Окончателно наказание за причинена смърт на трима души на жп прелез

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * Реабилитации * индивидуализация на наказание * лишаване от право на управление на МПС * неоснователност на касационна жалба

1

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

Гр.София, 09.10.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора ИВ.СИМОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 713/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подс.К. М. Т. срещу въззивно решение №45 от 31.05.2023г., постановено по ВНОХД № 171/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас. Визират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК, като основно се твърди, че наказанието е несправедливо завишено. Прави се искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното му наказание.

Постъпило е възражение от повереника на частните обвинители З. Г. Б. и В. Н. Х., действащ чрез законния си представител З. Б.- адв.Р. М., с което се оспорват всички доводи на защитата, основали искането за редуциране на наказанието. Изразява се пълно съгласие с аргументите на въззивния съд относно справедливото му индивидуализиране.

Депозирано е становище и от частните обвинители Л. О. и В. Т., чрез повереника им адв.Ч., с което се изразява несъгласие с оплакванията на касатора. Застъпва се тезата за законосъобразност на въззивното решение и справедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Т. – адв. П. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Подчертава, че наказанието е несправедливо определено, тъй като не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, даден е превес на отегчаващите и е изведена на преден план генералната превенция. Моли за редуциране на наказанието му.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не взима отношение по жалбата.

Не се явяват частните обвинители- З. Г. Б. и В. Н. Х., Л. О. и В. Т., Т. Н., Я. Х., С. Х., З. Х., Д. Х., М. Х., А. Х., А. Х. К. Х., И. Х., Н. Х. и поверениците им.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Не счита, че са налице пропуски в дейността на въззивния съд по правилното приложение на материалния закон и индивидуализиране на наказанието, поради което не съзира основание за намеса на касационната инстанция и пледира решението да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 10 от 17.06.2022г., постановена по НОХД № 92/2022г., Окръжен съд- гр.Сливен е признал подсъдимия К. М. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, а именно, че на 09.01.2020г. в на път III-5305, на ж.п. прелез в с.Ж. в., общ.Сливен, при управление на л.а. „Фолксваген“ модел „Шаран“ с ДК № * **** **, нарушил правилата за движени по пътищата- чл.20, ал.1, чл.51, ал.1, чл.52,т.1, пр.1 и т.2, чл.53, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- на Н. В. Х., М. И. Т. и В. М. Х., като случаят е особено тежък, като във връзка с чл.58а, ал.1 НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г НК, подсъдимият е „лишен от право“ да управлява МПС за срок от 15 години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства.

С решение № 45 от 31.05.2023г., постановено по ВНОХД № 171/2022г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас присъдата на окръжния съд е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 ЗДвП и е намален срокът на наложеното наказания „лишаване от право“ да се управлява МПС на 10 години . В останалата си част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

В подкрепа на тезата си, че е нарушен материалният закон, защитата изтъква довода, че съдебните инстанции е следвало да отчетат факта на настъпила реабилитация по предходно осъждане на подсъдимия, както и че в нарушение на закона са интерпретирали в светлината на съдимостта на същия постановена присъда, която не е била влязла в сила към датата на деянието по настоящото дело.

Тъй като посочените въпроси са били на вниманието на въззивния съд оплакването на касатора ще се разгледа в светлината на възражение по чл.348, ал.1,т.2 НПК, доколкото следва да се проследи наличието на мотиви в решението, по направени от защитата възражения и не на последно място тяхната законосъобразност.

По отношение на въпроса за реабилитацията на подсъдимия : Защитата не конкретизира оплакването си защо счита, че въззивният съд не е мотивирал изчерпателно съображенията си или е сторил това в нарушение на закона. Подсъдимият е с богато съдебно минало, което е стояло на вниманието на въззивната инстанция/ стр.25-27/, както по отношение формиране на изводите дали е осъждан, така и за да се черпят данни за личността му. Правилно прилагайки разпоредбите на чл.88а НК и двете предходни инстанции са достигнали до заключението, че не е настъпила реабилитация, която да заличи осъжданията на подсъдимия и последиците от тях, за всички присъди, с които е признат за виновен и са му наложени наказания. Следва единствено да се конкретизира, че многобройността им предполага разглеждането на въпроса на плоскостта на чл.88а, ал.4 НК. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че не е настъпила реабилитация по отношение на осъждането по НОХД № 596/2012г по описа на РС Ямбол, тъй като в срока на изтърпяване на наложеното му наказание пробация, той е осъществил престъпно умишлено деяние по чл.343в НК, за което е осъден по НОХД № 1412 на 10 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години. В рамките на този изпитателния срок Т. е извършил престъпление по чл.234 НК, за което е осъден по НОХД № 1412/2013г. по описа на РС-гр.Ямбол на 6 месеца “лишаване от свобода“ и е активирано предходното му наказание на основание чл.68 НК. Наказанията по двете последни присъда са изтърпени на 24.01.2015г. Именно от този момент е съобразен петгодишният срока по чл.82 НК, който очевидно не е изтекъл към датата на деянието по настоящото дело- 09.01.2020г. и подсъдимият не може да се ползва от института на абсолютната реабилитация по чл.88а НК.

Може да се обобщи, че въззивната инстанция е съобразила изискуемите по закон предпоставки на посочения законов текст, разполагала е с нужните писмени доказателства относно съдимостта на подсъдимия и данни за изтърпяване на предходни наказания, като е направила законосъобразен изводи въз основа на тях, отхвърляйки тезата на защитата за настъпила абсолютна реабилитация. Така апелативният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е пренебрегнал оплакванията на подсъдимия, изложил е съображения за неоснователността им, които са правилни и законосъобразни.

Касационната инстанция не може да се съгласи с възражението, че контролираният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е приел в кръга на правно значимите факти свързани със съдебното минало на подсъдимия и осъждането му по НОХД № 84/2020г. по описа на ОС-Ямбол. Действително въпросната присъда е влязла в сила на 03.10.2020г.- след датата на деянието по настоящото дело- 09.01.2020г. Но въззивният съд пределно ясно е подчертал обстоятелството, че тя не се включва в броя на предходните осъждания на подс.Т.. Значимостта на посочения съдебен акт се извежда от това, че само няколко месеца преди датата на деянието по настоящото дело, подсъдимият е осъществил поредно престъпление по транспорта, което е имало като резултат смърт на едно лице. Оценявайки посоченото единствено като данни за личността на подсъдимия и формирайки общата картина за неговата характеристика въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Разискваните до тук въпроси – относно предпоставките на чл.88а НК, както и за данните, изведени въз основа на осъждането по НОХД № 84/20г. на ОС-гр.Ямбол, всъщност не касаят правната квалификация на деянието. Те са относими към коректността на изводите на съдебните инстанции досежно броя и тежестта на отегчаващите вината обстоятелства, свързани със справедливостта на наложеното наказание. Може да се обобщи, че не търпи критика дейността на въззивната инстанция по индивидуализиране на същото. Смекчаващото отговорността единствено обстоятелство - изразеното съжаление от подсъдимия за стореното, не е нито пренебрегнато, нито омаловажено. Втората инстанция / стр.28.29 от решението/ е коригирала тезата на първия съд относно игнорирането му, като неискрено и е интерпретирала същото в полза на подсъдимия. Този факт остава единствен, като смекчаващо отговорността обстоятелство и правилно е оценен като такъв, с неголяма тежест на фона на отегчаващи отговорността такива. Не е пренебрегнато и здравословното състояние на подсъдимия, което не е дало повод на съда да го определи като влошено или да го окачестви като фактор с особена тежест водещ до редукция на наказанието. Дори оправдаването на Т. за нарушаване на правилата за движение по пътищата визирани в чл.20, ал.1 ЗДвП, не променя общата тежест и същественост на смекчаващите вината обстоятелства, така че да доведат до нарушаване на съотношението им с отегчаващите такива. Многобройността на последните и тяхната сериозност, лишават от основание възражението на защитата за завишаване на тежестта им.

Твърдението на касатора, че апелативният съд е следвало да приеме в негова полза липсата на множество квалифициращи деянието признаци, е лишено от основание. Подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по транспорта, квалифицирано като особено тежък случай, при който е причинена смърт на повече от едно лице- квалифициращи обстоятелство п очл.343, ал.3,б“б“, пр.2 НК. Доводите, че не е бил в пияно състояние или че не е управлявал автомобила след употреба на наркотици, както се твърди в жалбата, а и липсата на други квалифициращи обстоятелства, не следа да се интерпретира като смекчаващо отговорността му. Наказателната отговорност на подсъдимия се търси за стореното от него общественоопасно деяние и при определяне на санкцията му не се бонифицира с пропуска да извърши по-тежко наказуемо престъпление.

Високата обществена опасност на деянието, изведена на база на спецификата на осъществяването му- преминаване през сигнализиран ж.п.прелез въпреки пусната бариера и подаден звуков сигнал от машиниста за приближаване на влак, формата на вина- самонадеяност, броя на жертвите – трима души / и един пострадал с лека телесна повреда/, както и високата лична обществена опасност на дееца, илюстрирана с множеството нарушени правила за движение по пътищата, немалкият брой административни санкции на подсъдимия и предходните му осъждания, преимуществено за престъпление по транспорта, са направили справедливо отмерено наказанието в неговия максимален размер, което след редукцията по чл.58а НК е определено на 10 години „лишаване от свобода“.

Съобразно закона е направена корекция в размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право“ да управлява МПС, като предвид изискванията на чл.49, ал.2 НПК то е редуцирано на 13 години.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на подсъдимия касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №45 от 31.05.2023г., постановено по ВНОХД № 171/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.