Определяне на съпричиняване при трудова злополука поради груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50254
Гр.София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1032 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Орбита“ООД, [населено място], срещу решение №.139/21.12.21 по г.д.№.363/21 на ОС Враца – в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.260307/19.05.21 по г.д.№.2991/19 на РС Враца, ответникът е осъден да плати на основание чл.200 КТ 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 5.08.16 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Е. И. Б. оспорва жалбата; претендира разноски съобразно чл.38 ал.2 т.3 ЗА.

С определение №.421/18.05.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно критериите за груба небрежност.

В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, когато работникът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината – работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа. Когато работодателят в лицето на свои служители, на които е възложено задължение за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото обезопасяване на работния процес се прехвърля изцяло в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. В случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, и, въпреки това, предприемане на изпълнението й, при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност /т.е. когато не е положена дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил/, е налице съпричиняване. Процентът на същото зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причината за настъпилата злополука, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя е основна /т.е. съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства/ /реш.№.218/15.03.21 по г.д.№.1092/20, ІV ГО, реш.№.159/15.01.18 по г.д.№.251/17, ІІІ ГО, реш.№.348/11.10.11 по г.д.№.387/10, ІV ГО, реш.№291/12 по г.д.№.951/11, ІV ГО, реш.№. 25/16.02.16 по г. д.№.3233/15, III ГО и др./.
По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства /писмени, гласни, експертизи, вкл. техническа/, че:

-Е.Б. е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „пълнач“ в месопреработвателен цех, считано от 5.04.16 до 3.07.17;

- на 5.08.16, по време и по повод на извършваната работа, ръката й е била захваната от въртящите се части на вакуум-пълначната машина при порциониране на кайма в месарски цех, което е причинило неработоспособност - отрязване и счупване на пръсти на дясната ръка;

-на ищцата е бил проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /на 6.04.16 първоначален и на 1.07.16 периодичен/; запозната е била срещу подпис и с правилата за здравословен и безопасен труд; в Инструкцията за безопасна работа с машини е предвидено, че не трябва да съществува възможност за включване на машините, когато предпазните устройства са неизправни или изключени, механизмите за пускане и спиране /бутони, лостове, педали и др./ да бъдат монтирани на удобно място и осигурени срещу самоволно включване при случайни допирания, тласъци и др.; въведени са забрани за работника, сред които е и тази да не се работи с машината с отворен капак и с ел. необезопасен ел.двигател, да не се почиства с включен електромотор и др.; със Заповед от 6.04.16 във връзка с обучението на ищцата при постъпването й на работа е наредено В. П. да наблюдава работата й с оглед спазване на добрите хигиенни практики и безопасна и правилна работа с инвентара и да отговаря на въпросите, касаещи работата; при проведеното наблюдение не е регистрирано бъркане в машината по време на работа /Св.П./; същевременно в дружеството е имало писмени правила за работа с машината и всяка сутрин управителката задължително е правила инструктаж на работниците-както за работата с машината, така и за процеса в работния ден, и многократно е било напомняно да не се пипа и да не се бърка в машината докато е включена и преди изсипване на нова партида кайма винаги да се изключва /св.З. А./;

- процесната машината работи като се включва и изключва от червено копче отстрани, а след като се изсипе сместа, тя се задвижва чрез бутане на педал - фабрично монтиран - с бедрото при включено копче; работещият на машината винаги може да разбере дали тя е включена /както от положението на копчето, така и от шума, който издавала, когато е включена/; върху бункера, в който се слага каймата, е имало решетка, чието предназначение е било да се възпрепятства бъркането в него, но машината работила и без тя да е спусната, като самата машина е опасна /в бункера има механизъм с перка, която придърпва материала и го избутва по друг механизъм - към втора перка, която реже, като перките се задвижват от педала на машината; ако се бръкне в отвора, през който се слага материала, могат да се достигнат, макар и не много лесно, перките с ръка-св.П./;

- производственият процес с машината е автоматизиран с микропроцесорно управление, което към момента на злополуката е било повредено; машината има режим „аварийна програма“, при която се ползва коленния лост-педал /който е част от оборудването, предвидено от производителя/, и този режим се използва само когато поради определен дефект машината не може да се управлява от електрониката; за да се задвижат ротационно във вътрешността на бункера конструктивните елементи, съдържащи режещи ръбове, не е достатъчно да се задейства натисково коленния лост-педал, а е необходимо и червеният електрически ключ да бъде позициониран на позиция „включено“; при включено положение на въртящия се червен ключ /копче/ работи ел.мотор и възниква шум, който по съществото си е звукова индикация/сигнализация; производителят на процесната машина конструктивно е предвидил защита, като е разположил решетка върху отвора на бункера за зареждане на пълначната маса, която при отваряне да препятства задействането на машината, а при работеща машина да прекъсва нейната работа; върху машината, обаче, са извършвани определени конструктивни изменения-касаещи защитен изключвател, който е свързан с прекъсване на елзахранването за въртеливото движение на конструктивните елементи /перки/ в бункера, към момента на отваряне на предпазната решетка-капак – като именно тези изменения са позволили машината да бъде експлоатирана като технически неизправна и технически необезопасена-както към момента на възникване на злополуката, така и предходен период от време; налице е причинно-следствена връзка между доказаната техническа неизправност /неработещата техническа блокировка/ и възникването на злополуката на 5.08.16 - ако към тази дата процесната машина е била с технически изправна защита, касаеща отварянето на предпазната решетка на бункера, то злополуката с ищцата не би настъпила; наред с това, при спазване на писмените инструкции от пострадалата, не би настъпил инцидент, при който машината да отреже или откъсне пръста й-ако тя, преди да постави ръката си /“бръкване“/ в опасната зона /вътрешността на бункера/, е поставила червения въртящ се ключ /копче/ на позиция „изключено“; при тези обстоятелства възникването на злополуката като следствие се определя от бинарна причинна факторна система с първи фактор технически неизправната /необезопасена/ машина и втори - извършените действия от страна на работничката /който е комплексен и е сбор от две действия/ - т.е. причините за настъпване на злополуката са технически неизправна /необезопасена/ машина /с отворена предпазна решетка на бункера при неизключено положение на „червения“ електрически ключ /работещ ел.мотор// и извършените действия от страна на пострадалата - целево действие /“бръкване“/ в бункера с дясната ръка-за да добута/избута или извади остатък от пълнежната маса, което не съответства на писмените инструкционни изисквания, и нецелево действие-натиск на коленния лост-педал;

-във връзка с процесната злополука е образувано нахд №.1123/18 на РС Враца, по което с влязло в сила решение №.101/18.03.19 на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. с чл.78 ал.1 НК управителите на ответното дружество са признати за виновни в това, че на 5.08.16 към 10.30ч. в [населено място], в цех за месопреработка, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, уредена от Закона за безопасни и здравословни условия на труд и Наредба №.7/23.09.99 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, представляващо източник на повишена опасност, са допуснали работа с месопреработваща машина /вакуум пълнителен автомат система Б. 752/ с нередовно електронно управление в режим на аварийна програма, изразяващо се в неработеща обезопасителна техническа блокировка против отваряне на предпазната решетка на фунията, при което са нарушили чл.4 ал.1, чл.4 ал.3 т.5-т.7, чл.6, чл.7 ал.1, чл.7 ал.3 т.1, чл.8 ал.1, ал.3-ал.5, чл.16 ал.1 т.2, т.5-т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.173 ал.1, чл.179 ал.1 и ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, и с това са причинили средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен крайник /травматична ампутация на втори пръст на дясна ръка, респ. трайно затруднение на хватателната функция, като затруднението е за цял живот“/, на Е. Б., назначена на работа в „Орбита“ООД на длъжност „пълнач“-престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 НК, като на основание чл.78а НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание;

-в протокол за разпит на свидетел от 5.08.16, подписан от ищцата и съдържащ признание на неизгодни за нея факти, тя е заявила, че за да се задейства перката, се натиска педал с горната част на бедрото; тя стояла до машината и била сложила кайма в нея, като перката не въртяла в този момент; тъй като не й достигало едно кюфте, за да напълни тарелката, бръкнала с дясната ръка в бункера на машината, за да прибута каймата по-навътре, и смятала след като си извади ръката да натисне педала, за да активира машината; докато ръката й била вътре, обаче, погрешка се натиснала напред и с крака си бутнала педала на машината; перката се завъртяла й й захванала пръста на дясната ръка; тя веднага си издърпала ръката, но било късно-показалецът й бил откъснат до основата, другите пръсти порязани; вината за това била нейна-инцидентът станал по нейна вина и невнимание, редовно са й провеждали инструктаж, както се изисква, на който е присъствала и се е подписвала.

Съгласно чл.200 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена нетрудоспособност или смърт на работник или служител. В случая няма спор, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.200 КТ за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с трудовата злополука от 5.08.16 са налице.

Спорен е въпросът има ли съпричиняване и какъв е неговият процент. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че отговорността на работодателя може да се намали, когато работникът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука при груба небрежност; в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, и, въпреки това, предприемане на изпълнението й, при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност /т.е. когато не е положена дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил/, е налице съпричиняване; процентът на същото зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за настъпилата злополука, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. В разглежданата хипотеза ищцата е била надлежно инструктирана - запозната е била с правилата за безопасност при работа с процесната машина и механизма й на работа - чрез режещи перки в бункер, задвижвана от педал на нивото на коляното, вкл. че не трябва да работи с ел. необезопасен двигател и да почиства машината при включен електромотор; не е проявила елементарната съобразителност да отчете местоположението на пусковия механизъм, чиито практически особености на задействане е познавала, тъй като е оперирала с него; знаела е, че машината е опасна и че се експлоатира без предпазната решетка, предназначена да възпрепятства бъркане в машината и да обезпечава изключване при отварянето й – т.е., че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд; въпреки това е бръкнала с ръка в бункера, за да прибута ръчно каймата по-навътре – без предварително да обезпечи изключването на машината. Тя е била с включен електромотор и предвид извършената конструктивна промяна, въпреки липсата на затворена решетка, е могла да бъде задействана с натискане на педала – каквото и се е случило - по невнимание - и е задвижила перките /обстоятелството, че към момента на бъркане те не са се въртели, е без значение, при условие, че машината е била с включен електромотор и потенциално е могла лесно да се включи с натискане на педала/. При това положение ищцата е предприела изпълнението на работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност - т.е. могла е да предвиди настъпването на вредите, но се е надявала да предотврати неблагоприятните последици от поведението си, като не е положила грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация на работа с високорискова машина. При тези обстоятелства е налице хипотеза на груба небрежност.

При определяне на процента на съпричиняване следва да се има предвид, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители,след инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Отговорността на работодателя се увеличава, когато с оглед превенцията на риска той не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора в неговата работа. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя-ако той е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни и в тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до работата му /реш.№.159/15.01.18 по г.д.№.251/17, ІІІ ГО/. В разглежданата хипотеза настоящият състав намира, че за настъпване на вредоносния резултат в по-голяма степен допринася пренебрегването на съществуващия производствен риск от страна на работодателя, който, вместо да обезпечи надлежното функциониране в безопасен, надлежно установен от производителя режим на действие, умишлено го е променил конструктивно /премахвайки защитен изключвател, който е свързан с прекъсване на елзахранването за въртеливото движение на конструктивните елементи /перки/ в бункера, към момента на отваряне на предпазната решетка/ и е допуснал ежедневно използването на работно оборудване, представляващо източник на повишена опасност, с нередовно електронно управление в режим на аварийна програма, изразяващо се в неработеща обезопасителна техническа блокировка против отваряне на предпазната решетка на фунията. При тези обстоятелства съпричиняване на ищцата предвид проявената груба небрежност съдът определя в размер на 10%. В съответствие с него следва да се намали и размера на определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение за търпените неимуществени вреди-като от сумата 15000лв. се приспаднат 1500лв. /10% от 15000лв./ и на ищцата се присъдят 13500лв., ведно със законната лихва, считано от 5.08.16г. до окончателното изплащане.

Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от цитираната в отговора на правния въпрос задължителна практика на ВКС, като в резултат на това е постановен частично незаконосъобразен акт. На основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК той трябва да бъде отменен в частта, с която искът е уважен за сумата над 13500лв. до 15000лв., като в тази част претенцията се отхвърли като неоснователна, а в останалата част - да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, на касатора следва да се присъдят 254,80лв. разноски /103лв. за касационната инстанция и 151,80лв. за първите две/ на основание чл.78 ал.3 ГПК, като същевременно същият трябва да плати по сметка на ВКС 523,81лв. на основание чл.78 ал.6 ГПК /предвид пропуска на въззивната инстанция да присъди суми за разноски, платени от бюджета, съразмерно на уважената от нея част от иска/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.139/21.12.21 по г.д.№.363/21 на ОС Враца – В ЧАСТТА , с която, след частична отмяна на реш.№.260307/19.05.21 по г.д.№.2991/19 на РС Враца, „Орбита“ООД, [населено място], е осъдено да плати на Е. И. Б. на основание чл.200 КТ сумата над 13500лв. до 15000лв . обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 5.08.16 до окончателното изплащане, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Б., ЕГН [ЕГН], срещу „Орбита“ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 13500лв. до 15000лв. като неоснователен .

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.139/21.12.21 по г.д.№.363/21 на ОС Враца в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Е. И. Б. да плати на „Орбита“ООД, [населено място], 254,85лв . /двеста петдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Орбита“ООД, [населено място], да плати по сметка на ВКС 523,81лв. /петстотин двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ на основание чл.78 ал.6 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: