧСИ Н. за събиране на вземане за издръжка от длъжника В. М. Х., въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2016 г. по гр. д. № 5990/2016 г. на ПРС. На основание чл. 456 ГПК в производството по изп. д. № 284/2016 г. били присъединени за събиране вземанията на М. Х. от длъжника В. Х., за които били образувани изп. д. № 283/2016 г. по описа на ЧСИ Н. въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2016 г. по гр. д. № 5991/2016 г. на ПРС за издръжка и изп. д. № 634/2017 г. по описа на ЧСИ Н. въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2017 г. по гр. д. № 5287/2017 г. на ПРС за обезщетение за неимуществени вреди. Присъединено за събиране било и вземането на П. Х. от длъжника В. Х., за което било образувано изп. д. № 632/2017 г. по описа на ЧСИ Н. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2017 г. за разноски, както и вземането на К. Ш. от длъжника В. Х., за което било образувано изп. д. № 633/2017 г. по описа на ЧСИ Н. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2017 г. по гр. д. № 4712/2017 г. на ПРС за обезщетение за неимуществени вреди. По изп. д. № 284/2016 г. бил изнесен на публична продан целият недвижим имот, придобит от длъжника В. М. Х. и покойната Н. И. Х., от който след смъртта на последната длъжникът притежавал 4/6 ид. ч., а всяка от дъщерите М. Х. и П. Х. - по 1/6 ид. ч. С постановление за възлагане от 14.03.2017 г. по изп. д. № 284/2016 г. поземленият имот с идентификатор ***, ведно със сградите в него, бил възложен на купувача от публичната продан Л. З. Ш., след заплащане от същата на предложената от нея продажна цена от 64 850 лв. Постановлението влязло в сила на 27.03.2017 г., като било вписано в Службата по вписванията с вх. peг. № 9895/10.04.2017 г. С протокол от 24.04.2017 г. купувачът Ш. била въведена във владение на имота. С постановление за разпределение от 06.04.2017 г. по изп. д. № 284/2016 г., предявено на 06.04.2017 г., влязло в сила на 10.04.2017 г., била разпределена сумата от 43 233.33 лв. от внесената продажна цена за имота от 64 850 лв., съответстваща на квотата на длъжника от продадения имот. С платежно нареждане от 21.04.2017 г. на К. Ш. била преведена по банков път сумата от 21 616.67 лв., с основание - запазена част на М. и П. Х., съобразно квотите им.

Окръжен съд – Пловдив е разгледал, на първо място, оплакването за продажба на притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от имота в нарушение на чл. 500, ал. 2 ГПК. Приел е, че твърденията на М. Х. в това отношение се опровергават от доказателствата по делото. Визирал е, че в първоинстанционното производство е представена молба от М. В. Х. по изп. д. № 284/2016 г. и по изп. д. № 283/2016 г. до ЧСИ П. Н., с искане на основание чл. 500, ал. 2 ГПК да се извърши продажбата изцяло на съсобствения с длъжника В. Х. недвижим имот. Молбата е подписана от М. Х. и от попечителя й К. Ш. в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ГПК. Оспорването автентичността на подписа на М. Х. върху молбата е прието за неуспешно от Окръжен съд – Пловдив, предвид заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, съгласно което подписите от името на М. Х., положени „за М. Х.“, са изпълнени от М. В. Х.. Съдът е посочил, че кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните по делото.

Съдът е счел за неоснователно и оплакването, че действията в изпълнителното производство са били извършвани от лице без представителна власт, като се е позовал на представеното пълномощно за упълномощаване на адвокат М. от М. Х. за образуване и водене на изпълнително дело против длъжника В. Х. и е съобразил, че е установена и автентичността на подписа на ищцата върху това пълномощно.

На второ място, въззивният съд е разгледал оплакването за нарушение на чл. 130, ал. 2 СК (очевидно имайки предвид чл. 130, ал. 3 СК). Изложил е, че съгласно тази разпоредба извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интересите на детето. Приел е, че тя намира приложение в производството по индивидуално принудително изпълнение по отношение на идеалната част от имота на съсобственика-недлъжник, който е и ненавършило пълнолетие лице (какъвто е случаят пред него). Окръжен съд – Варна е направил извод, че доколкото по делото пред него няма спор, че за продажбата на идеалната част на ищцата не е било дадено разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК, е налице нарушение на визираната разпоредба.

Съдът е посочил, че допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде преценено с оглед спецификата на казуса пред него, в който ответницата се легитимира като собственик на недвижимия имот и сградите в него въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане от проведената публична продан на имота по изп. д. № 284/2016 г. Визирал е, че съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, от влизането му в сила постановлението за възлагане има вещноправно действие, същото е деривативен придобивен способ и се ползва със стабилитет, като на основание чл. 496, ал. 3 ГПК, ако не бъде обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, то може да бъде оспорвано по исков ред, но само при нарушаване на чл. 490 ГПК при участие в наддаването на лица без право на наддаване и при невнасяне на цената, както и когато длъжникът не е бил собственик. Въззивният съд е изложил, че с посочената позитивно-правна регламентация е установена специална и засилена защита на купувача при публичната продан, чиито права могат да отпаднат само в изрично уредените от закона хипотези: при последваща отмяна на постановлението за възлагане, при успешно провеждане на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК или в хипотезата, когато длъжникът не е бил собственик на имота, тъй като стабилитетът на постановлението за възлагане не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Регламентацията е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което извън основанията, предвидени в нея, проведена публична продан не може да се атакува успешно. Като е визирал решения на ВКС, съдът е посочил, че в съдебната практика се приема, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, а вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен само ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. Ето защо е направил извод, че поддържаното от М. Х. нарушение по чл. 130, ал. 3 СК срещу легитимиращия ефект на постановлението за възлагане не кореспондира с основанията за оспорване в чл. 496, ал. 3 ГПК. По делото не са изложени твърдения за провеждането на публичната продан в нарушение на чл. 490 ГПК; няма твърдения за невнасянето на цената на имота от купувача от публичната продан. По делото се установява, че ответницата като купувач от проданта е внесла продажната цена на имота от 64 850 лв., от която сумата от 43 233.33 лв. е била разпределена за погасяване на дълга по изпълнителното дело, а остатъкът от 21 616.67 лв. е бил преведен за запазената част на М. Х. и П. Х., като съсобственици-недлъжници, по банковата сметка на попечителя и настойник К. Ш. За неотносими към спора съдът е счел доводите, че ищцата не е получила дължимата й се сума от продажната цена на имота. Приел е и че доколкото по делото се доказва изпълнението на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 ГПК за продажбата на идеалната част на ищцата, не може да се говори за осъществяване на хипотезата на чл. 496, ал. 2 ГПК, при която купувачът не би могъл да придобие правата на останалите съсобственици-недлъжници въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане.

Жалбоподателката атакува решението на въззивния съд като неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че след като липсва разрешение на районния съд, съдебният изпълнител не е имал право да извърши продажба на целия имот; не е налице вещнотранслативен ефект на проданта за притежаваната от нея идеална част. Твърди, че е налице досъдебно производство, образувано за престъпления, извършени от К. Ш. и съдебния изпълнител, което не е взето предвид, като вкл. производството по делото не е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

С определение № 880 от 28.02.2024 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Налице ли е съгласие по чл. 500, ал. 2 ГПК, когато такова е дадено от съсобственик-непълнолетно лице, със съгласието на попечителя му, но липсва разрешение от районния съд по чл. 130, ал. 3 СК.

Насрещната страна Л. З. Ш. и третото лице помагач ЧСИ П. Н. считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

М. В. Х. е предявила срещу Л. З. Ш. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Х. излага, че притежава 1/6 ид. ч. от процесния поземлен имот със сгради в него (подробно описани по-горе) по наследство от майка си. След смъртта на последната, имотът станал съсобствен между ищцата, сестра й и баща й. Тъй като баща й не плащал издръжка към двете си дъщери, целият поземлен имот и сградите в него били продадени на публична продан и закупени от Ш.. М. Х. твърди, че тя не е правила искане за изнасяне на публична продан на притежаваната от нея идеална част, а това е направено от лица без представителна власт; липсва и разрешение от районния съд за продажбата, поради което същата е нищожна.

Процесните имоти са закупени от В. М. Х. с нот. акт № 36/06.10.1998 г., том 1, рег. № 228, дело № 31/1998 г., по време на брака му с Н. И. Х..

Н. Х. е починала на 13.03.2007 г., като е оставила за наследници: В. М. Х. – съпруг, и дъщери П. В. Х., ЕГН [ЕГН] и М. В. Х., ЕГН [ЕГН] (удостоверение за наследници изх. № 10-02-549/05.06.2019 г.).

Съгласно удостоверения на Столична община – Район „Витоша“ от 21.04.2016 г., К. Д. Ш. е назначена за попечител на М. В. Х. и за настойник на П. В. Х..

По делото са представени изпълнителни листа, съгласно които В. М. Х. е осъден да заплати на М. В. Х., П. В. Х. и К. Д. Ш. парични суми.

Пред ЧСИ П. Н., рег. № 911 по рег. на КЧСИ, е образувано изп. д. № 20169110400284/2016 г., по което първоначален взискател е П. В. Х., чрез настойника си К. Д. Ш., а присъединени взискатели са: К. А. П., К. Д. Ш., М. В. Х., чрез попечителя си К. Д. Ш., [община], НАП.

По изпълнителното дело е представено пълномощно на адвокат С. М., с което същият е упълномощен от М. Х., със съгласието на К. Шарлашка, да води изпълнително дело против В. М. Х., подписано от М. Х. и К. Ш.. Депозирана е и молба от М. В. Х., със съгласието на попечителя й К. Ш., както и от П. В. Х., чрез настойника й К. Ш., по чл. 500, ал. 2 ГПК, адресирана до ЧСИ П. Н., с която се иска да бъде продаден изцяло съсобственият с длъжника В. Х. поземлен имот с идентификатор ***, заедно с жилищната сграда в него и всички подобрения и приращения.

Пред въззивния съд е прието заключение от съдебно-почеркова експертиза, което настоящият съд изцяло кредитира като компетентно и обективно, съгласно което подписите в горепосочените пълномощно на адвокат М. и молба по чл. 500, ал. 2 ГПК, положени от името на М. Х., са изпълнени от М. В. Х..

Видно от постановление за възлагане от 14.03.2017 г. по изп. д. № 20169110400284/2016 г. по описа на ЧСИ П. Н., влязло в сила на 27.03.2017 г., спорният поземлен имот и сгради в него са възложени на Л. З. Ш., която е внесла по специална сметка на ЧСИ сума в размер на 64 850 лв. Купувачката е въведена в имота от ЧСИ с протокол по чл. 498 ГПК от 24.04.2017 г.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Публичната продан е способ за принудително изпълнение на паричното изпълняемо право, а постановлението за възлагане представлява едностранен властнически акт на изпълнителен орган, с който приключва проданта и който поражда вещноправни последици. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Правната уредба на публичната продан се характеризира със специалната и засилена защита на купувача по нея, като това е продиктувано от обществения интерес. Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК урежда кои лица и на какви основания могат да обжалват постановлението за възлагане. Същевременно, по силата на чл. 496, ал. 3, изр. първо ГПК, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред (независимо дали постановлението за възлагане е било обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК), само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасянето на цената. Извън тези изчерпателно изброени и лимитирано уредени хипотези, не са предвидени други способи за защита срещу постановлението за възлагане. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане е недопустим (така: определение № 28/23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г. на ВКС, І г. о.). В тази връзка следва да се добави и че тъй като публичната продан върху недвижим имот по чл. 483 – чл. 501 ГПК е уредена като деривативен придобивен способ, транслативният й ефект не се проявява срещу действителния собственик, когато е продаден чужд имот (арг. от чл. 496, ал. 2, изр. второ, чл. 499, ал. 1 ГПК); действителният собственик може да защити правата си чрез иск за собственост.

Когато изпълнението е насочено срещу съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът може да бъде продаден изцяло, само ако съсобствениците-недлъжници се съгласят с това писмено (чл. 500, ал. 2 ГПК). Ако съсобственият имот бъде продаден на публична продан без наличието на съгласие по чл. 500, ал. 2 ГПК, по отношение на частта на съсобственика-недлъжник ще се счита, че е продаден чужд имот и публичната продан ще му е непротивопоставима.

Ако съсобственикът-недлъжник е непълнолетно лице, тогава то може да направи волеизявление по чл. 500, ал. 2 ГПК със съгласието на родителя или попечителя си (чл. 4, ал. 2 ЗЛС). Доколкото става дума за действия на разпореждане с недвижим имот, необходимо е и разрешение на районния съд по чл. 130, ал. 3 СК (в този смисъл – решение № 60237/16.11.2021 г. по гр. д. № 1604/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). Поставя се въпросът какви ще са последиците, ако не е спазено изискването на чл. 130, ал. 3 СК.

По становище на настоящия съд, когато непълнолетното лице-недлъжник е дало съгласие, със съгласието на родителя или попечителя си, да бъде продадена и неговата част от имота, но липсва разрешение на съда, е налице нарушение на чл. 130, ал. 3 СК, но това нарушение няма за последица липса на съгласие по чл. 500, ал. 2 ГПК. Аргумент за това съдът намира в правната уредба - чл. 27 ЗЗД, по силата на който сключването на договори от недееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях (в това число дадено разрешение от районния съд), води до унищожаемост на договорите, а не до тяхната нищожност поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД).

Следователно, ако непълнолетното лице-недлъжник е дало съгласие, със съгласието на родителя или попечителя си, за продажба на публична продан и на неговата част от имота, без за това да е налице и разрешение по чл. 130, ал. 3 СК, следва да се приеме, че е налице изявено съгласие по смисъла на чл. 500, ал. 2 ГПК и в тази хипотеза няма да е продаден чужд имот.

По основателността на касационната жалба:

Така даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съвпада с изложените от Окръжен съд – Пловдив съображения. При това положение Л. Ш. се легитимира като собственик на спорния поземлен имот и сградите в него по силата на извършената публична продан и влязлото в сила постановление за възлагане, което прави предявения срещу нея положителен установителен иск за собственост неоснователен. Като правилно, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да се отбележи, че с оглед страните и предмета на спора, основанието на предявения иск и събраните доказателства, правно ирелевантни се явяват изложените твърдения в касационната жалба за образувано досъдебно производство срещу съдебния изпълнител и К. Ш..

Л. Ш. има право на 2500 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1290 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 20225300501527/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА М. В. Х. да заплати на Л. З. Ш. разноски по делото в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева).

Решението е постановено при участието на частен съдебен изпълнител П. Н., рег. № 911, като трето лице помагач на Л. З. Ш..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.