Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП при непроведена рехабилитация

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

[населено място], 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2017 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба З. В. Х. срещу въззивно решение № 706/28.05.2025 г. по в. т. д. № 2429/2024 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260339/04.06.2024 г. по т. д. № 3815/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 25 000 лв. до 40 000 лв. за претърпени от ПТП на 15.09.2019 г. неимуществени вреди.
Касаторката оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и нарушение на процесуалните правила, свързани с обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, което рефлектира в необоснованост на постановеното съдебно решение. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетение в занижен размер без да вземе предвид съдебна практика по сходни случаи, както това е сторил първоинстанционният съд. Претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд. Не заявява претенция за заплащане на разноски.
Ответникът по касация „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Формулира искане за присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответникът по касация поддържа отговора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Исковото производство е образувано по предявена от З. В. Х. претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 40 000 лв. – обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 15.09.2019 г.
Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на основания за заплащане на обезщетение за описаните в исковата молба вреди в размер 25 000 лв. Спорът пред настоящата инстанция е пренесен относно размера на дължимото обезщетение за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд, за да отмени постановеното от предходната съдебна инстанция решение, е обсъдил установените в хода на производството увреди на ищцата: счупване на първи поясен прешлен и подкожен хематом в ляво тилно с диаметър 4 см., което е предизвикало нарушаване на движението на снагата за период от 10-12 месеца и необходимост от извършване на вертебропластика на Л1 и Л3 с костен цимент, причинило болки за около 1 година, които персистират и към датата на извършения от вещото лице личен преглед, съответно пречат на движението и самообслужването. Съдебният състав е кредитирал установеното от вещото лице ограничение в обема на движение с 45%. Отчел е, че пострадалата е имала заболявания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и преди ПТП – остеопороза, дискови хернии, остеофити/шипове/, дегенеративни изменения на гръбначния стълб. В мотивите е съобразил липсата на проведена рехабилитация, възрастта на пострадалата към момента на инцидента- 73 години, датата на произшествието, икономическата конюнктура в страната, както и минималната работна заплата, в резултат на което е редуцирал обезщетението в размер на 25 000 лв.
Доколкото касаторът е мотивирал оплакване за формално спазване на критериите, очертани от ППВС № 4/1968 г. и служебно известните на съда решение № 80/03.06.2015 г. по т.д. № 1465/2014 г. на II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на II т.о., решение № 55/24.08.2020 г. по т.д. № 1842/2019 г. на ВКС, II т.о., ВКС, с определение № 165/19.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване относно приложенито на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение при наличие на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението на Апелативен съд София в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид характерът и тежестта на увредата, интензитетът и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му и др. Въззивният съд, макар формално да се е водил от критериите, разяснени в ППВС № 4/1968 г., е игнорирал натрупаната съдебна практика по сходни случаи. Въпреки че всеки казус се характеризира със специфики поради осъществяването на различни факти, съответно липсва универсален правен инструмент, който да категоризира претърпените неимуществени вреди, респективно дължимите за репарирането им обезщетения, с оглед общественото разбиране за справедливост, което сочената в определението по чл. 288 ГПК практика обективира, настоящият състав на ВКС счита, че обезщетение в размер на 40 000 лв. адекватно би обезщетило причинените на ищцата вреди. От друга страна, въззивният съд правилно е преценил, че ищцата с цел да избегне по-големи вреди не е положила грижата на добрия стопанин и не е провела рехабилитация, с което е удължила своето възстановяване. Според назначения по делото експерт с проведена рехабилитация счупените прешлени биха се възстановили в 6-8-месечен период, а без провеждането на такава – до една година, което се е случило при пострадалата. След като ищцата не се е погрижила за своите работи с цел да ограничи размера на вредите, то дължимото от застрахователя обезщетение следва да бъде намалено – в този смисъл ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС, решение № 1190/1994 г. по гр. д. № 514/1993 г. на ВС, V г.о., решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на III г.о., решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. на III г.о. на ВКС, решение № 85/2019 г. по гр. д. № 2456/2018 г. на III г.о. на ВКС и др., които настоящият състав изцяло споделя. При преценка на сочените обстоятелства търсеното обезщетение следва да бъде намалено с 10%, съответно да бъде присъдено такова в размер на 36 000 лв.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК .
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Софиия трябва да бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.
При изхода на спора и съразмерно с уважената част от иска и обжалваемия интерес пред въззивната инстанция /за настоящата разноски не се претендират/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат Д. следва да бъде доприсъдено възнаграждение в размер на 1058, 75 лв. /541, 33 евро/ за първа инстанция, а в полза на касаторката в размер на 146 лв. за първа инстанция и за въззивната инстанция в размер на 1 520 лв., или следва да бъдат присъдени разноски в размер на още 1 666 лв. /851, 81 евро/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и обжалваемия интерес пред въззивна и касационна инстанции. За първа инстанция това са 283, 50 лв., за въззивното производство това са 608 лв. и за касационното производство 560 лв. или общо в размер на 1 451, 50 лв. /742, 14 евро/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на още 440 лв. /225 евро/, а по сметка на ВКС 220 лв. /112, 48 евро/.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 706/28.05.2025 г. по в. т. д. № 2429/2024 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260339/04.06.2024 г. по т. д. № 3815/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на З. В. Х. обезщетение в размер над 25 000 лв. до 36 000 лв. за претърпени от ПТП на 15.09.2019 г. неимуществени вреди, както и в частта за разноските, с която в полза на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД са присъдени разноски за първа инстанция в размер над 283, 50 лв., а за въззивното производство разноски над 608 лв., вместо което постановява
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на З. В. Х., ЕГН [ЕГН], обезщетение в размер на 5 624, 21 евро /11 000 лв./, представляващо разлика между 36 000 лв. и 25 000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 706/28.05.2025 г. по в. т. д. № 2429/2024 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260339/04.06.2024 г. по т. д. № 3815/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на З. В. Х. обезщетение в размер над 36 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на адвокат Д., в полза на З. В. Х., в полза на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД до размер на 283, 50 лв. за първа инстанция и до размер на 608 лв. за въззивна инстанция, както и събрана държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на адвокат Д., с адрес [населено място], [улица], ет. 2, адвокатско възнаграждение в размер на 541, 33 евро /1058, 75 лв./
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на З. В. Х. сума в размер на 851, 81 евро /1 666 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. В. Х. да заплати на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД сума в размер ан 286, 32 евро /560 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 225 евро /440 лв./, а по сметка на ВКС в размер на 112, 48 евро /220 лв./.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.