ВКС потвърди присъда за разпространение на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр.София, 10 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА …….…….…………….…и с участието на прокурора…………..МАКСИМ КОЛЕВ …..……….. изслуша докладваното от съдия ……………….КАЛПАКЧИЕВ …... н.д. № … 985... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат В. Д., защитник на подсъдимия Д. Т. против присъда № 18 от 21.06.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 857/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, в която на подсъдимия Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Защитникът твърди, че дори изменена присъдата на първата инстанция, то намаленото наказание на подсъдимия Т. за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК в размер на една година лишаване от свобода е явно несправедливо. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с доводи за това, че не било доказано по несъмнен начин подсъдимият да е разпространил високорисково наркотично вещество – амфетамин със съдържание на активнодействащия компонент 8.3 %, с нето тегло 1.5 грама, на стойност 45 лева, като го продал на С. Г. С.; че разпитан пред първата инстанция С. потвърдил, че подсъдимият не му е продавал наркотично вещество; че Апелативният съд не взел предвид докладна записка от 3.04.2014 г. от секретните материали по делото, в която свидетелят С. бил посочен като дилър; че тази справка доказвала, че свидетелят не бил закупил наркотик от подсъдимия, тъй като бил дилър и нямал нужда от това; че неправилно САС възприел показанията на С. от досъдебното производство, а не тези от съдебната фаза. Защитникът счита, че осъдителната част от присъдата срещу Т. е несправедлива и необоснована от фактическа страна, поради което моли да се отмени присъдата в осъдителната част срещу Т. и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно да се отмени осъдителната част от присъдата срещу Т. и подсъдимият да бъде оправдан на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената срещу въззивната присъда жалба и допълнението към нея, като поддържа изложените в тях съображения. Защитникът излага съображения за това, че обвинението срещу подсъдимия не било доказано по несъмнен начин, а именно, че е разпространил инкриминираното наркотично вещество на С. С.; че свидетелят е заявил пред съда, че не е купувал наркотик от подсъдимия, а веществото е било негово и било закупено от друго лице пред едно училище в О.; че САС не взел предвид приложените по делото секретни материали и конкретно докладна записка от полицейски служител, в която било записано, че С. С. бил дилър в района, в който живее подсъдимият, поради което не било логично един дилър да си купи една доза за лична употреба. Защитата сочи, че повече от 10 години подсъдимият не е извършвал нарушения, делото се води повече от 10 години и целите на чл. 36 НК са постигнати отдавна. Защитникът пледира подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора въззивният съд правилно е оценил събраните по делото доказателства и е извел правилен извод за виновността на подсъдимия в извършването на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, с продажбата на една доза наркотично вещество на свидетеля С. С.; че САС е мотивирал точно защо възприема показанията на този свидетел от досъдебното производство за достоверни и съответно защо не възприема по-късно дадените му показания пред съда; че посочените от защитата секретна справки не били годно доказателство, което да промени извода за виновност на подсъдимия; че показанията на С. от досъдебното производство се потвърждават и от редица косвени доказателства, подробно изброени от въззивния съд; че не е налице явна несправедливост на наказанието, тъй като въззивният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и продължителното време на провеждане на наказателното производство. Прокурорът пледира да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на въззивния съд.

Подсъдимият Д. Т. в лична защита и в предоставената му последна дума заявява, че е съгласен с казаното от защитника му и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

1. С присъда № 35 от 13.07.2018 г. по н.о.х.д. № 1127/2015 г. Специализираният наказателен съд, 10. наказателен състав, е признал подсъдимият Д. В. Т. за невиновен да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. с ал. 2 НК; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 и на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 6 000 лева; на основание чл. 23, ал. 1 НК определил на подсъдимия общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лева, а на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от единадесет месеца по н.о.х.д. №6215/2014 г. на СРС. Със същата присъда са признати за невиновни подсъдимите Б. Т., И. Т. и В. Т. за инкриминираното им престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 1 и ал. 2 НК; подсъдимият Г. Г. е бил признат за невинен по обвинението по чл. чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 1, вр. с ал. 2 НК; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 8 000 лева; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 и на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева; на основание чл. 23, ал. 1 НК определил на подсъдимия общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 8 000 лева; подсъдимият И. М. е бил признат за невинен по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 1, вр. с ал. 2 НК; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 и на основание чл. 54 НК му наложил наказание глоба в размер на 1 000 лева.

2. По протест срещу присъдата в цялост и конкретно за осъждане на подсъдимите в оправдателна част и за увеличаване на наказанията в осъдителната част, както и по жалби на защитниците на подсъдимите Г., Т., Апелативният специализиран наказателен съд постановил нова присъда по в.н.о.х.д. № 469/2018 г., с която Т. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 1, вр. с ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 4 и пр. 5 НК, вр. с чл. 26 НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години и глоба в размер на 30 000 лева, а на основание чл. 23, ал. 1 НК определил на подсъдимия общо наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 30 000 лева. Присъдата на първата инстанция е изменена и спрямо подсъдимите И. Т., Г. Г. и И. М..

3. По касационни жалби на защитниците на подсъдимите Т., Г., И. Т., М. е било образувано н.д. № 280/2022 г. на ВКС. Междувременно подсъдимият М. починал, като присъдата спрямо него била отменена, а производството било прекратено. С решение № 73/9.06.2022 г. на ІІІ н.о. ВКС отменил присъдата на АпСпС по отношение на подсъдимите И. Т., Д. Т. и Г. Г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

При това процесуално развитие на делото САС, като функционално компетентен съд след закриването със закон на АпСпС, законосъобразно е приел, че съобразно т. 4, изр. 2 от ТР № 5/21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС по отношение на оправданите изцяло подсъдими Б. Т. и В. Т., спрямо които не е подаден протест, присъдата на първата инстанция е влязла в сила на 30.03.2021 г.

4. При второто въззивно производство, след връщане на делото от ВКС, било образувано в.н.о.х.д. № 857/2022 г. на САС, НО, 6. наказателен състав, който постановил присъда № 18 от 21.06.2023 г., с която на основание чл. 334, т. 2 НПК, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК отменил присъдата на Специализирания наказателен съд в частта, в която подсъдимият Д. Т. бил признат за виновен за извършено на 13.11.2014 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК; изменил е присъдата в частта, в която подсъдимият Т. е признат за виновен за извършено на 13.11.2014 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК и за него е приложен чл. 23 НК и е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и в осъдителните части за подсъдимия Г., като вместо това е признал Т. за невиновен да е извършил вмененото му престъпление по чл.354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 4 НК; изменил е присъдата в частта, в която Т. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, оправдал го е да и извършил престъплението в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Б. Т. и с участници – В. Т., И. Т., Г. Г., И. М., С. П. и Д. Т., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК намалил наложеното му наказание лишаване от свобода на една година и отменил наложената глоба в размер на 6 000 лева, отменил приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 НК определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание една година лишаване от свобода, както и на приведеното на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание от единадесет месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 6215/2014 г. по описа на СРС. Със същата присъда САС изменил присъдата и спрямо Г., като го оправдал по обвиненията за две престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 5 НК, а по отношение на обвинението по чл. 354, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание едно година и девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от четири години; отменил приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК; в останалата част, в която след решение на ВКС по н.д. № 280/2022 г., не е влязла в сила САС потвърдил присъдата на СпНС от 13.07.2018 г. по н.о.х.д. № 1127/2015 г.

Във въззивното производство като подсъдими са участвали И. Т., Д. Т. и Г. Г., доколкото по отношение на другите подсъдими присъдата на първата инстанция или е влязла в сила (подсъдимите Б. Т. и В. Т.) или са починали в хода на производството – И. М..

Спрямо подсъдимия И. Т., който е изцяло оправдан от първата инстанция и срещу това не е постъпил протест, присъдата е влязла в сила след изтичане на срока за обжалване на въззивната инстанция – т.4, изр. 2 от ТР № 5/21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС.

По отношение на тази част от въззивната присъда, с която се засяга наказателноправното положение на подсъдимия Г. Г., ВКС не дължи проверка, на основание чл. 347 НПК.

5. При тези съображения следва, че предмет на настоящото касационно производство е само жалбата на защитника на подсъдимия Д. Т. срещу обжалваната част на присъдата на САС по в.н.о.х.д. № 857/2022 г.

В жалбата и допълнението към нея се развиват формално доводи за явна несправедливост на наказанието, както и са излагат съображения, че обвинението срещу Т. да е разпространил на С. С. наркотично вещество, не било доказано по несъмнен начин.

В частта от касационната жалба, в която се твърди, че приетата от въззивния съд фактическа обстановка за деятелността на подсъдимия Т. не се извежда по несъмнен начин от доказателствата по делото, по същество се излагат доводи за необоснованост на въззивния съдебен акт. Необосноваността на присъдата не е сред касационните основания по чл. 348 НПК, в чиито предели е ограничен касационният контрол. Същевременно, защитникът не сочи конкретни съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, които да бъдат подведени под основанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

ВКС намира за необходимо да посочи, че в разглеждания случай фактологията на деянието е установена в резултат на правилна логическа дейност на решаващия съдебен състав. При разкриване на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Оплакванията на касатора в тази част на практика са аргументирани не с обективно допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, а със субективното му несъгласие с крайните изводи на САС, което не представлява касационен повод.

Апелативният съд е изложил логически верни и процесуално изрядни доводи за възприемането на показанията на свидетеля С. от досъдебното производство. Съдът убедително е мотивирал, предвид забраната на чл. 281, ал. 8 НПК, че показанията на С. от досъдебното производство се подкрепят от протоколите за обиск и изземване на С., за претърсване и изземване в жилището му, от показанията на свидетелите М. С. и П. И., които описват извършването на тези действия, по начин, който позволява извод за тяхната законосъобразност; показанията на А. Т. – брат на подсъдимия за обстоятелствата при задържането на Д. Т.; обясненията на подсъдимия пред първата инстанция.

След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.

6. По отношение на явната несправедливост на наказанието не са изложени конкретни доводи от защитника. Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д. Т.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от защитника му основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от САС наказание – една година лишаване от свобода, определен на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия Т. е индивидуализирана при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под минималния праг на предвидените в чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В това отношение вярно е оценено като изключително смекчаващо обстоятелство изминалото време от извършване на деянието до постановяване на въззивната присъда, а като други смекчаващи данни са взети предвид – сравнително минималното количество на разпространеното наркотично вещество, липсата на противоправни прояви след извършване на деянието, социалната му ангажираност и интегрираност. Единственото установено отегчаващо обстоятелство е предишното осъждане на подсъдимия.

Допълнително намаляване на наказанието, без наличие на обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – София по в.н.о.х.д. № 857/2022 г., с който е отменена частично и е изменена присъдата от 13.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1127/2015 г. по описа на закрития Специализиран наказателен съд.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18 от 21.06.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 857/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6. наказателен състав, в обжалваната част.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.