Придобивна давност върху таван и противопоставимост на ипотека и публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

13
Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София, 15.04.2026

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 4150 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

С решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. Софийският градски съд, след частична отмяна на решение № 20158453 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 66592/2016 г. на Софийски районен съд, е постановил свое решение, с което е отхвърлил иска за собственост на западното таванско помещение като придобито по давностно владение от В. В. Б., наследодателка на ищеца Г. И. М., упражнявано в периода 16.04.1965 г. - 16.04.1975 г. и владяно до смъртта й на 16.06.2015 г., което помещение през 1998 г. било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца след смъртта на наследодателката му и до завеждане на исковата молба на 22.11.2016 г. Със своето решение въззивният съд е потвърдил решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. М. срещу Б. В. Г. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник в процеса по реда на чл. 227 ГПК "Обединена българска банка" АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона ( чл. 167, ал. 3 ЗЗД ) на договора за учредяване на договорна ипотека. Въззивният съд е потвърдил и решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК , с което е оставено без уважение искането за допълване на диспозитива на първоинстанционното решение с дати на упражнявано давностно владение и посочване на правното основание на исковете.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което бъде уважен предявеният иск за защита на право на собственост и бъде уважен иска за установяване недействителност на договорната ипотека, сключена между Б. Г. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник в процеса "Обединена българска банка" АД. Касаторът поддържа, че по делото се установява, че процесното помещение е част от тавански етаж, придобита по давност от наследодателката на ищеца и съответно учредената от първата ответница договорна ипотека е върху имот, който не е нейна собственост. Поддържа наличието на основанията по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът И. Л. Ч., представляван от адвокат М., е подал писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.

Писмен отговор е подал и от ответникът "Обединена българска банка" АД със становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответницата Б. Г. не е подала отговор на касационната жалба.

В открито съдебно заседание касаторът Г. М. се представлява от адвокат З., която поддържа жалбата и развитите съображения, че обжалваното решение противоречи на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, че по делото се установява, че процесното помещение представлява таванско помещение, годен обект на придобиване по давност, че същото е придобито по давност от праводателката на ищеца, Моли след отмяна на обжалваното решение предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по касация И. Ч. се представлява от адвокат М., който оспорва касационната жалба. Възразява по делото да е установено, че спорният обект е бил таванско помещение. Възразява, че таванът е бил обща част и части от него не могат да бъдат придобивани по давност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касация И. Ч., в лично изявление, възразява в имота да е имало западно и източно таванско помещение.

Останалите ответници по касация Б. Г. и "Обединена българска банка" АД не се представляват в открито съдебно заседание.

С определение № 3703/16.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид обуславящото значение за изхода на делото на въпроса и за проверка на съответствието на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по искове, предявени от Г. И. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Б. Г., И. Ч., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник "Обединена Българска Банка" АД, че ищецът е собственик по давностно владение и наследство на западно таванско помещение, с площ от около 45 кв. м, разделено по билото на покрива от източното таванско помещение на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. К., [улица], което помещение било придобито по давностно владение от наследодателката на ищеца – майка му В. Б., с начална дата на придобивната давност 16.04.1965 г., владян от В. Б. до смъртта й на 16.06.2015 г., като след придобиването по давност на западното таванско помещение, през 1998 г. то било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца и след смъртта на майка му и до завеждане на исковата молба в съда на 22.11.2016 г., и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД – срещу ответниците "Обединена Българска Банка" АД и Б. Г., за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД , на договор за учредяване на договорна ипотека от 19.06.2008 г., сключен между тях в частта, с която ипотеката е учредена върху западната част на тавана с площ 45 кв. м.

От фактическа страна по делото е установено, че на 16.04.1965 г. по гр. д. № 1007/1965 г. е постигната и одобрена съдебна спогодба, с която в дял на В. Б. е поставен целият втори етаж от двуетажната жилищна къща, построен на около 91 кв. м., с избено помещение на около 12 кв. м. в западната част, и източната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на В. Г. е поставен целият първи етаж от къщата, с избено помещение на около 12 кв. м. в източната част, и западната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.

Установява се от представено удостоверение за наследници, издадено от СО, район В., че В. Б. е починала на 16.06.2015 г. и е оставила за наследник по закон ищеца Г. М..

Няма спор, че с нотариален акт № 22/10.03.2006 г. по описа на К. К., нотариус с район на действие СРС, В. Г. и съпругата му М. Г. са дарили на дъщеря си Б. Г. - жилище, заемащо целия първи етаж на жилищна сграда, построена в имот в [населено място], [улица], заедно с избено помещение в източната част от около 20 кв. м. и западната част на тавана на около 45 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.

Установява се, че с нотариален акт № 180/19.06.2008 г. Б. Г. е учредила в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ипотека върху дарения й имот, вкл. върху западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, за обезпечаване вземанията на банката към трето лице.

Установява се, че на 22.05.2014 г. по изп. д. № 20137810400907 е извършен опис на ипотекирания в полза на банката имот, вкл. на тавана. Посочено е в протокола за оглед, че имотът е отворен от Б. Г., но е описана само жилищната част от имота. След огледа е изготвена оценка от вещо лице, което е констатирало, че таванският етаж на сградата е преустроен в жилищна площ чрез допълнително изправяне на покрива, като към момента на огледа таванът - коридор, две стаи (дневна и стая), тераса, се ползва като жилищна площ.

С постановление от 09.10.2015 г. по изпълнителното дело, влязло в сила на 13.06.2016 г., ипотекираният имот, ведно със западната част от тавана, е възложен на И. Ч..

Исковата молба по настоящото дело е заведена в регистратурата на СРС на 22.11.2016 г. В същото време се установява да е било образувано и гр. д. № 10893/2016 г. на СГС, по което дело е постановено влязло в сила на 04.12.2018 г. решение, с което са отхвърлени искове, предявени от родителите на ответницата Г. срещу нея с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за дарение от 10.03.2006 г. поради липса на съгласие, и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение в периода 16.04.1965 г. - 07.09.2016 г. на имота, представляващ първи етаж от жилищната сграда, вкл. на западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива. В исковата молба са изложени твърдения, че Б. Г. обитавала третия етаж от къщата, който представлявал преустроеното таванско помещение. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. По това дело като свидетел е разпитван и настоящият ищец.

По делото са приети две единични и една тройна съдебно технически експертизи.

Първата експертиза е изготвена от в.л. инж. С., която дава заключение след извършен оглед, че към момента таванските помещения били обединени и представляват жилищен етаж, който отговарял на изискванията за жилище съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вещото лице е посочило, че за построяване на жилищната сграда е имало позволителен билет № 282/02.12.1958 г. и одобрен архитектурен проект. Според вещото лице таванът не е представлявал подпокривно пространство. Посочило е още, че в техническата служба на район "В." не се съхраняват последващи строителни разрешения.

Повторната съдебно-техническа експертиза е изготвена от в.л. инж. П., който дава заключение, че сега на таванския етаж се намира тристаен апартамент, разположен върху цялата площ на етажите по-долу. Апартаментът е изграден след реконструкция на съществувалите тавански помещения преди реконструкцията. Тези тавански помещения били предвидени в утвърдения архитектурен проект. Според вещото лице от вертикалния разрез на проекта личало, че подпокривното пространство се е намирало над таванските помещения. Понастоящем таванският етаж представлява жилище и отговарял на изискванията за жилище – в него има кухня, баня с тоалетна, както и складово помещение, тъй като собствениците на втория етаж, които го ползват имали избено помещение.

В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че от вертикалния разрез на сградата в архитектурния проект е видно, че двете помещения на таванския етаж са обособени, отделени с дървена констукция, а над тях има подпокривно пространство, изобразено на проекта.

След оспорване на това заключение е изслушана и тройна СТЕ, изготвена от в.л. арх. Б., арх. С. и арх. П., които дават заключение, че таванският етаж на процесната сграда е изграден при съществено отклонение от инвестиционния проект – вместо четирискатен покрив, както е по архитектурен проект, е изграден двускатен покрив с наклонена стреха, като таванският етаж е разделен условно на двамата съсобственици по проекцията на билото север-юг по около 45 кв. м. Според вещите лица таванският етаж по проект няма разделителна стена. Посочили са, че извършеното впоследствие преустройство на таванския етаж без одобрени строителни книжа представлява незаконно строителство. Височината на таванския етаж, мерена от кота готов под до окачен таван е 2.47 м. Вещите лица дават заключение, че пространството на таванския етаж след първото незаконно изменение на покрива е било едно пространство, в което се е влизало през стълбищната клетка, като впоследствие по нотариален акт е условно разделено по проекцията на билото на двускатния покрив, като не е имало преградни стени. С второто преустройство на височина 2. 47 м. са задигнати стените от северната и южната страна, като са покрити с две капандури. По този начин в най- високата точка на покрива се е образувало малко подпокривно пространство с височина 1.20 м., като общата светла височина възлиза на 2.67м. Според вещите лица в одобрения проект от 02.12.1958 г. няма изобразени вътрешни преградни стени, освен около стълбищната клетка. След извършеното преустройство се появяват две нови тераси и нови прозорци от източната и западната фасади.

По делото е изслушат и свидетеля К., братовчед на ищеца и ответницата Г., съсед на страните. Свидетелят установява, че е влизал в къщата многократно. Тя била на два етажа, имало мазе, разделено на две и таванско помещение – две – източно и западно, и един общ коридор – за източната и за западната част. Свидетелят установява, че до таванските помещения се стигало по стълбище, завършващо на площадка, от която се влизало в коридорче. Всяко едно от помещенията имало врата, като делели обща площадка. Според свидетеля източното таванско помещение било направено на лаборатория, а в западното имало чешма и се ползвало от В.. На общото помещение, което обслужвало двете помещения имало капандура за покрива. Свидетелят установява, че когато ходел на гости многократно бил виждал В. да се качва на третия етаж и да влиза в склада, където имало кашони с вещи. След казармата, през 1981 г., били започнали да правят ремонт там, като източното помещение правели като хол, както и правели баня и тоалетна където била чешмата. По това време В. вече била разведена, Г., синът на В. , живеел на втория етаж. В. и В. били в много добри отношения и според свидетеля В. бил наясно, че В. ползва и двете тавански помещения. Според свидетеля не е имало спор между тях за това, че В. ползва и двете тавански помещения. Свидетелят установява, че само В. ползвала и двете тавански помещения. От 1997 г. започнало преустройството на таванските помещения, Ж. и В. направили целия трети етаж, като обособили хол, кухня и две стаи, както и две тераси, като на етажа имало и по-рано направени баня с тоалетна. Това преустройство също било известно на семейството на В., тъй като ремонтните дейности били много, внасял се строителен материал и имали много работници. Според свидетеля той лично бил разговарял със семейството на В.. След преустройството през 1997 г. третият етаж се ползвал от В. и Г., а след смъртта на В. – от семейството на Г..

За да постанови своето решение въззивният съд е изложил мотиви, че кредитира заключението на тройната СТЕ, като изготвено от компетентни вещи лица - архитекти, както и че не кредитира свидетелските показания, и е направил извод, че подпокривното пространство е било обща част по предназначение. Приел е, че ищецът, при възложена му доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК , не е доказал пълно и главно до извършеното преустройство на таванския етаж в жилище да са съществували обособени тавански помещения. Такъв извод не може да се направи от протокола за делба от 1965 г. - в него, за разлика от описанието на двете избени помещения, които са индивидуализирани с площ и граници, спорният обект е описан като западна част на тавана от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, без да са посочени граници. Посочил, е че и по архитектурен проект не е било предвидено обособяването на две отделни тавански помещения съгласно заключението на тричленната експертиза.

Въззивният съд е приел, че преустройството на таванския етаж в жилище е станало със съгласието и/или без противопоставянето на етажните собственици. Посочил е, че дори преустройството да е извършено през 1998 г., каквото е твърдението на ищеца, то е направено без строителни книжа и изграденото не отговаря на изискванията за жилище, доколкото не притежава складово помещение нито вътре, нито извън него.

Въззивният съд е направил извод, че спорната западна част от тавана не е изгубила характера си на обща част по предназначение и не е могла да бъде придобита по давност нито от наследодателката на ищеца, нито от ищеца след смъртта й през 2015 г. Посочил е, че не е установено кой от собствениците е извършил преустройството, както и че ищецът не е доказал владение на наследодателката му, или негово върху спорната част. Този извод е базирал на установения факт, че ответницата Г. е осигурила достъп за опис на имота. Поради неоснователност на иска за собственост съдът е приел, че е неоснователен и обусловеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД .

По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема разрешението, дадено в Тълкувателно решение №34/83 г. на ОСГК на ВС, доразвито с постановените в по-късен момент решения на ВКС по чл.290 от ГПК. С посоченото Тълкувателно решение е разяснено, че когато в подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, не е изградено жилище, или то не е обособено като ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещение към такива, то е обща част на сградата. Ако същото служи само за обем-пространство между последната етажна плоча и покрива, то е обща част по естеството си. Подпокривното пространство е обща част по предназначение в случаите когато има нужната височина, пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато, при спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се обособят /при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната собственост. Според цитираното тълкувателно решение предназначението на подпокривното пространство не може да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки, съдебна делба или придобиване по давност. С по- новата съдебна практика на ВКС, обективирана с решение № 734 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1270/2009 г. на ВКС-I г. о., е прието, че промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им. С решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС-I г. о., постановено по чл. 290 ГПК , се приема, че от значение за определяне на статута му като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост.

С оглед така цитираната практика следва да се обобщи, че постановките на Тълкувателно решение № 34/1983 г. на ОСГК на ВС не са загубили своето значение и към настоящия момент и следва да намерят приложение при тълкуването на разпоредбите на чл.38-39 от ЗС, като същите са доразвити в практиката на ВКС досежно възможността да се променя предназначението на обекти в таванския етаж и самостоятелни такива да могат да се придобиват по давност.

С оглед горното и доколкото при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с посочената задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, възприетите изводи за невъзможност за придобиване по давност на процесното таванско помещение са неправилни, като произнесени в противоречие с приложимия материален закон.

По правилността на въззивното решение:

Предявен е иск за защита на право на собственост върху таванско помещение, за което ищецът твърди да е придобито по давност от неговата наследодателка. Спорният обект първоначално представлява западната част от таванско помещение с площ от около 45 кв. м, разделено по билото на покрива от източното таванско помещение, намиращо се в двуетажна жилищна сграда, в която са обособени два жилищни обекта със съответни мазета. Видно от представения по делото протокол от о.с.з. по гр.д. № 1007/ 965 г. е одобрена спогодба, с която възниква етажната собственост в процесната сграда, при която двамата съделители – наследодатели съответно на ищеца и на ответникът Г. получават по етаж, мазе и част- източна и западна от таван с посочена квадратура- по около 45 кв.м., разделена по билото на покрива. От описанието на получените в дял части от тавана става ясно, че се дели таван не на идеални части, а че таванското помещение се дели на две реално съществуващи части, със своя квадратура и обобособени спрямо билото на тавана. Съществуването на тези две обособени тавански помещения е потвърдено и от разпита на свидетеля К.. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на този свидетел могат и следва да бъдат кредитирани, доколкото той съобщава факти, които лично е възприел и които не се опровергават от нито едно доказателство по делото. Свидетелят е в близки, родствени отношения и с ищеца, и с ответника Г., което е основание да се приеме, че същият не подпомага някоя от страните и съответно липсва заинтересованост от изхода от спора. От друга страна, в много случаи, факти от ежедневието на страни по делото могат да бъдат установени само от близки техни лица, пред които, в семеен кръг тези факти са реализирани. Тълкувайки съвкупно установеното от свидетеля К. – за съществуването на две тавански помещения на таванския етаж в процесната сграда и начина, по който са описани делбените имоти в протокола за делба, съдебният състав достига до безпротиворечивия извод, че считано от 1965 г. в таванския етажн на процесната сграда са съществували, по съгласие на двете страни, две обособени тавански помещения. Съществуването на такива две помещения, съгласно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, дава възможност, при наличието на предпоставките на чл. 79 от ЗС, всяко едно от тях да бъде придобито по давност. Предпоставка за тази възможност е и установеното по делото, че двата жилищни етажа имат свои избени помещения, с което се удовлетворява изискването на закона за наличие на складова площ за всяко жилище. Безпротиворечива е и практиката на ВКС за това, че няма пречка помощно помещение да бъде придобивано от собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, етажна собственост – решение № 87 от 26.05.2017 г. постановено по гр.д. № 3595/2016 г. на І г.о. на ВКС. Настоящият съдебен състав, като възприема изцяло създадената практика, приема извод, че е възможно придобиването по давност на западното таванско помещение с площ от около 45 кв.м. от собственика на другото – източно таванско помещение и на самостоятелен жилищен обект в сградата- втори етаж, при проявлението на предпоставките на чл.79 от ЗС.

Придобивната давност, съгласно хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС предполага упражняване в период от 10 години на владение въру чужда вещ, за да бъде тя придобита в собственост. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт да е постоянно и непрекъснато /да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/.Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 ЗС , владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика – в този смисъл ППВС № 6 от 27. XII. 1974 г. по гр. д. № 9/74 г., т. І. 2. Действията по своене, покриващи съдържанието на правото на собственост следва да са изявени пред невладеещия собственик по начин, че той да може да разбере, че имотът се свои от този, който упражнява и фактическата власт върху него. Съгласно тълкуването на разпоредбата на чл. 69 ЗС от съставите на ВКС- решение № 50074/2023 г. по гр.д. № 2572/2022 г. на І г.о. на ВКС- при завладяване на чужда вещ, ако владелецът е в имота и го поддържа, той се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да докаже единствено, че владението му е продължило за период от 10 години. По делото е установено от разпита на свидетеля К., че В. М. е имала отношение на собственик към процесното помещение от 1965 г. до смъртта си. Същата го е ползвала, преустройвала, посрещала е гости в него, като не е крила от наследодателя на Б. Г. собственическото си отношение към имота. Свидетелските показания в този смисъл са категорични- в продължение на повече от 10 години В. М. е имала отношение като собственик към процесното таванско помещение.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС . В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок- 5 или 10 години- съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС . Съгласно т. 3 от същото Тълкувателно решение е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

В случая се установява, че В. М. е владяла считано от 1965 г. до смъртта си 2015 г. процесното таванско помещение. Позоваване на придобитите по давност права прави синът й- ищецът Г. М., с предявяване на настоящия иск. С оглед така направеното позоваване следва да се приеме, че В. М. е придобила по давност процесното западно таванско помещение с изтичане на десетгодишния давностен срок, считано от делбата на имота- 1965г. – през 1975 г.

За да бъде уважен обаче искът за защита на право на собственост следва да се установи дали наследодателката на ищеца или ищецът не са загубили придобитото по давност право на собственост към момента на предявявавено на иска по делото или в хода на производството. За да бъде уважен установителен иск за собственост следва съществуването на спорното право да бъде доказано към момента на предявяването на иска или приключването на съдебното дирене по делото.

По делото е установено, че на 19.06.2008 г. е вписана ипотека от Б. Г. върху притежавания от нея първи етаж от процесната страда и процесното западното таванско помещение, през 2013 г. е образувано изпълнително производство за принудително събиране на сумите, обезпечени с тази ипотека, на 22.05.2014 г. е извършен опис на имота, а след това- м.05.2014 г.- и оценка, като при оценяването на имота вещото лице е имало достъп до процесния таван и е описало настоящото му състояние- жилищни помещения. Проведена е публична продан на имота, същият е закупен от И. Ч. и постановлението за възлагане на имота, в това число на таванското помещение е влязло в сила на 13.06.2016 г. Едва след това м.09. и м. 11.2016 г. са заведени делата на родителите на Б. Г. и на настоящия ищец за установяване на техните права върху ипотекираното имущество, по настоящото дело- само върху таванското помещение, като по настоящото дело ищецът заявява и позоваването си за придобиването по давност на право на собственост върху процесния имот.

При така разгледаната фактичека обстановка следва да се приеме извод, че вписаната 2008 г. ипотека е противопоставима на ищеца и извършената публична продан легитимира И. Ч. като собственик на имота. Това е така, защото при конкуренция на права, едното от което изводимо от вписан акт- ипотеката, а другото придобито чрез позоваване, фактически заявено след вписването на ипотеката, приоритет има правото придобито на основание вписания акт- ипотека. Вписването е предвидено като институт именно, за да гарантира противопоставимост и сигурност на гражданския оборот. Съгласно практиката на ВКС, която се възприема и от настоящия съдебен състав при условие, че владелецът не се е позовал на изтеклата придобивна давност преди вписването на ипотеката, придобитото от него материално право на собственост не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор, съответно- на купувача на публична продан. В този смисъл е постановеното определение № 1779 от 21.06.2023 г. по гр.д. № 4898/2022 г. на III г.о. на ВКС.

На следващо място в подкрепа на изложените мотиви следва да се посочи, че предоставените от закона на гражданскоправните субекти права следва да се упражняват добросъвестно. Създадената процедура за защита на техните права и интереси представлява стройна система, придвидила срокове и възможности за защита при конкуренция или колизия на права. Изрично е предвидено в хипотезите на чл. 435, чл. 440 и чл.523- 524 ГПК защитата, която се предоставя на трети лица, засегнати от принудителното изпълнение, в зависимост от конкретната фактическа обстановка и твърдяните права от третото лице, и сроковете, в които оспорването на правата на взискателя следва да се заяви. В разглеждания случая най-късно към момента на описа на имота от вещото лице- оценител в изпълнителното производство е станало известно изпълнението, предприето срещу същия. Защитата на правата на третите лица- праводателите на ответника Г. и искът по настоящото дело са предявени в много по-късен момент, след приключването на публичната продан и закупуването на имота от трето лице, доверило се на вписаната преди това ипотека върху имот, за които не е имало дори индиция за спорни права. Така упражненото право на защита по настоящото дело не може да се противопостави на учредената договорна ипотека от собственик към него момент на спорния имот, който имот не е бил заявен от ищеца като придобит по давност. Затова следва да се приеме, че учредената ипотека върху процесния имот е действителна и пораждаща правни последици, че осъществената публична продан за удовлетворяване на ипотекарния кредитор легитимира ответника Ч. като собственик на имота и съответно, че към момента на предявяването на иска, по който е образувано настоящото дело, ищецът не се легитимира като собственик поради противопоставимостта на правата, които е придобил купувачът на ипотекирания имот при публичната продан.

С оглед изложеното следва да се направи извод, че неправилно въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение не е годен обект за придобиване по давност. Независимо тези неправилни изводи, като противоречащи на материалния закон, въззивното решение като краен резултат е правилно. Тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК , касационният състав следва да постанови свое решение като остави в сила обжалваното решение на Софийски градски съд.

С оглед изхода от спора право на разноски имат ответниците по касационната жалба. От тях искане за присъждане на разноски е направил единствено И. Ч.. Същият доказва реално направени разноски в размер на 2 000.00 лева, която сума съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.10.2024 г. е заплатена от И. Ч. на адвокат М. и която сума следва да бъде възложена върху касатора.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20158453 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 66592/2016 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен иска за собственост на западното таванско помещение като придобито по давностно владение от В. В. Б., наследодателка на ищеца Г. И. М., упражнявано в периода 16.04.1965 г. - 16.04.1975 г. и владяно до смъртта й на 16.06.2015 г., което помещение през 1998 г. било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца след смъртта на наследодателката му и е потвърдено решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. М. срещу Б. В. Г. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник в процеса по реда на чл. 227 ГПК "Обединена българска банка" АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона ( чл. 167, ал. 3 ЗЗД ) на договора за учредяване на договорна ипотека от 19.06.2008 г.

ОСЪЖДА Г. И. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Л. Ч. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 022.58евро/ хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/- направени по делото разноски за адвокатска защита, на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: