Добросъвестно владение и кратка давност при придобиване от несобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
София, 14.10.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4729/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5161/13.11.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 604/09.05.2023 г. по в. гр. д. № 3296/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262579/01.08.2022 г. по гр. д. № 16437/2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която е прието за установено в отношенията между И. Ч. и С. В. Ч., че И. Ч. е собственик по приращение на недвижим имот, изграден към 1992 г. в ПИ с идентификатор [№], находящ се в [населено място], район „С.“,[жк], [улица], а именно: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, с обща застроена площ 172 кв. м., от които първото ниво застроено на 120 кв. м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и други сервизи, и второто ниво, съставляващо по документ за собственост „галерия“, застроено на площ от 52 кв. м., състоящо се от три стаи с баня и тоалетна, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект идеални части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда.

По делото е установено, че И. Ч. и В. Ч. са наследници по закон - низходящи, на Н. К. Ч., починала на 11.04.1979 г., която, като собственица на дворното място, с н. а. № 122/1968 г. учредила в полза на синовете си право на строеж за изграждане на масивна двуетажна жилищна сграда съответно на първи етаж за В. и на втори етаж за И., като за себе си запазила правото да построи трети етаж на сградата, и останала собственица на дворното място. Към 1992 г. била изградена двуетажна сграда и през същата година въз основа на разрешение за строеж 131/20.07.1992 г. и протокол 12/01.09.1992 г. за определяне на строителна линия и ниво започнало преустройство на сградата, изразяващо се в пристройка и надстройка.

И. Ч. се е отказал от наследството на майка си и отказът е вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988 г.

С н. а. № 152/02.07.1993 г. В. Ч. и съпругата му А. Ч. са прехвърлили чрез продажба на сина си С. Ч. (тогава малолетен - роден е на 14.07.1981 г.) парцела, сутеренния етаж от изградената в него триетажна сграда, втори гараж, както и целия трети етаж (застроен на около 120 кв. м.) и галерията над третия етаж (застроена на около 52 кв. м.) - понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], представляващ трети етаж, изграден на 2 нива, с площ 172 кв. м.

С н. а. № 83/26.11.2008 г. С. Ч. дарил на брат си Б. Ч. 1/2 ид. ч. от поземления имот и гараж.

Като спорни въззивният съд е определил въпросите валиден ли е отказът на И. Ч. от наследството на майка му и останал ли е В. Ч. единствен наследник и съответно единствен собственик на дворното място и на жилището, разположено на третия етаж от къщата на две нива, по приращение, и прехвърлени ли са валидно дворното място и третият етаж на С. Ч. през 1993 г., а 1/2 ид. ч. от дворното място - от С. Ч. на Б. Ч. през 2008 г. В случай, че отказът не е валиден, спорно е дали В. и А. Ч. - праводатели на ответниците, съответно ответниците, присъединявайки владението на праводателите си, са придобили дворното място и жилището на третия етаж на основание придобивна давност.

Прието е от въззивния съд, че отказът от наследството е недействителен, като във връзка с валидността на отказа е съобразено решението по гр. д. № 4668/2009 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 17.02.2015 г. Прието е, че ответниците не са собственици на цялото дворно място поради увеличаване на наследствения дял на баща им и на целия трети етаж по приращение. Ищецът е останал наследник на майка си, съответно - съсобственик на дворното място, както и на основание чл. 92 ЗС - на третия етаж, изграден на две нива.

Възражението за придобиване на поземления имот и на третия етаж по давност е обосновано с твърдения, че от 29.01.1988 г. - датата на вписване на отказа от наследство, В. Ч. е започнал да владее поземления имот изцяло като свой на основание наследство и отказ от наследство; като собственик на цялото дворно място той бил и собственик на правото на строеж, което се съдържа в първото, поради което след изграждане на жилището на третия етаж и нивото над него станал негов собственик; на същото основание, считано от 1992 г. - изграждането на надстройката изцяло с негови средства, представляваща жилище, разположено на третия етаж и нивото над него, В. и съпругата му А. осъществили владение върху него, а правоприемниците им, по силата на нотариалните актове, считано от 02.07.1993 г. за С. и от 26.11.2008 г. за Б., продължили започнатото владение. Твърденията са, че двамата ответници са придобили по давност 1/2 ид. ч. от дворното място, а ответникът С. е придобил по давност жилището на третия етаж и нивото над него, като, считано от 14.07 . 1999 г. - навършване на пълнолетие, е продължил владението на праводателите си.

Тъй като не е допуснато до касационно обжалване, въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е прието за установено в отношенията между И. Ч., С. Ч. и Б. Ч., че И. Ч., като наследник по закон на Н. К. Ч., е собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот, както и в отношенията между И. Ч. и Б. Ч., че И. Ч. е собственик по приращение на 1/2 ид. ч. от самостоятелния обект в сграда с идентификатор [№] с предназначение - жилище, апартамент, на две нива, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект идеални части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда, в която се намира този обект.

По повод възражението за придобиване на третия етаж по давност въззивният съд е приел, че този етаж - жилище, тип мезонет, е бил завършен към началото на 1993 г. И тъй като и двамата братя И. и В. Ч. са участвали в уговорките за надстрояването, то докато строежът не е бил готов, т. е. преди началото на 1993 г., не може да се приеме, че е текла давност. Съдът е приел за установено, че между 1993 г. и 1995 г. са правени довършителни работи и обзавеждане, а от 1995 г. семейството на ответника С. Ч. е живеело на третия етаж. Посочил е, че присъединяване на владение е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо или частно. Праводателите на С. - неговите родители, са били недобросъвестни владелци, поради което, за да е основателно възражението за присъединяване на тяхното владение към владението на ответниците, трябва да е доказан период на владение от десет години. Установено е, че през 2000 г. С. е заминал за Италия и се е върнал през 2005 г., като след връщането си и най-късно от 2007 г. е заживял на третия етаж. Докато бил в Италия, надстройката се отдавала под наем на италианец, като наемът получавал В. със съгласието на И. и двамата заедно решавали как да се оползотворява полученият наем. При тези данни съдът е приел, че макар и да е присъединил владението на родителите си от началото на 1993 г. до юли 1993 г., след което е владял първоначално чрез баща си или майка си - първоначално като малолетен, а след това като непълнолетен, а след навършване на пълнолетие на 14.07.1999 г. - самостоятелно, в периода до заминаването си за Италия, от 1993 до 2000 г. не е изтекъл предвиденият в закона срок. Ответникът е можел да владее и чрез наемателя, но поради наличието на уговорка между В. и И. за този наем, не може да се приеме, че същият е владял самостоятелно цялото жилище на третия етаж, изградено на две нива. В обобщение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано десетгодишно владение на ответниците и техните родители върху третия етаж на две нива, което е годно да ги направи собственици.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че в полза на С. Ч. не е изтекъл предвиденият в закона срок на придобивната давност за периода от 1993 до 2000 г. относно 1/2 ид. ч. от жилището на две нива, при положение, че установеното от него владение е основано на сключения през 1993 г. договор за покупко-продажба.

Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В разглеждания случай купувачът по договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 152/02.07.1993 г., не е могъл да придобие собствеността въз основа на договора, тъй като продавачът не е бил собственик заради нищожността на направения отказ от наследство. Договорът обаче е основание, което прави купувача добросъвестен владелец, поради което той може да придобие правото на собственост с кратката придобивна давност.

Ищецът поддържа тезата, че тъй като прехвърлителят по договора е придобил собствеността на нищожно основание, той е недобросъвестен, поради което владението, получено въз основа на извършения от недобросъвестния последващ акт на прехвърляне, не може да се окачестви като добросъвестно. Тезата не може да бъде споделена, тъй като в нея се смесват два различни въпроса: единият е дали последващият приобретател е станал собственик, а другият е дали неговото владение е добросъвестно. На първия въпрос безспорно следва да се отговори отрицателно, а при отговора на втория въпрос следва да се посочи това, че нищожността на първия акт не влече сама по себе си нищожност и на втория акт - тя само поставя прехвърлителя в положението на несобственик с оглед на втория акт. И ако получателят на владението по втория акт не е знаел, в момента на неговото възникване, за този порок на собствения си акт, т. е. за липсата на собственост у своя праводател, то ще са налице всички необходими условия, установени от чл. 70 ЗС, за да бъде той окачествен като добросъвестен владелец, и след изтичане на 5-годишен срок на постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена, владение, ще може да прибодие владения имот чрез кратката придобивна давност (в този смисъл Л. В., Българско вещно право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“- София, 1995 г., стр. 634-635, стр. 640). Като постановява, че правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години в случай, че владението е добросъвестно, разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС има предвид разпореждане с права, които прехвърлителят не притежава, независимо от основанието, на което се е легитимирал при сключването на договора.

Друго би било положението, ако става дума за владение върху имот, което е получено от приобретател по нищожна сделка. В този случай приложение намира правилото, че нищожният акт не може да бъде основание за добросъвестно владение. Хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, не е такава - нищожен е отказът от наследство, въз основа на който прехвърлителят по сделката от 1993 г. се е легитимирал за собственик, а не сделката от 1993 г., въз основа на която е установено владението.

Тъй като при сключването на акта на разпореждане от 02.07.1993 г. получателят е бил малолетен, а впоследствие до 14.07.1999 г. - непълнолетен, се поставя следващият въпрос: за възможността такова лице да придобива собственост по предвидените в закона способи, в това число и по давност, чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от негово име, от законния му представител, съответно от даващия съгласие за извършване на действия от негово име. Такава възможност за владение чрез другиго чл. 68, ал. 1 ЗС изрично предвижда, а съдебната практика дава утвърдителен отговор на този въпрос, като приема, че тъй като недееспособният не може да изявява правновалидна воля, то намерението за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, както и дали то е добросъвестно или не по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, се преценяват с оглед на законния му представител, т. е. определящо за наличието или не на добросъвестно владение е знанието, съответно незнанието на представителя, а не на представлявания. (решение № 89/10.09.2010 г. по гр. д. № 4133/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о.). Във връзка с този въпрос ищецът развива тезата, че след като приобретателят, който като малолетен няма собствени знание и воля, е владял чрез прехвърлителя си - негов баща, който, като приобретател по нищожно придобивно основание е недобросъвестен и има знание за това, не може да придобие собствеността чрез краткия давностен срок, тъй като няма как от собствено име бащата да е недобросъвестен, а от името на сина си да е добросъвестен. Тази теза също не може да бъде споделена. На първо място разпоредбата на чл. 70 ЗС определя приобретателя като добросъвестен независимо от това дали е изразил волята си лично или чрез представител по силата на закона. На следващо място - съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Отнесено към разглеждания случай, това означава добросъвестността да е съществувала при сключването на договора на 02.07.1993 г., като съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС същата се предполага до доказване на противното. Доказателства, които да оборват презумпцията, и от които да следва извод за недобросъвестност на представителите на малолетния приобретател при закупуването на имота на посочената дата, в смисъл на знание на порока на отказа от наследство, водещ до нищожност, по делото не са ангажирани, при доказателствена тежест на ищеца. Делото, приключило с влязло в сила на 17.02.2015 г. решение, в мотивите към което е прието, че отказът от наследство е нищожен (поради което разпореждането от 1993 г. е извършено от несобственик), е образувано през 2009 г., т. е. след сделката от 02.07.1993 г., която дата е релевантният момент за наличието на субективната добросъвестност, независимо че нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани, а нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъде установен предварително по съдебен ред. Именно към този момент следва да се извърши преценката за добросъвестност, като се приеме за недоказано, тъй като друго по делото не е установено, че към датата на сключване на договора купувачът не е знаел, че придобива имота от несобственик, поради което установената в закона презумпция не е оборена.

На последно място - предвид изложените съображения конструкцията на присъединяване на разнородни владения, която всякога изисква 10-годишен срок на придобивната давност, не може да се пренесе към разглеждания по настоящото дело случай, поради което е неоснователен и последният довод на ищеца срещу възражението за придобиване на собствеността по реда на чл. 79, ал. 2 ЗС.

В обобщение, въззивното решение, с което е прието, че възражението за придобивна давност, противопоставено от ответника С. Ч. в защитата по същество е неоснователно, поради което предявеният срещу него от И. Ч. положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от самостоятелния обект на две нива е уважен, е постановено в нарушение на материалния закон. Като неправилно, това решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в тази част следва да бъдат отменени, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат разпределени така: ищецът И. Ч. е направил разноски за всички инстанции в размер на 6 117.22 лева; ответникът С. Ч. е направил разноски за всички инстанции в размер на 5 927.45 лева. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на С. Ч. в едната й част, в другата не е допуснато, поради което същият има право на половината от сторените от него разноски, или на 2 963.72 лева. На половината от сторените разноски има право и ответникът по касация И. Ч., на когото следва да се присъдят 3 058.61 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 604/09.05.2023 г. по в. гр. д. № 3296/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262579/01.08.2022 г. по гр. д. № 16437/2017 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА , с която е прието за установено в отношенията между И. Ч. и С. В. Ч., че И. Ч. е собственик по приращение на недвижим имот, изграден към 1992 г. в ПИ с идентификатор [№] , находящ се в [населено място], район „С.“,[жк], [улица], а именно: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, с обща застроена площ 172 кв. м., от които първото ниво застроено на 120 кв. м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и други сервизи, и второто ниво, съставляващо по документ за собственост „галерия“, застроено на площ от 52 кв. м., състоящо се от три стаи с баня и тоалетна, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект идеални части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ч. срещу С. В. Ч. положителен установителен иск за признаване на установено, че И. Ч. е собственик по приращение на недвижим имот, изграден към 1992 г. в ПИ с идентификатор [№] , находящ се в [населено място], район „С.“,[жк], [улица], а именно: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, с обща застроена площ 172 кв. м., от които първото ниво застроено на 120 кв. м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и други сервизи, и второто ниво, съставляващо по документ за собственост „галерия“, застроено на площ от 52 кв. м., състоящо се от три стаи с баня и тоалетна, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект идеални части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда.

ОСЪЖДА С. В. Ч. да заплати на И. Ч. общо 3 058.61 (три хиляди петдесет и осем лв. и 61 ст.) лева - разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА И. Ч. да заплати на С. В. Ч. 2 963.72 (две хиляди деветстотин шестдесет и три лв. и 72 ст.) лева - разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: