Премахване на постройка в земеделски имот при нарушено отстояние до границата

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50031

СОФИЯ, 21.09.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 880/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50504 от 29.11.2022 г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1653 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 1140/2021 г. на Варненския окръжен съд за проверка на съответствието му с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 109 ЗС в случаите на нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до съседен имот.

Жалбоподателят В. М. М. поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика и в нарушение на материалния закон.

Ответникът по касация ЕТ „Георги Мирев-53“ изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5210 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5396/2019 г. на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53” с адрес [населено място] чифлик, иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградените в нарушение на строителните правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, разположени в съседство с имота на ищеца без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът В. М. е собственик на нива в землището на [населено място], м. “К.“, представляваща имот № ***, с обща площ 5 040 кв.м, а ответникът е собственик на съседен имот- нива, с идентификатор ***, с площ 3 022 кв.м. Въз основа на разрешение за строеж, издадено през 1997 г. ответникът е изградил в собствения си имот надстройка и пристройка - кланица. Сградите в имота, които граничат с имот № ***, съдържат помещения, технологично обвързани с дейността на кланицата. Те представляват „Битово санитарен възел“ и „стая на подкарвача“. Същите са изградени в непосредствена близост на около 0.90 м от външния ръб на масивната ограда на обекта и почти съвпадат с границата на имота по кадастралната карта. За тези сгради не са открити строителни книжа, но е издадено Удостоверение за търпимост, в което са описани като „Технологично помещение А“с площ 77 кв.м. Сградата откъм имот № ***е едноетажна и е изградена от термопанели.

С влязло в сила решение по гр.д. № 5396/2019 г. на Варненския районен съд ответникът е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които пречи на В. М. да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената масивна ограда, ситуирана в реална част от имот № ***, в частта, очертана чрез двойна линия с оранжев цвят на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице / л. 517 от делото/ по протежението от т.20 до т. 21, както и изградената полумасивна стопанска постройка в частта, с която навлиза в имот № ***, което навлизане е повдигнато с бледорозова щриховка във фигурата между т. 24-25-26-27-28-24 и с лилава прекъсната линия между т. 24-25 по посочената комбинирана скица.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че сам по себе си фактът, че сградата отстои на минимално разстояние по отношение на границата с имота на ищеца, не може да се квалифицира като неоснователно действие, с което се пречи на нормалното упражняване на правото на собственост върху съседния имот, доколкото не застрашава в някаква степен упражняването на собственическите правомощия върху него, и не ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница. Намерил е за недоказано, че сградата създава пречки, по-големи от обикновените, за използване на имота на ищеца. Площта от неговия имот в близост до границата с имот № ***не може да се обработва механизирано, но няма пречка това да става ръчно. От друга страна, сградата създава кратковременно засенчване, което не е довело до по-нисък растеж на засятата в имота култура. Освен за отглеждането на люцерна, ищецът не е доказал да ползва имота за засаждане на друга култура, за отглеждането на която засенчването на имота и невъзможността за машинна обработка биха се явили пречка.

Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за ползване на собствения му имот по предназначение по-големи от обикновените. В мотивите са посочени примерни хипотези, при които естеството на нарушението е такава, че е ясно, че се създават пречки за собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени от такива действия състояния, без да има облигационно или вещно право върху имота, както и когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В своята практика ВКС последователно приема, че нарушаването на нормативно установените ограничения на собствеността, каквито са изискванията за отстояния на сгради, постройки и съоръжения до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани пречки за ползването на тези имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното упражняване на правата му.

Въззивното решение противоречи на тази практика.

В случая двата имота - този на ищеца и този на ответника, представляват земеделски земи - ниви. Съгласно чл. 2, ал.2 ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък. Не е установено тяхното предназначение да е променено, поради което по отношение на осъществяваното в тях строителство са съответно приложими действащите към момента на извършване на строежа нормативни актове, които регламентират условията и реда за застрояване в земеделските земи в случаите, в които не се променя предназначението им - Наредба № 2 от 20.05.1993 г./ отм./, Наредба № 2 от 10.04.1998 г./ отм./, Наредба № 19 от 25.10.2012 г. Във всички тези нормативни актове са установени норми за застрояване, според които разстоянието на сградите, постройките и съоръженията от границите на два съседни имота при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м. Това ограничение има за своя цел да осигури както благоприятни условия за производството на земеделска продукция /огряване от слънцето, добра проветряемост на имота, предотвратяване стичането на дъждовни води от покрива на сградата в съседния имот и пр./, така и безопасно ползване на съседните имоти.

При данните по делото, установени по безспорен начин от заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, че т. нар.“Технологично помещение А“ в имот № ***е изградено на минимално отстояние от имотната граница / около 0.50 м/ с имота на ищеца, неправилно и в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че тази постройка не създава за ищеца пречки за пълноценното използване на собствения му земеделски имот. Касае се за незаконно строителство - без необходимите строителни книжа и в нарушение на установените правила и норми за застрояване в земеделски земи при неспазване на нормативно установеното разстояние на сградата от имотната граница с имота на ищеца. Самото нарушение е от такова естество, което предполага ограничаване на правата на собственика на съседния имот да ползва същия по предназначението му, поради което не е било необходимо той да доказва по какъв конкретен начин незаконно построената сграда му пречи. Независимо от това, от заключението на назначената при повторното разглеждане на делото съдебно-агротехническа експертиза е установено, че изграждането на постройката в непосредствена близост /на около 0.50 м./ от кадастралната граница с разположения от запад имот на ищеца създава, макар и временни, пречки за слънцеогрявянето в част от него и препятства нормалното развитие на растенията /според вещото лице дори плевелите, които попадат в засенчената част, са с по-малка височина от плевелите в незасенчената част/. Тези констатации на вещото лице са в подкрепа на извода, че с разполагане на процесната постройка в непосредствена близост до границата с имота на ищеца без спазване на нормативно предвиденото разстояние се ограничават правата му като собственик да ползва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ето защо предявеният от В. М. против ЕТ „Георги Мирев -53“ иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройката, означена като „Технологично помещение А“ е основателен.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да бъде постановено друго по същество на спора от касационната инстанция, с което негаторният иск за премахване на постройката бъде уважен.

С оглед този изход на делото Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“ следва да бъде осъден да заплати на В. М. М. разноски по делото за всички инстанции в общ размер 2 817 лв., от които за първа инстанция - 1032 лв., за първо разглеждане на делото от въззивна инстанция - 325 лв., за първо разглеждане на делото от ВКС - 355 лв., за повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция - 725 лв. и за настоящото дело пред ВКС- 380 лв., включващи заплатени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1653 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 1140/2021 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев - 53“, да премахне постройката, обозначена като „Технологично помещение А“, построена в собствения му имот № *** в землището на [населено място], м. “К.“, без строителни книжа и в отклонение от нормативно установеното разстояние с имотната граница с имот № ***, в частта й по т. 22-23-26-28-29-30-31-32-22 по скица-приложение 1.1 към заключението на в.л. Г.Т., която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“ да заплати на В. М. М. разноски по делото за всички инстанции в общ размер 2 817 лв. /две хиляди осемстотин и седемнадесет лв./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: