Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023
Доказване на привидни сделки при оформяне на замяна като покупко-продажби
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Бивши партньори се договорили да заменят имоти, но нотариусът ги оформил чрез отделни насрещни договори за покупко-продажба. Жената подписала два договора като купувач, но не подписала третия като продавач и отказала да прехвърли своя имот, след което мъжът поискал обявяване на сключените продажби за привидни. Върховният касационен съд потвърди, че продажбите са нищожни поради симулация, прикриваща недействителна замяна, като свидетелските показания на нотариуса основателно са допуснати за разкриване на истината.
Какво приема съдът
Начало на писмено доказателство е писмен акт на страна по делото, който сам по себе си не доказва симулацията напълно, но прави вероятно сделката да е привидна и позволява разпит на свидетели. Дори прикритата сделка да не породи действие поради липса на форма, привидните договори остават нищожни и не се санират.
Приложени разпоредби
- чл. 165, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 576 ГПК
- чл. 579, ал. 1 ГПК
- чл. 580, т. 6 ГПК
- чл. 17, ал. 1 ЗЗД
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
симулацияпривидна сделканачало на писмено доказателствозамяна на имотисвидетелски показаниянищожност
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50004 гр. София, 01.02.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1208/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Й. Ц. срещу решение № 1877/14.12.2021г., постановено по в.гр.д. 572/21г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД е обявена нищожността на договори за покупко- продажба, сключени между Я. Х. Х. и Й. Й. Ц., обективирани в НА №66/19г. и НА №65/19г. на нотариус В. М., с район на действие районен съд [населено място], по иска на Я. Х. Х.. Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния формулиран въпрос- „Какво представлява „начало на писмено доказателство“ по чл. 165, ал.2 ГПК?“. Делото е било образувано по иск на Я. Х. Х. срещу Й. Й. Ц. за прогласяване нищожност поради симулация на два договора за покупко- продажба на недвижими имоти, сключени между страните, и обективирани в НА №66/19г. и НА №65/19г. на нотариус В. М., с район на действие районен съд [населено място]. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са били придобили недвижими имоти по време на фактическо съпружеско съжителство- но не в съсобственост, а поотделно- на името на ищеца и на името на ответницата. След като се разделили, поради влошаване на отношенията им, те се разбрали да заменят придобитите недвижими имоти, като за ищеца било от значение да придобие собствеността върху имотите в [населено място], [улица] 20-А, тъй като били до имота на родителите му. Нотариусът обаче ги убедил, че замяната следва да се оформи чрез отделни сделки за покупко- продажба и съставил три проекта на НА №65,66, и 67. Сделките били сключени едновременно на 04.04.2019г.. Пред нотариуса ищецът подписал и трите нотариални актове (първите два като продавач, а третия като купувач), но ответницата подписала само НА №65 и №66 като купувач, а под НА №67, където била продавач на имотите, за които ищецът имал интерес да ги придобие, пропуснала да се подпише като само написала трите си имена. Когато съдията по вписване отказал да впише НА №67, нотариусът потърсил ответницата да постави подписа си, но тя била в чужбина, а след това вече отказала сделката. Ищецът подал сигнал до Прокуратурата, пред която ищцата дала писмени обяснения, че е пропуснала да се подпише под третата сделка, но след това се е отказала от нея. Според ищеца сключените договори за покупко- продажба, оформени с НА №65 и 66 от 04.04.2019г. са привидни като прикриващи замяна и е поискал прогласяване нищожност на сключените сделки, както и разкриване на прикритата сделка- замяна. В срока за отговор ответницата е заявила, че сключените сделки не са симулативни, тъй като тя е придобила правото на собственост върху недвижимите имоти, описани в НА №65 и 66 чрез покупко- продажба и е платила цената, а след това е отказала да продаде собствените си недвижими имоти, описани в НА №67. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 04.04.2019г. страните са сключили три договора за покупко- продажба- процесните два, с които Я. Х. продава на Й. Ц. имоти, находящи се в [населено място], на [улица]и съответно на [улица], и трета покупко- продажба, с която Й. Ц. продава на Я. Х. имоти, находящи се в [населено място], [улица]. Последният договор обаче не бил подписан от Й. Ц., а само били изписани имената и, ръкописно от нея. Във връзка с това обстоятелство, ответницата дала писмено обяснение пред дознател, в което е заявила, че е пропуснала да се подпише, но по- късно е размислила и е отказала сключването на тази сделка. Въззивният съд е квалифицирал нотариалният акт по третия договор, в който ищцата само е изписала имената си, без да поставя подпис, както и писменото обяснение пред дознател, като „начало на писмено доказателство“ за разкриване на привидност на волеизявлението на ищцата по първите две сделки, в които тя е купила съответните имоти, продадени от Я. Х.. След тази квалификация, окръжният съд е допуснал разпит на свидетели, и от изслушаните свидетели- нотариус М. и св. Х. (брат на ищеца) е приел, че страните не са искали да сключат три сделки за покупко- продажба, а една сделка за замяна на недвижими имоти, поради което е прогласил нищожността на първите две поради привидност, но е отказал да разкрие прикритата сделка за замяна, поради липса на форма, доколкото липсва подпис на Й. Ц. върху нотариалния акт по последния договор. В касационната жалба на Й. Ц. се оспорва приетото от въззивния съд, че нотариалният акт по третия договор, в който ищцата само е изписала имената си, без да поставя подпис, както и писменото обяснение пред дознател за това, че се е отказала от третия договор за покупко- продажба, като „начало на писмено доказателство“. Освен това се твърди необоснованост на въззивното решение, поради противоречие в показанията на нотариуса пред съда и прокуратурата, и неправилно приложение на чл. 17, ал.1 ЗЗД, тъй като според касатора, когато прикритата сделка е недействителна, искът за разкриване на относителна симулация следва да се отхвърли изцяло. Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния формулиран въпрос в изложението към жалбата- „Какво представлява „начало на писмено доказателство“ по чл. 165, ал.2 ГПК?“. Настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: Начало на писмено доказателство е писмено волеизявление на страна по сделката, което свидетелства за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а е косвено доказателство- създава вероятност изразеното волеизявление да е привидно, но само по себе си това косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията при условията на пълно и главно доказване. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №484/10г. на ІV ГО и решение №193/18г. на ІІІ ГО, „началото на писмено доказателство“ е този документ в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, вероятност, възможност, сделката да е привидна. В случая трите договори за покупко- продажба са подготвени и са сключени едновременно на 04.04.2019г. (третата сделка обаче е нищожна поради нищожно нотариално удостоверение- чл. 576 във вр.чл. 579,ал.1 и чл. 580,т.6 ГПК). Едновременното сключване на сделките е индиция за намерението на всяка от страните да придобие недвижим имот като краен резултат. Налице е вероятност, каузата на всяко от насрещните волеизявленията да е придобиване на имот, а не получаване на пари. Житейски нелогично е продавачът да получи пари, за да ги върне по същото време на купувача. Когато каузата на всяка от страните по сделката е да се придобие собственост, тогава сделката е за замяна, а не покупко- продажба. Изводът е, че е налице вероятност договорите за покупко- продажба да са привидни, тъй като е вероятно да не се желае плащането на цената по сделките. От свидетелските показания на нотариуса, изповядал сделките, категорично се установява, при условията на пълно и главно доказване, че всяка от страните е искала да прехвърли право на собственост, за да придобие собственост върху друга вещ, трите договора не са уговаряни като самостоятелни сделки, и страните не са желаели получаване на пари срещу прехвърлянето на право на собственост. От факта на едновременното сключване на трите сделки за покупко- продажба, с които страните едновременно купуват и продават помежду си недвижими имоти, както и предвид свидетелските показания на нотариуса, подготвил проектите за нотариален акт, следва категоричният извод, че е налице симулация на договорите за покупка- продажба, оформени в НА № 65 и №66. Страните по сделките са желаели извършването на замяна, но от друга страна, прикритият договор за замяна не може да породи действие, доколкото липсва форма по отношение на третата сделка, оформена в НА №67. Фактът, че прикритата сделка не е действителна, не води до отхвърляне на целия иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД, защото това би означавало саниране на привидната сделка (абсурден правен резултат), и нарушение на диспозитивното начало, доколкото още с исковата молба, а след това и с уточнението ищецът изрично е поискал прогласяване нищожност на сключените договори като привидни. Неоснователно е посоченото в касационната жалба, че свидетелските показания на нотариуса не са достоверни, заради противоречието им с дадените показания пред Прокуратурата, тъй като съдът не установява противоположни сведения. Пред органите на Прокуратурата нотариусът е свидетелствал за изготвените три сделки за покупко- продажба, допуснатият пропуск относно подписа, и последващият отказ на ответницата, а пред съда нотариусът е дал показания относно мотивите, желанието на страните, причината за сделките, и обстоятелствата при подготовката и сключването на договорите. Решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1300лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1877/14.12.2021г., постановено по в.гр.д. 572/21г. на Варненски окръжен съд. Осъжда ответницата Й. Й. Ц. да плати на ищеца Я. Х. Х. 1300лв. разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.