Изисквания към исковата молба по чл. 109 ЗС при незаконно застрояване в съседен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

София, 01.04.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря В. С., като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2516 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. М. чрез пълномощника му адвокат Е. Е. против решение № 636 от 3.06.2020 г., постановено по гр.д. № 250 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 5210 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5396/2018 г. на Районен съд-Варна, 43-ти състав за отхвърляне на предявения от В. М. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“, гр. Долен Чифлик иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.

Г.В.М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“, гр. Долен Чифлик чрез пълномощника си адвокат С. С. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски.

С определение № 532 от 30.11.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 2941/2019 г., I гр.о.

Поставеният въпрос е относим по настоящия правен спор, по който въззивният съд е констатирал, че решението на районния съд в частта, с която е уважен ревандикационен иск по отношение на реална част с площ от 207 кв.м./0,207 дка./ от собствения на ищеца имот: нива, находяща се в [населено място], [община] чифлик, обл.В., местност „К.“, представляваща имот пл. № * с обща площ 5040 кв.м.; иск по чл.109 ЗС за премахване изградените от ответника ограда и постройки в имота на ищеца, представляващ нива, находяща се в [населено място] , [община] чифлик, обл.В., местност „К.“, представляваща имот пл. № * с обща площ 5040 кв.м, като изградени в нарушение на законовите правила и разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на посочената реална част, считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда – 16.04.2018 година в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението, е влязло в сила като необжалвано.

Окръжният съд е приел за установено, че страните са собственици на съседни имоти, като относно границата между тях е зачел силата на пресъденото него на първоинстанционното решение за уважаване на ревандикационния иск. Съдът е обсъдил представените по делото разрешение за строеж № 32/16.06.1997 г. на Община Долен Чифлик и разрешение за ползване № 40/11.12.1997 г, издадено от началника на Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол (ДИТУСК) при община Долени чифлик на името на ответника за „надстройка/пристройка/кланица“ и разрешено ползване на „кланица с транжорна“ в м.“С.“, [населено място]. Процесната сграда е незаконна, но в режим на търпимост с издадено удостоверение за търпимост. С уважения иск по чл.109 ЗС ответникът е осъден да премахне масивната ограда, изградена в имота на ищеца, както и полумасивна стопанска постройка, заедно със стрехата на покрива на тази постройка в частта, с която навлиза в имота на ищеца.

Съдът е счел за спорен във въззивното производство въпроса, следва ли ответникът да бъде осъден да премахне изградените в имота му постройки изцяло и дали с изпълнение на осъдителното решение на съда, с премахване само на частите от постройката, покрива и оградата, които навлизат в имота, за ищеца би съществувала пречка за упражняване правото му на собственост върху нивата. По този въпрос въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния – че по реда на чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост, поради което притежаваната от ответника сграда следва да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. Посочил е, че сградата е незаконна, но в режим на търпимост, като при предявяване на иска и в хода на делото ищецът е обосновал правния си интерес от негаторния иск с аргументи, че сградите /вкл. ограда и покрив/ навлизат в собствения му имот и то този начин възпрепятства ползването на нивата в пълен обем /за тази част искът е уважен/, както и че постройките са разположени в нарушение на нормативните изисквания за отстояние до границата на имотите, с което се създават пречки за ползване на нивата по предназначение. Счел е, че в хода на производството ищеца, чиято е доказателствената тежест не е установил по безспорен начин, че изградените в имота на ответника сгради на границата със собствения му имот, в тяхната цялост пречат на упражняване правото му собственост. Факта на минималното им отстояние 0.90 м. от външния ръб на масивната ограда /за чиито премахване е осъден ответникът/, без това отстояние /като се вземе предвид влязлото в сила решение по чл.109 от ЗС по гр.д. № 5396/2019 г. на ВРС, 43 с-в./ да застрашава в някаква степен собствеността или да препятства упражняване на собственическите правомощия, както и без да ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница, не може да се квалифицира като действие, с което се пречи на "пълноценното" упражняване правото на собственост. Фактът, че строежът е незаконен сам по себе си не може да обоснове основателност на иска по чл.109 ЗС.

Съдът е посочил и, че едва в писмената си защита пред ВРС и пред въззвината инстанция ищеца въвежда твърдения, че сградите в цялост, а не само в частта си, с която навлизат в имота му, са в нарушение на екологични/санитарно–хигиенни норми с оглед предназначението на двата имота – ниви, като такива доказателства по делото от ищеца не са представени.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по посочения в определението по чл.288 ГПК въпрос. С решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 2941/2019 г., ВКС, I гр.о е дадено тълкуване, че е необходимо предявилото иска лице да посочи в исковата молба по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия имот, тъй като именно около това негово твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателства и ответникът следва да има възможност да организира защитата си, като ако твърдения за начина, по който построеното от ответника пречи на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени, съдът следва да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да уточни това.

Това решение на ВКС, както и решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр.д. № 3769/2019 г., ВКС, I гр.о. / че осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му./ доразвиват тълкуването в практиката на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, отразено в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2015 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т.3.

От това тълкуване следват задълженията на съда въз основа на твърденията в исковата молба да прецени дали твърдяното действие/бездействие на ответника е от такова естество, че е ясно, че с него се пречи на ищеца да упражнява вещното си право в пълен обем /хипотеза, илюстрирана в мотивите към т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2015 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е когато действията се осъществяват в собствения на ищеца имот/, а ако не е – да прецени изложил ли е ищецът твърдения как тези действия/бездействия му пречат да упражнява вещното си право. Липсата на такива твърдения в тази хипотеза съставлява нередовност на исковата молба. Ако съдът не е констатирал тази нередовност, но в хода на процеса, включително и пред въззивния съд, ищецът посочи с какво му се пречи да упражнява правото си на собственост, това изявление съставлява отстраняване нередовност на исковата молба и съдът е длъжен да даде възможност на ответника да изрази становището си, както и на страните – възможност на ангажират доказателства. Ако такива твърдения не са наведени в хода на процеса пред инстанциите по същество на спора и не са ангажирани доказателства в тази насока, то исковата молба е останала нередовна, а съответно, постановените по нея решения са процесуално недопустими. Ако въпреки липсата на такива твърдения, ищецът е представил доказателства, установяващи ограничаване упражняването на правото му на собственост и съдът при произнасянето си е съобразил тези обстоятелства, то решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /при липса на твърдения в исковата молба, че именно тези обстоятелства, а не други, за които по делото липсват данни, пречат на пълноценното ползване вещното право на ищеца, за ответника остава неясен спорния предмет и следващият от него предмет на доказване/.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В исковата молба ищецът обективно е съединил искове по чл.109 ЗС за осъждане на ответника: 1) да премахне ограда и постройки, намиращи се в спорната реална част от имота му и 2) да премахне изградените в неговия /на ответника/ имот постройки, разположени без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота. Именно вторият иск е предмет на въззивното производство. По него липсват твърдения на ищеца с какво извършеното застрояване и ползване на сградите без спазване на изискуемите отстояния от границата между два имота /като без значение е дали тези сгради са законни или не, само в първия случай се преценява дали при издаване на строителните книжа са спазени всички материално-правни изисквания/ му пречи да упражнява вещното си право върху собствената си нива. Не може да се приеме, че тази нередовност е отстранена от заявеното в писмените бележки пред първоинстанционния съд и поддържано и във въззивната жалба твърдение за нарушение екологични/санитарно–хигиенни норми, тъй като това твърдение /аналогично на твърдението за нарушено отстояние от границата на имота/ е бланкетно и не може да се свърже с конкретно въздействие, което съществуването и/или ползването на сградите оказва върху имота на ищеца.

Изложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да остави исковата молба в частта, по която спорът е висящ, без движение и да даде възможност на ищеца да отстрани нередовността й чрез излагане на твърдения с какво съществуването и/или използването на сградите, построени в нарушение на отстоянията от границата на имотите, му пречи да упражнява правото си на собственост върху земеделския му имот, като твърденията следва да са за конкретни въздействия. Ако нередовността на исковата молба бъде отстранена, съдът следва да даде възможност на ответника да изрази становището си, както и възможност на всяка от страните да ангажира доказателства. В зависимост от вида на твърдените въздействия, съдът следва да прецени и дали е необходимо изслушване на допълнителна експертиза, която да установи дали твърдените ограничаващи упражняване правото на собственост на ищеца въздействия, могат да бъдат преодолени чрез премахване на част от постройките или е необходимо цялостното им премахване, или могат да бъдат преодолени чрез извършване на други действия и с оглед това да прецени основателността на иска.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по исканията за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 636 от 3.06.2020 г., постановено по гр.д. № 250 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 5210 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5396/2018 г. на Районен съд-Варна, 43-ти състав за отхвърляне на предявения от В. М. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“, гр. Долен Чифлик иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: