Недопустимост на решение, постановено по непредявен иск за придобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
София, 16.07.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4955 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. Г. К., чрез адв. Д. Д., срещу решение № 251 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2102/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 1007/04.05.2022г., постановено по гр.д. №8697/2021г. на СГС, е прието за установено по отношение на И. Г. К., Л. Л. Р. и Л. Л. Р., че Б. Ж. К. е собственик на 1/2 ид. част от апартамент с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място] район „С.“ [улица] вх. Б ет. 1, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място] район „С.“ [улица] вх. Б ет. 1, с площ на апартамента 82,86 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре и входно антре, заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м. , заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м., заедно с 1,07% ид.части от общите части на сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото на строеж върху терена, представляващ парцел *** от кв. 441 по плана на [населено място] м. „Ц.“, цялото дворно място с площ 3420 кв. м., въз основа на придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъснато владение в продължение на 10 години, с начален момент 21.08.1998 г.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от А. М. К., малолетна, представлявана от своята майка Д. Д. П. /наследник по завещание на починалия след постановяване на въззивното решение ищец Б. Ж. К. /, чрез адв. П.,с който се оспорва основателността на жалбата. В проведеното открито съдебно заседание ответницата се представлява от адв. М., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

От Л. Р. и Л. Р. в срок не са постъпили отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , като ищецът Б. К. се е позовал на изтекла придобивана давност.

Безспорно установено по делото е, че на 25.04.1996г. М. К. е придобил собствеността върху спорния имот по силата на договор за покупко-продажба, като към момента на сключване на договора е бил непълнолетен и е действал със съгласието на своя баща – ищецът по делото Б. Ж. К.. М. К. е починал на 02.07.2010 г. и е оставил за наследници съпругата си – ответницата И. Г. К., ищеца и майка си Л. Х. К.. След смъртта на последната, настъпила на 21.04.2019 г., в нейните права по заместване встъпили Л. Л. Р. и Л. Л. Р..

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че страните са съсобственици на имота на основание наследствено правоприемство и по делото липсват доказателства, че ищецът е демонстрирал пред ответницата И. К. намерението си да свои нейната идеална част от имота.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск, въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът Б. К. се е позовал на придобивана давност с начален момент на владението - 25.04.1996г., която съвпада с датата на покупката на имота от непълнолетния му син М. К.. Съдът е посочил, че твърденията на ищеца са, че владее имота от 25.04.1996 г. - /стр. 2 абзац последен от исковата молба/ и след смъртта на сина си е продължил да владее като отдава имота под наем и събира наемите, като е правил това в продължение на 20 години и изрично на стр. 3 от исковата молба пояснява, че началният момент на владението е от 1996 г.

Съдът е изложил мотиви, че М. Б. К. е навършил пълнолетие на 21.08.1998г., като ищецът е упражнявал родителски права, и съответно владението върху имота до 21.08.1998г., ако е осъществявано такова, е на правно основание, което изключва придобиването по давност. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота на твърдяното от него основание давностно владение, осъществявано в периода 1998г.- 2008г. Изложени са и мотиви, че всички фактически твърдения на ответницата И. Г. К. се отнасят за период, следващ смъртта на съпруга й М. Б. К. и нямат правно значение, защото срокът на придобивната давност вече е бил изтекъл към момента на откриване на наследството.

С определението по чл. 288 ГПК № 4619 от 15.10.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение.

Последователна е практиката на ВКС, че въз основа елементите на исковата молба, предвидени в чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предметът на делото. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси. Изложението на тези факти трябва да е разбираемо, като наведените фактически твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Изискване за редовност на исковата молба е и съответствие на обстоятелствената й част с формулирания петитум. Когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък съществува противоречие между тях, е налице нередовност на същата.

Видно от исковата молба в нея ищецът излага твърдения, че от момента на закупуване на жилището през 1966г. до сега го ползва и свои. На следващо място сочи, че от смъртта на М. К. – 30.06.2010г. до предявяване на иска владее имота, като владението му не е оспорвано от ответницата и след смъртта на М. К. е придобил по давност изцяло частта на ответницата И. К..

При изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, се налага извод, че същата е била нередовна поради вътрешно противоречие на изложените в нея фактически твърдения относно периода на осъществявано владение. Първоинстанционният съд не е дал срок за отстраняване на нередовността и този му пропуск не е поправен и от въззивния съд, поради което и исковата молба е останала нередовна. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на ищеца е уточнил, че периодът на владение е след смъртта на М. К.. По съществото си направеното изявление съставлява отстраняване нередовността на исковата молба, което може да бъде сторено от ищеца по всяко време и преди да са дадени от съда указания или срок за това и с него съдът е следвало да се съобрази при произнасянето си. Трябва да се отбележи, че в конкретния случай съдът не е дължал допълнителни указания предвид направената конкретизация, защото независимо от неяснотата във фактическите твърдения, първоинстанционният съд с доклада по делото е приел, че именно за този период ищецът твърди, че е осъществявал владение и съответно е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е постановил, че в тежест на ищеца е да докаже, че като съсобственик на основание наследяване е владеел наследените от ответницата И. Г. 6/12 ид.ч. от имота и е манифестирал пред нея намерението си да свои тези части. Страните изрично са заявили, че нямат възражения по доклада на съда. Следователно с уточнението на исковата молба не са посочени факти, за които на страните не са били дадени указания и възможност да сочат доказателства.

Както се посочи направеното от ищцовата страна изявление има за последица отстраняване нередовността на исковата молба, която въззивният съд е бил длъжен да зачете и да се произнесе по така очертания предмет на спора. Вместо да стори това, въззивният съд е приел, че ищецът се позовава на придобивна давност, започнала да тече от 25.04.1996 г., т.е. разгледал е иска не на въведеното основание, което има за последица недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 293, ал.4, вр. чл. 270,ал.3, изр трето ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по действително предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, основан на твърдения за придобиване право на собственост на основание давностно владение, упражнявано от смъртта на М. К. до предявяване на иска.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 251 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2102/2022 г. по описа на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: