Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение по имотен спор

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 1170 от 2024 г. на ВКС, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр.София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Даниела Никова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.N 1170 по описа за 2024 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 297 от 13.08.2022 г. по в.гр.д.№ 199 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, допусната за разглеждане по същество от ВКС с определение № 1827 от 12.04.2024 г.

В молбата за отмяна и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на молителите твърди, че след влизане в сила на решението молителите са открили нови обстоятелства от съществено значение за делото: че два нотариални акта, които са били приложени като доказателства по делото /нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г., том VIII, рег.№ 2544, дело № 1705 от 1999 г. на нотариус Д. А. и нотариален акт № 52 от 29.09.2000 г., том II, рег.№ 1216, дело № 220 от 2000 г. на нотариус Д. А./, не са били вписани в Службата по вписванията. За доказване на твърдението си към молбата за отмяна молителите са представили справка от Агенцията по вписванията, получена чрез отдалечен достъп на 20.09.2023 г., а в открито съдебно заседание представят заверени от Службата по вписванията в гр.Пирдоп копия от тези нотариални актове. Към молбата за отмяна са представени и съобщения и разписки за платени данъци за процесния имот за периода до 2023 г. Предвид на гореизложеното, пълномощникът на молителите моли решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

В открито заседание и в писмен отговор от 04.12.2023 г. пълномощникът на ответницата по молбата Р. А. Г. оспорва същата. Счита, че представените към молбата писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които не са могли да бъдат известни на молителите и с които те да не са могли да се снабдят своевременно. Освен това, тези доказателства не установявали твърдяното от молителите обстоятелство, че двата нотариални акта не били вписани в Службата по вписванията- гр.Пирдоп. Дори и да се установяло, че констативният нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. не е бил вписан в имотния регистър, това било без значение за конкретното дело, тъй като изискването за вписване на констативните нотариални актове било въведено с изменение на чл.112 от ЗС, публ.в ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., тоест след издаването на констативния нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. Не на последно място се твърди, че тези доказателства не са от съществено значение за делото. Поради това се моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и на ответницата да бъдат присъдени направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.

Третото лице- помагач на страната на ответницата Ю. Х. С.-Т. не се явява в проведеното открито съдебно заседание, но в писмен отговор от 11.01.2024 г. взема становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основателността на подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В конкретния случай представените от молителите писмени доказателства /съобщения и разписки за платени данъци за периода до 2020- 2023 г./ не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с които молителите не са могли да се снабдят и да представят в хода на инстанционното разглеждане на делото. Видно е, че тези разписки удостоверяват извършени от молителите плащания на данъци за процесния имот и молителите са разполагали с тях към момента на извършване на всяко от плащанията. Поради това, при проявена от тях дължима грижа те са можели да представят тези доказателства своевременно, при инстанционното разглеждане на делото.

Не се установява и твърдяното от молителите ново обстоятелство от значение за делото. От представените както от ответницата, така и от молителите заверени от Службата по вписванията- гр.Пирдоп копия от нотариални актове № 136 от 10.09.1999 г. и № 52 от 29.09.2000 г. е видно, че тези нотариални актове са били надлежно отбелязани и вписани в имотния регистър: извършено е отбелязване на констативния нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. под № 65, том X. по дело № 2843 от 10.09.1999 г. и вписване на нотариалния акт за сделка № 52 от 29.09.2000 г. под вх.рег.№ 563 от 29.09.2000 г., акт № 101, том II по дело № 403 от 2000 г., в партидна книга № 113, стр.149.

Дори и да бе установено твърдяното от молителите обстоятелство /невписване в имотния регистър на констативния нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. и на нотариалния акт за сделка № 52 от 29.09.2000 г./, то и в този случай не би имало основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като тези нотариални актове не са от съществено значение за делото. Това е така, тъй като изводът на съда за неоснователност на предявения от молителите срещу Р. А. Г. иск по чл.108 ЗС за 4/8 ид.ч. от процесния имот /дворно място, находящо се в [населено място], [улица] площ от 411 кв.м., представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]/ не се основава на тези нотариални актове. Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, предявеният от молителите иск по чл.108 ЗС е бил отхвърлен не защото е зачетено легитимиращото действие на констативния нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. и вещно-прехвърлителното действие на сделката по нотариалния акт № 52 от 29.09.2000 г., а защото е прието за доказано направеното от ответницата възражение за придобиване на имота по давностно владение, осъществявано от праводателката на ответницата Р. А. Г.- Ю. Х. С.-Т. в периода от 23.11.2001 г. до 08.12.2017 г. Двата нотариални акта, на които молителите се позовават /констативен нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. и нотариален акт за сделка № 52 от 29.09.2000 г./, не са от значение за правилността на решението в частта му, касаеща приетия от съда за изтекъл в полза на ответницата срок на давностно владение, тъй като в решението съдът не е признал изтекла придобивна давност въз основа на добросъвестно владение, установено на основание на някои от тези два нотариални акта, а е приел за доказано изтичането на необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок на недобросъвестно владение и то считано от дата, по-късна от датите на съставянето на двата нотариални акта- от 23.11.2001 г., когато е бил съставен нотариален акт № 190 от 2001 г. за продажба на процесния имот от А. В. С. на праводателката на ответницата Ю. Х. С.- Т. и когато, според показанията на разпитаните по делото свидетели, Ю. С.- Т. е установила самостоятелна фактическа власт върху имота.

Поради всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС. Съгласно представения от ответницата договор за правна помощ и съдействие от 27.05.2024 г., тези разноски възлизат на 1 600 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита за основателно направеното от пълномощника на молителите възражение за прекомерност на горепосоченото адвокатско възнаграждение. Същото следва да се намали до 1 000 лв., поради което молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата тази сума, но не и разликата над нея до заплатеното по договора от 27.05.2024 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 297 от 13.08.2022 г. по в.гр.д.№ 199 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.*, чрез адв.К. Г. да заплатят на Р. А. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.