Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2025

ВКС потвърди условна присъда за предварителен сговор при грабеж от непълнолетен

Върховен касационен съд · 06 Юли 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият обжалва осъдителната си присъда за извършен в съучастие грабеж с доводи за процесуални нарушения, липса на преки доказателства и явна несправедливост на наказанието поради забавяне на процеса. Върховният касационен съд намира, че авторството на деянието е безспорно установено от очевидци, експертизи и откритите вещи. Съдът приема жалбата за неоснователна и оставя в сила условната присъда.

Какво приема съдът

Прочитането на свидетелски показания от досъдебното производство по надлежния процесуален ред със съгласието на защитата е валиден способ за установяване на фактите. Продължителността на наказателното производство не обосновава допълнително намаляване на наказанието, когато забавянето вече е компенсирано с налагане на наказание под законовия минимум.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

грабежпредварителен сговорнепълнолетенсвидетелски показанияусловна присъдаразумен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи * непълнолетен * прочитане на свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

гр.София, 05 август 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора А. ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 292 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. К. И. чрез служебния защитник адв.Б. К. срещу Решение № 437 от 12.12.2024г. по ВНОХД № 1153/2023г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 9 състав, с което е потвърдена присъда № 260014 от 21.04.2023г. по НОХД № 265/2021г. по описа на Софийски градски съд.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия Б. К. И. се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, като се иска оправдаване на подсъдимия. Съдържат се доводи за липса на анализ на доказателствената съвкупност от въззивния съд и липса на мотиви на въззивното решение, като се оспорва използването на показания на свидетели, прочетени по реда на чл.281 НПК. В касационната жалба се твърди, че на досъдебното производство и при разглеждането на делото пред първата инстанция и пред въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с обсъждането на свидетелски показания, които не сочели на участие на подсъдимия И. в извършването на престъплението. Сочи се, че присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд почивали на предположения и вещите, предмет на престъплението, не били открити. Набляга се и на продължителността на наказателното производство, за да се заключи, че определеното за подсъдимия И. наказание е явно несправедливо.

Пред настоящия състав на ВКС защитникът на подсъдимия Б. К. И. - адв.Б. К. поддържа подадената касационна жалба и иска отмяна на решението на второинстанционния съд и оправдаването на подсъдимия.

Подсъдимият Б. К. И., редовно призован, не се явява пред ВКС.

Частният обвинител А. К. Д. и неговият повереник - адв.И. М. не се явяват пред касационния съд, редовно призовани.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Г. А. М. - адв.Г. К. поддържа жалбата на адв.К. по изложените в нея съображения и иска оправдаването на подсъдимите или намаляване на техните наказания.

Подсъдимият Г. А. М. поддържа становището на своя защитник и в последната си дума отново го поддържа.

Служебният защитник на подсъдимия П. П. П. - адв.И. Л. се присъединява към касационната жалба на адв.К. и иска отмяна на наложените наказания.

Подсъдимият П. П. П. не се явява пред ВКС, редовно призован.

Подсъдимият С. С. В. и неговия служебен защитник адв.Б. Т. не се явяват пред ВКС, редовно призовани.

Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за неоснователна, като приема доказателствения анализ на въззивния съд за обоснован и правилен. Прокурорът сочи, че въззивният съд е изложил убедителни мотиви за приетите фактически положения и в подкрепа цитира показания на свидетели-очевидци, като отбелязва, че те са източник на преки доказателства. Пледира, че материалният закон е приложен правилно и наказанието, определено на подсъдимия И. е справедливо. Като заключение предлага оспорваният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба на подсъдимия Б. К. И., както и тезите, изложени от явилите се страни в съдебно заседание‚ намери следното:

Касационната жалба срещу решението на АС-София е допустима, но неоснователна.

С присъда № 260014 от 21.04.2023г. по НОХД № 265/2021г. Софийски градски съд е признал подсъдимите Г. А. М., П. П. П., С. С. В. и Б. К. И. за виновни за това, че на 04.11.2019г. около 22.30 часа в [населено място], на [улица], в отсечката между хотел /хотел/ и [улица], като се сговорили предварително да вършат кражби или грабежи, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 848 лв. от владението на А. К. Д. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а подсъдимият И. е извършил деянието като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият Г. А. М. на основание чл.199, ал.1, т.2 НК вр. чл.198, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият П. П. П. на основание чл.199, ал.1, т.2 НК вр. чл.198, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият С. С. В. на основание чл.199, ал.1, т.2 НК вр. чл.198, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият Б. К. И. на основание чл.199, ал.1, т.2 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.63, ал.2, т.2 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл.69, ал.1 НК чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Върху подсъдимите са възложени съответно направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото - мобилен телефон, като го е върнал на частния обвинител Д..

По въззивна жалба на частния обвинител А. К. Д. и на подсъдимите Б. К. И., П. П. П. и С. С. В. е образувано ВНОХД № 1153/2023г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 9 състав. В съдебното заседание на въззивния съд към въззивните жалби на останалите подсъдими се е присъединил и подсъдимият Г. А. М..

По въззивното дело, след проведено въззивно съдебно следствие, е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 437 от 12.12.2024г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от инстанционните съдилища:

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на подсъдимия Б. К. И. твърдения за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и до липса на мотиви на въззивното решение по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по твърденията за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, изложени в касационната жалба.

Въззивното съдебно решение е изготвено в съответствие с изискванията на чл.339 НПК, като са посочени подробно основанията, поради които първоинстанционната присъда е била потвърдена и защо въззивният съд не е приел доводите на защитата и на частното обвинение срещу тази присъда.

Действително въззивният съд е споделил изцяло фактическата обстановка, приета от първата инстанция и това е напълно логично при пълната и подробна мотивировка на първата инстанция, която е установила обективната истина по делото в съответствие с изискванията на чл.13 НПК.

След като първата инстанция пълно и точно е установила фактите по делото, не може да се изисква от въззивния съд да прави някакви изменения в приетата фактическа обстановка, след като я споделя изцяло.

Въззивният съд е изложил подробни съображения, за да приеме като свои обстоятелствата, описани от първата инстанция в мотивите към присъдата. Обсъдени са несъществените противоречия в твърденията на свидетелите-очевидци между изложеното пред съда четири години след случая и показанията, които са дали на досъдебното производство. Тези противоречия са напълно естествени при изминалото време между деянието и разпитите пред първата инстанция.

Без опора във фактите е твърдението, изложено в касационната жалба, че вещите, предмет на грабежа не са били намерени. Чрез технически експертизи, свидетелски показания - на пострадалия Д. и на свидетелите Т., П. и Е., както и чрез писмените доказателства, по делото е установено категорично, че намереният при претърсването в дома на касационния жалбоподател И. и на брат му - подсъдимия В. мобилен телефон /марка/ с имей /номер/ е идентичен с отнетия от пострадалия Д. при грабежа на 04.11.2019г. мобилен телефон /марка/ с имей /номер/.

Не почива на доказателствата по делото и твърдението в касационната жалба, че липсвали преки доказателства за това, че четиримата подсъдими са участвали в извършването на грабежа от пострадалия Д.. Наистина пострадалият Д. не е имал възможност да възприеме отличителни белези на маскираните нападатели, но в своите последователни показания пред съда, пред органите на досъдебното производство и пред съдия по реда на чл.223 НПК свидетелят-очевидец Д. Н. Т. описва точното участие на всеки един от подсъдимите в нападението над св.Д. и в отнемането на неговите вещи.

Участието на подсъдимите в грабежа се потвърждава и от св.Д. П. и от св.Р. Е..

Въззивният съд подробно е обсъдил всички свидетелски показания, експертизите и писмените доказателства, налични по делото, за да обоснове авторството на деянието, извършено от четиримата подсъдими. Поради това няма причини да се приеме, че липсват мотиви на въззивното решение или пък че е налице превратно обсъждане на доказателствата по делото.

Неоснователно е и твърдението, че решението на въззивния съд (респ. присъдата на първата инстанция) почиват само на косвени доказателства и на показания на свидетели, прочетени по реда на чл.281 НПК.

Прочитането на показания на свидетел по реда на чл.281 НПК е напълно допустимо за обосноваване на осъдителна присъда, при ограниченията на чл.281, ал.8 вр. ал.4 НПК. По настоящето дело показанията на свидетеля-очевидец Д. Т. от досъдебното производство са прочетени с изричното съгласие на всички подсъдими и на техните защитници по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 НПК, а неговите показания пред съдия на досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281, ал.1 НПК. Този свидетел е възпроизвел на 17.07.2022г. пред съда при личния си разпит своите спомени за станалото и категорично е потвърдил своите показания от досъдебното производство. Прилагането на тази процесуална техника налага извод, че възражението в касационната жалба срещу използването на показанията от досъдебното производство, приобщени в съответствие със закона и със съгласие на касационния жалбоподател и неговия защитник, е неоснователно.

Няма как да се сподели твърдението на касационния жалбоподател, че въззивното решение почива на предположения. Въззивният съд е посочил конкретно основанията, за да приеме фактическата обстановка, описана в решението и е отговорил, макар и понякога лаконично, на всички доводи на защитниците във въззивните жалби. Въззивното решение е ясно, конкретно, пълно и логично. В него са обсъдени релевантните доказателствени източници, отчетени са способите за доказване, приложени по делото, и съдът е стигнал до установяване на обективната истина за станалото на базата на конкретни преки и косвени доказателства, посочени в мотивната част на решението.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е извел своите изводи по принцип, без да обсъжда конкретиката по делото. Това твърдение противоречи на съдържанието на въззивното решение, доколкото на стр.8 от въззивния акт съдът е обсъдил показанията на св.Д., на стр.9 е съпоставил тези показания с показанията на св.Е. и по-нататък е обсъдил и показанията на св.Т. и св.П., писмените доказателства и експертизите по делото (стр.9-стр.10 от решението).

В заключение - настоящият съдебен състав не намира да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 или т.2 вр. ал.1, т.2 НПК, поради което не са налице основания за отмяна на решението на АС-София и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По доводите за неправилно приложение на закона от инстанционните съдилища:

При установената фактическа обстановка въззивният съд правилно е заключил, че подсъдимият Б. К. И. и подсъдимите Г. А. М., П. П. П. и С. С. В. са извършили грабеж на вещи от владението на А. К. Д. при квалифициращото обстоятелство на чл.199, ал.1, т.2 НК.

В касационната жалба не се излага нито един мотивиран довод срещу прилагането на закона от инстанционните съдилища и ВКС не би следвало да взема отношение в тази насока поради липса на конкретност на направеното оплакване. За пълнота на изложението и в отговор на искането за оправдаване на подсъдимите, направено от защитниците, явили се пред ВКС, е необходимо да се посочи, че фактите, установени по делото правилно са подведени под състава на чл.199, ал.1, т.2 НК, доколкото четиримата подсъдими са извършили противозаконно отнемане на вещи от св.Д. с използване на значителна сила, а самите подсъдими няколко последователни дни са извършвали грабежи в района на НДК от личността на различни лица (в тази насока са показанията на св.Т. и св.П., както и обективно установеното с влязло в сила споразумение обстоятелство за извършени няколко други грабежа в този район от същите подсъдими в периода 05.11.2019г.-09.11.2019г.).

По доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. К. И. наказание:

Единственият конкретен довод в касационната жалба, свързан с твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, е този за продължителността на наказателното производство, което е започнало от края на 2019г.

Делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, като част от забавянето на делото се дължи на обстоятелството, че първият състав на СГС не е могъл да довърши разглеждането му поради възникналата политическа ангажираност на съдебен заседател, който е станал част от ръководството на политическа партия и това е наложило започването от начало на съдебното производство на 21.05.2022г.

Това обстоятелство е отчетено от първата инстанция (респ. от въззивния съд) при определянето на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК за всички подсъдими, без да са били налице други основания за определяне на наложените наказания лишаване от свобода под съответните минимуми.

По делото не са допуснати някакви други значителни забавяния, а част от отлаганията на делото (в съдебните заседания на първоинстанционния съд на 15.03.2021г., на 26.05.2021г., 14.06.2021г., 13.09.2021г., 15.06.2022г., 14.12.2022г., 30.01.2023г., 02.03.2023г. и в съдебното заседание на въззивния съд на 17.11.2023г.) се дължат на причини, свързани с отсъствието на подсъдимите и на техните защитници.

При този процесуален развой на производството не може да се приеме, че е налице нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което да се дължи на поведение на държавните органи (в случая на съда), извън посоченото по-горе.

Поради това не съществуват основания за допълнително намаляване на наложеното на подсъдимия И. (а и на другите подсъдими) наказание лишаване от свобода.

Наложените минимални наказания, с прилагането на чл.66, ал.1 НК и отлагането на тяхното изпълнение за изпитателен срок, не са несъразмерно тежки за никой от подсъдимите М., П., В. и И.. Тези наказания ще позволят да се изпълнят целите на наказателната репресия, установени в чл.36 НК и ще способстват за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, което е възможно при тяхната млада възраст.

Поради всички посочени съображения настоящият касационен състав не приема да са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1, т.2 или т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 12.12.2024г. по ВНОХД № 1153/2023г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 9 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.