Действителност на неустойка при разсрочено плащане на продажна цена

Текстът на акта

Ключови фрази

Неустойка * нищожна клауза-неустойка

РЕШЕНИЕ

№ 50076

София, 31.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

секретар Ангел Йорданов,

в открито заседание на 25.09.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2306 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Балкан Метал 2000“ ООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.
Ответникът „Феникс Силистра“ ЕООД оспорва жалбата.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулираните от жалбоподателя въпроси, обобщено свеждащи се до критериите за преценка на действителността на клауза за неустойка с оглед съответствието ѝ с добрите нрави.
С решението в обжалваната му част въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че включената в процесния договор клауза за неустойка за забавено плащане е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Извода си за нищожност е основал върху текста на клаузата, съгласно която при неизпълнение на задължението на ответника-купувач за заплащане в уговорените срокове на съответните части от продажната цена се дължи неустойка в размер на 0,3 % за всеки ден просрочие, начислявана върху продажната цена. Приел е, че уговорката за определяне на размера на неустойката с оглед общия размер на цената, а не с оглед размера на неизпълнената част от задължението, противоречи на добросъвестността и добрите нрави. Изложил е и допълнителни съображения, че уговарянето на неустойка за забава в този размер излиза извън присъщите на неустойката функции, тъй като надхвърля повече от десет пъти размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, създавайки възможност за удвояване на дълга за по-малко от година. Във връзка с това е съобразил и останалите уговорки по сключения между страните договор, а именно че ищецът запазва собствеността върху продаваната вещ до пълното издължаване на цената, че извън платения от ответника задатък, обезпечаващ изпълнението на договора съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД, други обезпечения на задължението на ответника не са налице, както и че за периода на разсрочване на задължението за цената страните са сключили и отделен договор за наем, по който вещта е била застрахована за сметка на ответника като наемател.
Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика, установена с т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСТК, съгласно която преценката за съответствие на клауза за неустойка с добрите нрави следва да бъде извършвана при съобразяване на редица критерии, част от които неизчерпателно посочени в мотивите на тълкувателното решение, и които обосновават извод, че клаузата за неустойка е уговорена с цел, излизаща извън присъщите на института на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В частност в мотивите на решението е подчертано, че прекомерността на неустойката, преценявана към момента на неизпълнението чрез съпоставяне с вече настъпилите вреди, не я прави a priori нищожна поради противоречие с добрите нрави. Последното означава, че дори и уговорената неустойка да е прекомерна, клаузата не е недействителна, ако не са налице и други обстоятелства, които да обосновават извод, че в конкретния случай неустойката е уговорена с цел, различна от присъщите ѝ функции.
Част от обстоятелствата, изтъкнати от въззивния съд като обосноваващи противоречие с добрите нрави, не могат да бъдат приети за критерии, релевантни за необходимата в настоящия случай преценка. Така според тълкувателното решение от значение е наличието и на други обезпечения на задължението - доколкото съществуването на такива, създавайки по-голяма сигурност за кредитора, че вземането му ще бъде удовлетворено, намалява относителното значение на обезпечителната функция на неустойката, при което евентуалната нейна прекомерност, наред с наличието на обезпечения, може да обоснове извод за нищожност. В разглеждания случай наличието на платен от ответника задатък обаче не представлява релевантно за преценката за действителност на клаузата обстоятелство, доколкото според уговореното в конкретния случай задатъкът представлява и част от цената по продажбата. Освен това по смисъла на тълкувателното решение релевантни са тези обезпечения, чието наличие дублира, оттук и намалява значението, на обезпечителната функция на неустойката. Задатъкът обаче не се кумулира с неустойката за забава, тъй като последиците на задатъка могат да бъдат реализирани само при отказ на изправната страна от договора - чл. 93, ал. 2 ЗЗД, в която хипотеза неустойка за забава не се дължи. Същите съображения се отнасят и до включената в процесния договор клауза за запазване на собствеността, доколкото същата не обезпечава плащането на цената, а гарантира продавача срещу евентуални разпореждания на купувача преди изплащането на пълната цена, поради което наличието на такава клауза не обуславя по-ниска значимост на клаузата за неустойка от гледна точка на обезпечителната ѝ функция. Без значение са и сключените за същия период договор за наем на същата вещ и договор за застраховката ѝ, доколкото за този период собственик на вещта остава продавачът - наемодател, поради което тези договори са свързани с временното ползване на вещта от купувача, който все още не е станал неин собственик, но не и със самия договор за продажба, вкл. процесното задължение за неустойка.
По отношение на останалите две обстоятелства, съобразени от въззивния съд при преценката на действителността на клаузата - дневния размер на неустойката и базата, към която същият следва да се прилага, въззивното решение също не съответства на задължителната практика, установена с ТР № 1/2009 на на ВКС-ОСТК и развита по реда на чл. 290 ГПК с решението по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, II т. о. В т. 4 от тълкувателното решение е предвидено, че когато в приватизационен договор е уговорено разсрочено плащане на покупната цена, заедно с неустойка за забава, но не е определен начинът (т. е. базата), по който следва да се определи размерът на неустойката, последната се начислява върху размера на съответната изискуема, но неплатена вноска от цената, а не върху целия остатък от цената, включващ и неизискуемите вноски. С решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. е прието, че даденото с тълкувателното решение разрешение намира приложение и в случаите на продажби извън приватизационните договори, в които е уговорено разсрочено плащане на цената , и неустойката следва да се изчислява на база изискуемата и неплатена на падежа част от цената, а не на база цялата цена. С оглед така установената практика следва да се приеме, че уговорка като разглежданата в настоящия случай не е недействителна изцяло, както е приел въззивният съд, а само частично - по отношение на предвидената база за определяне на размера на неустойката.
С оглед изложеното по-горе не обосновава извод за нищожност на процесната клауза уговореният размер от 0,3 % дневно, равняващ се на 109,5 % годишно. Уговорен по този начин, размерът на неустойката е от значение за нейната прекомерност, поради което, както е посочено и в тълкувателното решение, тази прекомерност не прави неустойката a priori нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като преценката за прекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Отделно този размер от 0,3 % дневно сам по себе си, преценяван с оглед обстоятелствата към момента на сключване на договора, макар и да надхвърля десетократно размера на законната лихва, не може да обоснове краен извод за накърняване на добрите нрави с оглед принципа за свобода на договарянето и при липсата на факти (съгласно изложените по-горе съображения за ирелевантност на останалите съобразени от въззивния съд обстоятелства), показващи, че страните са уговорили неустойката с единствена цел извън присъщите на неустойката функции.
По изложените съображения въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Същото следва да бъде отменено в обжалваната част и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, доколкото се претендират неустойки в размер, определен съобразно размера на съответните изискуеми, но неплатени вноски от цената, а не на база пълния ѝ размер, т. е. съобразно действителната част на процесната уговорка. След постановяване на решението делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по предявения като евентуален насрещен иск съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК, при което въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, вкл. тези за касационното производство с оглед крайния изход на делото (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
С тези мотиви съдът

РЕШИ:
Отменя решение № 260113/16.06.2021 г. по т. д. № 70/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, в обжалваната част за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вместо което постановява: ОСЪЖДА „Феникс Силистра“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Балкан Метал 2000“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 28 608 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на разсрочени части от цената по договор за продажба от 19.09.2018 г. на мобилен багер „Fuchs”, идентификационен № 360110/0510.

Връща делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по предявения като евентуален насрещен иск.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: