Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025
Субсидиарен характер на иска за неоснователно обогатяване при съединени искове
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът претендира връщане на парични суми, платени за погасяване на чужд банков кредит за покупка на имот, позовавайки се както на неоснователно обогатяване, така и на неизпълнен договор за поръчка. Долните инстанции са уважили частично иска по чл. 59 от ЗЗД като главен, без да разгледат договорната претенция. Върховният касационен съд обезсилва предходните решения, тъй като искът за неоснователно обогатяване е субсидиарен и съдът първо е трябвало да се произнесе по договора за поръчка.
Какво приема съдът
Искът за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер и не може да бъде разглеждан като главен, ако ищецът разполага с друг иск (напр. договорен); съдът е длъжен първо да се произнесе по специалната претенция независимо от волята на ищеца за поредността.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
неоснователно обогатяванесубсидиарностдоговор за поръчкаевентуално съединяване на исковеобезсилване на решение
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 767 гр. София, 19.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 775 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. С., чрез пълномощник адв. К. А. от САК и насрещна касационна жалба на Ж. Л. Б., чрез пълномощник адв. Й. С. Л.-П. от САК, срещу въззивно решение № 167/14.08.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 249/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 92/29.01.2024 г. по гр.д. № 1453/2021 г. на Окръжен съд – Бургас и като краен резултат Л. В. С. е осъдена на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Ж. Л. Б. сумата 52 340,53 швейцарски франка и сумата 9 019,30 лв., които суми представляват погасени от Ж. Л. Б. суми по договори за кредит № *** и № *** от 16.07.2008 г., сключени между „Ю. и Е. Д. България“АД и Б. С. и С. Н. за периода август 2008 г. - декември 2017 г., с която сума Л. В. С. се е обогатила неоснователно, като е имала възможност да придобие от банката вземането по цитираните договори за кредит и придобие недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 25.08.2021 г. до окончателното им изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 73 439 швейцарски франка. Ответницата Л. В. С. обжалва въззивното решение в частта, в която искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е уважен до посочения размер. В писмен отговор жалбата се оспорва от насрещната страна. Ищецът Ж. Л. Б. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за разликата над присъдените суми до размера от 73 439 швейцарски франка. Л. С. е подала писмен отговор, в който оспорва насрещната касационна жалбата подадена от ищеца по същество. С определение № 3438/01.07.2025 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: за субсидиарността на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД и приложим ли е той, когато обеднелият разполага с друг иск за възстановяване на обедняването си. Отговорът на поставения въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 46/08.04.2020 г. по гр.д. № 2259/2019 г. на ІV г.о. и др. Приема се, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се разполага за защита на нарушеното си право, се намират в положение на субсидиарност. Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях. Затова ако обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си - вещен, облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира в с тях по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Затова ако по отношение на едно и също лице - ответник, твърденията на обеднилото се лице - ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи от странните и като провери данните по делото, с оглед заявените основания за касиране на решението, намира следното: В исковата си молба ищецът е твърдял, че по споразумение от 19.08.2009 г. с третите лица – С. Н. и Б. С. е поел задължение да изплащане на месечните им погасителни вноски по кредит към „Ю. България“АД по договор за кредит от 16.07.2008 г., който бил използван от тях за закупуването на недвижим имот – апартамент в кв.С., [населено място], с уговорка този имот да му бъде прехвърлен в по-късен момент. Ищецът е посочил също, че до 2017 г. е изплатил 73 439 шв. франка или 130 481,90 лв. лично или като е превеждал парите по банков път на ответницата С., а тя е превеждала същите в банката за погасяване на кредита. На 08.07.2019 г. ответницата придобила собствеността на процесния апартамент, като се легитимирала като кредитор на С. Н. и Б. С., изплатил със собствени средства задължения на същите към банката в размер на 51 895 евро. Ищецът е твърдял, че ответницата се е обогатила със сумата от 73 439 шв. франка, с която той е обеднял, тъй като и той извършавал плащания в размер на процесната сума по договора за кредит, а имота бил получен не от него, а от ответницата. Според същия, неоснователното обогатяване се изразявало и в спестяване на разходи от ответницата за негова сметка, което обуславяло правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД. В съдебно заседание на 14.02.2023 г. от първоинстнционният съд е било прието изменение на претенцията от ищеца, чрез добавяне на ново основание – ищецът е твърдял, че с ответницата са имали сключен договор за поръчка, по силата на който С. се задължила да погасява договора за кредит със сумите, изпращани й от ищеца, също така да сключи и договор за цесия от името на ищеца, както и да придобие от името и за сметка на ищеца недвижимия имот закупен със средствата по договора за кредит, след което да го прехвърли в патримониума на ищеца. Ищецът е твърдял, че договорът е неформален, прекратен е устно поради неизпълнение, поради което претендира връщане на сумите, платени по този договор – в размер на процесната сума, в хипотезата на евентуално разглеждане на този иск, ако не бъде уважена претенцията на първоначално заявеното основание. Т.е. по отношение на ответницата, твърденията на обеднилото се лице – ищецът Б., са сочели на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, респ. по молба на ищеца се е стигнало до евентуално съединяване на искове с идентичен петитум, основани на различни твърдения. Първоинстнционният съд е разгледал само предявения иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД /посочен от ищеца и приет от съда като главен/, като е посочил, че с оглед извода за основателност на иска на посоченото основание, съдът не дължи произнасяне по отношение на евентуалната претенция, заявена от ищеца. Впоследствие и въззивният съд също се е произнесъл само по иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, като след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът е уважен в една част и отхвърлен в друга. Въззивното и първоинстанционното решения са недопустими. В случая не е съобразен субсидиарният характер на иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, за който характер следва да се държи сметка както при наличие на договорно, така и на извъндоговорно основание, предизвикало имущественото разместване. Правната доктрина не отрича възможността искът по чл. 59 ал. 1 ЗЗД да бъде съединен при условията на евентуалност с друг иск, доколкото до евентуално съединяване на искове може да се стигне, когато ищецът заяви две претенции, една от които има по отношение на другата положение на главна, като разглеждането на евентуалния иск бива обусловено от изхода на делото по главния иск. В исковия процес евентуалното съединяване на искове може да бъде резултата от обединяване за разглеждане в едно производство на искове, които имат идентичен петитум, но се обосновават с различни конкуриращи се основания, както в настоящия случай. В този случай съдът следва да се произнесе първо по главния иск, и едва в случай че го намери за неоснователен, да се произнесе по евентуалния иск, като посочи в диспозитива и правната квалификация на разгледания иск /решение № 247/28.10.2013 г. по гр.д. № 3769/2013 г. на ВКС, I г.о./. С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, за субсидиарния характер на иска с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД, възможността този иск да бъде заявен като главен, при евентуално съединяване на искове, следва да бъде отречена. С оглед субсидиарното правило на чл. 59 ал. 2 ЗЗД, този иск би бил на разположение само ако главната претенция е отхвърлена било като неоснователна, било като недопустима. Съдът е длъжен да извърши преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Т.е. когато при евентуално съединяване на исковете едната от претенциите е по чл. 59 ЗЗД, то въпреки заявената воля от ищеца искът по чл. 59 ал. 1 ЗЗД да е главен, поредността на разглеждане на тези претенции е предопределена от изискването на чл. 59 ал. 2 ЗЗД. Както се посочи, в хипотезата на обективно съединяване на искове, в която единият от исковете е главен, а другият евентуален, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. С оглед гореизложеното, като не са се произнесли по предявения главен иск, а са пристъпили направо към разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първата и въззивната инстанция са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с произнасяне по предявените искове, както и по отговорността за разноските за настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 167/14.08.2024 г. по възз. гр. д. № 249/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и решение № 92/29.01.2024 г. по гр.д. № 1453/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.