Условия за отмяна на влязло в сила съдебно решение при нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. София 27.02.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 19.02.2025 (деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 961 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 4551/17.10.2023 година, подадена от П. Д. С. за отмяна на решение № 447/27.07.2023 година на Софийски градски съд, ІІ въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 12/2023 година.

С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 173/02.11.2022 година на Районен съд Сливница, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 793/2021 година, с което, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е признато за установено по отношение на П. Д. С., че дължи на Н. Н. Г. сумата от 5000.00 лева, която Г. е предоставила н заем на С., както и кумата от 43.06 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2021 година до 05.07.2021 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-07.07.2021 година до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 376/22.07.2021 година по ч. гр. д. № 482/2021 година по описа на Районен съд Сливница. Предвид цената на предявения иск въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване, поради което е влязло в сила от датата на постановяването му-27.07.2023 година.

От изложените в молбата на П. Д. С. твърдения следва, че той иска отмяна на решение № 447/27.07.2023 година на Софийски градски съд, ІІ въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 12/2023 година, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (нови писмени доказателства) и в тази връзка се позовава на приложеното към молбата доказателство, а именно касов бон от 03.02.2020 година и дубликат на същия от тази дата.

Ответницата по молбата Н. Н. Г. е подала отговор на същата, с който е изразила становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение

Молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
В исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана П. Д. С. е оспорил твърдението на Н. Н. Г., че договора за заем е сключен на 20.01.2020 година в дома на заемодателката в [населено място]. Във върза с това оспорване е представил график за работа на екип „1“ и два касови бона от хипермаркет „Практикер Люлин“, издадени на негово име на 20.01.2020 година, съответно в 15. 15 часа и 15. 16 часа, като с тези доказателства е целял да установи, че на посочената дата е бил на работа до 14. 00 часа и предвид последващите действия не е имало как два стигне до дома на Г. в [населено място].

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК отмяната на влязло в сила решение може да бъде искана, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да посочи новите обстоятелство и доказателства, които да бъдат преценени при разрешаването на спора.

От горното следва, че новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и доказателствата да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но само ако установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение да неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или в случаите на косвеното доказване имат доказателствено значение за установяването на правото. Във връзка с това нови доказателства от съществено значение за делото ще са тези, които установяват такива факти, включително и такива, които са твърдени от страната, но са останали недоказани в хода на производството.

От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

С молбата си за отмяна П. Д. С. представя касов бон от хипермаркет „Практикер Дружба“, издаден на 03.02.2020 година в 11. 41 часа, въз основа на фактура № . Съгласно това доказателство на посочените в него дата и час П. Д. С. е закупил 5000 броя фаянс „З.“ тъмна на единична цена от 17.99 лева и на обща стойност 89.95 лева. След приспадането на отстъпката от 12.00 лева и заплатената авансово сума от 50.00 лева С. е заплатил сумата от 27.95 лева. Вторият представен с молбата за отмяна документ е дубликат от горепосочения касов бон, който дубликат е издаден на 03.02.2020 година.

Горепосочените доказателства се представят във връзка с представените в исковото производство два касови бона от хипермаркет „Практикер Люлин“, издадени на 20.01.2020 година, като се твърди, че с тях се доказва верността им. С касовият бон, издаден в 15. 16 часа на 20.01.2020 година П. Д. С. е заплатил сумата от 201.27 лева за три артикула, които се различават от артикула по касовия бон от 03.02.2020 година. Вторият касов бон, този издаден в 15. 15 часа на 20.01.2020 година установява, че С. е заплатил сумата от 50.00 лева по фактура № , която сума представлява авансово плащане, без обаче да е посочено за какъв артикул се отнася същото. Поради това плащането само условно може да се свърже с посоченото в касовия бон от 03.02.2020 година, като се изходи от съвпадащите размери на плащанията по двата документа. С оглед на това касовия бон от 03.02.2020 година би имал значение само доколкото установява и потвърждава отразеното в касовия бон от 20.01.2020 година. Двата касови бона от 20.01.2020 година са били обсъдени от инстанциите по съществото на спора. Във връзка с това съставът на Окръжен съд София е посочил, че представените от П. Д. С. писмени доказателства не можели да оборят установеното със свидетелските показания. От графика за работа на екип „1“ не се установявали никакви релевантни факти (отделен въпрос било, че същият бил неясен като документ, представен бил в нечетливо копие и не съставлявал надлежно доказателство дори за твърдения факт, че С. бил на работа на 20.01.2020 година до 14. 00 часа), а представените касов бон и фактура от хипермаркет „Практикер Люлин“ дори да се приемело, че установявали твърдения факт, че за времето от 15. 15 часа до 15. 30 часа на сочената дата П. Д. С. не можел да се придвижи до дома на Н. Н. Г. в [населено място] (който факт съдът не намирал за доказан чрез тези писмени доказателства, а и той бил недоказуем по ред причини, които било излишно да се обсъждат) не можели да доведат до различен извод. Изводът за основателност на исковете не бил обусловен от установяването на точна дата и час на предаване на парите. Достатъчно било да се установи безспорно даването на сума в посочения размер от Н. Н. Г. на П. Д. С. с уговорка за връщането, което било сторено.

От посочените мотиви на състава на Окръжен съд София е видно, че съдът е обсъдил представените от П. Д. С. касови бонове, но е приел, че те не доказват фактите, за установяването, на които са били представени, а дори и да се приемело, че ги установявали, това било без значение за изводите на съда относно наличието на сключен между страните договор за заем.

Освен това следва да се посочи, че съдебните заседания, в които е приключило съдебното дирене и е даден ход на устните състезания са били проведени съответно на 23.05.2022 година за първата инстанция и 10.05.2023 година пред въззивната инстанция.

Представените с молбата за отмяна касов бон и дубликат от същия са от 03.02.2020 година, която дата е посочена в документите, като няма данни те да са по-късни преписи на същите. Затова те са били налични и са могли да бъдат представени както в първоинстанционното, така и евентуално във въззивното производство. Налице е две от предпоставките представените доказателства да нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно да са съществували при провеждането на исковото производство и да не са били представени в него. Не е налице обаче последната предпоставка за това, а именно не е установено П. Д. С. да не знаел за тези доказателства, като това незнание не е могло да бъде избегнато въпреки положената от него дължима се грижа, и да е узнал за тях едва след влизането в сила на съдебното решение или пък да е знаел и да не е могъл да се снабди с тях въпреки тази грижа. Поради това представените доказателства не могат да се считат за нови по смисъла на горепосочената разпоредба. При положение, че не е установена последната предпоставка за това може да се предположи и това, че П. Д. С. е разполагал с тези доказателства още преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но е преценил, че не е необходимо да ги представя, а е решил, че това е необходимо едва след като е узнал крайния изход на спора. В този случай пропускът на страната да се попълни делото с доказателства се дължи на нейното поведение, а не на процесуално нарушение на съда, поради което разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК е неприложима. В производството по отмяна съдът не може да събира и обсъжда доказателства, които е могло, но не са представени в исковото производство, като въз основа на тях да извършва преценка на правилността на съдебното решение и да го отменя с оглед на резултата от тази проверка. Това производство не е средство за защита срещу евентуално незаконосъобразни действия на съда по допускането и събирането на доказателствата, установяване на фактите по делото и приложимата към тях правна норма, а предвид извънредния си характер се прилага само в изрично предвидените от закона случаи.

Освен това представените доказателства само допълват представеният в исковото производство касов бон от хипермаркет „Практикер Люлин“, издаден в 15. 15 часа на 20.01.2020 година и могат да служат както за установяване на верността на отразеното в него, така и за установяване на фактите, за доказването на които касовият бон е бил представен. Видно от посоченото по-горе съставът на Окръжен съд София не е приемал, че касовият бон от 20.01.2020 година отразява неверни обстоятелства. При обсъждането на доказателствата съдът е приел, че така представените от П. Д. С. доказателства, включително и посочения касов бон, не могат да оборят събраните в хода на исковото производство свидетелски показания, а дори и да установявали фактите, за които са представени това водело до различни от възприетите от него изводи. Затова, доколкото касовия бон от 03.02.2020 година не представлява самостоятелно доказателства, а само допълва касовия бон от хипермаркет „Практикер Люлин“, издаден в 15. 15 часа на 20.01.2020 година, той не би могъл сам по себе си до послужи за обосноваване на друг извод на съда, различен от този в решението, чиято отмяна се иска. С оглед на това представените с молбата за отмяна доказателства, освен че не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК не са и такива от съществено значение за делото.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на въззивно решение № 447/27.07.2023 година на Софийски градски съд, ІІ въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 12/2023 година, поради което подадената от П. Д. С. молба с вх. № 4551/17.10.2023 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото П. Д. С. ще трябва да заплати на Н. Н. Г. сумата от 1600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4551/17.10.2023 година, подадена от П. Д. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Ч. от САК, за отмяна на решение № 447/27.07.2023 година на Софийски градски съд, ІІ въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 12/2023 година.

ОСЪЖДА П. Д. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Ч. от САК да заплати на Н. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , офис № , чрез адвокат Д. М. К. от ПАК сумата от 1600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.